Учителя Петър Дънов за важността на кърменето

„Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползува от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата.“

(„Милосърдие“, 12.08.1938 г.)

„Децата отначало трябва да се хранят с много добра храна. За да може детето добре да се храни, майката трябва да има отлична мисъл, чувство и постъпка. Ако майката не мисли добре, ако майката не чувства добре и не постъпва добре, образува се една нечиста храна вътре в нейните гърди. Това дете още в началото майката го отравя със своите мисли и чувства. Тя отравя детето, без тя да иска. В семейството, децата дето са родени, бащата не знае, той ще се скара с майката и при всяко каране се образува отрова. Всяко подозрение образува отрова. Във всички отрицателни мисли се образуват отрови. Най-първо трябва да се научим да мислим правилно, за да се освободим от съвременните отрови.“

(„Добрият брат и добрия баща“, 15.12.1937г.)

„Каква да бъде храната на малките деца? – В най-ранната възраст на децата Природата им препоръчва майчиното мляко, а после – това на добитъка. Добре е да се дава на децата житен сок, той е хранителен. Вие, майките, имате опитност върху храненето на децата; сега ви остава да проверявате всичко, което знаете, и въз основа на тази опитност да прилагате нещо ново. В храната трябва да има известно разнообразие.“

(„Беседа за учителите и майките“, 19.08.1920г.)

„Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи.“

(„Където е Любовта, там е Бог“, 06.07.1923г.)

„Една майка пита с какво трябва да храни детето си. Тя трябва да го храни със своето мляко. Ако майката няма мляко, да не ражда. Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то човек няма да стане. Няма в историята пример, дето майките да не са хранили своите деца и да са станали гениални. Не само това. Но майка, която храни детето си три години, тя не трябва никаква лоша мисъл да има…. В млякото на майката има разумна сила, в която майката влиза. Ако ти отхранваш едно дете с млякото на една овца, то ще замяза на овцата. Няма да бъде лошо, но няма да бъде това, което ти очакваш.“

(„Забранихме му“, 06.10.1929г.)

„Много майки още в началото осакатяват своите деца. Много хора са осакатени. Някои хора са осакатени в първия месец на бременността, някои – във втория, някои – в третия, а някои се осакатяват след като се родят до третата година. Докато детето бозае от майка си, тя може да го осакати. Всяка тревога отравя млякото. Майката, която храни детето си с мляко, не трябва да има никакви отрицателни мисли. Всяка отрицтелна мисъл носи такава отрова, с която майката може да отрови детето си. Животът е предизвикал тази отрицателна мисъл. След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш!“ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним.“

(„Мечът на духа“, 09.09.1934г.)

„До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък то трябва вече да дъвче храната си.“

(„Непреодолимо желание“, 09.12.1932 г.)

„От качеството на майчиното мляко зависи бъдещия живот на детето. А млякото на майката се определя от мислите, които са минали през нея. Не е достатъчно само кърмачката да има мляко, но тя трябва да вложи в него най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си действия. Тогава нейното дете ще бъде най-хубавото. “

(„Аз съм вратата на овцете“, 10.09.1922 г.)

„“Да се дава ли мляко на децата?“ – След седмата година може да им давате мляко от животни. Майчиното мляко е от голямо значение за детето. Когато то се допира до гърдите на майка си, върху него оказва влияние не само млякото, което поглъща, но и магнетичната сила, изтичаща ту от лявата, ту от дясната гръд на майката.

Ако друга жена го храни, не ще произведе същия ефект.

От майката излиза сила, която облагородява детето. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение, да не се гневи.“

(„Методи за лекуване“, 22.08.1919 г.)

„Колкото повече са пяли на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и за човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна.“

(из „Мисли за всеки ден“, 1985/86г.)

„Ако майката се тревожи и гневи по няколко пъти на ден и кърми дете, тя ще отрови това дете с млякото си.“

(из „Медицински и окултни правила, 1 том“)

„Ако майката се е намирала в едно тревожно състояние, когато е зачевала детето, когато го е носела и кърмила, то тези състояния ще се предадат на детето, но ако тя се е намирала в едно светло настроение, ако е била изпълнена с любов, ако е гледала само красиви неща, то и детето ще носи същите състояния.“

(из „Медицински и окултни правила, 1 том“)

„Една жена, щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко, и когато го кърми трябва да живее чист живот, да не допуска отрицателни мисли и нищо не трябва да нарушава нейния мир. Тези кашички, които сега майките дават на децата си не могат да дадат на детето това, което майчиното мляко съдържа. В майчиното мляко се съдържат ценни елементи и разумни сили, които в друга храна в никакъв случай не можете да намерите, в никакви млека.“

(из „Медицински и окултни правила, 2 том“)