Методи за връзка с висшите светове (6): Първи признаци на ясновидството

Предишни части на тази поредица:

1. Посвещението

2. Основни принципи

3. Първи стъпки

4. Преобразяване на астралното тяло

5. Развиване на етерното тяло

Едно от дис­к­рет­ни­те предупреждения, че окул­т­ни­ят уче­ник е пос­тиг­нал опи­са­ни­те дотук степени, или ще ги пос­тиг­не в ско­ро време, е про­мя­на­та в ха­рак­те­ра на не­го­ви­те сънища. По-рано съ­ни­ща­та му бя­ха про­из­вол­ни и хаотични. Сега те ста­ват в из­вес­тен сми­съл закономерни. Образите им до­би­ват смис­лен ха­рак­тер и то­ва ги доб­ли­жа­ва до чо­веш­ки­те пред­с­та­ви от ежед­нев­ния живот. В тях ве­че яс­но мо­гат да бъ­дат раз­ли­ча­ва­ни закономерности, при­чи­ни и следствия. Променя се и са­мо­то съ­дър­жа­ние на сънищата. Докато по­-ра­но в тях мо­же­ха да бъ­дат въз­п­ри­ема­ни са­мо от­з­ву­ци от ежедневието, де­фор­ми­ра­ни впе­чат­ле­ния от окол­ния свят или от соб­с­т­ве­но­то фи­зи­чес­ко тяло, се­га се по­явя­ват образи, ид­ва­щи от един не­поз­нат свят.

В та­зи фа­за на обу­че­ни­ето си, окул­т­ния уче­ник виж­да не са­мо крис­та­ла или растението, но и съ­от­ветс­т­ву­ва­щи­те им ду­хов­ни сили. Той виж­да жи­во­тин­с­ки­те и чо­веш­ки ин­с­тин­к­ти не са­мо ка­то от­дел­ни жиз­не­ни прояви, но и ка­то кон­к­рет­ни процеси, ка­то обекти, ана­ло­гич­ни на ма­си­те и сто­ло­ве­те във фи­зи­чес­кия свят. Цялата ин­с­тин­к­тив­на при­ро­да на ед­но жи­вот­но или един чо­век се прев­ръ­ща в ас­т­ра­лен облак, в аура, ко­ято го за­оби­ка­ля отвсякъде. В хо­да на сво­ето по­-на­та­тъш­но развитие, яс­но­ви­де­цът за­поч­ва да въз­п­ри­ема неща, ко­ито са на­пъл­но не­дос­тъп­ни за фи­зи­чес­ки­те сетива. Той мо­же например, яс­но да до­ло­ви ас­т­рал­на­та раз­ли­ка меж­ду ед­но пространство, из­пъл­не­но с при­ми­тив­ни хо­ра, и друго, къ­де­то пре­об­ла­да­ват по­-ви­со­ко из­диг­на­ти индивиди. В ед­на бол­ни­ца не са­мо физическата, но и ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра е раз­лич­на от та­зи на бал­на­та зала. Търговският град има ас­т­рал­на атмосфера, раз­лич­на от уни­вер­си­тет­с­кия град. Първоначално въз­п­ри­ема­тел­ни­те въз­мож­нос­ти на яс­но­ви­де­ца за по­доб­ни про­це­си са срав­ни­тел­но слаби; към тях той се от­на­ся така, как­то съ­нищ­но­то съз­на­ние на се­тив­ния чо­век се от­на­ся към буд­но­то му съзнание. Обаче пос­те­пен­но той се про­буж­да на­пъл­но и в та­зи но­ва област.

Най-висшето пос­ти­же­ние на яс­но­ви­де­ца при та­зи сте­пен от раз­ви­ти­ето се със­тои в това, че мо­же да раз­ли­ча­ва ас­т­рал­ни­те пос­ле­ди­ци на жи­во­тин­с­ки­те и чо­веш­ки инстинкти. Астралният съп­ро­вод на ед­но дейс­т­вие, по­ро­де­но от обич, се раз­ли­ча­ва от действието, в чи­ято ос­но­ва стои омраза. Сетивните же­ла­ния пре­диз­вик­ват от­б­лъс­ва­щи и гроз­ни ас­т­рал­ни форми, въз­ви­ше­ни­те чув­с­т­ва – прив­ли­ча­щи и кра­си­ви ас­т­рал­ни форми.

Навсякъде зад се­тив­ния свят са скри­ти за­гад­ки и тайни. Техните про­яв­ле­ния са нав­ся­къ­де в се­тив­ния свят, но човекът, кой­то се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в се­тив­ни­те възприятия, не мо­же да стиг­не до при­чи­ни­те на нещата.

Както един сле­по­ро­ден човек, след опе­ра­тив­но въз­с­та­но­вя­ва­не на зрението, от­к­ри­ва от­но­во кра­со­та­та и ве­ли­ко­ле­пи­ето на фи­зи­чес­кия свят, та­ка и яс­но­ви­де­цът се из­п­ра­вя пред но­ви­те ка­чес­т­ва и Същества на ду­хов­ния свят. Сега той ня­ма за­що да ча­ка сво­ите сънища, за да се пре­на­ся в един по­-висш свят, за­що­то винаги, ко­га­то на­ме­ри за уместно, мо­же сам да пре­диз­ви­ка не­об­хо­ди­ми­те за та­зи цел състояния.

Всред но­ви­те из­жи­вя­ва­ния пре­об­ла­да­ват изживявания, ко­ито са на­пъл­но чуж­ди за це­лия му поз­на­ва­те­лен опит до тогава. Несъмнено, той мо­же да им се радва, да се по­уча­ва от тях; но, об­що взето, за се­га той не би­ва да раз­чи­та твър­де мно­го на тях. Те са пър­ви­те пред­вес­т­ни­ци на един по­-висш ду­хо­вен свят, в кой­то той ще прис­тъ­пи ед­ва по-късно.

На та­зи сте­пен от раз­ви­ти­ето чес­то се из­п­ра­вя­ме пред отделни, мал­ко или мно­го нес­вър­за­ни ду­хов­ни изживявания.  Ето за­що тряб­ва да се па­зим и да не из­в­ли­ча­ме от тях как­ви­то и да е поз­на­ва­тел­ни теории, по­не­же по то­зи на­чин в ду­шев­ния свят би­ха нах­лу­ли все­въз­мож­ни фан­тас­т­ни пред­с­та­ви и идеи, на­сър­ча­ва­щи ни да пос­т­ро­им един въ­об­ра­жа­ем свят, кой­то ня­ма ни­що об­що с ре­ал­ния ду­хо­вен свят.

Окултният уче­ник е длъ­жен да уп­раж­ня­ва и на­й-с­т­рог самоконтрол. Най-добре е да се стре­ми към все по­ве­че яс­но­та от­нос­но сво­ите но­ви изживявания, тър­пе­ли­во да из­чак­ва и следващите, ко­ито ще се свър­жат с пър­ви­те по на­й-­ес­тес­т­вен и неп­ри­ну­ден начин. Ето как, чрез си­ли­те на ду­хов­ния свят и чрез съ­от­вет­ни­те упражнения, нас­тъп­ва ед­но на­рас­т­ва­що раз­ши­ре­ние на съз­на­ни­ето в ус­ло­ви­ята на дъл­бо­кия сън. Все по­ве­че из­жи­вя­ва­ни­ята се за­раж­дат в оке­ана на без­съз­на­ни­ето и все по­-к­рат­ки ста­ват без­съз­на­тел­ни­те пе­риоди в рам­ки­те на дъл­бо­кия сън. Неусетно от­дел­ни­те опит­нос­ти се сли­ват ед­на в друга, без то­зи про­цес да бъ­де сму­ща­ван от как­ви­то и да е мис­лов­ни асо­ци­ации и умозаключения, опи­ра­щи се един­с­т­ве­но на външ­ния се­ти­вен свят.

Когато тя­ло­то спи, чо­век съ­що пре­би­ва­ва в един ре­ален свят, как­то и тогава, ко­га­то е буден. Излишно е да отбелязваме, че по вре­ме на дъл­бо­кия сън, чо­век нав­ли­за в един съв­сем раз­ли­чен свят, ня­мащ ни­що об­що с фи­зи­чес­ко­то об­к­ръ­же­ние на не­го­во­то тяло.

Тайната Наука оп­ре­де­ля та­зи важ­на степен, ко­ято се със­тои в съз­на­тел­но об­х­ва­ща­не на от­дел­ни­те изживявания, ко­ито чо­век има по вре­ме на своя дъл­бок сън, ка­то неп­ре­къс­на­тост на съзнанието. (Това, ко­ето за­гат­ва­ме тук, мо­же да се раз­г­леж­да ка­то „идеал“, сто­ящ в са­мия край на ед­но про­дъл­жи­тел­но окул­т­но развитие.). Тази сте­пен означава, че до­ри ко­га­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло спи и ду­ша­та не раз­по­ла­га с ни­как­ви се­тив­ни възприятия, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во да­леч не прек­ра­тя­ва сво­ите из­жи­вя­ва­ния и опитности.

Когато в хо­да на окул­т­но­то обу­че­ние чо­век ус­пее да про­ме­ни са­мия ха­рак­тер на сво­ите из­жи­вя­ва­ния по вре­ме на дъл­бо­кия сън, той ве­че мо­же да сле­ди всич­ко око­ло се­бе си по на­пъл­но съз­на­те­лен начин; той мо­же сво­бод­но да се ори­ен­ти­ра в сво­ето обкръжение, как­то пра­ви то­ва и в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят.

В окул­т­на­та ли­те­ра­ту­ра чес­то се го­во­ри за опасностите, свър­за­ни с нав­ли­за­не­то в ду­хов­ни­те светове. Много от опи­са­ни­ята мо­гат да из­пъл­нят по­-бо­яз­ли­ви­те ду­ши с ис­тин­с­ки ужас, ко­га­то те от­п­ра­вят пог­лед във вис­шия живот. Трябва ка­те­го­рич­но да заявим, че те­зи опас­нос­ти въз­ник­ват са­мо тогава, ко­га­то са пре­неб­рег­на­ти не­об­хо­ди­ми­те за­щит­ни мерки. Ако оба­че за­щит­ни­те мер­ки и указанията, ко­ито да­ва ис­тин­с­ко­то окул­т­но обучение, бъ­дат спазени, чо­век не са­мо про­ник­ва в ду­хов­ния свят по­не­сен от изживявания, чи­ито ве­ли­чие и мощ над­х­вър­лят до­ри и на­й-с­ме­ли­те и фан­тас­тич­ни очак­ва­ния на се­тив­ния човек, но пра­ви то­ва така, че не мо­же и ду­ма да ста­ва за ув­реж­да­не на не­го­во­то ду­шев­но или те­лес­но здраве.

Несъмнено там чо­ве­кът сре­ща ужа­ся­ва­щи си­ли и Същества, ко­ито го зап­лаш­ват на вся­ка крачка. От дру­га страна, въз­мож­но е да под­чи­ни опре­де­ле­ни си­ли и Същества, за ко­ито се­тив­но­то наб­лю­де­ние ня­ма ни­как­ва представа. Голямо е изкушението да ги впрег­не в служ­ба на сво­ите лич­ни интереси, или пък по­ра­ди незнание да ги упот­ре­би по неп­ра­ви­лен начин.

Една се­ри­оз­на опас­ност деб­не окул­т­ния уче­ник са­мо тогава, ко­га­то по­ра­ди не­тър­пе­ние и гор­дост си при­пи­ше твър­де ра­но из­вес­т­на са­мос­то­ятел­ност спря­мо оп­ре­де­ле­ни свръх­се­тив­ни опитности, без да из­ча­ка под­роб­но за­поз­на­ва­не със за­ко­ни­те на свръх­се­тив­ния свят. Смирение и скромност в та­зи об­ласт са не по­-мал­ко важ­ни качества, от­кол­ко­то в обик­но­ве­ния живот. И ако окул­т­ни­ят уче­ник дейс­т­ви­тел­но ги притежава, мо­же да е сигурен, че нав­ли­за­не­то му във вис­ши­те све­то­ве ня­ма да пред­с­тав­ля­ва ни­как­ва опас­ност за не­го­во­то здра­ве и за не­го­вия живот. Преди всичко, не би­ва да се про­пус­ка ни­как­во про­ти­во­ре­чие меж­ду вис­ши­те опит­нос­ти и изис­к­ва­ния на обик­но­ве­ния живот. Истинските си за­да­чи чо­век има да из­вър­ши тук на Земята. И ако ня­кой пре­неб­рег­не зем­ни­те си за­да­чи и по­тър­си убе­жи­ще в един друг свят, мо­же да бъ­де сигурен, че ня­ма да пос­тиг­не сво­ята цел.

Човекът ак­тив­но фор­ми­ра об­ли­ка на Земята, вла­гай­ки в нея поз­на­ни­ята си от ду­хов­ния свят. Тази е не­го­вата ис­тин­с­ка задача. И той е длъ­жен да се ус­т­ре­ми към нея, за­що­то фи­зи­чес­ка­та Земя за­ви­си от ду­хов­ния свят. За­що­то тук, на Земята, ис­тин­с­ки­те и ав­тен­тич­ни чо­веш­ки дейс­т­вия са един­с­т­ве­но в ръ­це­те на тези, ко­ито про­ник­ват в световете, къ­де­то са скри­ти всич­ки съ­зи­да­тел­ни сили. Ако чо­век прис­тъ­пи с та­ко­ва све­то­усе­ща­не към сво­ето окул­т­но обу­че­ние и ни­то за миг не се от­к­ло­ня­ва от пред­ва­ри­тел­но из­б­ра­на­та посока, не тряб­ва да се опа­ся­ва от нищо. Евентуалните опас­нос­ти не би­ва да от­к­ло­ня­ват ни­ко­го от стре­ме­жа към окул­т­но­то обучение; но за все­ки от нас те мо­гат да се пре­вър­нат в строг при­зив за ов­ла­дя­ва­не на ед­ни или дру­ги качества, как­ви­то окул­т­ни­ят уче­ник е длъ­жен да притежава.

Окултният ученик никога не тряб­ва да гу­би при­със­т­вие на Духа, а да об­х­ва­ща със спо­ко­ен и ясен пог­лед всич­ки из­не­на­ди в живота. Впрочем ис­тин­с­ко­то окул­т­но обу­че­ние по­раж­да всич­ки те­зи ка­чес­т­ва чрез са­мо­то се­бе си. Човек се на­уча­ва да пред­виж­да опасностите, а в ре­ши­тел­ния мо­мент – и да ги отс­т­ра­ня­ва от своя път.

В случай, че окултният ученик не се съ­об­ра­зя­ва с насоките на Посветените, изоб­що не тряб­ва да се надява, че мо­же да се приб­ли­жи до прага на духовния свят. Указанията и съ­ве­ти­те на окул­т­ни­те учи­те­ли во­дят или към доброто, или никъде. Защото под­по­ма­га­не­то на его­ис­тич­но­то щас­тие и до­мог­ва­не­то до свръх­се­тив­ния свят прос­то не вли­за в тех­ни­те задачи. Те са пред­ва­ри­тел­но за­мис­ле­ни по та­къв начин, че да дър­жат окул­т­ния уче­ник да­леч от свръх­се­тив­ния свят дотогава, до­ка­то той мо­же да прис­тъ­пи в не­го с твър­да­та во­ля за без­ко­рис­т­на и съв­мес­т­на работа.

Пътят към свръх­се­тив­но­то познание во­ди до ду­шев­ни опитности, спря­мо ко­ито е от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност да не се до­пус­кат как­ви­то и да е илю­зии и недоразумения. А по те­зи въп­ро­си чо­век лес­но се под­да­ва на грешки. Една от тях, и то осо­бе­но опасна, възниква, ко­га­то це­лия ду­ше­вен живот, за кой­то ни го­во­ри ис­тин­с­ка­та Наука за Духа, Антропософията, се из­мес­т­ва в об­лас­т­та на суеверието, визионерството, мечтателството, ме­ди­умиз­ма и ня­кои дру­ги упа­дъч­ни фор­ми на чо­веш­ко­то познание. Това из­мес­т­ва­не чес­то про­из­ли­за от там, че хо­ра със съм­ни­те­лен ин­те­рес към ис­тин­с­ко­то познание се на­соч­ват по та­ки­ва пъ­ти­ща към свръх­се­тив­на­та действителност, ко­ито бър­зо ги от­веж­дат до ня­коя от спо­ме­на­ти­те упа­дъч­ни раз­но­вид­нос­ти на чо­веш­ко­то познание, а те, на свой ред, лес­но мо­гат да бъ­дат обър­ка­ни с пъ­тя на познанието, за кой­то ста­ва ду­ма тук. В пос­лед­ни­ят слу­чай ду­шев­ни­те опит­нос­ти про­ти­чат из­ця­ло в об­лас­т­та на ду­хов­но­-ду­шев­но­то познание.

Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание.

Следва продължение…