Методи за връзка с висшите светове (1): Посвещението

„Исус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.” (Йоан 14:23)

Откакто съ­щес­т­ву­ва чо­веш­кия род, ви­на­ги е има­ло един вид тай­но обучение, благодаре­ние на ко­ето хо­ра­та с по­-вис­ши спо­соб­нос­ти са пре­да­ва­ли сво­ите уро­ци на тези, ко­ито са се стре­ме­ли към те­зи способности. Това обу­че­ние се на­ри­ча тай­но обу­че­ние и пре­по­да­ва­не­то в не­го се осъ­щес­т­вя­ва по та­ен или окул­тен начин.

У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за висшите светове. Мистиците често говорят за едни свят на душите и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват. Във всеки миг слушателят може да заяви: „Тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен. Единственият въпрос е откъде да започна, за да пробудя тези способности.“ Указанията могат да дадат само хората, които вече разполагат с тези способности – Посветените учители на Бялото Братство.

Посвещението е процес на развиване на скритите сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. След него посветеният е коренно променено същество с пробудено свръхсъзнание. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е между гъсеницата и пеперудата, излизаща от нея. И затова неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астралното тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят така, както с физическите си сетива възприема физическия свят.

Учителя пък дава следната важна насока: „Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение.” А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта.

Той казва още: „Щом сте в тази школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Ако някой каже, че и без присъствието на този възлюблен може да придобие някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори Истината. Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носител на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той е в състояние да озари вашите умове и сърца.“

Всред Посветените ца­ри един един­с­т­вен закон, кой­то не им поз­во­ля­ва да от­каз­ват на ни­то един тър­сещ чо­век пра­во­то му на познание. Но съ­щес­т­ву­ва и друг ес­тес­т­вен закон, кой­то заб­ра­ня­ва да се пре­да­ва до­ри и на­й-­мал­ка­та част от тай­но­то зна­ние на тези, ко­ито не са дос­той­ни за него. Колкото по­-съ­вър­шен е Посветеният, тол­ко­ва по­-с­т­ро­го спаз­ва той те­зи два закона. Духовната връзка, ко­ято свър­з­ва всич­ки Посветени, ня­ма външ­ни очертания, но спо­ме­на­ти­те два за­ко­на са имен­но она­зи спойка, ко­ято оси­гу­ря­ва ней­но­то здра­во единство.

Ти мо­жеш и да си в на­й-­ин­тим­но при­ятел­с­т­во с един Посветен: и все пак ще си да­леч от не­го дотогава, до­ка­то сам не ста­неш посветен. Ти мо­жеш и да се рад­ваш на не­го­ва­та обич: но той ня­ма да ти по­ве­ри сво­ята тайна, ако не си уз­рял за нея. Ни­що не е в със­то­яние да го застави, та­ка че да ти от­к­рие нещо, ко­ето той не смее да направи, до­ка­то ти не си под­гот­вен да го раз­бе­реш правилно.

След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, човек може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът усърдно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоан, които трябва да предизвикат определени чувства.

Пътищата, ко­ито во­дят чо­ве­ка до зре­лос­т­та за въз­п­ри­ема­не­то на ед­на ду­хов­на тайна, са точ­но определени. Техните по­со­ки са очер­та­ни в ду­хов­ни­те све­то­ве с веч­ни букви; там пос­ве­те­ни­те па­зят вис­ши тайни. В ста­ри­те пре­дис­то­ри­чес­ки епохи, хра­мо­ве­те на Духа бя­ха ви­ди­ми за всички: днес, ко­га­то жи­во­тът е ста­нал тол­ко­ва бездуховен, хра­мо­ве­те не са ве­че тук и те не са ви­ди­ми за фи­зи­чес­ки­те очи. Но в ду­хов­на форма, те са навсякъде; и всеки, кой­то ги търси, мо­же да ги намери.

Само в сво­ята соб­с­т­ве­на ду­ша чо­ве­кът мо­же да от­к­рие средствата, ко­ито ще на­ка­рат Посветените да проговорят. Ако той раз­вие в се­бе си оп­ре­де­ле­ни качества, вис­ши­те сък­ро­ви­ща на Духа мо­гат да се от­к­ри­ят пред него. Началото тряб­ва да се пос­та­ви с ед­но ос­нов­но ду­шев­но настроение. Духовният из­с­ле­до­ва­тел на­ри­ча то­ва ос­нов­но нас­т­ро­ение път на прек­ло­не­ние пред ис­ти­на­та и познанието. Само този, кой­то е пос­тиг­нал то­ва ду­шев­но настроение, мо­же да ста­не окул­тен ученик.

Най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание.

Тези седем степени са следните:

Първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.

Второто необходимо нещо е Покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново.

Третата степен е Спасението. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето.

Четвъртата степен е Възраждането. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот.

Петата степен е Новораждане. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.

При петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро.

Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати с всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата.

Шестата степен е Посвещението. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг.

Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.

Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен – Възкресението.

Седмата степен е Възкресението. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.

При Възкресението долните тела – физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях.

Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо.

Ако не се про­ник­нем с дъл­бо­ко усещане, че има не­що по­-ви­со­ко от са­ми­те нас, ние няма да на­ме­рим в се­бе си и силата, ко­ято мо­же да ни от­ве­де във вис­ши­те светове. Посветеният е ов­ла­дял си­ла­та да се из­ди­га във вис­ше­то познание, са­мо за­що­то е из­пи­тал прек­ло­не­ние в сво­ето сърце. Висините на Духа мо­гат да бъ­дат прев­зе­ти са­мо ако се ми­не през пор­та­та на смирението. Никой не мо­же да стиг­не до ис­тин­с­ко­то познание, ако не из­пит­ва прек­ло­не­ние пред него.

Нека подчертаем: при вис­ше­то поз­на­ние не ста­ва ду­ма за прек­ло­не­ние пред човека, а за прек­ло­не­ние пред Истината.

Още по­-дейс­т­ве­но ще ста­не това, ко­ето сме пос­тиг­на­ли чрез преклонението, ко­га­то към не­го се при­ба­ви и ед­но дру­го чувство. То се свеж­да до това, че чо­век се на­уча­ва да не от­да­ва тол­ко­ва го­ля­мо зна­че­ние на впечат­ле­ни­ята си от външ­ния свят, а нап­ро­тив – той раз­ви­ва в се­бе си все по­-­ин­тен­зи­вен вът­ре­шен живот. Човек, който се нах­вър­ля от ед­но се­тив­но впе­чат­ле­ние към дру­го и е скло­нен към неп­ре­къс­на­то „разпиляване“, не на­ми­ра пъ­тя към Тайната Наука.

За все­ки от нас тряб­ва да е на­пъл­но ясно, че ако чо­век се ос­та­ви да бъ­де зав­ла­дян от външ­на­та стра­на на днеш­на­та цивилизация, той мно­го труд­но ще стиг­не до поз­на­ни­ето за вис­ши­те светове. Той мо­же да пос­тиг­не то­ва са­мо след упо­ри­та ра­бо­та вър­ху се­бе си. През епохите, ко­га­то ус­ло­ви­ята на ма­те­ри­ал­ния жи­вот не бя­ха тол­ко­ва сложни, ду­хов­но­то из­ви­ся­ва­не бе­ше по­-лес­но осъществимо. Достойните за прек­ло­не­ние не­ща взе­ма­ха пре­вес над всич­ки ежед­нев­ни под­роб­нос­ти от живота. Но в епо­ха­та на на­ша­та пре­ка­ле­но кри­тич­на цивилизация, иде­али­те изчезват. Вместо преклонение, удивлението, стра­хо­по­чи­та­ни­ето и мо­лит­ве­на­та наг­ла са, на пре­ден план нас­тъп­ват съв­сем дру­ги чувства. Нашата ци­ви­ли­за­ция все по­ве­че из­т­лас­к­ва пър­ви­те чув­с­т­ва и в ежед­не­ви­ето чо­век ряд­ко се до­кос­ва до тях.

Навсякъде в сво­ето об­к­ръ­же­ние и в сво­ите изживявания, окултният ученик тряб­ва да тър­си онова, ко­ето по­раж­да в ду­ша­та му удив­ле­ние и преклонение. Ако сре­щай­ки един човек, осъж­дам не­го­ва­та слабост, аз сам про­пи­ля­вам мо­ята си­ла за вис­ше­то познание; но ако с обич тър­ся не­го­ви­те доб­ри качества, аз ум­но­жа­вам та­зи сила.

Изложеното правило важи преди всичко в междуличностните отношения: в тях ние нямаме никакво право да съдим хората и техните възгледи, дори те да са тотално егоистични и нелогични. Вместо това, наша цел е да полагаме всички усилия за да се фокусираме върху техните добри качества и способности.

Но съвсем друг е случаят ако един човек излезе пред нас, сложи си етикет на Учител и Посветен, и започне да ни убеждава в своите възгледи, ние трябва да гледаме критично на неговите думи и да не ги приемаме в никакъв случай по силата на авторитета или защото звучат мъдро или логично. И ако един човек стане практически вреден за човечеството и съзнателно или несъзнателно вкарва наши братя и сестра в крив път, тогава в пълна сила важат думите на ап. Павел до Ефесяните: „Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.“

И Учителя ни учеше: „Да знае човек Истината и съзнателно да я прикрива, това нито се извинява, нито се оправдава.“

* * *

Навлизането на окул­т­ни­ят уче­ник в „пъ­тя на познанието“ ста­ва не­за­бе­ле­жи­мо и тихо. Околните не до­ла­вят ни­как­ва външ­на промяна. Той про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти да из­пъл­ня­ва сво­ите за­дъл­же­ния как­то по-рано. Преобразяването се ра­зиг­ра­ва из­к­лю­чи­тел­но във вът­реш­ни­те сфе­ри на душата, ко­ито са не­дос­тъп­ни за външ­ния свят.

Във вся­ка от раз­но­вид­нос­ти­те на Тайната Наука съ­щес­т­ву­ва един ос­но­вен закон, кой­то не тряб­ва да се на­ру­ша­ва и вся­ко окул­т­но обу­че­ние е длъж­но да го ра­зяс­ни на ученика. Този за­кон гласи: „вся­ко познание, ко­ето ти тър­сиш са­мо за да обо­га­тиш своя ум и за да нат­ру­паш сък­ро­ви­ща в се­бе си, те от­к­ло­ня­ва от твоя път; оба­че вся­ко познание, ко­ето тър­сиш за бла­го­то на чо­ве­ка и ми­ро­во­то развитие, те во­ди напред“.

Този за­кон тряб­ва стро­го да се спазва. Ти не мо­жеш да ста­неш окул­тен уче­ник пре­ди да си го пре­вър­нал в ръ­ко­вод­на ниш­ка на своя живот.

От незапомнени времена хората са препоръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Но не е въпрос човек само да влезе във връзка с този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните му области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите да влезем в необятния свят.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: „Аз съм Пътят.“

При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал господар на себе си – на всички сили, които функционират в неговото тяло – за да може да се справи след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол над силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.

Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, за да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят.

Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества.

При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдалечените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него.

А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а отворени врати за духовете, които си играят с тях.

Учителя казва: „За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.“

Съществата от ангелските йерархии ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинската база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзнанието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.

Следва продължение…