Медитации от Учителя Петър Дънов и как да медитираме

„Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешка

„Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.“

(Извънредни беседи , София, 9 Август 1940г., (Петък) 09:00ч.)

 

„Сега, ще ви дам още едно естествено упражнение: медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в природата, с всичките ѝ цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад слънцето, на изток черен, тъмен облак, а дъгата от север към юг, след ситен, пролетен дъжд. Или: на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в природата. Като медитирате по 5–10 минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образа на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време, като си я представите умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в природата – жива, реална.

Най-доброто време за медитация е сутрин, или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, можете да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер, преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент.“

(Младежки окултен клас , София, 8 Март 1922г., (Сряда) 19:00ч.)

* * * * * * *

„В този Път, в който сега вървите, има такива неприятности, каквито един ученик среща, заучавайки уроците си. Например вземете въпроса за молитвите, за размишленията, или за медитацията; източните народи определят за това известно време и когато то наближи, ще напуснат работата си – дори и да е чиновник, ще напусне работата си, това е източното разбиране. А пък ти може да си чиновник и пак да медитираш: вземи перото, пиши бавно, после се спри, като че мислиш, и медитирай една-две минути; после пак напиши две-три думи. Защото старият господар на Земята няма право на всичкото ти време. Казвате, че сте длъжностно лице; кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? – Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажира човека? Да кажем, че преписваш едно съдебно решение – има ли закон, който да определя за колко време трябва да го препишеш? Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научи останалите банкови чиновници да медитират. Така те ще имат особено настроение, а сега работят по стария начин.“

(Извънредни беседи , Беседи пред сестрите , София, 7 Април 1932г., (Четвъртък) 16:00ч.)

* * * * * * *

„Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат. Както в Природата всеки отправя погледа си на разни страни, или както на обедна трапеза всеки си избира какво ще яде, така и в размишленията всека да се вглъби в себе си и да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите – кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се изисква голяма стая, в която да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър един от друг. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии.“

(Извънредни беседи , Беседи пред сестрите , София, 10 Май 1920г., (Понеделник) 10:00ч.)

 

„Ако приятелят ви е със сърце и ум на ниско ниво, вие ще се свържете със същества от ниска йерархия. Като знаете този закон, ще бъдете внимателни, защото от връзките, които правите на физическия свят, вие или ще се понижите или ще се повдигнете. Затова и в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави.“ – Общуването с лоши хора разваля доброто в човека. Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят.

Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на свобода. Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как да разберете това. – Щом се колебаете за нещо, щом не можете да го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви.“

(Общ Окултен клас , София, 14 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.)

* * * * * * *

„Ти не можеш да мислиш какво нещо е Бог. Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишлението. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да размишляваш, да медитираш без любов. Ако в тебе има един малък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш.“

(Утрини Слова , София, 28 Януари 1934г., (Неделя) 5:00ч.)

* * * * * * *

„Концентрирайте се в дъгата.

В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н.

В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи.

Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: „Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат.“ Ти ще се освободиш от всички предмети, които те отвличат, свободен да си, ще затвориш телефоните навсякъде, ще останеш сам, ще кажеш: „На гости отивам.“ И хайде – в астралния свят.

Падане в транс е същото. Ако много хубаво си съсредоточен в една и съща мисъл, е по-лесно, а иначе е по-мъчно, и пак от външния свят идват смущения.

Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен.

Може да направите следния опит: мислено да отидете на слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому нищо няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова по-добре е да направите следния опит. Опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате. Опитът е необходим на глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитността на другите. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Той трябва да знае кои именно неща са важни за него, и на тях да се спира.“

(Извънредни беседи , София, 19 Декември 1921г.)

* * * * * * *

„Сега друг опит ще направим за 3 минути, на слънцето няма да ходим. За 3 минути ще съсредоточите ума си, да видим може ли да намерите вашето съзнание, тази светлина. Да видим без никакво препятствие дали ще го намерите, или не. Положително ще насочите ума си нагоре, в тази посока, в която е слънцето, Божественото слънце, то е винаги над нашата глава, където вървят теченията. Ще има малко отклонение в тази посока, но ще гледате да се абстрахирате временно от всички тия влияния, които отстраняват вниманието ви, ще насочите мисълта, дали ще може да видите малка светлинка. Който види – добре, който не види – пак добре.“

(Общ Окултен клас , София, 21 Януари 1923г., (Неделя) 19:00ч.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0