„Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.“
„Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.“
„Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквито и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.“
„Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите. Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове.“
„Онова, което е наоколо, къщи, работа, коли, това са само помощни неща, условия за нашата любов. Притежанията, местата, където живеем, събитията в живота: това са празни декори. Колко лесно е понякога да се подлъжеш по декорите и да забравиш диамантите! Единственото, което има значение в края на земния ни живот, това е как се обичаме, каква е същността на нашата любов!“
„Ако щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.“
„Трябва да се посвещаваме на нещата, които имат стойност за нас, защото в противен случай никакъв успех в света няма да ни удовлетвори, нито ще ни направи щастливи.“
„Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.“
„Търсете любов, която с времето става по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и взаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах, че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислил, че точно от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега мисля, че това са знаците за всички ни, но ние се отчайваме, когато не можем да намерим и се примиряваме с по-малко. Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто, което намираме, е някакъв сладникав любовник и примерно спокойствие?!
И все пак дълбоко в душите си знаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно откъде дошла тъга, и започват да ни преследват въпроси: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, заради това ли съм се родил на Земята? Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има нещо повече, копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва единият от двамата да се развива, да върви нагоре, а другият да го дърпа надолу.
Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродна душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси. Сродната душа е човекът, който има ключалки, съответстващи на нашите ключове и ключове, който съответстват на нашите ключалки. Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински Аз излиза и ние можем да бъдем напълно искрени, такива, каквито сме, можем да бъдем обичани за онова, което сме, а не за онова, което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия Рай.
Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона насочени нагоре, шансът да сме намерили верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота!“
„Толкова лукави са станали външните форми на нещата, че принцесите и рицарите понякога могат да останат скрити едни зад други, дори скрити от самите себе си.
И все пак учителите на истината все ни посещават в нашите сънища, за да ни уверят, че никога не ще изгубим своята броня срещу драконите, че в нас протича свещен огън, който ще ни позволи да променим този свят според своето желание. Интуицията вярно ни нашепва: Ние не сме прах, ние сме магически същества!“
COMMENTS