Мъдри и вдъхновяващи мисли от Паулу Коелю (първа част)

Мъдри и вдъхновяващи мисли от Паулу Коелю (първа част)

„Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото чов

„Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого…“

 

„Ако си способен да видиш красотата, това е само, защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.“

 

„Бе избягал от съмнението. От поражението. От моментите на нерешителност. Но Господ бе великодушен и го бе завел до неизбежната пропаст, за да му покаже, че човек трябва да избира, а не да приема съдбата си.“

 

„В един анонимен текст на Традицията се казва, че по време на своя живот всеки човек може да възприеме два начина на поведение – да строи или да сади. На строителите задачата може да им отнеме много време, но един ден ще завършат започнатото. Тогава ще спрат и ще бъдат ограничени от собствените си стени. Животът губи смисъл, когато постройката е готова.

Съществуват обаче и онези,които садят. Понякога те стават жертва на бурите, на сезоните и рядко намират спокойствие. Градинарите се разпознават едни други, защото знаят, че в историята на растежа на всяко цвете и храст е заложен растежът на цялата Земя.“

„В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.

Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.“

 

„В този свят, мила моя, няма нищо абсолютно грешно – каза баща й, гледайки часовника – Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието.“

 

„В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато воините са се събирали около огъня и са си разказвали истории.“

 

„Всички знаем, че има една болест в Централна Африка, която се нарича сънна болест. Трябва обаче да знаем, че има подобна болест, която атакува душата – тя е много опасна, тъй като идва неусетно. Когато забележите и най малкия признак на апатия и липса на ентусиазъм спрямо ближните, бъдете нащрек! Единственият начин да се предпазим от това заболяване е, като осъзнаем, че душата страда, при това страда много, когато я принуждаваме да живее повърхностно. Душата обича красивите и дълбоки неща.“

„Всичко, абсолютно всичко на тази земя има смисъл и дори най-дребните неща трябва да бъдат зачитани.“

 

„Всъщност малко хора ми казват, че са нещастни. Повечето заявяват: „Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках.“ Тогава ги питам: „Кое ви прави щастливи?“ Отговотът е: „Имам всичко, за което мога да мечтая – семейство, дом, работа, здраве.“ Питам ги още: „А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?“ Отговорът е: „Да, всичко!“ Повтарям въпроса си: „Тогава излиза, че смисълът на живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?“ Отговор: няма отговор. Сменят темата.“

 

„Големият проблем е, че хората обикновено свързват всичко с любовта към Бог. А любовта към Бог се проявява чрез любовта към хората.“

 

„Господ беше Господ на смелите. И щеше да го разбере, защото смелите са онези, които вземат решенията си със страх. Които на всяка крачка от пътя са измъчвани от дявола, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат.“

„Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта.“

 

„Достойнството на човек не се мери по обкръжаващите го хора, когато е на върха на успеха, а по способността да не забравя чия е ръката, която му е била протегната, когато е имал нужда от това.“

 

„Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.“

 

„Един от монасите в манастира в Сцете направил сериозна грешка, и за съда над него, братята повикали най-мъдрия отшелник. Мъдрият отшелник не искал да идва, но братята били толкова настойчиви, че той се съгласил. Все пак, преди да тръгне, той взел едно ведро и направил в него няколко дупки на дъното. След което напълнил ведрото с пясък и поел към манастира. Отецът, настоятел на манастира, обърнал внимание на ведрото и попитал за какво е направено това. „Аз дойдох да съдя друг — казал отшелникът. — Моите грехове бягат след мене, както този пясък във ведрото. Но понеже аз не гледам назад, не мога и да видя собствените си грехове, затова не съм способен да съдя и другите“. Монасите незабавно решили да отменят съда.“

 

„Дълго размишлявах и открих, че не съм влязла в онова кафене случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели.“

„Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта.“

 

„И не казвай, че съм болна, защото съм суеверна, винаги когато съм използвала това извинение, накрая наистина съм се разболявала. Кажи, че трябва да се грижа за човека, когото обичам.“

 

„Истинската любов позволява всеки да следва собствения си път със съзнанието, че това не го отдалечава от другия.“

 

„Истинско поражение са претърпели само онези, които никога не са губили.

Когато ни победят, губим битката или войната. Но когато изобщо не се борим, това е провал.

Когато не успеем да постигнем нещо, което желаем силно, се чувстваме победени. Но когато изобщо не можем да мечтаем – това е провал. Девизът на провала е „Не искай нищо и никога няма да страдаш!“

Когато започнем нова битка, преставаме да бъдем пораженци. Провалът няма край – той е избор на живот.

Победените, макар и изпълнени със страхове, живеят с вяра и вдъхновение.

Победени могат да бъдат само смелите. Само те могат да загубят с чест и после да изпитат радост от победата.“

„Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.“

 

„Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.“

 

„Когато искаме да постигнем целите си, трябва да сме готови да понасяме ежедневна доза болка или неразположение.“

 

„Когато някой желае нещо, трябва да има съвсем ясна представа защо го желае.“

 

„Когато някой открие своя път, повече не бива да изпитва страх. Трябва да е достатъчно смел, за да сгреши. Огорченията, провалът, разочарованието са инструментите, които Господ използва, за да ни покаже пътя.“

„Когато сме изправени пред някоя загуба, няма смисъл да се опитваме да си върнем онова, което вече го няма, по-добре е да се възползваме от отворилото се пространство и да го запълним с нещо ново…“

 

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0