Рудолф Щайнер:„Както животното и човекът са зависими от растението, така и боговете* са зависими от хората. Това е хубаво изразено в гръцката митоло
Рудолф Щайнер:
„Както животното и човекът са зависими от растението, така и боговете* са зависими от хората. Това е хубаво изразено в гръцката митология: Боговете получават нектар и амброзия от смъртните. И двете означават любов. Любовта, създадена от хората, става храна за боговете. Това е много по-действително от например електричеството, колкото и невероятно да изглежда. Любовта се появява първо като любов между половете и се развива до най-висшата духовна Любов. Но всяка любов, низша и висша, се вдишва от боговете.“ (Събр. съч. 55)
* Под „богове“ в мистицизма се подразбират ангелските йерархии над човека (ангели, архангели и т.н. до херувими и серафими), предвождани от Христос, а не политеизъм (почитане на множество богове). Бог е един, макар и да се проявява като множество чрез всички Свои творения.
„Възловата точка, същевременно повратният момент в човешкото развитие е времето на раздялата на полове. Чрез това разделение в света се появява новият, мощен елемент: Любовта. Между човешкия свят и божествения свят става нещо подобно, както между човешкото царство и растителното царство. Човекът вдишва кислород и издишва въглерод. Както растителното царство издишва кислород, така човешкият свят издишва любов — от времето на разделянето на половете — и боговете живеят от тези излъчвания на Любов.“ (Събр. съч. 94)
„Може да се каже, че боговете имат полза от участието им в човечеството. Земята е планетата на Любовта. Любовта ще бъде истински изградена едва на Земята. Тя ще бъде, грубо казано, култивирана и чрез работата на боговете над хората, те също учат да опознават Любовта, както в друго отношение я даряват. Трудно е човек да си го представи. Напълно е възможно едно същество да внесе в друго същество някакъв дар и да разбере същността на този дар едва чрез другото същество.
Представете си една невероятно богата личност, която никога не е познавала нищо друго освен богатството, която не е изпитала дълбокото душевно удовлетворение, доставящо удоволствие. И тази личност върши добро, тя подарява нещо на някой беден човек. В душата на този беден човек се поражда благодарност заради подаръка и това чувство на благодарност е също един дар. То не би съществувало, ако богатата личност не би направила подаръка. Богатата личност обаче не е почувствала чувството на благодарност, а го е породила. Тя е даряващата това чувство на благодарност, но може да го опознае едва в рефлексията, когато тя се излъчва обратно от този, в когото го е възпламенила.
Боговете са дотолкова развити, че да могат да възпламенят Любовта в човека, така че хората са в състояние да се научат да изживяват Любовта, но боговете се учат да познават Любовта като реалност едва чрез хората. Те се потапят в океана на човечеството и чувстват топлината на Любовта. Да, ние знаем, че нещо липсва на боговете, когато хората не живеят в любов, така да се каже, боговете имат своята храна в любовта на хората. Колкото повече е любовта на хората на Земята, толкова повече храна имат боговете на небето — колкото по-малко любов, толкова повече глад за боговете. Жертвата на хората всъщност не е нищо друго освен това, което се излъчва нагоре към боговете, като произведена в хората любов.“ (Събр. съч. 105)
„В областта на любовта материализмът днес достига дори до позорна научност, — нещо, което никога преди не се е случвало на Земята. Най-лошото, което днес се прави, е смесването на Любов и сексуалност. Това е най-позорното проявление на материализма, най-дяволското на съвременността.
Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и любовта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към любовта, но няма нищо общо с чистата истинска Любов. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.“ (Събр. съч. 143)
„Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него.
Насреща на това, именно учителят и възпитателят трябва да разберат универсалното в любовта. Защото във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост се проявява не само половата любов, а изобщо способността да се обича, любовта към всичко. Половата любов е само част от любовта, която се изгражда в тази възраст. Тогава може да се види как се появява любовта към природата, как се изгражда изобщо човешката любов и чрез наблюдението трябва много категорично да се насочи вниманието към факта, че половата любов е само специална глава от голямата книга на живота, разказваща за любовта.“ (Събр. съч. 306)
COMMENTS