Какво представляват ангелските йерархии?

1. Принципът на йерархичност във Вселената:

Един от водещите по важност космически принципи, чието действие се проявява на всички равнища във Вселената, е принципът на йерархичност. Неговото съдържание би могло да бъде формулирано по следния начин:

Всички същества във Вселената, без изключение, се намират на различно равнище на духовно развитие, на различно стъпало по стълбата на духовната еволюция.

Принципът на йерархичност произтича от Всемирното развитие. Понеже монадите (душите) започват своята еволюция от различна изходна позиция, както и в различен космически момент, и тъй като всяка монада се развива с различна, специфична само за нея скорост (темпо), то оттук се обуславя логичното разслояване на съществата върху отделните стъпала на вселенската стълбица на еволюцията.

В рамките на еднородна група същества (например, хората като цяло или хората от бялата раса, от отделен континент, от определен народ и пр.; или животните като цяло или отделен клас животни: бозайници, насекоми, влечуги, земноводни, риби и пр.; отделен вид животни: вълци, мечки, слонове, лъвове, китове и пр.) също така няма две от тях, които да са на едно и също равнище на духовна еволюция, т.е. да са абсолютно тъждествени в индивидуалното си развитие.

Духовното познание извежда и едно съществено следствие от принципа на йерархичност:

От духовна и еволюционна гледна точка равенство няма и не може да има.

Равенство между живите същества в Космоса съществува само по отношение на потенциала и възможностите за развитие, доколкото всички те са родени от Бога като монади с еднаква същност и еднакъв еволюционен потенциал…

2. Йерархии в материалния свят:

Разглеждайки йерархиите на съществата, достигнали стадия на индивидуалния дух и на разума, следва да отбележим, че главната такава йерархия в материалния свят (физическата вселена) е тази на човеците или хората. Ние не сме сами и единствени във Вселената! Човешката раса населява целия Космос, а не само планетата Земя. Става дума за хуманоиди с различна биологическа форма, но с еднакви монади – еднакви първични частици живот, дарени им от Бога.

Всички космически цивилизации или общности от разумни същества, които населяват и се развиват на материални планети като Земята, принадлежат към човешката раса – независимо от биологическата структура и вид на телата им.

3. Йерархии в духовния свят:

Това е голяма група разумни същества, които не притежават материални тела и еволюират в невидимия свят. Те носят различни имена в отделните световни религии: ангели (в християнството, юдаизма и исляма), деви (в индуизма), питри (в парсизма и зороастризма), джинове (същества на еволюционно равнище между хората и ангелите – в исляма) и т.н.

Духовните йерархии същества изпълняват ролята на посредници между Бога (или божествата – великите Същества от Божествения свят) и хората. Те обаче имат и собствен път на развитие, в който тази им посредническа функция не винаги е определяща.

4. Йерархии в Божествения свят:

Това е групата на великите, най-напреднали в еволюционно отношение Разумни Същества, които назоваваме общо „божества“.

Названието им води началото си от две обстоятелства: първо, защото са жители на Божествения свят; второ, понеже са постигнали равнището на Божественото съзнание…

От принципна важност е езотеричният факт, че съществата – членове на по-високите космически йерархии, могат да „слизат“ (да се спускат, да се проявяват) в световете, обитавани от пониските йерархии същества, но обратното не е възможно. Членовете на по-ниските йерархии не могат да обитават и да се пренасят в световете (областите) на по-високите йерархии поради енергийна (вибрационна) несъвместимост – те просто не са в състояние да издържат на по-високите вибрации на тези космически зони.

5. Някои конкретни космически йерархии от невидимия (духовния и Божествения) свят:

а) Ангелски йерархии (чинове):

Деветте ангелски йерархии (чина) са описани в предложения по-долу вид и хронология от Дионисий Псевдоареопагит (VI в.) и са възприети по този начин, без изменения, от християнската Църква.

1. Серафими – братя на Любовта;

2. Херувими – братя на хармонията;

3. Престоли – братя на волята;

4. Господства – братя на интелигентността и радостта;

5. Сили – братя на движението и растѓнето;

6. Власти – братя на външните форми и изкуствата;

7. Начала (Началства, Архаи) – братя на времето, състоянието и такта;

8. Архангели – братя на огъня и топлината;

9. Ангели (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността.

Деветте ангелски йерархии са разделени на три триади в съответствие с еволюционното си равнище и задачите, които изпълняват в Космоса.

При следващата глобална планетарна трансформация последния, десети ангелски чин ще заемат напредналите човешки души.

Всички ангелски йерархии в своята съвкупност образуват великия Космически Човек (Адам Кадмон в кабалистическото учение).

Според Учителя Беинса Дуно ангелите като цяло се делят на две Велики царства. Представителите на по-високото царство рядко слизат на Земята и в материалния свят изобщо. Принадлежащите към по-долното царство се проявяват по-често в материалната област с цел да подпомагат духовното израстване на хората.

Всички ангели – и от деветте космически йерархии – са произлезли от човешката раса. Ала те са преминали своя еволюционен път милиарди години преди съвременните земни хора, при други условия – значително по-благоприятни от настоящите, които те са използвали разумно и целесъобразно.

В християнското учение е възприета тезата, че при кръщението си, когато човек става член на Църквата на Христос, той получава ангел-хранител (ангел-пазител). Това ангелско същество поема грижата пред Небето за своя подопечен и отговаря за него пред Бога.

Духовното познание защитава друго гледище – че всеки човек, когато се ражда в плът на Земята, има свой духовен водач (или духръководител) в невидимия свят, който се старае да го наставлява по трудния му път в една среда на ограничения, относителност и страдания. Този духовен водач или дух-ръководител – който е същият ангел-хранител според християнското вярване – винаги е същество с по-висок еволюционен ранг от човека, когото направлява…

Връзката между човека и духовния му водач е невидима, нематериална, духовна. Духът ръководител насочва поверения му човек най-вече чрез мисловни внушения или в съня му. Твърде редки са случаите, когато може да бъде осъществен пряк контакт между двете разумни същества – в екстремни ситуации, когато например животът на човека е под непосредствена заплаха. Дори и тогава човек далеч не винаги разбира кой и по какъв точно начин му се е притекъл на помощ.

б) Природни духове:

Природните духове принадлежат на друга еволюционна верига, различна от човешката. Преведено на по-разбираем език, това значи, че пътят им на духовно развитие е различен от човешкия.

Природните духове населяват етерната област на материалния свят. Духовното познание различава четири такива групи същества – колкото са и основните елементи, познати ни от окултните науки:

– Силфи – духове на въздуха;

– Гноми – духове на земята;

– Саламандри – духове на огъня;

– Ундини – духове на водата.

Всички те могат да бъдат наблюдавани от хората, притежаващи етерно зрение, в тези сфери на природната среда, които отговарят на съответния елемент на природните духове.

Някои персонажи от народните приказки са вдъхновени именно от спорадични контакти на човека с някои от тези същества. Например разказите за джуджета твърде често са свързани с прояви на гномите, историите за феи – със силфите, приказните сюжети за русалки и други разумни водни обитатели – с ундините, и т.н.

Равнището на съзнателност и неговата насоченост при природните духове са твърде разнопосочни в сравнение с човека.

Забавлението за някои от тях може да се превърне в доста солено преживяване за човека, попаднал на прицела им.

Затова пък онези природни духове, които отговарят и се грижат за определени видове растения, могат да станат отлични помощници на хората, които отглеждат тези растения.

(по материали от сп. Житно зърно, 2010г., бр. 22)