Учителя: Когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами

Откъс от беседата „Благото на човека“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

Когато хората се обичат, тогава благата им могат да бъдат общи. Дето има Любов, там има блага; дето няма Любов, никакви блага не съществуват. В безлюбието всяко същество живее за себе си. Забелязано е, че когато Любовта отсъства, човек говори изключително за нея…

Като наблюдавам живота на съвременните хора, като изучавам разбиранията на религиозните хора, намирам, че те искат Бог направо да взема участие в техния личен живот. Те се чудят защо Бог не ги освободи от страданията им, а ги е оставил на произвола на съдбата. Като се натъкват на страдания, хората започват да се сравняват помежду си, да казват, че на еди – кого си са дадени повече знания, повече богатства и здраве, че няма правда в света и т. н. Изобщо, хората са склонни да критикуват Божествения план. В това отношение те мязат на ония палави, немирни деца, които удрят главите си в стените. Не, това не разрешава въпросите. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелите ви трябва да се интересуват от вас? Или защо Бог трябва да се интересува от вас? Онези, които са разрешили този въпрос, те разбират законите и се развиват правилно. Които не разбират законите, мислят, че в природата, както и в живота, съществува произвол. Като не разбират законите, те се намират в противоречие със себе си, вследствие на което страдат. Те се намират в положението на пътник, който се е заблудил в тъмна гора през мрачна нощ и мисли, че всяко дърво, в което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие в живота му. Като се удря от дърво в дърво, той се чуди как никой не му влиза в положението, никой не разбира страданията му.

При големите страдания и противоречия, човек изпада в един лабиринт, дето всичко е заплетено. Той трябва да знае, че тук именно действат разумни същества…

Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си: „Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх.“ По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, без да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие…

Който изучава великите Божии закони и ги прилага, той ще има по-лек, по-сносен живот; който не изучава тия закони, той ще бъде изложен на по-големи страдания. В този смисъл истинското знание освобождава човека от страданията, които биха го сполетели. Без това знание мъчно би могло да се прекара живот като сегашния, който е пълен с препятствия…

Опасна зона е съмнението… Като ви наблюдавам, виждам, че и някои от напредналите ученици са нагазили в тази опасна зона до пояс и се мъчат, не могат да излязат оттам. Казвам: Излезте час по-скоро от тази кал! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте в калта, нищо няма да разрешите. – „Как да излезем от тази кал?“ – Хванете се за въжето, което ви се подава. Въжето представя вярата, която може да ви спаси. Единственото спасение е в това въже. Докато излезете на повърхността, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно от областта на съмнението. Колко светии са плакали от тази кал…

Като знаете тези неща, бъдете внимателни едни към други, не се присмивайте на онзи, който е попаднал в калта на съмнението. Всеки ще мине през съмнението. Турците казват: „Не се смей на съседа си, за да не дойде същото и до твоята глава“. Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се обърна към учениците си с думите: „Молете се, за да не изпаднете в изкушение!“ Знаете ли какво беше положението на Христа тогава? Той се намираше в голямо затруднение и трябваше правилно да реши въпроса. Той се намираше пред задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох на света.“ Голямо напрежение прекара Христос, но реши задачата си правилно.

Следователно, когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами. От вас се изисква да издържите докрай. Щом издържите, помощта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Бог ви е забравил, че хората не ви обичат, вие сте на крив път. Каквито изпитания да ви дойдат – сиромашия, болести, изкушения – дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестен начин да живеете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите.

Като говоря по този начин, мнозина ще помислят, че имам някого предвид. – Никого нямам предвид. Изнасям законите, с които невидимият свят си служи. Всички минавате през изпитания. Защо и за какво са нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновеният човек не може да разреши. Изпитанията ще минат и ще заминат, но вие не трябва да се смущавате. Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си.

Един ваш приятел ви обещал, че в понеделник, в девет часа вечерта ще дойде при вас да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава девет, десет часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате в него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате: „Излъга ме този човек. Той обещава само, а нищо не изпълнява. Не разбирам какво приятелство е това. Той трябваше да преодолее всичко, но да изпълни обещанието си!“ – Така ще разсъждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче ако го обичате, вие ще си кажете: „Случило се е нещо на приятеля ми. Какво от това, че днес не е дошъл? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могъл да изпълни обещанието си.“ Много причини има, които могат да попречат на човека да изпълни едно свое обещание. Може да го е хванал някой апаш и да го е развеждал целия ден из града. Какво не се случва на човека? Щом разсъждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия ден приятелят ви ще дойде при вас и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата.

Ще приведа онзи анекдот за една българка, която, каквото говорила, все казвала: „Ако е рекъл Господ.“ Една сутрин мъжът й станал рано, взел мотика на рамото си и казал на жена си: „Жена, отивам на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето.“ – „Добре, ако е рекъл Господ, всичко ще направя.“– „Рекъл не рекъл, ще наготвиш кокошката и ще ми я донесеш. Аз отивам на лозето и ще се надявам там за кокошка.“ Това било в турско време. Тръгнал той за лозето, но на пътя го срещнали турски челебии, вързали ръцете му и така го развеждали целия ден из града. Жена му отишла на лозето, но останала учудена, когато не намерила мъжа си. Вечерта, като се върнал мъжът й, тя го запитала:

– Де беше цял ден? Нямаше те на лозето.

– Остави този въпрос настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекъл Господ, че съм уморен.

Защо го развеждали челебиите цял ден из града? – Защото при започване на работата си не е казал, ако е рекъл Господ, или не е призовал Волята Божия на помощ…

Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. Една от причините за неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. Ученикът трябва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае колко от мислите и чувствата, които минават през него, са действително негови и колко от тях са чужди. Само по този начин той може да прогресира правилно.

Какво представя съмнението? – Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека – върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цел ученикът трябза напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Как ще се освободи? – Чрез Любовта. Любовта му трябва да бъде изобилна, за да се проникне от готовността всичко да жертва за Бога. За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази Любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато техното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра.

Като ученици вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. Когато бедният трепери в стаята си от студ, да благодари, че има възможност да изпита и това страдание. Някога е бил богат, радвал се е на топла стая. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха. Когато богатият седи на топло в стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможност да помага на бедните. Сиромахът, който служи на Бога, и богатият, който служи на Бога, трябва да приемат страданията с благодарност. Да помагаш на ближния си, това не значи, че можеш да помогнеш на всички. Ако имаш желание хората да не страдат, обърни се към Господа с молба да завърти онзи кран на слънцето, от който да се разлее топлина за целия свят, за цялата земя. Щом се завърти този кран, топлината се разстила по цялата земя и всички живи същества едновременно се стоплят. Така се моли светията за хората. Той не може да помага поотделно на всеки човек, но се моли за всички и Бог изпраща общо помощта си…

Съвременните хора, както и учениците на окултизма, са дошли до опасно положение. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенстване. Житното зърно няма какво да се самоусъвършенства. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенстват. Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенстват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвершенстват. Всички тия неща трябва да се проявяват, а не да се самоусъвършенстват. Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвршенства. Човек е дошъл на Земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази Любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенства. Тъй щото първо ще работите за Името Божие и Неговата Слава, после за доброто на своите ближни и на трето място за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правият ред на нещата…

Без страдания човек мяза на пустиня без вода. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо отвътре ви казва: „Много е това, дай по-малко.“ Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог.

Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си…

Следователно, да живее човек за Бога, това значи да уравновеси силите на своя организъм. Да живее за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворят човека херметически в тъмна стая, лишен от светлина, от въздух и от вода. Не е лесно да живее човек между много хора, но още по-мъчно е да живее сам. Човек трябва да знае законите, как да се хармонизира с окръжаващата среда. Мъчна наука е хармонизирането на душите…

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред нито назад. За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет, колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях – чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. Божествените мисли и чувства внасят в човека мир и спокойствие.