Откъс от беседа на Учителя, държана на събора на Бялото Братство на днешния ден преди 102 години:Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота н
Откъс от беседа на Учителя, държана на събора на Бялото Братство на днешния ден преди 102 години:
Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както влакът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите.
Сега, тия съпротивления са от различен характер.
Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не.
След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: „Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко“ – и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално.
Ще кажете: „Без спане не може.“ Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? – Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за Земята, но в пътя, по който върви човек, той не трябва да спи. Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване.
Вие ще ми кажете: „Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимате буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: „Едно време тъй четох аз буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва.
И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.
После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: „Върви си на мястото, но не смущавай!“
Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва – ще решиш задачите… Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение.
Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне… После, не считайте, че тези недъзи, които имате, са ваши. Когато влезе ученикът в училището, ще му спомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово и много пъти в него се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате това, може някой път да ви дойде мисълта, че не е време, или ще кажеш: „Аз имах такава една слабост едно време.“ Туй е едно внушение и щом го приемеш, ще се спънеш. Ще кажеш: „Едно време беше тъй, но сега не е тъй!“ Аз поддържам сегашното време. Сега, ако вашата дреха е чиста и дойде някой и те оцапа, тази нечистотия ваша ли е? …
После, в пътя не се позволява да се разправят отрицателни неща. Ако съм в едно приятно настроение, мисля за Бога, за вечния живот, а изведнъж дойде някой да ми разправя небивалици. Някой брат ще дойде, ще каже: „Знаеш ли какво ново се случи в нашето братство?“ – „Е, какво?“ – „Опекли едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца. Ами че трябваше ли тъй да се постъпи?“
И започват за печеното яйце. Вие сте престъпили закона. За никакви печени яйца няма да говорите. Който е опекъл яйцето и го е изял, то е негова работа, не е ваша работа. Що ви влиза в работа да разправяте за това печено яйце? Това са изкушенията на учениците. Може през тази година да ви представят някои печени яйца – внимавайте. Вие ще мислите за Любовта, за нейното приложение.
После, през тази година ще имате някои други изкушения. Те са следните: „Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре.“ А следващата година никога няма да дойде. После: „Ти си млад, ти си това-онова.“ Ти ще тръгнеш и ще вървиш по пътя. Млад ли си, стар ли си, по пътя ще вървиш, ако искаш да се не спъваш.
Душата ви ще бъде погълната с Божествената Любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате, няма да се спънете. Но ако в душата си вие не сте разрешили един от важните въпроси, на всяка стъпка ще се спъвате…
Например някои имат желание, че еди-кой си брат да бъде и той с нас в пътя. В пътя си тръгнал, ти не мисли за никого. Ти върви по пътя и не мисли за никого, дали са в пътя или не. Не се спирай, да ги каниш. И не се връщай в къщи, да кажеш: „Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя.“ Не се връщай назад. Щото този закон, ако вие мислите, че имате деца в света, правите едно от големите заблуждения. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Ще каже някоя майка: „Аз имам едно дете.“ – Че като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Другото заблуждение. Ако теб Господ не те гледа, че син ти ще те гледа!
И най-после ще разрешиш въпроса, ти какво си, и ще кажеш ти в душата си: „Аз съм му майка.“– Другото заблуждение. Никаква майка не си ти. нито пък той ти е син, ами просто вие на Земята си припомняте отношенията, които вие имате към Бога. Значи, като кажеш, че той ти е син, то значи: „Моите отношения към Бога са синовни.“ И като кажеш: „Аз съм майка“, подразбира Божествения Дух, Който те е родил.
Туй са отношения към Бога, а не към хората. Тъй трябва да мисли ученикът, за да може да върви. Каже някой: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти Баща си още не си намерил. Баща ти не е на Земята…
Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по пътя. Сега аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено, няма да се спъвате. Ще дойдат спънки, но тези спънки няма да ви спънат, ако вие сами не се спъвате. Сега, разбира се, мнозина представят този път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече…
Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: „Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?“ Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос! Имате ли любовта, това е Христос, нямате ли любовта, няма Го Христос. Кардинално тъй е решен въпросът. Де е Той? В България, в Германия, де ще Го търсиш? Христос е любовта, нищо повече. Имате ли тази любов, въпросът е решен. Но търсите ли любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли любовта, Христос пак не е там…
После, на ученика не му се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена, тя, като да бяга, казано беше да се не обръща назад, а тя се обърна и стана на какво? – На сол. Някой от учениците се спре, въздъхне и каже: „Оставих баща си, майка си, горките погинаха“, но щом се обърнат, те на сол ще станат. Баща ти и майка ти, и братята ти, щом се запали градът, ще се напарят и те ще дойдат подир тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад. Абсолютно никакво обръщане! Право на целта…
Като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам!“ И ние ще кажем: „Бързаме.“ Тогава и друг ще каже: „Чакай!“- Не, ти ще вървиш, няма да поздравяваш никого. Напред! Ще каже: „Ти не си учтив!“ Напред! – „У тебе човещина няма ли?“ – Напред! –„Защо не ни разправиш?“ – Напред! –„Какво мислите?“ – Напред! –„Ама че и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай, нищо повече! Тия хора, които те спират на пътя по този начин, са все духове, които вземат благовидна форма, и те ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ Те си играят, те никога няма да тръгнат, те са хора, които ви забавляват, да ви спънат, и ви спират. Вървете си и като че те не съществуват. Туй е вътре в съзнанието. Това е пътят на ученика…
Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат. Вие като тръгнете в пътя, ще дойде някой да ви се обади. Ти ще вървиш и ще мълчиш, не се разправяй. Саморазправия не се позволява. Тебе ти остава една минута да вземеш последния влак. Някой те срещне и ти каже: „Ти си последният вагабонтин (разбойник).“ Ти се спреш. – „Как вагабонтин?“ – Изгубиш минутата и изпуснеш влака. Ти няма да се спираш. И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат…
Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен. Той няма да мисли, че е грешен, че му не достига. Той ще мисли, че всичко има и трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде! То е първото правило – положителен да бъде!
Ами че в този път са тръгнали хиляда души ученици, да кажем, някой от тия бил беден, а другите са богати. Нима тия хиляда души, които са решили да вървят по пътя и да изпълняват волята на Бога, няма да си услужат един на друг по пътя? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи каквото ти трябва. Всичко е на твое разположение.“ Те тръгват да си услужват един на друг. Нима сто души, които носят своите торби, няма да си услужат? То е закон. И в пътя всичко е предвидено. И туй предвидено трябва да стане абсолютно тъй, както е предвидено в Божия закон…
Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов! Изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб…
Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи. А добрите деца -като види майка си, то с нея тича, не плаче, а казва: „Аз с тебе ще вървя.“ А другото я тегли назад. Вървете си напред! Ако вашето детенце иска да върви, вземете го, нека върви. Отивате на гости, не плаче ли, вземете го. Не плаче детето, иска да върви заедно с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го, нищо повече. Рязко и положително! Не се спирай на това дете да му разправяш това и онова. Никому не разправяй на пътя. Право към целта!
COMMENTS