Откъс от беседата „Божието дихание“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Човек не разсъждава върху нещата. За всяко благо, което му се
Откъс от беседата „Божието дихание“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Човек не разсъждава върху нещата. За всяко благо, което му се дава, той трябва да плати. Всякога трябва да плати за всяко благо, което му се дава в природата. И това, което ти се дава, трябва да го оценяваш. И ако не го оценяваш, глоба ще имаш… Всички хора вървят по един крив път. Въоръжават се да станат силни. Всеки иска да стане силен и защо? Всеки иска да бъде богат, да има големи удобства и се състезават. Не е още разумното, което направлява хората. И в религията, всички хора, които вървят по религиозен път, и те имат едно криво схващане. Ако Господ не им помага в материалните работи от тяхно гледище, те казват: „Не е Господ справедлив“. Ако им даде Господ пари казват: „Справедлив е“. Ако им даде повече къщи, повече добитък, казват: „Справедлив е“.
Имаме една такава история с Йов. Йов е бил много умен и много добър. Той е бил от най-богатите на изток. И прочул се той. И в Господния съвет Господ го е похвалил. Дошъл представителят на черната ложа. Господ му казал: „Обърнал ли си внимание, че като Йова няма друг човек на Земята, който да изпълнява Божиите закони?“ Онзи казал: „Дал си му богатства, запазил си го, дал си му синове и дъщери, и добра жена и хората го почитат и затова Те хвали. Но вземи му богатствата и какво ще прави тогава? Ще се обърне против Тебе.“
Искал да каже, че в Йова няма някаква висока идея. Днес всички хора в малък размер се изпитват. Например, сега има една инфлуенца. Болестта инфлуенца това е последното изпитание. Най-първо ще ти се вземат външните, материални работи; можеш да изгубиш къща, парите, положението си между хората и най-после дойде страданието върху тялото ти. Дойде някоя болест. И не можеш да си обясниш защо са тия болести. Въпреки, че Йов беше толкова умен и добър човек, той принасяше жертвоприношения на Бога, но той беше малко по-пристрастен към синовете и дъщерите си. Сега ние разглеждаме от сегашното гледище. И казал онзи: „Вземи му богатството и дъщерите, и синовете, и жена му, вземи му всичко, и като остане, като човек да видим как ще се прояви?“ Като дойдоха всички тия нещастия на Йова, той прокле деня, в който се роди. Той казал: „Проклет е онзи ден, когато казаха на майка ми, че ѝ се родил син. Няма никакъв смисъл животът, нито във външните материални блага, нито в това, че синове имах. Ето, имах синове и дъщери, и те заминаха. Ето, аз уповавах на имането, но и то си замина.“ Животът вън от условията, вън от синовете и дъщерите, какъв смисъл има, той не можеше да разбере. Та в Йова имаше едно вътрешно неразбиране на нещата. Че този факт е така, се показва от последната глава, когато Бог му проговори и тогава Йов каза: „Досега не разбирах, но се просветих и втори път няма да говоря така.“ И тогаз имането наново му се връща, и синовете и дъщерите наново се прераждат от гледището на окултната наука. И казва се там, че те били още по-умни, по-способни, по-добри. И Йов след този изпит стана по-умен, отколкото бил по-рано…
Христос, като дойде на Земята, как разреши един социален въпрос? Той беше най-умният, най-добрият на Земята, и проповядваше на Земята. Вие не можете да си представите защо не Го приеха неговите съвременници. Защото тия новите положения не бяха съгласни със старите привички, със старото знание, което те имаха. Новите понятия за Бога не бяха в съгласие със старите понятия. Според старите понятия, както Мойсей ги възпита на времето, трябваше да принесат жертвоприношение. Казваше се: „За големите престъпления ще заколиш един вол. За по-малките, една овца. А пък за още по-малките една гургулица, един гълъб, една кокошка.“ А пък в нашите времена вие като направите едно голямо престъпление – каква жертва правите? Сега като направи някой голямо престъпление, ще се моли един час и ще поплаче малко и мисли, че като поплаче, работата е уредена…
От всяка една болест човек може да се освободи само при три неща: Ти трябва да вземаш здравословна храна, трябва да дишаш чистия въздух и трябва да знаеш каква светлина възприемаш, и кога я възприемаш! Много пъти даже прости хора денем, когато слънцето е на зенита всички хора бягат от него и сутринта, когато слънцето изгрява са по-разположени. Следователно, сутринта слънцето дава по-здравословна светлина, и въздухът сутринта е малко по-чист, отколкото към обед или вечерно време. И една храна, която е много пипана, губи нещо. Да кажем днес отиваш на пазара и купуваш една храна. Но тя е изгубила много от своята хранителност. При тая храна не можеш да бъдеш здрав. Не е същото, когато събираш нещо от градината. И хлябът ще мине през много ръце и ако разгледаш с микроскоп, ще видиш, че този хляб има нестестествени частици, които никак не са хранителни. Защото вън от лошото изпотяване, което излиза от някой човек, има и едно друго влияние, което изтича от човека, една материя, която изтича от него. Вие казвате: „На някой човек не мога да търпя влиянието му“. Или някой път от очите изтича нещо. От очите на някои хора изтича нещо остро, едно течение. Или пък от някои хора изтича една неестествена топлина. От някои хора излиза една топлина, която е неприятна. И тя действува неприятно върху нашия организъм…
Някой човек е чрезмерно честолюбив. Умът му е слабо развит, а пък неговите чувства са силно развити. Аз искам да посоча на какво се дължи честолюбието на човека. Честолюбието на човека седи в неговото съзнание, че той е една личност, която трябва да има свобода. И това е право, то е Божествено. У човека има едно чувство на самоуважение. Известни граждански права му са дадени от природата. Някой път той на тия граждански права дава повече права, отколкото те имат. Например, едно малко дете, като гледа баща му колко яде, ако то поиска да яде колкото баща си, това дете няма разумност в себе си. То трябва да знае, че на него не му е потребно толкоз, колкото на баща му. Или имате две братчета – на 5 и на 20 години. Ако малкото братче иска да яде колкото брат му, който е на 20 години, то не разбира, че на него не му е потребна толкоз храна. Това е едно. Другото положение, личните чувства. Като искаш да си направиш живота щастлив, ще дойдат други мъчнотии. И понеже всички хора искат да бъдат щастливи, между тях се заражда една борба. Понеже това благо зависи и от външните условия – зависи от храната, от въздуха, светлината и пр. И всеки един човек иска да има най-хубавото жилище, да има повече земя, да има повече храна, да не е в нужда. И казвам сега: Колцина от вас имате тия условия? Някои от вас колко декара земя имате? Нямате нито един декар земя. А пък при сегашните условия човек без земя на какво може да уповава? Къщите в които живеете са под наем. Имате една малка заплата. Утре могат да те изхвърлят на пътя като чиновник. На какво ще разчиташ? Това е външната страна. От Божествено гледище сме осигурени. Въздухът ни се дава даром. Светлината ви се дава даром. Водата ни се дава даром. И хлябът, който ние употребяваме, и той е даром. Но хората са турили възбрана на хляба. За този хляб казваме, че не го дава Господ, но ние го изваждаме от земята. И ти трябва да плащаш за хляба. Големият въпрос сега е за хляба.
И мнозина мислят и казват: „Господ ще уреди живота.“ Но за да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем умни. За да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем много добри. За да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем много силни…
Имаме едно изяснение от Свещеното писание. Онзи, младият син, седи при баща си и бил свободен. И разполагал с всичкото богатство на баща си. И веднъж в него се заражда идеята: „Аз искам да отида в странство.“
Той иска да опита щастието си в света. Иска онзи дял, който му се пада. И ония, които не разбират, мислят, че този младият момък може да бъде щастлив вън от дома на баща си. Баща му му казва: „Вземи.“ И той отива в широкия свят, удря на ядене и пиене. Пие, изяжда всичко и след като е изхарчил всичко, хората са го изоставили. Хората са го уважавали, докато има пари, но после го оставили. И той става свинар. И даже не му дават да яде рошковите, с които хранят свинете. И заражда се в него разкаяние и си мисли: „При баща си живях много по-хубаво и по-свободно, отколкото тук в света.“ И си казва: „Ще се завърна при баща си и ще работя при него. Работата при баща ми ще бъде много по-добра, отколкото при свинете.“
Сега вие всички хора на земята сте като този младия син, които са дошли от невидимия свят да пасат свинете. Всички вие сте все от тия младите синове. Като остарееш, хората ще те оставят и като умреш ще кажат: „Хубаво, че се освободихме от него.“ И ще ви погребат. И ние се лъжем, самоизмамваме се и казваме: „Добре да ни погребат.“
Аз не искам после хората да ме погребват добре. Аз искам, като съм жив на Земята, добре да се отнасят хората към мене, и аз да се отнасям добре към тях. А пък като умра, как ще ме погребват, то е страничен въпрос. Някои питат: „Ще се познаем ли на небето като умрем?“ Питам: Тук как се познавате? И тук не се познавате! Да се познаваме добре – ето какво разбирам аз под това:
Да кажем, че ми трябват 5 лева. Отивам при един мой приятел и му казвам: „Дай ми на заем 5 лева. Днес 5 лева ми трябват за храна.“ Ако аз поискам 100 лева или 1000 лева, той ще ми даде, но в дадения случай, ако аз поискам повече, аз не постъпвам добре.
Ние правим същата погрешка спрямо Бога. Ние искаме от Бога повече отколкото ни трябва. Като станеш сутрин какво ти трябва? Какво трябва да поискаш от Бога? Ако Господ ти даде здраве и те направи силен, хората ще изискват от тебе повече отколкото трябва. Ако поискаш от Господа по-голяма красота, отколкото ти трябва, то ти ще имаш цяла беля на главата си.
Вие били ли сте една красива, угледна жена? Аз не съм виждал между вас красива жена. Това не е красота. Още като я видиш, тя запалва чергата и ти тръгваш подир нея. И не можеш да се освободиш от нея. Не е грехът в красотата. Тая красота има вече магнетическа сила. Ти от една красива жена си толкоз свободен, колкото е свободна Земята от Слънцето. Ти може да си какъвто и да е философ, но ти не си свободен човек. Щом дойде тая красота в нея, този израз на лицето ѝ се дължи на една колективна сила, която действува. Ако тая млада мома, млада жена не е умна, тя ще си създаде нещастия. Тя ще привлече много мъже около себе си, и като не знае, как да се справи с тях, тя ще ги опълчи едни против други да се бият помежду си, кой да я има. И последният, който вземе надмощие, той ще почне да ѝ дава педагогическо възпитание. Докато се състезават за нея, тя е в безопасност, но като няма кой да се състезава, тя ще опита върху себе си насилието. Ако двама мъже се бият за мене и аз съм една красива жена, аз няма да взема нито единият, нито другият, нищо повече. Това е морал.
Красотата – това е външната страна на живота. Да кажем някой се влюбва в една красива жена. В какво седи нейната красота? Красотата седи най-първо в нейната доброта. Красотата седи външно в нейното лице; но вътрешно тя е милостива, милосърдна. Една красива жена има много добри черти. Една красива жена, както я схващам аз, тя никога не се сърди. Като дойде един грозен мъж към нея, тя ще се поусмихне като го погледне. На нея е приятно, че има един грозен мъж, че и той я обича…
Лошият човек е изгубил своето отношение към Първата причина. Всеки един човек става лош от мисъл да уреди живота си. Щом помислиш, че ти на Земята си фактор, който може да уредиш живота си, ти ще станеш лош. А пък щом решиш, че Бог ще уреди всичко за тебе, ти ще паднеш в друга крайност в живота. В разумния живот се изисква да разбереш ония положения, при които Бог работи и ония положения, при които ти трябва да работиш. Да кажем, че ти си един добър певец. Имаш един отличен глас. Защо ще ходиш да просиш? Иди изпей една песен. Или ако си цигулар, изсвири нещо. Ако си художник, нарисувай нещо. Хората имат нужда от тия работи. Или имаш какъвто и да е друг занаят. Прояви занаята си. Просията е последното на което ти трябва да разчиташ.
Има една просия много благородна. Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното: При мене дойде един ученик в хотела. Каза ми: „Да се запознаем с вас.“ Разправи ми за семейството си. Каза ми, че баща му и майка му са бедни и той ходи да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да ви направя една услуга.“ Не дойде да проси. Каза: „Ако искате, мога да ви донеса вода, да ви купя лимони, хляб – каквото искате. Аз съм на ваше разположение.“ Той каза: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при вас и да ви направя някои услуги, ако вие обичате.“ Един ден идва при мене и като ми услужи, не искаше нищо. След като слугува една седмица, каза ми: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкоз ми трябват.“ Давам му 100 лева. Той каза: „Не, мен ми трябват само 20 лева.“ Казах му: Защо не искаш да вземеш всичките? Той каза: „Че трябва да се плащат тия пари! Аз не искам даром! Аз съм си турил за правило, като ми дадат пари на заем, да ги изработя. Не искам да вземам даром. Аз искам да бъда свободен и ти да бъдеш свободен, и да не мислиш, че си ми давал пари. И аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения.“ Ето един ученик от трето отделение, който има доста правилни социални схващания. То има почти същата философия на онзи дервишин, който бил 40–50 годишен. Той след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей, княз и му казал: „Можеш ли да ми услужиш?“ В кесията имало меджидиета, наполеони, турски лири и прочее. Беят извадил кесията, отворил и казал на дервишина: „Вземи си колкото обичаш.“ Дервишинът казал: „Няма ли други по-дребни монети. Тия са много едри.“ Беят изважда друга една кесия. Дервишинът взел 20 пари и казал: „Толкоз ми трябват за дадения случай.“ Той оставил меджидиетата, лирите…
Един ден свири една сестра, а друга сестра си дава мнението, че първата дрънкала. А пък и втората толкоз разбира! Оная сестра поне дрънка малко, а пък тая сестра, която прави критиката, тя и наполовината не знае. Не си давай мнението, ако не знаеш повече…
Ако вие изпеете „Бог е Любов“, вие бихте могли да се освободите от всяка една болест. Ако имате хрема и изпеете „Бог е Любов“, ще се освободите от нея. Някои имате инфлуенца. Ти си изпей „Бог е Любов“, инфлуенцата ще изчезне. Това ще бъде подобно на това, което е правил Едисон. Той след като е работил цял ден в своята лаборатория, оцапвал дрехите си с разни масла, и вечерта е пущал електрически ток през цялото си тяло и през дрехите си и веднага се е очиствал. И човек като пее „Бог е Любов“, трептенията са толкоз силни, че всички ония прашинки, които са полепнали по неговите мисли изчезват, изчезват и неговите лоши мисли и чувства…
Трябва да се образуват истинските връзки. Образувайте си истинските връзки с Бога! Единственото Същество, което има еднакви отношения към нас, които не се изменят, е Бог! Каквото и да правим, отношенията на Бога към нас не се менят. Ти като направиш грях, не можеш да кажеш, че Бог е недоволен от тебе! Недоволството произтича от съвсем други причини. И когато сме добри или не, Бог има еднакво отношение към нас. Когато постъпиш зле Бог не мисли, че си лош, но Бог мисли, че не си постъпил разумно…
Идеята сега е: Не злоупотребявайте с Божията любов. Ти, ако обичаш един човек повече отколкото другите, ти злоупотребяваш с Божията любов! Ще бъдеш както Бога!
Ако обичаш един човек, понеже той ти прави добро, ти не си разбрал любовта. И ако го мразиш, понеже ти прави зло, пак не разбираш злото. Ти съзнавай, че неговата постъпка е добра или лоша, но не влагай това в живота му, което Бог не влага. Бог му е дал един живот и той е злоупотребил със своя живот. Ако тая красива жена накара 10 души да се бият и да си пукнат главите, кой е виновният? Тя е виновната. Тя използува своята красота. Тя да каже: „Ако искате да имате моето благоволение, не искам да се карате за мене. Към всички вас ще бъда еднаква.“ А пък за нейното тщеславие тя иска да се бият за нея…
Трябва да знаете, че както постъпвате спрямо другите хора, така ще постъпва и Бог спрямо вас. Сега идеята е: Бог винаги оставя да изпитаме нашите мисли, чувства и постъпки. Бог постъпва спрямо нас както ние сме постъпвали.
Той винаги докарва да опитаме всичките наши мисли, чувства и постъпки. Каквото правиш, ще ти го правят. Бог иска да ни докара в съзнанието да не подценяваме доброто и да не надценяваме злото. И да дадем на доброто и злото съответната цена. Когато дойде лошият Дух Сатана в съвета Господен, Господ говори с него. И казва му: „Обърна ли внимание на моя раб Йова?“ И този Дух е много умен. И пита го Господ: „Ти какво мислиш?“ И Духът му казва. Тогаз Бог му казва: „Давам ти власт да го опиташ.“ И отиде дяволът да го опита.
Понякой път лошите духове ви изпитват. Това е въпрос на вашето неразбиране. Какво може да ме изкушава един лош дух? Аз съм роден да не ям месо. Какво ще ме изкушава един лош дух мен…
Та първото нещо: Вложете идеята да осветите Името Божие, дето и да сте на Земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие. Христос казва на едно място: „Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Отца Вашего, Който е на небесата.“ Така да живеем, че като ни видят, където и да е, да кажат: „Ето, това се казва хора, които живеят по Бога.“ Да бъдем образец. Аз не искам да стана добър, но да проявя своята доброта. Аз не искам да стана умен, но да проявя своя ум. Имам ги, но трябва да ги проявя. Искам да проявя своята доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората. Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух. И Бог като си обърне погледа, да види, че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме; и че ние освещаваме Неговото Име. Та добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства. Добър човек е онзи, който всякога е справедлив спрямо всички. Да бъдем еднакво справедливи в постъпките си, да бъдем добри в чувствата си, да храним еднакво добри чувства към когото и да е. Макар и да виждаме една лоша постъпка, да бъдем снизходителни и да кажем: „Аз се научих от него.“
И да не забравяме, че на Земята сме за да извършим Волята Божия. Вие сте дошли тук, за да се проявите, че сте умни, че сте добри и за да проявите, че вашите постъпки са справедливи. Вложете справедливостта, добротата и разумността, в която да се осветява Името Божие, понеже ние сме в една епоха, която е епохална. Старият живот си отива, старите разбирания си отиват, старият порядък си отива. И иде нещо ново в света. И ако ние не сме готови да приемем това новото, ще се намерим в едно противоречие. Не е въпросът да ви се проповядва какво има в онзи свят.
Вложете Любовта в главата си. Вложете Мъдростта в сърцето си. И вложете Истината във вашите постъпки… На това като положите живота, може да се създаде едно ново общество. Така ще се проявява както трябва Невидимият свят. А пък сега Любовта не е в главата ни. И Мъдростта не е в сърцето ни. И Истината не е в постъпките ни. И вследствие на това, работата не върви. И като срещнете Истината, поканете я…
Вие сега все искате да бъде Любовта във вашето сърце. Аз ви казвам: Не! Не! Любовта в сърцето е опасна, но в главата е безопасна.
Любовта и в постъпките е опасна. Любовно като постъпваме е опасна работа. Я една жена да пипне любовно ръката на един мъж и тя ще запали чергата му. Тя не трябва да пипа този мъж. Той няма нужда от пипане и гладене. Това е пиянство. Не трябва да пиеш от тая чаша. Така всички хора са се осакатили в света!
Любовта трябва да бъде в човешката глава: Любовта трябва да бъде в свещената мисъл да се освети Името Божие. В сърцето да дойде Царството Божие и Неговата Правда, а пък във вашите постъпки да бъде Волята Божия.
COMMENTS