Как една лъжа се превърна в „Традиция в Бялото Братство“

Как една лъжа се превърна в „Традиция в Бялото Братство“

„Проблемът с десния крак датира още от самото създаване на Паневритмията. Незнайно защо в първата и единствена книга издадена по време на Учителя, къд

„Проблемът с десния крак датира още от самото създаване на Паневритмията. Незнайно защо в първата и единствена книга издадена по време на Учителя, където там той е с духовното си име Беинса Дуно, движенията на всички упражнения започват с десен крак. Няма нито едно упражнение започващо с ляв крак – това е “висша” несправедливост. Как е допуснато?!

Страница 9 от учебника по Паневритмия с автор Беинса Дуно (1938г.)

Не стига това, но на най-първата страница отгоре имаме и забележката, че „всички движения [упражнения] са на десен крак”…

Страница 7 от учебника по Паневритмия с автор Беинса Дуно (1938г.)

Дори има снимки, които показват Учителя да отваря седмо упражнение на десен крак…“

брат Георги Христов

Линк към цялата публикация по темата можете да намерите по-долу на тази страница. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от чистотата на Учението, което Беинса Дуно ни завеща и ни възложи задачата да го опазим и разпространяваме. Не желая да вярвате нито на мен, нито на автора на тази статия, но ще се радвам да приемете този текст като още една гледна точка за размисъл. А рано или късно ще стане ясно къде е Христос и къде някой се опитва да ни вкара в крив път.

На края на статията от Георги Христов е цитирана и тенденциозно написаната публикация Разумното сърце срещу „синдрома на десния крак“, която съдържа гледната точка на една група от хора, които се опитват да изместят цялата Паневритмия вляво и за относително кратко време успяха да превърнат тази промяна в „Традиция“, която се преподава и практикува масово – представена като безусловно единствената вярна Паневритмия, въпреки явните противоречия с указанията, дадени от Учителя. Силно вярвам, че повечето от тези хора го правят несъзнателно и с най-чисти намерения, но нека не забравяме, че Любов без Мъдрост и без Истина не е никаква Любов. Свидетелство за това са повечето участниците в Инквизицията и техните братя в злото, избивали безмилостно богомилите по нашите земи, вярвайки че правят добро и служат на кроткия и смирен Христос. Защото често разликата между добро и зло не лежи нито във волята на човека, нито в неговата любов, а в неговото знание. И Учителя многократно го е подчертавал – например в тази поредица за разликата между Вярата и лековерието.

Сам Христос ни учеше: „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни.“

(Йоан 8:32)

А пътят към Истината неизбежно минава през будността на съзнанието и трезвата мисъл, защото ако си мислим, че това, което ни кара да ходим вляво е разумното сърце, е само въпрос на време да се озовем на място, където никой от нас не би желал да пристигне, и междувременно да сме си натрупали такава карма, че да е твърде трудно да поемем по обратния път.

И нека помним предупреждението на Най-Светлият сред Светлите:

„Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“

(Лука 11:52)

Ето и връзка към материала, който сърдечно препоръчвам да прочетете, като имате предвид използваната ирония в текта, за да се укаже колко безпочвени са аргументите на защитниците на левия крак:

http://friendsoftherainbow.net/node/796

Който има уши да слуша, нека слуша. А който не иска да слуша – винаги може да плюе върху думите на Учителя и да си прави каквото знае, като си затваря очите за нещата, които не му изнасят, не му пасват на мирогледа или е прекалено велик, за да признае, че и той е човек, и той греши понякога, но има и душевната сила да изправя грешките си.

И като си говорим за Традиция, ето я от далечната 1947г.: 

„Апостол Павел беше свален от коня си, изгуби зрението си и така му се яви Христос. Дълъг разговор имаше Христос с Павла и му обясни причините, защо той не може да следва Божествения път. Павел запита: „Кой си Ти, Господи?“ – „Аз съм Този, Когото ти гониш, но ще знаеш, че не е лесно човек да рита срещу остен. Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог. Аз съм Този, Който те свалих от коня и ще те въздигна. Аз затворих очите ти, и аз ще ги отворя. Аз съм Този, Който свалям и въздигам, Който затварям и отварям!“ След този дълъг разговор Павел разбра своето заблуждение и се върна от пътя си.“

(„Космически възприятия“, ООК, 09.11.1927г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0