Как да се справим с негативните емоции? (втора част)

„Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. За тази вечер ви бе дадена темата: „Кротостта и въздържанието“. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева още от основата му в полезна енергия…

Проследете живота на който и да е от великите хора, ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за да се види дали ще могат да издържат. „Този, който може да издържи, той е човекът, на когото може да се възложи някаква мисия.“ Някои от вас, като ученици на Окултната школа, ще минат под такава дисциплина, затова повдигам този въпрос. Не можете да избегнете този път. Дали ще минете тази дисциплина като ученици на школата или вън от нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете.

И тъй, първото важно нещо за вас е да владеете гнева си. В този случай самообладанието ви е необходимо. Освен това вие трябва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човешкия характер, да разбирате кои хора са подобни на вас и кои не. С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция. Като познавате кои хора са подобни на вас, може да правите следните опити: когато сте силно разгневени, повикайте някой ваш приятел, да тури ръката си на задната част на главата ви. Ако вие сте подобни помежду си, ако си хармонирате, той ще възприеме вашето разположение и равновесието ви ще се възстанови. Ако пък не си хармонирате, неразположението или гневът ви ще се увеличи. Аз съм забелязал, хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, даже с мек език, може да го засегне толкова много, че да произведе цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.“

(„Гняв и страх“, 18.11.1923г.)

„Вие, като ученици в този нов път, трябва да се учите на самообладание, на контролиране. Често някои от вас започват да губят паметта си. Това аз наричам „прилив“, който обяснявам с това, че чувствата във вас са взели надмощие, материята е станала по-гъста. Следователно, за да помогнете на паметта си, ще обърнете тия енергии към ума си.“

(„Придобивки на съзнанието“, 20.01.1924г.)

„Много учени хора се лекуват от гнева си с работа. Например някой учен е онеправдан от някого в критиката си и той се разгневи, но веднага взима брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява. Или – взима перото, пише, пише, докато се укроти. Добре е и ние да имаме една градина на разположение или едно лозе, та който се обиди или докачи от някого, да вземе мотиката и хайде на работа. Тъй ще се редувате един след друг. Ще кажете: смешно е това нещо. Да смешно е, но приятно.“

(„Елементи в геометрията“, 03.02.1924г.)

„Сега, вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях.“

(„Моралният тип“, 24.02.1924г.)

„Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън. Ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека! След едно разгневяване човек всякога боледува, много клетки пострадват в организма му и той се усеща неразположен. Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. Засега у всички ви стават пожари.“

(„Добрата страна на страданията. Чистотата“, 06.04.1924г.)

„Най-първо съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас иде отвън. Например вие вървите по улицата, решавате нещо, и току изведнъж някой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажем, че вие сте проповедник, отивате някъде да проповядвате, но изведнъж ви спира някой и вие се разгневявате, скарате се с този човек. Вие продължавате по-нататък пътя си, но вече нямате вдъхновение, изгубили сте Любовта. Не, будно съзнание трябва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. Вземете например въпроса за вегетарианството. Има философи, които цели петнайсет години наред са били вегетарианци и след петнайсет години прояждат месо, като опровергават по-раншните си убеждения. Защо? Защото съзнанието у тях не е будно. Те нямат Любов.“

(„Точилото и ножът“, 23.04.1924г.)

„Сега, запример, всички се оплакват, че няма хармония. Как ще има хармония? Във вас се натрупват излишни енергии, които вие не знаете как да изразходвате. И тогава тя се изразходва в съмнение или в гняв, или в необуздана страст, или в боксиране. Тази енергия трябва да се изразходва по някакъв начин. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии. Тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност.“

(„Психически наслоявания. Закон за примирение“, 04.05.1924г.)

„Човек на самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовладее, той е изолиран; болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолирва човека от всички противодействащи влияния…

Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите. Дойде ли той при вас, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите. Това, именно, е самообладание. Закон в природата е, че туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава.“

(„Млади и стари“, 11.05.1924г.)

„Богатството, страстите, властта са питиета, които опияняват човека. Те притъпяват ума му и той нищо не помни.“

(„Да възлюбиш Господа“, 18.05.1924г.)

„По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече. Ще победим света.“

(„Право ходене“, 04.06.1924г.)

„Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н… Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: „Познай себе си!“.“

(„Топлината на живота“, 07.07.1924г.)

„Сега запример, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че ако се разгневите, вие забравяте Господа? Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите Същества на света, единственото същество на Любовта, а се гневите. Как е възможно това? Представете си, че туй Същество е близо до вас, и дойде една ваша приятелка или един ваш приятел и ви обиди нещо: Вие веднага дигате скандал. Питам: какво показва това? Познавате ли Господа?

Представете си, че вие сте една млада мома, на която дошъл нейният кандидат за да се оженят. Тя го очаквала цели 10 години, като през това време все са си писали писма. Като и дойде някоя приятелка в това време в къщи и я обиди нещо, тя ще се скара ли с нея? – Не. Даже и да има много поводи да се скара, ще избегне това и ще си каже: ние да си наредим първо нашата работа, че после ще се караме. Ами вие какво правите сега? Някой път аз казвам някому: трябва да търпиш. – „Ами как мога да търпя? Търпи ли се това нещо? Аз ще му кажа, ще му дам да се разбере!“ Казвам: ами твоят възлюблен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от великите случаи в света!“

(„Царе – слуги на Господа“, 07.09.1924г.)

„Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине.

Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.“

(„Новите схващания на ученика“, 19.10.1924г.)

„Ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.“

(„Закон на равенство“, 03.12.1924г.)

„Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.“

(„Що е единица. Числа и действия“, 14.12.1924г.)

„Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни.“

(„Направление на енергиите“, 04.01.1925г.)

„Правили ли сте опит да видите де се намира неизменното у вас? Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре, да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество.“

(„Най-важното“, 22.02.1925г.)

„И знаете ли колко е отмъстителен гневът? Ти се разгневиш, набиеш някого, изпратиш го навън, но дойде дяволът, даде заявление против тебе и веднага те турят в затвора. Защо? Защото си изпратил гнева преждевременно. Казват: „Недей се гневи! “ – Гневи се, но не изпращай гнева си навън.“

(„Наряд и упътвания“, 28.08.1925г.)

„Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви. За да се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва да утихне. Това значи: всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се сложат нови елементи – надежда, вяра и любов. Да се възстанови равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност. Колко лесно човек изгубва своето прекрасно разположение и колко мъчно го възстановява! Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното разположение на своя дух.“

(„Обмяна“, 24.02.1926г.)

„В едно събрание седят много хора, свързани с една и съща идея, но като им се направи една малка забележка, те веднага се докачват. Аз не съм срещал досега нито един човек в България, на когото, като кажа някоя по-строга дума, или, като му направя една бележка, да не ми се разгневи. Даже и на най-близките си, като кажа нещо, сърдят ми се.“

(„Домовит човек“, 07.03.1926г.)

„Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота… Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието.“

(„Мозъчни наслоявания“, 24.03.1926г.)

„За да дойде до единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието. Не е лесно човек да се владее. Ако някой се маскира и влезе в едно общество, дето всички се нахвърлят върху него с обидни думи, той ще се смее, защото никой не го познава. Обаче ако е без маска, мъчно може да издържи на всички обиди. Ето защо, когато човек трябва да мине през големи хули, обиди и поругания, Природата му налага маска, за да може да издържа. В този случай маската е на мястото си. Тя отбива всички лоши влияния, които обидните думи съдържат в себе си. Тези лоши влияния се отразяват неблагоприятно върху светлите мисли и благородните чувства на човека. Те действат убийствено върху него. Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи.“

(„Добро и свобода“, 28.03.1926г.)

„Човек трябва да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо самообладание се изисква за това. Докато умът на човека е концентриран, докато никакво съмнение не е влязло в него, и най-опасният звяр ще мине покрай него, без да го засегне. Влезе ли и най-малкото съмнение в ума му, той е изложен вече на големи атаки.

Един американски мисионер разправял своята опитност от живота си между диваците човекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движели се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи самообладание. Това значи присъствие на духа. Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли самообладание, човек е постигнал много нещо. За да дойде до самообладанието, този мисионер е прекарал големи кризи. В Природата съществува следният закон: Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма Светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади и става жертва на тях…

И тъй, самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представляват метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека.

Благата, които Невидимият свят днес ви дава, вие не ги цените. Един ден ще ги оцените, но няма да ги имате. Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи…

Веднъж като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че каквото и да се случи в живота му, всичко е строго определено според разумните закони на Природата. Възвишените същества, които ръководят човешката еволюция, познават добре законите и постъпват съобразно тях.“

(„Малкото съпротивление“, 11.04.1926г.)

„Чрез страданията се проверява доколко нервната система на човека е добре организирана. Високоорганизираният човек никога не може да се умопобърка от страдания, колкото големи и да са те. Да се умопобърка човек, да не може да се владее – това говори за някакви анормални състояния в него. Всички аномалии в живота на човека водят към умопобъркване. Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира.“

(„Качества на здравия човек“, 18.04.1926г.)

„Само кроткият човек може да бъде благороден. Ако ти се намираш в онова бурно развълнувано море, то е защото си поставен от онази първична причина, да опиташ своята кротост.“

(„Сам изтъпках жлеба“, 25.04.1926г.)

„За да има успех ученикът, от която категория и да е, той непременно трябва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодействие или изненада може да наруши равновесието му, той не може да се надява на успех в работата си…

И тъй всички трябва да се стремите към онази вътрешна велика наука, която дава самообладание на човека и създава неговия характер. Да се самовладее човек, това е Волята Божия; да обича, това е Волята Божия; да придобива знания, това е Волята Божия; да бъде свободен, това е Волята Божия; да познава Любовта, това е Волята Божия; да познава Мъдростта, това е Волята Божия; да познава Добродетелта, това е Волята Божия. Всички вие можете да бъдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този бил такъв, онзи бил онакъв, нищо няма да постигнете. Видите ли, че някой брат или сестра според вас не постъпват правилно, отправете към тях една добра мисъл, помолете се на Бога да просветли съзнанието им и ще видите, че те полека-лека ще се изправят. Срещнете ли след време този брат или тази сестра, те ще имат към вас по-голямо разположение.

Казвам: Пътят, по който вървите като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите от утайките на миналото. В това отношение вие имате помощта на добрите хора, на светиите, както и на Учителите на човечеството. Те работят, борят се с недъзите на хората и по този начин помагат на цели народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на вас. Дойдат ли страдания в живота ви, поставете срещу тях самообладанието. Страданията представляват почва, в която плодовете зреят.“

(„Специалният закон“, 07.07.1926г.)

„И трябва да се примирите с всички. Аз зная мнозина от вас сте разгневени един спрямо други. Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго, нито за Братството или за някакъв хатър; за Господа, туй има смисъл за нас. Да кажем, против някого аз имам нещо, но казвам: „За Господа аз мога да се примиря. За Господа аз ще го направя.“ Можеш ли да го направиш, ще имаш Божието благословение.“

(„Трите вида съзнания“, 31.12.1926г.)

„Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния светлината на съзнанието е различна.“

(„Посоки и възможности“, 20.04.1927г.)

„Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.“

(„Ще ви се даде“, 15.05.1927г.)

„Питам: щом обидните думи имат такъв ефект върху мозъка на хората, трябва ли да им се създават страдания с изказването на такива думи по техен адрес? Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава. Забележете, когато лошият човек се разгневи, той започва да говори всичко, каквото му дойде на ум, и като мине известно време, поолекне му малко, и тогава казва: Стига вече! Казах си всичко, което бях събрал от толкова време в себе си.

Този закон се потвърждава навсякъде в живота. Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче, той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас. Такъв пример имаме в Писанието за апостол Павел, който отначало е гонил Христа и Неговите последователи.“

(„Оскърбените“, 25.09.1927г.)

„Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли.

Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? – Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали.“

(„Превръщане на киселините“, 16.11.1927г.)

„Пушката крие в себе си известна динамическа сила, която всеки момент може да се изяви навън, както бомбата – при най-малкото сътресение може да експлодира. Също такава динамическа сила се крие и в човека. Тази сила е гневът. По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: Аз ще ти дам да разбереш, кой съм! – Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самият него се предизвиква пожар, експлозия, след която, със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът – не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Ако човек се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си. Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това, те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как? – Ще приложите волята си. – Не можем с воля да преодолеем себе си. – Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. Казвам някому: преплувай тази река и мини на срещния бряг. – Не мога да я преплувам. – Ще видиш, че можеш. По едно време се образува хайка срещу този човек и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплува я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъзможно, във втория случай стана възможно.

И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влязат в Царството Божие, затова е турил разбойници, да ги гонят, да ги заставят насила да влязат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката. Бог ме спаси от тия разбойници.“

(„Заветът“, 15.01.1928г.)

„Някой мъж се разгневи, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова из стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Как може да се помогне на този човек? Има един магически начин, чрез който, в няколко минути, състоянието му може да се смени. Какъв е този начин? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. След малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждат десет млади, красиви моми. Той вече забравя гнева си и дълбоко се замисля. Значи, красивите моми съдържат в себе си особена сила, която е в състояние да трансформира гнева на човека. Тъй щото, когато мъжът се разсърди, нека си представи десет красиви моми, които минават мълчаливо пред него. Когато жената се разгневи, нека си представи десет красиви момци, които минават мълчаливо пред нея. – Божествено ли е това? – Защо да не е Божествено?

Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно, когато през ума на човека Бог прекара десет красиви ангела, те събуждат в него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека. Красивата мома и красивият момък представят светли души, които, като минават покрай човека, събуждат в него нещо възвишено и благородно. Тези души са в състояние да сменят енергиите на човека от низши във висши, от отрицателни в положителни.“

(„Дванадесетте племена“, 26.02.1928г.)

„Кое разваля добрите неща у човека? – Гневът. Като се гневи, човек разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал. Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у човека, който се намира зад горната част на ушите. Не е лошо да се гневи човек, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо. Остави ли се на гнева, той ще разруши много красиви работи в него.

По отношение на гнева, човек трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него. В какво седи възпитанието на гнева? – В работа. Впрегни гнева на работа и повече не мисли. Щом се разгневиш, вземи трион да режеш дърва, или перо да пишеш, или някаква научна книга да четеш, или най-после започни да се молиш. Гневът иска работа – нищо повече. Дали си духовен или светски човек – безразлично ; щом се разгневиш, работи! Гневът представя общество от същества, които търсят работа. Те са безработни сили, които трябва да се впрегнат на работа. Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа.” Същото се отнася и до човека. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да има работа. Без работа животът съвсем ще се обезсмисли.“

(„Служба на уравненията“, 04.04.1928г.)