Как да се справим с негативните емоции? (първа част)

Как да се справим с негативните емоции? (първа част)

„Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразум

„Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.“

(„Годишна среща на Веригата“, 11.11.1906 г.)

 

„Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание. Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.

Пътят, в който вървите сега, е най-добрият и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така си само вредите. Защото щом се раздразните, свързвате се с всичките лоши духове — настане у човека една суматоха и се чувствува някак си, че е в ада; па и действително в ада е. Сега, опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето, че вие се свързвате с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете.“

(„Годишната среща на Веригата 1910 г.“, 27.08.1910г.)

 

„Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате.“

(„Приложение към протокола от годишната среща през 1910 г.“, 31.8.1910г.)

„Страстите са наши гърбици, които носят в себе си вече благословения, стига да умеем да ги развием и разработим, както и Искър за София по-рано й носеше вода мътна, правеше блата, а сега, като се разработи, взеха от него електричество и осветяват днес цяла София.“

(„Умни и силни“, 28.11.1913г.)

 

„Когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ.“

(„Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г.“, 23.8.1914г.)

 

„Като ни погледне някой накриво, ние се разгневим; ами колко пъти ние сме погледнали хората накриво – не си даваме сметка за това. Господ не ни е създал с криви очи, а с прави. Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом.“

(„Свобода на Духа“, 05.09.1915г.)

 

„Страстите са кратковременни – могат да се повдигнат като пожар, но след това ще угаснат и ще настане затишие. Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава! ” Следователно, настъпилата страст предизвиква обратна реакция. Утре пак ще се разгневиш и пак ще настъпи обратна реакция…

И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желания и страсти. Едно от основните неща, характеризиращи Живота, са страстите. Те стоят като обръч около мозъка.“

(„Мъдростта“, 29.10.1916г.)

 

„Огънят, който разрушава човека – това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата.“

(„Растене и познание“, 07.01.1917г.)

 

„Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото. Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка граница между Божественото и човешкото. Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е?“

(„Блажените“, 04.02.1917г.)

„Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята.

Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място, това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост. Вие всички сте изпитали това. Страстите не са потребни за хора, които имат сол, а само за онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: „Вие сте солта, и ако солта изгуби своята сила, т.е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпчи от човеците“.“

(„Солта“, 25.03.1917г.)

 

„Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее.“

(„Радвайте се“, 15.04.1917г.)

 

„Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие.“

(„Съхранение на душевната енергия“, 10.06.1918г.)

 

„Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.“

(„Не може да се укрие“, 15.09.1918г.)

 

„Днес е хубаво времето за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. И всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа.“

(„Двамата братя“, 22.09.1918г.)

„В човека са събрани качествата на всички животни. От него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вън от човека, но лесно се възпитава в човека.“

(„Противоречие в съзвучието“, 09.02.1919г.)

 

„Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение.“

(„Това учение“, 17.04.1919г.)

 

„От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод.“

(„Денят на доброто, 21.12.1919г.)

 

„Ако в задната част на главата ви е събрана енергия от електричество и магнетизъм, която ви подтиква да се проявите, и ако почнат хората отвсякъде да ви заграждат и да ви пречат да я използвате, непременно ще има експлозия. Спрат ли ви хората в известно действие, почвате да се разгневявате и да викате. Не е този начинът, по който може да се работи. Аз и друг път съм ви казвал, че вие трябва да пазите своята енергия.“

(„Електричеството и магнетизмът“, 22.01.1920г.)

„Ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето. Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне воловете и да отиде да оре.“

(„Зачудиха се“, 04.04.1920г.)

 

„Сега, искам да ви оставя мисълта, че вие сами може да се спасите, не като уповавате и вярвате на себе си, но на живия Господ., Който е вътре във вас. Нека тази мисъл възкръсне в умовете ви и започнете да се жертвувате за Бога. Само така ще видите Неговите прояви и ще Го познаете. Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал; после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас”. Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят.“

(„Молих се“, 18.04.1920г.)

 

„Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи…

И тъй, чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са двете съществени условия в окултизма. Без тях нищо не може да се постигне.“

(„Необходими условия за ученика“, 20.08.1920г.)

„В тази школа, в която сте постъпили, чистота и самообладание са потребни. Без чистота и самообладание не може да се постигне съвършенство.“

(„Голям е само Бог“, 23.08.1920г.)

 

„Казва Христос: “Кротките ще наследят земята.” Земята, в този смисъл, подразбира всички условия, при които человекът се развива… Всички сили, следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота. Викнете, разгневите се и казвате: “Станал съм нервен.” Аз казвам: Ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе.“

(„Кротките“, 25.01.1921г.)

 

„И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.“

(„В рова на лъвовете“, 24.04.1921г.)

 

„Ако питате на какво се дължи злото, казвам: Злото произтича от факта, че хората са роби на своите страсти. А страстите не са нищо друго освен черният маг, който затваря душите в изкуствено направени форми. Затова някога мъжът е въртоглав, сърди се, гневи се, вика; някога жената е въртоглава. И досега още хората слугуват на тоя черен египетски маг.“

(„Изтълкувай ни тази притча“, 15.05.1921г.)

 

„Най-великият закон в духовния свят е, че трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. Щом си се разгневил, умът ти не е на мястото си и сърцето ти не е на мястото си. Сърцето не се гневи, влезли са други сили в него. Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А туй, което се дразни, туй, което се отчайва, то е извън ума.“

(„Още по-блажени са“, 04.12.1921г.)

 

„Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска самообладание, да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траяло и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде; както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи пакости: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използва разумно. Като дойде в ума ви една добра мисъл, или в сърцето – добро желание, пак си запишете, кога е дошло и колко време ви е трябвало, за да го реализирате.“

(„Четирите правила“, 09.03.1922г.)

 

„Сега ето къде седи опасността при изучаване на окултизма, от чисто физиологическо гледище. Понеже задната част на мозъка има съотношение с чисто физически прояви на човешкия организъм, то кръвта като окръжава задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техни неприятели и то такива неприятели, каквито не са сънували. Те са вътре. Някои ще кажат: „Не ми трябва това. Откак влязох в тази школа, всички дяволи ме нападнаха“. То е мястото, седалището на дяволите. Тия дяволи са жители на задната част на мозъка; цели племена го населяват и когато човешката мисъл минава през тях, те ѝ влияят.

Сега за самообладаване на мозъка има разни методи и онези от вас, които се заемат сериозно с окултизма, трябва да проучават това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане в един ден, в два, в три, в четири деня или в седмица или в една година. Не. Ако вие след като се упражнявате 3–4 години, добиете контрол на вашия мозък, то е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога може да регулирате вашия темперамент; тия възбудени състояния може да ги поляризирате и да пренасяте енергията на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание.“

(„Предназначението на музиката“, 20.04.1922г.)

„С други думи казано: пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. Някой се разгневи, избухне и разваля отношенията си с хората, а после казва: „Съжалявам, че не можах да се въздържа“. Няма защо да се въздържаш, но трябваше да бъдеш умен, да не сечеш горите си. Сега ще чакаш най-малко 30 години, да израстат горите отново, за да те запазват от ветрове и наводнения. Не е лесно да се въздържа човек. Ред условия са нужни за това.“

(„Окултни правила“, 27.04.1922г.)

 

„Който се стреми към красив вътрешен живот, той ще придобие тази Красота и върху лицето си. Например благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент – тези очи са груби, неподвижни. Изобщо, очите играят важна роля в живота на човека. Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви – някое грубо или горчиво чувство, постарайте се като ученици да ги отстраните от себе си: вземете чука в ръката си, както майсторът скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато напълно се смекчат; за тази цел се изисква голямо самообладание. Самообладание се изисква не само от учениците, но и от учителите. Сегашните учители по музика се дразнят, гневят на учениците си, когато взимат фалшиви тонове; ако може да запази нужното самообладание и присъствие на духа, учителят ще може лесно да коригира учениците си – под влияние на неговото спокойствие и най- неспособният ученик ще може да изправи гласа си и да пее хубаво, но когато учителят се гневи, тоновете се съкращават и гласът излиза фалшив.“

(„Красивото в живота“, 03.05.1922г.)

 

„Щом влезе той през първата врата, втората ще се отвори, и вие ще разправяте на всички, че във вашата стая е влязла мечка и без малко щяла да ви изяде. Но, ако нямате втора врата, непременно тогава ще търсите начин за самозащита. Ще се роди във вас известна смелост. И тъй, когато опасността се появи в сърцето, човек в ума бяга, през вратата на ума бяга, но когато опасността дойде от ума, от горе, тогава през вратата на сърцето отстъпвате. И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят.“

(„Противоречията в живота“, 24.05.1922г.)

„Когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен.“

(„Мисъл и действие“, 15.06.1922г.)

 

„Правда може да съществува само там, дето има възвишена интелигентност, като вземем думата „интелигентност“ в много широк смисъл – дето има Мъдрост и истинско знание. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие.“

(„Гладуват и жадуват“, 25.06.1922г.)

 

„Ако имахте самообладание, нямаше да изгубите разположението си. Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си, или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се подават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние, чрез мисълта си, да парализира всеки удар, който му се нанася отвън.“

(„Мечешкият капан“, 29.06.1922г.)

„Пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието.“

(„Превръщане на енергиите“, 04.08.1922г.)

 

„Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука.“

(„Съвършеният мъж“, 19.08.1922г.)

 

„Който иска да бъде интелигентен, способен, той трябва да се свърже с Любовта и да заживее с нея. Аз не говоря за това, което хората наричат любов. Това са чувства, страсти, които правят човека нещастен. Ученикът борави с обикновената, с човешката любов, а Учителят — с възвишената любов.“

(„Допирните точки в природата“, 04.10.1922г.)

„Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече.“

(„Обичен и скъп“, 08.10.1922г.)

 

„Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музика може да създадете в себе си характер. За пример разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте „Сила жива, изворна, течуща“, „Фир-фюр-фен“ и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам“. Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си.“

(„Влияние на музиката, пеенето и движенията“, 15.10.1922г.)

 

„Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи…

Пасивният гняв ражда страха, а активният ражда отмъщението. Особено силно е отмъщението, когато някой се опита да се противопостави на гнева. Щом се разгневи някой човек, дайте му възможност да прояви гнева си; спрете ли гнева му, той ще започне да отмъщава… Защо някои хора не могат да се гневят? Защото нямат излишък от тази енергия. Те мязат на онези пияници, които искат да пият, но или пари нямат, или кръчми отворени няма. Значи те нямат условия да се напият и по необходимост минават за трезви; те са готови да отидат в първата отворена кръчма и да се напият. Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето равновесие. Такъв човек има воля, има самообладание. Онзи, който има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение.“

(„Предназначение на дихателната система“, 22.11.1922г.)

„Мъжът се разгневил и казва на жена си: Ще ти покажа, кой съм аз! Тя се разгневила и казва на мъжа си: Ще ти смажа главата! Тихият глас й казва: “Не се сърди, сестро! Прости му!” – “Как да му простя?” – “Прости му, ние ще уредим вашите работи. Той е благороден човек, други са причина за лошата му постъпка.” Същият глас казва и на мъжа: “Не се сърди, братко, всичко ще се оправи. Жена ти не е виновна, други създават недоразуменията между вас. Вие не се познавате, а трябва да се познаете”.“

(„Ще ви научи“, 10.12.1922г.)

 

„Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои.“

(„Гордост и тщеславие“, 24.01.1923г.)

 

„Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици, да понася всички изпитания и мъчнотии. Едно време учениците от Питагоровата школа са минавали ред изпитания, за да се калят, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. Седи един ученик и размишлява върху някой въпрос. В това време един от учениците се приближава до него, удря му една плесница и си заминава. Първият ученик се стресне, разгневи се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладее. Не само чувствата му се подлагат на изпитания, но и неговите мисли, неговите идеи. За пример, когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? — Защото той живее в друг свят, далеч от техния.“

(„Добри навици”, 07.02.1923г.)

„Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди.“

(„Произход на правите мисли“, 08.03.1923г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0