Как да разпознаем съвременните лъжеучения?

Как да разпознаем съвременните лъжеучения?

„Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам Сатаната се преобразява в ан

„Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.”

Второ послание на ап. Павел до Коринтяни 11:13-15

 

„А Исус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина… Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.”

Матей 14:4,5,23,24

Една мъдра поговорка ни учи, че винаги, когато някой строи храм за Бога, отсреща дяволът си строи параклис. Неизбежно е и през сегашния етап от земното развитие там, където има интерес и възможност за отклоняване на човешките души от правия път към Бога, да не се появят и тъмни духове, които да опитат да се възползват. Защото Всемирен закон е, че там, където Светлината е най-голямата, мракът най-усилено се стреми да я потули. В тази поредица от публикации ще представя с конкретни примери как подмолно черната ложа се опитва да вкара цялото човечество в крив и пагубен път чрез опорочаване на духовните течения. Целта на тези материали не е да критикувам когото и да било, а единствено да помогна за разграничаването на Истината от заблужденията.

Живеем във времена, в които от всички страни ни заливат с всевъзможна, често противоречива информация. И ако имаме искрен стремеж към Мъдростта и Истината, трябва да знаем преди всичко на какво не трябва да обръщаме внимание, и да се концентрираме върху наистина важните неща – занимания, книги, учители. Разпилеем ли енергията си между всички идеи, които звучат логично и правдоподобно, но не се основават на духовното познание на Посветените, трудно можем да напредваме в Пътя. В такива случаи с търсещия Истината се случва същото, което и с пътешественика – ако по нещастие се отклони от своя маршрут, то колкото по-далеч отива, толкова повече се отдалечава от своята цел. Затова и един древноиндийски афоризъм гласи:

„Страхувай се от невежеството, но още повече се страхувай от лъжливото знание.”

А една мъдра японска пословица ни учи:

„Който вярва на всяка книжка, по-добре нищо да не чете.”

Затова всички истински Учители на Школата на Светлината са били единодушни, че не е редно да приемаме каквото и да било познание за чиста монета само защото един или друг авторитет ни го казва, а едва след като го обмислим, разберем и проверим в живота си. По плодовете ще ги познаете – ни учеше и Самият Христос. А също и Буда:

„Не вярвай на нищо, няма значение къде си го прочел, кой ти го е казал, дори аз да съм, докато не съвпадне с твоя собствен разум и логика.”

В епохата, в която живеем, потокът от информация, която „звучи логично” е толкова голям, че мнозина започват дори подсъзнателно да смесват действителността с илюзията. Чудесен пример за това е книгата нa Неда Антонова „Съвършената”, която според самата авторка е определена като „роман” и дотук няма нищо нередно. Притеснителното обаче идва от там, че един роман няма никаква тежест от гледна точка на Истината, но за сметка на това попаднах на цитати от него в езотерични статии и лекции по сериозни въпроси, където тази книга се цитира редом с източници като Учителя и Щайнер… това е меко казано недопустимо и несериозно отношение към Истината, което няма как да бъде вдъхновено от Светлите Същества.

Аз лично не намерих нито едно свидетелство, че описаното в споменатия роман е нещо различно от художествена измислица, пък дори и да звучи съвсем правдоподобно. Ако някой е открил свидетелства за ясновидски способности у авторката или други сигурни източници, които позволяват да тълкуваме с чиста съвест написаното като думи на Преподобна Стойна, ще се радвам да ме уведоми. Ако обаче се окажа прав, нека го имаме предвид, че когато проповядваме чрез използване на материали със съмнителен произход, носим отговорност и може да се превърнем в проводници на невинаги добронамерени към човечеството сили.

И с оглед на това, че през земния си живот разполагаме с ограничени време и енергия, които не биха били достатъчни, за да прочетем, разберем и приложим дори половината от словото, завещано ни от Учителя, а в същото време наличната информация нараства експоненциално, от критична важност е да се научим да отсяваме вярното от грешното, полезното от безполезното и по-полезното от по-малко полезното. За да не се окаже един ден, че сме си пропилели живота в разглеждане на най-различни (често лъжовни) гледни точки, докато Истината, предадена от истинските Учители, е била под носа ни през цялото време.

Затова, когато става въпрос за книги или лекции, няма логично обяснение да четем/слушаме такива, които са със съмнителна достоверност – в следващите публикации ще дам множество нагледни примери за опитите на тъмните сили да ни отклонят от Истината с красиви и мъдро-звучащи слова.

Защото когато става въпрос за най-важното – нашата вяра и развитието на нашите души – от всеки наш избор и всяка прочетена страница често зависи дали правим крачка нагоре към Бога или надолу към бездната.

Колкото до различаването на Учителите от „вълците в овчи кожи“, за които ни предупреди Христос – това е една от най-важните задачи пред съвременното човечество. Макс Хайндел дава един добър критерий за това:

„Никой истински окултист не се хвали със своите способности, не ги излага на показ, не парадира с тях, нито пък продава окултни знания или уроци поотделно или в курс. Той никога не би се съгласил на театрални демонстрации и парадиране. Неговата работа се върши по възможно най-безшумен начин, и то единствено когато трябва законно да се помогне на другите, без всякакви егоистични мисли.”

Така че ако някой „Учител” проповядва за Бога и в същото време на лекциите му има сергия с продукти, а на сайта му – „пазарска количка” и секция „артикули”, е наивно да вярваме, че той служи на Бога, а не на Мамона – божеството на парите и материалните блага. Христос хубаво ни учеше:

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете.“

Матей 6:24,25

Разбира се не говоря със стереотипи и съвсем не визирам хората, които разпространяват Словото без користни цели, като например няма нищо нередно в това да продават духовна литература на нейната себестойност и без да се стремят към лична изгода. Христос и тук беше напълно ясен към нас – Неговите ученици:

„Даром сте приели, даром давайте.“

Матей 10:8

И Учителя на това ни учеше:

„У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни.”

 

„Ако дъщерята на домакина е болна, ще туря ръката си на главата ѝ и ще я излекувам. Баща ѝ ще ми каже: „Сега ще заколя една кокошка, ще я сготвим и ще се нахраним добре“. – „Нали си вегетарианец, как ще ядеш кокошка?“ – Предпочитам да ям кокошка, отколкото да взимам пари. Има вегетарианци, които не ядат месо, а взимат пари от хората. Те са смешни със своите идеи. Ще говорят за вегетарианство!“

 

„Аз не съм против проповядването с пари – всеки човек трябва да бъде възнаграден за своя труд, но казвам: Какво проповядване е това, когато парите са се загнездили в ума на някой проповедник и той говори на хората за Бога? Аз бих похвалил онзи проповедник, който проповядва за Бога от убеждение, без пари – ако пък дойдат парите и това е добре, но той не мисли за тях.“

Нека бъде ясно, че бизнесът с духовни знания (неслучайно наричан още „духовна проституция”) чрез семинари, платени лекции и други начини за извличане на лична изгода от това, което ни е дадено от Бога (чрез истинските Учители) е подигравка с всичко свято и никога не остава безнаказан.

Също така, ако един „Учител” се величае сам или изрече дори една лъжа, за която сме уверени, че е такава – не заслужава нашето доверие и за всичко останало. Още първият критерий обикновено разкрива повечето съвременни „благодетели на човечеството” и „Божи служители”.

Такива хора не заслужават дори да ги слушаме, тъй като времето ни е твърде ценно, беседите на истинските Учители – твърде безкрайни, и само концентрираното следване на Пътя и жаждата за Истината, вместо за „сензационни разкрития”, задоволяващи любопитството ни, ще ни отведе до желаната цел. Всеки компромис и незачитане на тези правила води до прахосване на енергия и време в безплодни начинания и лекции, за което един ден ще трябва да даваме обяснение.

И един братски съвет към всички екстрасенси, лечители, ясновидци и други, които (претендират, че) имат специална Дарба: Окултен факт е, че който търси печалба от даровете на Духа, вместо да ги използва за общото повдигане – бял ден няма да види. Хубаво казваше Петър Димков:

„За дар от Бога пари не вземам.”

Закон е, че всеки човек, който има нещо ценно, което да предложи на другите, и ако го прави безкористно, Бог няма да го остави гол и бос, а дали чрез дарения или по друг начин винаги ще му предоставя всички необходими условия да се проявява и да подпомогне Христовото дело. Започне ли обаче този „Учител” да поставя бизнеса редом със служенето – изгубен е.

Бог знае най-добре как да се грижи за Своите послушни деца, а Учителя казва дори:

„Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен.”

Само вяра ни е нужна. И както ни учеше апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.“

„На Черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на два крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо.

Реплика на брат Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?

Никакъв неутралитет – с Господа или против Господа.“

Учителя

 

Продължава в следващата публикация >>

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar

    „Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник или съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.” От кои – от белите или от черните? – „От белите.” Можем тогава да се разберем. – „От черните.” Ще остана на особено мнение. Какво от това, че сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива.“
    ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО
    12 февруари 1920 г., 19 ч., София