Животът на един въплътен ангел – Савка Керемедчиева

„Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен.“

(Написано от Учителя в тефтерчето на Савка, 10.10.1925)

Савка Керемедчиева е родена на 27 юли 1901 г. в Цариброд. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела тя, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа, тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.

Савка е била добър и прилежен ученик  изучавала е Библията, като е знаела известни стихове наизуст. Изучавала е още френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Всичко, което е изучавала Савка, го е проучвала много дълбоко и се е стремяла да намери истинското знание. Тя е била любознателна и се е интересувала от окултните науки. Бързо изучава стенография, като става една от трите стенографки на Учителя и цял живот записва беседите и разговорите около него. Тя се е движила около Учителя и е изпълнявала неговите повеления.

Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.

Когато Савка Керемедчиева среща Учителя

Срещата на Савка Керемедчиева и Учителя става, когато тя е едва на 4 години. По това време Учителят е обикалял цяла България, села и градове, главно със задачата да изследва българския народ. Ето какво споделя за Савка в спомените си Милка Аламанчева (нейна най-близка приятелка):

„Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му (на Учителя) по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек?“ А Учителя казва на майката: „Каква мома ще стане тя!“

От този момент връзката на Учителя и семейство Керемедчиеви е непрекъсната. След това те се преместват да живеят в София, където се установява и Учителя през 1914 г. Савка е била много ученолюбива.

Сестра Тереза, майката на Савка, става редовна посетителка на беседите и лекциите на Учителя.

На 12 години Савка, тайно от родителите си, посещава Учителя и му казва: „Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при Вас.“ Учителя ѝ казва: „Никому няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Когато го разтваряш за първи път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне.“ Когато тя разтваря Евангелието за първи път, пада й се следното: „Велико е, славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!“

Минават две години. Савка е вече на 14 години. Тя пак отива при Учителя. Той я посреща, подавайки ѝ двете си ръце, и ѝ казва: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни.“ Тя е направила един детски жест да го прегърне. Когато си отива вкъщи, тя отваря Евангелието и ѝ се пада следният стих: „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?“ Този стих ѝ е произвел невъобразимо впечатление и тя го поставя за основа на целия си бъдещ живот. „Храм Божий“ – думи, свързани с чистотата и светостта в живота.“

Галилей Величков в спомените си за Савка разказва, че когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва:„Откога Те чакам!“ Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни!“ Минават десетки години. Савка е забравила това – била е малко момиче. Но майка ѝ Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от децата си при Бога“ и да каже: „Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!“ Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея.“ Учителят се усмихва и казва: „Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи.“ Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години.

На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила, тя поднася на Учителя един подарък – своя книжка „Свещените думи на Учителя към ученика“. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър, тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана.

Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя. Времето, прекарано близо до него, е било за нея като живот край Източника на Живота. Тя дори учела за изпитите си край него, като се е консултирала с него по някои неясни философски въпроси. От своя страна, Учителя често е предприемал опити с нея. Давал ѝ задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема техните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение.

Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителя ѝ казал следното: „Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.”

По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той ѝ е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал ѝ е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите ѝ. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал.

Ученика Аверуни

В спомените си Мария Тодорова разказва, че Пътят на Савка е бил труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят ѝ бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е Посвещение. Това е първото Посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име – на верния ученик!

Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички, тъй като това означава, че всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот.

Изпитанията пред Савка

Милка Аламанчева разказва за изпитанията и задачите в живота на Савка.  Разказва как тя често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината?“ Учителя й казва: „Ти ще я намериш.“ При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси. А между това, цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на известни стихове, имала е и духовни опитности. Например лекувала се е със стихове от Евангелието, когато загубва зрението си. Тогава тя и стенографките Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна – в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално.

При друг случай получава изкривяване на лицето. Учителя отива при стенографките и пита: „Къде е Савка?“ А парализата ѝ била на дясната половина на лицето. Учителя ѝ се кара. Тя избягва и отива в гората, скрива се и плаче. Учителя пак идва и пита стенографките: „Къде е Савка?“. Елена отива да я търси и я намира свита на кълбо в гората да плаче. Савка отива при Учителя и Той пак започва да ѝ се кара. Тя пак избягва. Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка?“ Пак ѝ се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето ѝ отново придобива нормалния си вид.

Учителя ѝ е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат.

Непрестанните ѝ посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше непрекъснато на Неговите лични услуги и ги вършеше така, както Той ги желаеше. А за да направиш услуга на един Учител като него, трябва да познаваш неговия личен, частен живот. Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителя беше извънредно изтънчен и фин. Често пъти ние го измъчвахме с налагане на нашите вкусове. Измъчвахме го с нашите неразбирания. И при неговата Любов и отстъпчивост, той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята му, за да направи някои услуги, за да се избегнат известни пререкания, той отпратил всички, които са били около него, и останал сам. Савка не отива няколко дни при Него. На третия ден тя го заварва сам и тъжен. През тези дни той си е подреждал всичко сам, сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде при мене в общата стаичка разплакана, разбрала, че не трябва да оставя Учителя, въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея.

По повод на една от задачите в Школата, които той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Савка едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова.

Предстоеше заминаването на Савка в Латвия, където Учителя я изпрати със специална мисия през 1942 г. Войната беше в разгара си, а тя трябваше да прекоси цяла Германия. На тръгване Учителя ѝ хваща ръката и ѝ казва: „Помни, ти сега си светия! Помни: латвийците в твое лице ще приемат Учителя, сестрите и братята. Ще ти целуват ръка и от Мое име ти ще им говориш.“ Тя оправдала неговото поръчение, а след завръщането ѝ в България на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Савка. Той е правил опити с нея, като една от задачите ѝ била предаване на мисли от разстояние. Учителя предавал мисли на Савка и тя ги препредавала. Изнесла е в Латвия четири беседи.

Борис Николов в спомените си споделя два интересни случая със Савка:

„Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той ѝ разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене.“ Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука.“ Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е Учителя, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.“

„Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: „Ти имаш един порок“. Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е, Учителю?“ – „Не четеш“ – беше отговорът. „Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа.“ – „Рекох, не четеш други автори!“ Тя стоеше смутена и объркана.

Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си – немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да ѝ каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: „Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото.“ Има връзка – това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото.“

Заминаването на Савка

Мария Тодорова разказва, че Учителят бе препоръчал на Савка: „Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!“ – „Но това е много, Учителю“ – възкликнала тя. „Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото ми и да го четеш.“

Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: „Ще взема със себе си Савка“. Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго – Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна.

През 1944 г. Савка участва във всичките зимни екскурзии на Учителя до Симеоново. Преди заминаването на Учителя тя чувства близката раздяла и с голяма мъка се грижи за него. Савка си заминава непосредствено след Учителя, на 3 май 1945 г. Тя е изпълнила своята роля като истински ученик – с любов и всеотдайност към висшето.

Правила за добър живот, дадени ѝ от Учителя

Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание:

За периода от 21-та до 28-та година:

1)   Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път.

2)   Облекло – абсолютно скромно и само това, което е необходимо

3)   Храна – най-необходима

4)   Обноски – само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана.

5)   Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце.

6)   Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува.

7)   Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл, не се усмихвай – провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/

8)   За пиене – само вода, никакви соди, лимонади и пр.

9)   Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце.

10)  Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги.

11)  От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/.

12)  Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/.

Водела си е дневник

Всякога тя си е водила бележки за онези важни събития в живота й, свързани с Учителя. Ето някои от нейните бележки, водени във вид на дневник през годините:

5.VI.1924, четвъртък, 12 ч. об. Една задача предприемам за три дни:

1)  За никого нищо няма да говоря, освен добро и то, ако е необходимо.

2)  Няма да слушам никого да ми говори за другите, освен добро, и то ако е необходимо.

3)  Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у Учителя. Учителят ми е добър./

Мълчание.

Никакъв излишен разговор.

Искреност.

Естественост.

И съзнание на ученик.

/Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./

Неща, които е писала в дневника си:

„При Учителя Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. Учителя ми каза това и каза: вие ще си изберете кои да бъдат в тази група. То аз ще ги избера, аз ще я образувам. Да ставам нощя и да се моля. И Учителя прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа – хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. Учителя ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. Учителя ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за душата. Учителя ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно.“ (3. II. 1927)

„От Учителя: Да не се колебааете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях.

Савка казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда Учителя“ (16. II. 1934)

„Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа.“ (10. III. 1934)

„Учителя ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината.“ (18. XII. 1941)

Пишела е есета

Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе, наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”.

ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА

Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина.

Казано е в Писанието: “Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава няма зло в света – това е Истината. Учителят казва: “вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи, и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа – пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще избърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да избърши чудеса, както със себе си, така и с околните.

Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък – в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? – Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога. Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират. Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга “Das geistige Gesetz in der Naturlichen Welt”: “Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен.” Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край. Той е безначален, Той е безкраен. В този вечен принцип ние намираме Доброто.

Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкратява живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто.

В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него.

Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл.

Организират ли се трите начала в човека – Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота.

в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува – Живот, Добро и Истина.

Аверуни, Житно зърно, год. VII

Животът на един Бял Брат: Влад Пашов

Житието на един въплътен ангел: Боян Боев