Откъс от беседа на Учителя Петър Дънов, публикувана в "Разговори при седемте рилски езера":Христос казва, че богатите мъчно ще влязат в Царството
Откъс от беседа на Учителя Петър Дънов, публикувана в „Разговори при седемте рилски езера“:
Христос казва, че богатите мъчно ще влязат в Царството Божие. Защо казва това Христос? Защото при богатството човек натрупва най-много грехове. Ако със земното си богатство искаш да влезеш в небето, камилата ще те изпревари. Христос казва:
„По-лесно камила може да влезе през иглени уши.“ (Матей 19:24)
Значи, имате два живота диаметрално противоположни… Мнозина от вас имате присадени клончета, които са чужди. Те са от деди и прадеди. Като се погледнете, вие се чудите на какво приличате. Както онази квачка, под която са турили яйца от патенца, от пуйки; като поведе пиленцата, тя се чуди: едни приличат на нея, а други отиват във водата. Какво представлява пуякът? Това е вашето тщеславие. Какво представлява пиленцето? Това са вашите груби желания в света.
В края на краищата какво трябва да остане от човека? Само Божественото. Всички други работи, които имаме, са привременни пособия. Те са до време. Като войник може да имаш пушка, нож, за да воюваш. Като отидеш в църква, защо ти са те? Ако си писар, трябват ти перо, мастило и хартия, но като отиваш да се молиш, защо ти са те? Или ти си търговец. Трябват ти пари. Но като отидеш при Бога, защо ти са? Който отива при Бога, ще напусне всичките си стари професии и ще остави само това, което Бог му е дал. Царят ще си остави мантията и короната, момата ще остави накитите, момъкът също. Ще влезеш при Бога, както Той те е създал. Ще влезеш само с две неща: със своя запален ум и със своето запалено сърце. Каквото сърцето ти носи и каквото умът ти носи, то е твоето богатство. Всичките други придобивки ще останат вън.
Всичките хора съставляват един колективен организъм както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг – малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се предава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе. Щом се отделят клоните от дървото, те губят значение. Така че като сте клони на дървото, трябва да си помагате.
Определено е един клон колко голям трябва да бъде. Дървото расте и малкото клонче расте…
Вие си имате свой определен път както Слънцето и трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой не трябва да се отклонява от пътя, който Бог му е определил. И тогава ще намерите Бога. Ако се отклоните, започват всички нещастия в света. Всяко нещастие се дължи на едно малко разколебаване от онзи път, който Бог ти е определил. Щом вървиш по пътя, ти си свободен. Щом се отклониш, не знаеш къде отиваш. Докато пръстът е на ръката, всеки го уважава. Щом е откъснат, никой няма уважение към него.
Уважението и почитанието, които хората имат към вас, произтичат от това, доколко вие живеете в Бога.
Кажете си: „Както звездите, както Слънцето си имат път, така и аз си имам свой път. По него ще вървя.“ Ако Земята би поискала да се отклони от пътя си, какво щеше да стане с нас? Когато ние се отклоняваме от Божия път, изгубваме всички наши хубави мисли и чувства. Тогава човек се намира в пустиня и усеща, че всичко в него е изгубено.
Нищо не трябва да е в състояние да ви отклони от пътя, в който Бог ви е поставил. В този път, каквото ви се падне да работите, работете. Всяка работа е свещена.
И в този свещен път трябва да принесете плод. Христос казва:
„Всяка пръчка, която не дава плод, се отрязва.“ (Йоан 15:2)
Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото.
Когато човек работи за Бога, той е знаен на Небето между всичките светли духове; навсякъде го знаят и навсякъде са готови да му помагат. Онзи търговец, който няма стока в дюкяна си, посещават ли го? Докато имате Божествените блага, всички ви посещават, но като ги загубите, ще ходите в света немили-недраги.
Старият ви господар вътре във вас е онзи съветник, който ви лъже. Той гледа да задигне богатствата ви. Като дойде той, ще ви даде съвет, но след като ви обере, ще си замине и вие оставате да изплащате дълговете, които той е направил на ваша сметка. Не зная защо вие обичате толкова вашия стар господар. Той е одрал по 200 кожи от вас.
Животът днес е поставен на фалшива основа… Трябва да се пробуди съзнанието ви, да бъдете признателни на Онова Същество, Което ви е дало всичко. И всеки ден, който ви помага, всички същества, които ви помагат, правят това от Любовта, която произтича от Бога и се проявява чрез тях. Христос казва:
„Благото, което ми даде Отец, давам го на вас. И както Отец ме научи, така ви говоря.“
Някой ви казва: „За вас още не е дошло време за царското ядене. Любовта, знанието, истината не са за вас, чакайте още.“
Не, седнете на мястото си и почнете да ядете яденето на Любовта. Любов е най-хубавото ядене. Седнете да ядете яденето на Мъдростта и на Истината. Дошло е времето. Някой се обезсърчава и казва: „От мен нищо няма да стане.“ Не, кажи си така: „От мене ще стане нещо!“ Ако първото семе не стане, земеделецът сее второ семе.
Със старото трябва да ликвидирате. Всичко онова, което измъчва човека, всичко онова, което внася смут в човешкия ум, в човешката душа, трябва да се отхвърли.
Най-простото правило е: Като станете сутринта, отправяйте ума си към това място, където отправят ума си всички същества. Докато мисли за Бога, всяко същество е добро. Престане ли да мисли, проявява се неговото низше естество…
Всички онези добрини, които Бог е вложил във вас, трябва да растат, да се развиват.
Пътят, в който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Този е пътят, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Ще съгради един добър живот, няма да остане на сухо, ще има всички добри условия.
Работете за Цялото, за да приемете енергиите на Цялото в себе си!
Никой не живее за себе си. Никой не се ражда за себе си. Никой не умира за себе си. Човек мисли, че живее за себе си. Няма същество, което да не служи на Живота. Виждаш някого, че е паднал и си е строшил крака. Не може да не му съчувстваш. И ти един ден може да паднеш и друг ще ти даде помощ.
Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството. Аз проповядвам сега вътрешното единство. Погрешките, които носите, са погрешки на цялото човечество. Например, несправедлив си. Това е недостатък на цялото човечество.
Пожертвувайте личния си живот за щастието на човечеството.
Това е новото учение, учение на Любовта.
Даже най-благородните ви желания са проникнати от личен елемент. Вие не сте дошли още до чистите Божествени желания. Правите нещо, за да ви знаят хората или за друга користолюбива цел.
Търговецът продава стока от користолюбие. Някой проповядва, иска да се прехрани. Някой учителствува, иска да се прехрани. Някой готви. Защо? Всичко се прави от користолюбие.
Започне ли човек да живее само за себе си, страданията ще го следват навсякъде. Ако той иска да бъде щастлив по този начин, това е невъзможно; ще мине през най-големите страдания. Защото щастието се обуславя от закона за Цялото.
Не може човек да прилага закона за частите и да бъде щастлив. Всеки човек има право да живее за себе си, ако същевременно живее и за Цялото, за Бога.
Кога човек е свободен? Когато служи на Бога, т. е. на Цялото.
Обичайте Цялото и живейте за него.
Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него.
COMMENTS