Житието на един въплътен ангел: Боян Боев

* * *

Първите сведения за срещи на Боян Боев (17.10.1883 – 21.7.1963) с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя. През 1924 г. се премества в София и посвещава живота си на Братството. Участва активно в братските дейности. Като добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва неговите мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми.

Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя.

На речта при изпращането му от този свят, Паша Теодорова изрича следните силни думи:

„Смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално – той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.

Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роптание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови…

Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение „аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защитаваше и не искаше да го защитават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък – дреха или друго нещо – в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.

Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата – за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. В неговата малка стая на неговата трапеза всякога имаше двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощаваше и споделяше своята скромна трапеза.

Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва.

Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.

Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.

Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служене. От цялото му същество се излъчваше фразата: „Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа!”

За него Влад Пашов пише в своите спомени:

„През 1908 г., поради временното затваряне на Софийския университет, отива в Германия, в Мюнхен, да завърши учението си. По това време Мюнхен е бил център на дейността на Рудолф Щайнер. Брат Боев влиза в контакт с него, който му разкрива по-дълбоката страна на естествените науки в светлината на окултизма и с това събужда у него интерес към окултната наука. И той започва ревностно да изучава окултните идеи, както ги предава Щайнер.

В личен разговор Щайнер му казва: „В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои велик посветен. И той в България няма да работи, както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и да премине към шестата раса. А там в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка.”

Такъв е смисълът на разговора на Щайнер с брат Боев. По това време Щайнер беше обявил пред своите ученици, че бъдещето е на славянството и че от него ще се развие шестата културна епоха – шестата подраса. Пак по това време той беше писал статия под заглавие „Християнството и славянството”, в която прокарва идеята, че славянството ще приложи християнството в живота си, от което ще се роди новата култура.

Усвоил тези идеи за мисията на славянството, разбрал, какво поле за работа има в България, и разбрал, че Учителят е в България, брат Боев се връща от Германия с голям ентусиазъм да работи за Божието дело. Още със завръщането си в България, той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик.

Един път той попитал Учителя дали се познава с Щайнер, срещал ли се е с него. Учителя му отговорил, че се познават и че са се срещали. Брат Боев с още по-голям интерес попитал: „Къде сте се срещали и кога?” Учителят му отговорил: „Срещали сме се в духовния свят и от там се познаваме” и прибавил: „Щайнер е добър работник на Божията нива. Той е много активен и деятелен. От Бялото Братство му е възложена задача да даде духовен импулс на западноевропейската култура, за да я спаси от окончателно рухване, за да може да се възроди и влезе в новата култура.”

Боян Боев живееше не за себе си, а за да служи на хората в името на Бога, затова помагаше навсякъде с каквото можеше – със съвети, с раздаване на книги, с предаване на уроци, с даване на част от заплатата си на бедни ученици…

След като го уволниха от учителството, брат Боев се пресели в София, на Изгрева и предаваше частни уроци, като беше в непрекъснат контакт с Учителя. Той записваше всяка негова дума и всеки разговор, които впоследствие дешифрираше и печаташе като разговори с Учителя…

Той изнесе в „Житно зърно” и „Всемирна летопис” принципите на окултната педагогика, както я беше научил от Учителя, и след това издаде книгите: „Учителят за образованието”, където обобщи всичко, което беше писал дотогава по този въпрос, „Учителят за дишането”, в която изнесе разбирането на Учителя за науката за дишането. Все по това време написа една малка книжка за Богомилите. Многостранна беше дейността на брат Боев в полето на научната работа за популяризирането на окултните идеи.“

Нестор Илиев разказва за него:

„Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян ѝ разказал за срещите му с Р. Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?“ Учителят отговаря: „Разбира се, че го познавам.“ – „Ама, Учителю, тука на Земята ли сте се виждали?“ – „Не тук на Земята, горе на небето – оттам се познаваме.“ (из „Учителят, Лечителят, Пророкът“ – т. 1)

А Крум Божинов (в своите спомени) допълва за Боян:

„Учителят бе казал на няколко приятели: „Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!“

…

Аз бях на погребението му. Бяха се събрали хора от цяла България. Сестра Паша Теодорова произнесе тържествено погребално слово.

Като се прибрах в Петрич, отидох при Ванга ясновидката. Тя ми каза: „Кой беше този, когото погребахте вчера?“ Отговарям: „Един голям брат. Казва се Боян Боев.“ Тя отговаря: „Е, е-е-е, голям човек е бил, бре. Е, е-е-е, що народ виждам. Пък и виждам вашия Учител, заобиколен с много ангели. Коя е тази жена в бяло? Много учена жена, бре! Казвам: „Това е Паша Теодорова, стенографката на Учителя, която записваше беседите, които Учителят изнасяше.“ Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: „А, бре, Вашият Учител е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето. Това да знаеш от мене.“ („Учителят, Лечителят, Пророкът“ – т. 1)

В заключение, споделям един много ценен материал от брат Боян Боев:

Днешното човечество на кръстопът

Днес е време на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи винаги се отличават с големи сътресения, с големи неспокойствия, понеже това са точки, в които се срещат две сили, две течения – едно, което завършва, и друго, което почва. Епохата, в която се пада такава възлова точка, е бурна, пълна с катаклизми и противоречия.

Трябва да се търсят причините за днешното положение, за да се посочат правилните методи за действие.

Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са духовни. Ето защо днешните проблеми не могат да се разрешат, докато не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота.

Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан и пр. Животът им обикновено се смята като първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 – 30 метра. А местните жители са така ниско-културни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци.

Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се е отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на Земята.

Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго закономерно последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?

Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време.

Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, из който бликат винаги нови води, както при един извор. Те идат из глъбините на човешкия дух. Тая обнова, това вливане на новото се вижда и навсякъде другаде в природата. Напр., каква грамадна е разликата между природата в палеозойската и мезозойската ери и днес!

Друга причина за внасяне на нови елементи в човешката култура са космичните влияния. Земята и Слънцето, цялата слънчева система, движейки се из космичното пространство в известно направление, попада във все по-нови пространства и затова е изложена на нови въздействия. Защото всяко пространство е живо, то е проникнато от разнообразни енергии. Тая втора причина за обновяването е свързана с първата, понеже новите космични влияния стават причина за събуждане на по-дълбоките сили на човешкия дух, които до тогава са били спящи.

По тия две причини в всяка епоха е имало два вида сили: залязващи и изгряващи. Първите са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни. И винаги е имало две течения в обществото: консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество.

И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота, и трябва да работи за новото, което се ражда.

Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство от едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен – ще пресъхне в него изворът на творчеството.

Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.

И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес (напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване), то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.

При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е склонен да смята себе си за център и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание – космичното – е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа.

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.

Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица.

От днешното тежко положение, в което се намира човечеството – положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид – излезе новият човек – строителят на новите форми на живота.

Един от основните принципи на новия човек е:

Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли! Даже много пъти, когато един народ върши насилия, то това му е присадено от фалшивото възпитание, давано от ръководните кръгове, но когато отидете всред широките народни маси, когато отидете при един, който оре земята, той не храни омраза към никой народ и не иска на никой народ да отнеме земята за своя полза.

Всеки народ по естество е ценен, има възвишени божествени заложби, понеже всеки народ е орган на Безграничния! Казано по-ясно, ако си представим цялото човечество като един велик човек, то всеки народ представлява орган в този големия организъм. Затова всеки народ е нужен, необходим. Без никой народ не може! Всеки народ е проводник на специфични космични енергии, които идат от целия всемир – видим и невидим – и после се предават от него на другите народи и стават достояние на цялото човечество. Затова можем да кажем, че всеки народ е специфичен изявител на творческите сили, вложени в цялото човечество. Поради това всеки народ има специфична мисия в общочовешката култура. Ето защо никой народ не трябва да се подценява. Напротив, всеки народ трябва да се счита за важен. Всеки народ чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви.

Тия нови идеи за обединението на народите, за взаимно сътрудничество и взаимопомощ именно ще съградят новото човечество и то завинаги ще се освободи от методите на насилието върху това или онова общество, народ или раса, знаейки, че този метод води към разрушения, катастрофи и израждане.

Днес, когато човечеството е заплашено от всеобщо сблъскване на народите, такова, каквото светът до сега не е виждал, и което сблъскване може да бъде с катастрофални последици за човешката култура, днес трябва да се разпространят новите духовни идеи, които еднички са в сила да извадят човечеството от днешното състояние и да му посочат нови светли хоризонти.

И новите свободни духовни движения днес в света не са нещо случайно, а са тясно свързани със събуждането на новите по-високи сили на човешкия дух и с узряването на човечеството за новите форми на живота – методите на разумния живот.

* **

За вдъхновяващия живот на друг един ангел, служил редом с Учителя и подпомагал Делото му, можете да прочетете тук:

Животът на един Бял Брат: Влад Пашов