Откъс от беседата „Да наеме работници“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:„Царството небесно е подобно на домовит (богат) човек, ко
Откъс от беседата „Да наеме работници“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:
„Царството небесно е подобно на домовит (богат) човек, който излезе, щом съмна, да наеме работници за лозето си.
И, като се договори с работниците по пеняз на ден, прати ги на лозето си.
Като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече и тям: „Идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам.“
Те отидоха.
Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: „Защо стоите тука цял ден празни?“
Те му отговарят: „Никой не ни е наел.“
Той им казва: „Идете и вие на лозето ми, и каквото е право, ще получите.“
А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: „Повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.“
И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по пеняз. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по пеняз. И като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: „Тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.“
А той отговори и рече на едного от тях: „Приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?“
Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.“
(Евангелие от Матей 20:1-16)
Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа – той е Божествен език. Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на речта, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо. Казваме „слуга и господар“. Слугата заема едно положение, господарят – друго. Като слуга, човек заема ниско положение. Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга или господар – това са временни положения, временни служби. Това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар. Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно необикновени хора са тези; които работят, а които си почиват – те са обикновени…
Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара да намери свободни хора, без работа, да ги направи необикновени. Той излязъл рано сутринта, на разсъмване, около седем часа наше време, и колкото работници намерил, пазарил ги по един пеняз на ден. Ще кажете, че е невъзможно днес човек да работи за един пеняз на ден. Един пеняз е символ на нещо, Който научи значението на това число, ще стане обикновен човек и ще си почива. Домовитият човек излизал няколко пъти на пазара да търси работници, а именно в 3, 6, 9 и 11 ч., които на наше време са 9 и 12 часа до обед и 3 и 5 ч. след обед. Колкото работници намерил по това време, на всички платил по един пеняз. Знае се колко е платил, но числото на работниците не е известно.
Кой е господарят, който отишъл да спазарява работници? Бог, Създателят на света. Той изпратил всички хора на Земята да работят…
Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването ѝ. Соломон казва: „Всяко нещо си има своето време.“ Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце. Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, висшите прояви в човека. Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл – на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека – и за това има определено време…
Времето за Любовта е едно, за Мъдростта – друго, за Силата – трето. За да опитате силата на избухливите вещества, не е нужно да ги палите с часове. Достатъчно е да доближите до тях запалена клечка кибрит, за да се възпламенят изведнъж и да избухнат. Те проявяват силата си в един момент. Същото е и с работниците, които дошли на работа в единадесетия час. Те свършили работата си за един час. Някои работници копаят дупки цял ден, а други – достатъчно е да турят само единия си пръст в дупката, и да свършат цялата работа…
Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници колкото на първите. Питам: на кое дете майката дава най-много? На плачливото. Защо? За да има мир вкъщи. Следователно когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват. Ако им отнемете богатствата, те стават размирници, вдигат шум, правят крамоли…
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ХА, той казал на турчина:
– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ХА.
Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:
– Съгласен съм.
Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ХА. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал:
– Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба.
Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите:
– Това ТИН, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.
Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ХА. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ХА. Тук ХА, там ХА и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. ТИН ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон.
Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповядват. Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим.
От числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че в човешкия живот има благоприятни и неблагоприятни дни. В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както някои мислят. Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно или я промени. Това се отнася до всички работници, проповедници, учители, съдии, адвокати, търговци. Ако днес не сте разположени, отложете работата си. Много дела на адвокати са пропаднали по причина на тяхното неразположение. Много проповеди са оставали безплодни, пак по причина на неразположение на проповедника. И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение. Тогава и да го целуне, детето не получава нищо. Човек се ползва от благословението на ближния си, когато последният е в добро разположение по ум, по сърце и по Дух. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне 99% от мъчнотиите и противоречията си.
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трябва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбок, вътрешен смисъл. Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен.
Трябва да се палят свещи, но не от восък. Трябва да горят кандила, но не със зехтин. Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило – човешкото сърце. Хората са палили свещи и кандила още преди Христа, но са знаели защо ги палят. Всяко явление, което става в Природата, става и в нас. Затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях.
Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам тъга, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот. Така правя аналогия между явленията в Природата и в човека. Поетът наблюдава падането на листата на дърветата и го описва в поетична форма. Тъга има в тази поезия. Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи. Защо не тъжи за плода? Защото е узрял. Той мисли, че плодът е завършил своето развитие, а листото има още да се развива. Не се разсъждава така. И листото е завършило развитието си като листо. От листа не може да стане плод, но може да стане по-красиво и по-съвършено листо. То пада през есента, оставя своето благо на земята, за да се яви отново напролет. Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога.
И човекът, като листо, слиза на земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглените уши, за които се говори в Писанието. Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият в Царството Божие.“ Наистина, преди да влезат в Царството Божие, и бедният, и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно. Каквото е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така той придобива духовно богатство, което занася със себе си.
„Човек домовит излезе, щом се съмна, да наеме работници за лозето си.“ Кой е домовитият човек? Господ. Той слиза на Земята да наеме работници за лозето си… На всички ще се плати по един пеняз.
И на вас, които ме слушате днес, пак ще се плати по един пеняз. Такъв е законът на Божествената Справедливост. Той трябва да се постави за основа на съвременното общество…
Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си.
Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъл е неприложима, вие се спъвате. Ако беше неприложима, тя нямаше да дойде в ума ви. Не я ли приложите вие, друг ще я приеме. Така хлопа Бог на човешките умове и сърца. Който не Го приеме, ще ходи от човек на човек да се предлага за съдружник, да вземе участие поне в изговарянето на звука ХА. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бъде ТИН – звук, който се чува при пускане на десетачетата в тенекиената кутия. Ако на Земята не се научите да работите и да свирите, на Небето никога няма да се научите. Ако отидете неподготвен на Небето, веднага ще ви върнат на Земята. Това е закон на прераждането.
Човек е дошъл на Земята да мине през мъчението, през труда и през работата. Като човек, ще се мъчиш; като Ангел, ще се трудиш; дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си; най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога“. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното.
„Ама ще правя погрешки.“ – Прави погрешки и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашният разсипник един ден ще стане добър спестовник. Кое е Добро? Което е в хармония с великите Божествени закони. Всяко действие, което взема участие в повдигането на цялото човечество, е Добро. Постъпките на човека се определят от резултатите, които те произвеждат.
Човек определя някои свои постъпки като лоши. Обаче, като види резултатите им, тогава може да определи добри ли са били или лоши. Резултатът на човешкия живот определя неговото бъдеще.
Бъдете справедливи в живота си, не ощетявайте никого, както е бил справедлив домовитият човек. Той даде на първите работници това, което им се падаше, не ги ощети, но и последните не ощети. Ако хората продължават да прилагат стария морал, светът съвсем ще се изопачи. Прилагайте Божествения морал в живота си, за да задоволите нуждите на всички хора. Който не съдейства за задоволяване необходимите нужди на ума, на сърцето и на душата си, той върши зло и престъпление. Всеки човек трябва да има на първо място необходимото, после – потребното и най-после – излишното. То се дава по благодат. Благата, от които ние се ползваме, идат от Ангелите. От своите излишъци те пращат на нас. Ако Ангелите бяха скъперници като хората, животът на Земята щеше да се прекрати. Благодарение на тяхната щедрост, ние живеем в изобилие. Да бъдем щедри, и ние да изпращаме от своите излишъци на съществата, които живеят под нас. За нас техният живот е ад; за тях нашият живот е рай. Каквото е отношението между нас и нисшите същества, такова е отношението между Ангелите и нас. За Ангелите нашият свят е ад. За нас техният свят е рай…
Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях. Вярвайте в душата си, като проява на Божественото Начало…
Само уравновесеният може да си избере такива работници, каквито му са нужни. Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати.
Христос казал притчата за домовития човек преди 2000 години. Днес и вие слушате същата притча. Каква разлика има между вас и тогавашните слушатели? Вие сте по-възрастни от тях. Това е по-добре за вас. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Някой казва: „Ако се женя, млад да се женя.“ Какво лошо има в това, че някой се оженил на 40 години, вместо на 20 години?… Женитбата има смисъл само когато приближава човека до Бога, когато възлюбените си помагат взаимно. Обаче каква женитба е тази, която отдалечава хората от Бога и разваля отношенията помежду им?
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че някъде членовете постоянно удрят главите си, разправят се, спорят. В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които чукат кафе. Децата им само ги обикалят и казват ХА, но в края на краищата, нищо не излиза от това съдружие. В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе – да обсебят колкото може повече земя, едни да се разширят за сметка на други. И като сплетат стъблата си, объркат се и нямат никакъв резултат…
Какъв свят щеше да бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква? Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност. Те постепенно се развиват, облагородяват и започват да се жертват: дърветата – за горивен и градивен материал, а цветята, със своето благоухание и красиви багри, въздействат върху човешката мисъл. Човек започва да ги изучава и размишлява защо едни от тях миришат приятно, а други – не; защо едни от тях са жълти, а други червени; защо едни имат по пет венчелистчета и пет тичинки, а други – по-малко или повече?
Всеки човек може да се уподоби на известно растение, със специфичен стремеж и развитие. Някой има стремежа на черешата, иска да стане като нея кръгъл и червен. Не е лошо това желание, но той трябва да подбира мислите и чувствата си, защото те влизат в него като работници, които си създават свой дом. Дали този дом е добре или зле построен, това не е безразлично за вас. Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете да се отнесете безразлично към тях. Все ще кажете нещо да им помогнете. Колко повече не сте безразлични към себе си, дето вашите мисли и чувства строят своите домове. Ето защо, човек трябва да се самовъзпитава, да обработва мислите и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своите ближни. Затова казвам: като срещнеш гладен човек, нахрани го. Ако е жаден, дай му вода да утоли жаждата си. Както работи във физическия свят, така човек може да работи и в Умствения свят.
Страшно е положението на човек, който живее само за себе си… Дошло е времето, когато всички хора трябва да излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите крини, пълни с жито, земеделците със своите рала. Христос ще излезе рано сутринта на пазара да наеме тези работници и да ги изпрати на лозето си.
В дадения случай, лозето на Христа е българският народ. Каквито и да сте по положение – свещеници, учители, съдии, търговци или земеделци – всички трябва да сте готови за работа. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне.
COMMENTS