Учителя: Не може да влезеш в духовния свят без страдания

Откъс от беседата "Изпити на ученика", държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свето в душата си

Откъс от беседата „Изпити на ученика“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свето в душата си”. Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш. Някой иска да знае твоето убеждение от любопитство, а не от искрено желание да чуе истината.

Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека…

Казвам: Ако можете да влезете в положението на онзи, на когото говорите, вашите думи щяха да бъдат разумни. Ако не са разумни, това показва, че сте слаби и окаяни съветници и утешители…

Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път. Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лв. и му казали: Ето пари до Княжево. Вземи трамвая и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло. Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе. Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: Какво прави този свещеник? Най-после казал: Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото.

Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика”. Ето, свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: „Дядо попе, маслото трябва да се плати. Молитвата не разрешава въпроса.“ Свещеникът трябваше да разпита селянина защо е дошъл при него и, като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати…

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Йов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено от труда на бедните и, като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използвате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето, и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха…

Христос казва на мнозина, че не ги познава. – Как да не ни познаваш? Ние проповядвахме Твоето Слово. – Въпреки това, не ви познавам. Някои търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. – Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят; ако не се обичат, няма да се познаят…

Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос идва и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.

Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелистки проповедник ме слушаше и, като се свърши беседата, каза на окръжаващите: Аз не съм съгласен с това, което чух. После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: „Слушай, всичко което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи?“ – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината…

За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоят ближен, тя няма да се свърши…

Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: Да се знае техния истински живот. Първоначално плодът е стипчив, а като узрее става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20-30 години върху себе си, докато придобие нужната чистота и светост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят, и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свет. Така, и той е доволен от себе си, и другите са доволни.

COMMENTS

WORDPRESS: 0