Откъс от беседата "Сънищата на Йосиф", държана от Учителя на днешния ден преди 108 години:Животът на човека не е нищо друго, освен изпити – те са пр
Откъс от беседата „Сънищата на Йосиф“, държана от Учителя на днешния ден преди 108 години:
Животът на човека не е нищо друго, освен изпити – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огън – изпитания. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитания, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
Ние виждаме, че върху Йосиф идват напасти една след друга; след това тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се позабавлява, но той й казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.“
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пък предпочете да страда, отколкото да съгреши.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се забавлявате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се забавлява, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието…
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно довеждат нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задаваме си въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпити, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избягаме от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосиф…
Забележете: когато сполетяха Йосиф нещастия, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша.“ Значи, удоволствието в този смисъл е грях.
В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод, или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следващия ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всички трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Така, и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче, има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това на Бог, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум…
Забележете, първо жената, Ева, бе подложена на изпитание и не устоя, а след това – нейният мъж. Сега се поставя мъжа на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосиф във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза „не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането…
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението се състои в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на Земята. И за това нещо, ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великият характер в лицето на Йосиф. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосиф. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце…
Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разказват какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, където са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва, като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе, ще влезеш в затвора“, изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосиф. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотричания пред страданията и с пазене Божия закон…
Трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос дали е прав или не, но, когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф постави въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя.“ Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го сложиха в затвора, но Бог беше с него.
COMMENTS