Историята на Църквата

Преди 2000 години Христос дойде на Земята и донесе едно Ново учение. Докато то беше в ограничения кръг на Неговите ученици, то беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Понеже това учение имаше за задача да обхване цялото човечество, беше нужно да се облече в една външна форма, която да бъде достъпна за обикновените хора. И понеже не всички от тях се оказаха еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции. По този начин първоначалната Истина се изопачи, и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Тя пък от своя страна с времето се разцепи на множество малки църквички, всяка от които твърди, че е единствено спасяващата.

Така през първите векове след Мистерията на Голгота се създаде и оформи църквата с всичките нейни поделения, и тя проникна в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел, когато още езотеричното (тайното) и екзотеричното (общодостъпното) течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланието си до евреите (5:13,14):

„Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.”

Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.

Но отделянето на църквата не изключи съществуването на школата редом с нея. Двете вървяха ръка за ръка до 4 век, до което време последователите на Христа се наричаха „ученици на Новото Учение“ и чак през 354 година на един вселенски събор приеха името „християни“. До тогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали, която подкрепяше и ръководеше църквата. Но сред църковните отци се явиха хора, които (под влияние на тъмните сили) отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа далеч от погледите на света.

От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-важният фактор за развитието на човека и човечеството.

Важно е да се знае, че езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната, която се представя от религията и църквите. Езотеричната школа винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на Живота и Светлината – Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната, като мисли, че тя иска да я измести и да ѝ вземе мястото. Това е погрешно схващане. Езотеричната и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато различните църкви са за малките деца (т.е. младите и неопитни души), те представят основното училище, а езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в Космоса.

В развитието на човечеството обредите, църквите и религиите са имали своето място и своята полза. Те приличат на онези двойни редове, които като деца са ни помагали да пишем право и равно, докато привикнем да пишем много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ние сме имали нужда от тях, но сега сме пораснали.

Грешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителя ни учи, че религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в което хората изучават първите елементарни правила на живота, а когато свършат забавачницата, влизат в първи клас на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.

Но когато разглеждаме днешните църкви, не може да не се запитаме: „Как стана така, че там, където Христос посади най-чисти и благодатни семена, изникнаха тръни и бурени?”

Може би това до голяма степен се дължи на факта, че това, което в миналото са наричали попове, свещеници и апостоли – Божи служители, които често само с ризата на гърба си са обикаляли земи и народи да проповядват Христовото учение – днес в основната си част се е превърнало в една успешна професия със сигурна заплата и периодични бонуси, особено по празниците. Именно за тях Учителя казва следните думи:

„Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? — Защото свещениците опетняваха храма.“

„Коя е причината, че в съвременната църква са се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, за да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят — не външно, а дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари или не, а дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: „Господи, каквото имаме, всичко е на Твое разположение.”

„Питам религиозните хора, които вярват в Христа, които Го приемат за Син Божи, какво направиха досега? В първите векове на Римската империя християните бяха гонени и преследвани, следователно естествено беше да не се проявяват. Но във времето на Константин Велики на християните се даде право да турят ред и порядък в света. Какво направиха досега? Лесно е да се възмущаваш от ония, които постъпваха жестоко с християните, но какво направиха и какво правят сегашните християни? Те туриха корони на главите си и патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, а като излезе от черквата, отива в митрополията да разглежда бракоразводни дела. Защо тия хора не оправиха света? Има нещо, което им пречи – има една опасност, която се крие в самия човек. Това не е за осъждане, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат – и християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват, че са станали много убийства [Учителя има предвид руската революция]. Не, вие още не сте достигнали до това, което извърши Инквизицията. Казват, че били застреляни две хиляди свещеници и 500 епископи. Римската църква изгори милиони хора. Значи сегашните хора не са толкова жестоки, колкото са били хората на миналото. Но ако и болшевиките вървят по същия път, нищо няма да постигнат.”

В наши дни всички църкви и църквички волно или неволно чрез своя „светъл пример” и противоречиви проповеди успяват да представят своите догми и учения като карикатура на всичко, което Христос е вършил и говорил. И ако през последните 2000 години този номер някак е минавал, човечеството като цяло вече малко по малко се пробужда и започва да мисли, вместо да следва сляпо онези, за които Спасителят ни предупреди:

„Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете.”

Йоан 10:12,13

Далеч съм от мисълта, че всички духовници в Църквата имат принос за пълния упадък и извращаването на Христовото учение в тези институции. Но най-братски и чистосърдечно бих искал да знаят добре, че участието в една общност, която редом с доброто върши и зло, е пряка форма на съучастие. И наш дълг (на всички пробудени души) е, когато виждаме неща, които очевидно нарушават Божия Закон и водят до падението на множество души, да не си затваряме очите, а като ап. Павел да изнасяме Истината наяве и в прав текст, за да опитаме да предпазим мнозина наши братя и сестри от капаните на злото.

* * *

Защо враждуващите църкви така и не можаха да си поделят Христа?

„Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.”

Послание на ап. Павел до галатяните 3:28

Ако погледнем назад в миналото ще открием следния интересен факт: Източно-западната схизма (разкол), която бележи началото си от 1054 г., е разделение на християнската църква на два основни дяла – Източно православие и Римокатолицизъм. Протестантството пък от своя страна е християнско движение, възникнало в Европа от католицизма по време на Реформацията през 16 век. Освен тези три течения през последните векове са се обособили още стотици църкви и църквички като методистка, адвентистка, евангелистка, лутеранска, калвинистка, баптистка и т.н. И накрая същите тези враждуващи общности започват да лепят етикети и да определят кое е секта (богословското понятие за секта е изведено от латинската дума „secare” – „отделен”, „отцепен”).

Само на мен ли това ми напомня за онази приказка, в която крадецът вика „Дръжте крадеца!”?

Защото единна Църква няма. А разделянето е толкова повсеместно, че дори и отцепените църкви се разделят на още повече секти: както на национален принцип (Българска православна църква, Гръцка православна църква, Руска православна църква и т.н.), така и на враждуващи синоди в рамките на дадена държава. Зад такова разделение не може да стои Христос, който ни учеше, че Той е там, където има Любов и обединение. И на всичкото отгоре тези „Божи служители” обявяват навред, че светци като Учителя и Ванга, са натрапници в тяхната голяма черква България и нямат място сред народа, който православните са припознали за тяхна частна собственост.

В интерес на Истината именно богомилите, антропософите, езотериците, мистиците, изобщо „еретиците”, няма причина да бъдат наричани „сектанти”, защото никога не са се отцепвали от която и да било църковна общност. Напротив – факт е, че те са съществували още от времето на Христос като напълно независими течения от всички църкви и църквички. Затова и Учителя казва:

„Някои казват за нас, че сме били сектанти. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние изцяло отричаме съвременния живот и неговите методи и поддържаме новия.”

Истинската Христова Църква е сбор от всички Божи синове, които живеят според Христовото учение, независимо от народ, раса, вероизповедание и т.н. Тя представлява духовна общност от пробудените хора по целия свят, и няма нищо общо с нечии сборник от канони, догми и фанатичното им следване. И за съжаление много хора се заблуждават, че като ходят на църква, кръстят се, палят свещи, молят се на икони, изповядват се пред свещеника, пазят предания, традиции, легенди, обичаи и канони, които са им станали стил на живот, ще бъдат спасени за вечен живот и си мислят, че са си осигурили Рая.

Същите тези църкви пък се имат за „Светата непогрешимост” и упорито проповядват, че каквото и да твърдят – то е безспорна истина, идваща директно от Бога, без да е нужно да мислим. Без дори да е нужно тази „истина” да е в съгласие с Библията.

Ще дам един красноречив пример: През 16-17 век същата тази единствено спасяваща църква, нарушавайки една камара Божи заповеди, е осъждала и изгаряла на клада хора, които са твърдяли, че Земята е кръгла. Защо? Ами защото според църковните „тълкувания” Бог бил казал, че тя е плоска, и всеки, който се осмели да докаже, че това не е вярно, е еретик и сектант, който не заслужава да живее – например заради подобни твърдения през 1600г. Джордано Бруно е изгорен на клада в Рим. Нищо, че дори в Светото Писание ясно е казано, че Църквата е лъгала по въпроса за плоската Земя:

„Онзи, Който седи над кръга на Земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене…” (Исая 40:22)

Това обаче по никакъв начин не пречи на папа Павел V да каже:

„Доктрината за движението на Земята около нейната ос и около Слънцето е погрешна и напълно противоречи на Светото Писание.”

В такъв случай можем ли да разчитаме, че учението за прераждането или което и да било друго от проповядваните, не е поредното изопачаване на Словото Божие?

* * *

„В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – „Еди-кой си не може да влезе в рая”. – Отде знаете това? – „От Писанието”. – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа?”

Учителя