Гаси ли се туй, що не гасне?

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“

Матей 5:14-16

Завършвам тази книга с две притчи, които по свой начин обобщават всичко написано досега. И в един глас с Учителя ви пожелавам:

“Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете!“

* * *

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.

– Къде отиваме? – попита свещичката.

– Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.

– Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.

– Дори твоят пламък да не е голям, – каза човекът, – ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.

Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.

* * *

Един ден кибритената клечка отишла и казала на свещта:

„Имам задачата да те запаля.“

„O, не, недей – изплашила се свещта – само това не. Ако започна да горя, часовете ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми.“

Кибритената клечка попитала:

„A искаш ли цял живот да си останеш такава – красива и студена, без преди това да си живяла?“

„Но горенето причинява болка и ще изтощава силите ми минута след минута.“

„Така е“ – отвърнала кибритената клечка. Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на моя живот. Аз съм тук, за да създавам огън. А ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание, и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се изчезнеш, когато изгориш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш завинаги”.

Тогава свещта изправила своето фитилче и казала, изпълнена с очакване:

„Моля те, запали ме…“

* * *

„… и като ги учите да пазят всичко, що Съм ви заповядал, и ето,    Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“

Матей 28:20