Една идея, чието време е дошло

За по-удобно четене или разпечатване можете да изтеглите тази публикация оттук в PDF или DOCX формат.

„Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

Бъкминстър Фулър

1. Въведение

На следващите редове накратко ще представя една визия за изграждане на мрежа от устойчиви братски общности, следвайки заръките на Духовния свят, предадени чрез Учителя Беинсá Дунó, Рудолф Щайнер и други Посветени.

Преди всичко бих желал да бъде ясно, че всяка една от изложените идеи подлежи на обсъждане, допълване и редактиране. Целта ми ни най-малко не е да наложа заключенията, до които съм достигнал след дълги месеци на планинско уединение и размишления, а само те да послужат като отправна точка за дискусия и последващи действия за реализирането на тази светла идея, преди да е станало твърде късно. Защото само чрез Божествения Ред можем да противодействаме на Новия Световен Ред и да дадем един успешен и устойчив модел, който не се основава на личен/семеен егоизъм и стремеж към лесен и приятен и живот, а на Живот за Цялото. Не го ли приложим тези, които сме узрели и сме дошли с тази толкова важна колективна мисия в настоящата епоха, последствията ще са до голяма степен необратими за цялото човечество.

Затова моля никоя от идеите да не се приема като единствено и най-удачно решение, а като тема за размисъл и обсъждане с хората, с които гледаме в една посока и сме готови за следващата крачка към едно по-светло бъдеще за цялото човечество.

Започвам с няколко тематични цитата от Учителя:

„Христос казва на митаря: „Дойди след мене!“ Питам: Каква е вашата опитност за Христа, в Когото вярвате от две хиляди години? Казвате, че Той е дошъл на Земята, страдал, разпнат бил и на третия ден възкръснал. Сега Го очаквате да дойде втори път на Земята. Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата. Като ви каже Христос да Го последвате, отговаряте: Господи, имам още малко работа. Като минеш втори път оттук, тогава ще дойда след Тебе. Отлагате работата от ден за ден, а като остареете, съжалявате, че наближава време да отидете на онзи свят, без да сте подготвени. Като отидете при Бога, Той ще каже: „Дайте му два гроша и да си върви!” Не се лъже Бог! Ако не посветите живота си от младини за благородна работа, да знаят всички същества – хора и животни, кокошки и агънца, че сте човеци, ученици на новото учение, Бог няма да ви приеме. Ако сте от новото учение, кокошките и патиците няма да бягат от вас, но ще ви отворят път да минете.“

„Христос казваше на всички народи: „Вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да излезете от нея, единственото разрешение седи в приложението на това, което проповядвам. Ако приложите Моето учение, ще се избавите от голяма катастрофа. Не го ли приложите, тя е неминуема.“

Хората трябва да приложат учението на Христа — закона на Любовта; иначе Огънят ще дойде и ще помете всичко, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура, греховете и престъпленията на хората ще изгорят. Писанието казва, че Земята ще бъде обхваната от Огън и много от това, което се намира на нея, ще изчезне. Наближило е това време.“

„Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.“

„За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за Бога, а не за себе си. На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя.

От вас зависи изправянето на света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята!“

„При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на Земята.”

„Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе Новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на Новата култура, за идване на Царството Божие на Земята.“

„Защо се подигнаха гонения против християнството? Християнството беше една окултна школа и християните като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени.

Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа, не се ползваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията.

Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е вярно, както е вярно, че две плюс две е равно на четири.“

„Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.“

„Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето на душата.“

„Животът на сегашните хора е крайно интензивен, вследствие на което умът, сърцето, волята, тялото им се изтощават.“

* * *

Рудолф Щайнер:

„Човекът трябва с пълно съзнание да подготвя общности, в които ще влезе изцяло по собствена свободна воля през Шестата епоха. Над нас се рее като висок идеал една форма на общност, която по такъв начин ще олицетворява Шестата културна епоха, че цивилизованите хора напълно естествено ще се срещнат като братя и сестри…

Нямаме за цел да се взираме само в онова, което говори чрез кръвта и призовава само онези, които споделят обща кръв, да го култивират в общество. Нашата цел е да съберем заедно човешките същества, които вече са взели свободно решение да бъдат братя и сестри – такива, над които се рее нещо, което те се стремят да развият чрез духовната наука и с чувството, че добрият дух на братството се носи отгоре над тях.“

„При наследниците на „Синовете на вдовицата“ (прозвище на манихеи, богомили, катари и др., както и днешните последователи на Учителя – бел. авт.), ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и да бъде победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да изчезне, то ще се прояви под много форми. То се появява във форми, които мнозина може би се досещат, но които не е нужно да бъдат разглеждани днес.

Ако това течение работи само за култивирането на едно вътрешно настроение на душата, то не би постигнало онова, което се очаква от него. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат като техен модел за поведение мира, любовта и пасивното противодействие на злото, и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, форми за новия християнски живот.“

„Днешният човек е длъжен да осъществи Христовите думи: „Където двама души се съберат в моето име, ще бъда и Аз между тях“. Обаче днешната технокрация, цялата днешна комерсиална култура, издига обратния призив: „Където двама или повече се карат, спорят и дразнят, ще бъда и аз между тях“. И тази атмосфера ще нахлува все по-дълбоко в социалния живот на хората; тук се корени и мъчителната трудност, която не позволява на съвременното човечество да се сплоти и бори в името на Истината.“

* * *

А Боян Боев пише в книгата „Учителя за образованието“:

„Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализъм у младите – идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място, се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна – един активен, волеви интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното между хората.“

* * *

„Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.“

Албер Камю

„Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е една идея, чието време е дошло.“

Виктор Юго

* * *

Днес от всички пробудени души Небето очаква да започнем да поемаме инициативата в наши ръце, да се обединяваме повече, да заживеем братски. Време е да спрем да съучастваме на порочните системи, наречени образователна, здравно-осигурителна, пенсионна, данъчна и т.н. Всички те ни заробват повече и повече. Нито пенсии ще получаваме, нито здраве получаваме, нито образование получават децата ни, нито има някаква полза от данъците ни … освен за малцината, които живеят и трупат богатства на наш гръб.

Човечеството е достигнало до етап в своето развитие, в който всеки отделен индивид ще бъде подложен на изпит, на своеобразна матура, за да се види какво е научил дотук и дали е готов да влезе в следващата епоха и да заживее един по-висш и неегоистичен живот в братство и любов. Предстои човечеството да се раздели на две групи, едната от които ще поеме към епохата на братство и равенство, а другата – в път, изпълнен със страдания, който за мнозина може и да доведе до погубването на техните души. По този въпрос Учителя казва:

„Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото и дълго време след това ще трябва да учат. Сега пожелавам ви като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божий, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на Земята.“

 

„Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във Вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от Общия Център.“

А Щайнер пояснява:

„Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа. Да, в епохата на всеобщо образование и масова култура, много хора биха били изумени, ако можеха да разберат какво става.“

 

„И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.“

Влад Пашов хубаво обобщава всичко това, и го отнася към важността на днешните времена със следния цитат:

„Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса („Откровението на Йоан“ – бел. авт.) е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт.

Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят – от Индия, от Англия, от Америка, от Германия – се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство.“

* * *

В нашата епоха от нас – вече пробудените души – зависи дали ще подадем ръка на тези, които са узрели за един по-висш живот, но съвременната култура (образователна система, медии, общество и т.н.) с всички сили ги дърпа надолу, или ще ги оставим да се влеят в левия поток, водещ към бездната и към мястото, където „ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей 8:12). И ако можем дори на една душа да помогнем да намери себе си и Пътя към Светлото, което ще я превърне един ден в светъл ангел, обогатяващ още повече целия Всемир чрез своята уникалност, какво по-хубаво и по-радващо нашия Създател от това?

Най-важно е преди всичко днес да проумеем, че светът се променя не чрез нашето мнение, а чрез нашия пример. Ако не беше така – как да си обясним, че от хилядолетия се говори за мир, свобода, братство и равенство, цял свят само това проповядва, а резултатът е най-егоистичната култура от времето на Адам до днес? Дошлото е времето да вземем живота си отново в наши ръце. Да не оставяме други да мислят вместо нас, да решават вместо нас, да ни казват кого да обичаме и кого да мразим; кой е светец и кой – еретик; в какво да вярваме и в какво да се съмняваме…

Вече става все по-очевидно дори за хората без духовни познания, че светът – такъв, какъвто го познаваме – се срива. От ден на ден и от година на година. След 10 години вече контролът от световното правителство ще е такъв, че подобни идеи ще са невъзможни за реализиране. И всеки, който дотогава не се е ориентирал в някаква посока извън големия град, поне към независимо отглеждане на храна, ще трябва да избира – чип или гладна смърт. В такава ситуация шансът хората (дори „избраните“) да се поддадат на плътска слабост и да се подчинят на злото, измисляйки си най-различни оправдания за чипирането и превръщане им в „зомбита“ под чужд контрол, е много по-голям, отколкото обединените зад една идея и общност, малко или много отдалечени от големия град, и живеещи устойчиво извън Системата.

Освен това, ако бъдат организирани общности от будни и любящи хора, те могат да дадат много светъл пример и силен импулс у много свои братя да се отърсят от суеверията за невъзможния живот, освен като роби на Матрицата. Такъв пример, ако се реализира разумно и отговорно, неизбежно ще отекне не само в цялата страна, а далеч отвъд нейните предели.

* * *

Труден е пътят на всяка нова идея, която показва колко безсмислен е досегашния модел и предлага промяна, караща хората да излязат от зоната си на комфорт и да поемат инициативата, но поемем ли по този път с желание да бъдем полезни за нашите ближни и преди всичко да служим на Бога, условия винаги ще ни се дават. Ангелските Йерархии, начало с Христос, имат огромна нужда от съработници на Божията Нива и са готови да съдействат всекиму, който има желание и е готов да се превърне в чист проводник за техните благотворни влияния и импулси. Хубав пример за това ни дава Влад Пашов:

„Учителя бил в Айтос и по време на Петровденския събор отишъл с приятелите на Петров връх край града. На връщане брат Г. Куртев вървял с него и му казал, че искат да направят една братска градина в Айтос. Учителя го попитал с каква цел искат да сторят това, а брат Георги му отвърнал, че щe създадат градината с идейна цел. Тогава Учителя го посъветвал: „Помолете се и градината ще дойде.“ Така и станало. Сестра Василка Иванова от Айтос при подялба с брата си получила мястото, където сега е градината и го подарила на Братството.“

Такъв е законът, че ако едно дело се прави с чисти намерения и в Името Божие, и е в съгласие с Волята Божия, то по неведоми пътища бива благословено и подпомогнато. Винаги.

Преди всичко нека бъде ясно, че идеите, които ще представя на следващите редове, не водят непременно до по-лесен живот, но ако бъдат приложени разумно могат да доведат до живот, който да позволи едно бързо израстване на шепата души, готови за такава стъпка и да се посветят на високият идеал в служене на Бога и да работят рамо до рамо с напредналите братя от ангелските йерархии.

Ако ще работим над толкова отговорно начинание, лудост би било да не премислим ситуацията няколко хода напред и вместо това просто да си кажем: „Ще видим как ще започне пък после в движение ще мислим правила“. Това просто няма как да доведе до ред (още по-малко пък Божествен) при сегашните условия на Земята. А от реализирането или отхвърлянето на този Импулс (първо в тесен кръг, а после, когато се окаже ефективен, от все по-големи групи от узрели души) зависи твърде много бъдещето на цялото човечество.

2. Предпоставки:

За необходимостта от работа в тази насока са говорили много от Учителите на човечеството от хилядолетия насам. И докато досега хората е трябвало да достигнат до върха на разединението и егоизма, за да могат оттук насетне по свободна воля и по любов да се обединят и да заживеят братски, днес импулсът за такова начинание е по-силен от всякога и е наш дълг да го приемем и реализираме във физическия свят. Важно е да разберем добре в колко преломен момент от еволюцията на човечеството се намираме, и че ако не се справим по един сериозен и отговорен начин с нашите задачи и осуетим Божията Воля, втори шанс може и да нямаме, а има сериозна опасност човечеството да поеме по един път, противен на естествената еволюция, предвидена от ангелските йерархии, и да се озовем в един материалистичен и робски кошмар за хилядолетия напред, а шансът за труден напредък да дойде едва в следващия еон от земното развитие. За да не бъда голословен споделям няколко ключови цитата от хора, по-мъдри и по-знаещи от мен, чиито съвети е разумно да следваме неотлъчно, като се съобразим с всички трудности и изпитания, за които са ни предупреждавали от векове.

Следващите няколко пророчествата, очертаващи основни събития от близкото бъдеще, не са били дадени от Божите пратеници за да задоволяват нечие любопитство, а целят да ни подготвят, та когато това се случи, да не изпаднем в отчаяние и безсилие, което би довело до пълен триумф на силите на мрака. От нас се изисква да проявим будност и ясно да покажем на какво са ни учили Христос и Неговите пророци още от древността.

Картите вече са раздадени  (т.е. в огромна степен тези събития са неизбежни и са част от Божия план), и от начина, по който ще ги изиграем, зависи дали, кога и колко от нас ще влязат в Новата Епоха. Наш дълг е не просто да спасим себе си, а и да работим за спасението на нашите братя и сестри, от които Бог не би желал да се погуби ни един.

Защото една от основните причини да се затяга примката около врата на човечеството е именно че много истини се публикуват, споделят, харесват и до там. Всеки си казва: „Кой пък съм аз, че да променя нещо?“ и си живее все така постарому, като мълчаливо затвърждава властта на злодеите в сянка.

А решението е само едно:

Всички пробудени души една по една да напускат потъващия кораб на Матрицата, преди да са потънали заедно с него. А след това да призоват колкото се може повече от своите братя и сестри да се спасят редом с тях. Още не е късно.

Учителя многократно ни предупреждаваше за това, което има да става:

„Съвременните хора живеят в изключителни времена… Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Нов свят се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопевеца: „Тисящи (хиляди – бел. авт.) ще падат от страната ти, и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи“. Работете върху ума и сърцето си съзнателно, да бъдете от онези праведни, добри и разумни хора, за които възвишените и напреднали братя са готови всякога да воюват. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своите ближни, а други ще воюват за вас.“

„Цяла Европа ще мине през такива страдания, каквито през ума на хората не са минавали. Сегашна Европа е поставила бент на реката, който един ден ще се отпуши и пробие. Затова, който е над града, да търси спасение в планината; който е в долния етаж, да се качи на горния. Това е кармата на европейските народи, която се е събирала от години. Тя е назряла вече и произвежда страдания на цялото човечество.“

„За хората, които не искат да слушат, идва един Божествен Ден. Тогава всичко ще бъде тъмно! И Луната, и Слънцето, всичко ще потъмнее – ще има такъв мрак, че хората едни други няма да могат да се виждат, няма да знаят къде е изток, запад! Мрак ще бъде! И хляб няма да има, и вода няма да има. Вода ще има, но няма да може да се пие. Хляб ще има, но няма да може да се яде. Въздух ще има, но няма да може да се диша.“

„Писанието казва: Още веднъж Господ ще разтърси Земята и всяка жива твар ще познае, че има правда в света; всяка жива твар ще познае, че има Мъдрост в света; всяка жива твар ще познае, че има Истина в света; всяка жива твар ще познае, че има Любов в света; всяка жива твар ще познае, че има добродетел в света!“

„В света сега иде едно коренно очистване. Аз не искам да ви плаша, но казвам, че голям огън идва. Вие ще бъдете свидетели на това, ще го проверите. Сегашните хора ги е страх от революция, но опасността не е в революцията. Страхуват се от болшевиките, но опасността не е в болшевиките – опасността не е нито в болшевиките, не е нито от богатите, нито от войните, нито от безредиците. Това са играчки. Идва едно раздвижване на Земята, от което и богати, и бедни ще хвърчат във въздуха. Идва едно положение, при което и богати, и бедни, ще бъдат затрупани под пепелта. Не сега, но може би след 10, 20, 30, 40, 50 или повече години, но това ще дойде. Аз не ви плаша, а ви казвам това, което ще дойде и което сами ще проверите. Защото ако ви казвам неща, които няма да дойдат, това е лъжа.”

„Задава се земетресение и ако то дойде, предполага се, че Балтийско море ще се съедини със Средиземно. При това земетресение ще стане силно спадане на почвата.

Една сестра попита: Защо ще станат тези земетресения?

Това са преобразования. Строи се един нов континент във Великия океан. За всяка нова раса трябва нов континент. Този континент ще се покрие с най-хубавите извори и ще има планински релеф. За да се издигне една планина на няколко хиляди метра височина, какъв напор ще има от известни сили? Няма ли да се отрази това в Европа и в Азия? Казва Писанието: „Земята ще се тресе като пиян човек.“

„Ние искаме Господ да дойде на Земята, но за да стане това, ние трябва да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, те си създадоха карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи, и ако те не Го приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде.“

„Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението ѝ ще се подобри постепенно.“

„Когато Христос беше на Земята, Сатаната беше в астралното поле. Сега е обратното – Сатаната е на Земята, а Христос действа в астралното поле. Сатаната ще се въплъти тук, в Европа, в един царствуващ дом, ще привлече към себе си всички отрицателни елементи, след което най-после ще бъде разпнат.“

Под „Сатана“ Учителя по всяка вероятност визира предстоящото въплъщение на един могъщ тъмен дух, предводител на падналите архангели, наричан от Щайнер с името „Ариман“, известен още и „Антихриста“. Твърде вероятно е това въплъщение вече да е факт и тепърва да предстои излизането му на световната сцена като едноличен управник и законодател на света чрез подготвяното Световно правителство. Темата е разгледана обширно в раздел „Новият Световен Ред или Царството на Терора“. И по-конкретно в глава „Очакваното въплъщение на Антихриста“

„Казано е в Писанието, че светът ще се оттегли и Бог ще създаде Ново небе и Нова земя. Под думите Ново небе и Нова земя разбираме нов ред и порядък на нещата. Старият ред, старите разбирания и вярвания на хората са остарели и трябва да се заместят с нови, както животът на детето се замества с живота на възрастния.“

Ванга:

„Онова, което е написано в Библията, ще се сбъдне! Апокалипсисът ще дойде! Вие не, но децата ви ще го преживеят.”

„Много и незнайни болести ще се явят. Хората ще падат по улиците без видима причина и без видимо да са боледували. А това е все още предотвратимо, защото е във вашите ръце.“

„Ще има после години, когато градове и селища ще се рушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват земята, ще вземат връх лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой.“

„Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, огньове, наводнения, беди… От това много народ ще загине. Отвсякъде ще се бият, всички народи ще са в един кюп… Хората ще намалеят, стока няма да има, дърветата ще се унищожат, първо брястовете ще изчезнат. Овце, крави, кози – за ядене няма да стават. Вие си играете с всичко и не виждате каква мизерия иде. Хората ще ходят голи и боси, няма да има ни какво да ядат, ни отопление, ни осветление.“

„Всичко скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено.“

„Откога ви говоря, че ще дойдат времена, златни бижута ще продавате за вода!”

Рудолф Щайнер:

„Цели райони ще опустеят и ще изсъхнат. Ще се срутват комини, особено там, където индустрията процъфтява. И ще се стигне дотам, да се правят земеделски оазиси в манастирско уединение, където да се възпитава младежта на Европа.“

„Ще дойде време хората да стоят по улиците и да се питат един-друг какво да се прави.“

„Както имаше въплъщение на Луцифер в плът (пред третото хилядолетие пр. Хр. в земите на днешен Китай – бел. авт.) и въплъщение на Христос в плът и кръв, преди да е изтекла малка част от третото хилядолетие на следхристиянската епоха, на Запад ще има едно действително въплъщение на Ариман: Ариман в плът и кръв. Човечеството не може да избегне това въплъщение на Ариман. То ще дойде неизбежно. Но това, което има значение, е хората да намерят правилната позиция, от която да се изправят срещу него.

Винаги когато се прави подготовка за въплъщението на тази личност, ние трябва да бъдем будни за определени показателни тенденции в еволюцията. Същество като Ариман, който ще се въплъти на запад в бъдеще, се подготвя предварително. С оглед на неговата инкарнация на Земята, Ариман насочва определени сили в еволюцията по такъв начин, че те да са от най-добро предимство за него. И злото ще доведе до това, че хората да живеят в състояние на спящо незнание, неспособни да разпознаят определени явления в живота, като подготовка за неговото въплъщение. Правилна позиция може да бъде взета само с разпознаването на една или друга серия от събития, като подготовка на Ариман за неговото земно съществуване.

И сега е дошло времето за отделните човешки същества да разберат, че тенденциите и събитията около тях са машинации на Ариман, помагащи му да се приготви за неговата наближаваща инкарнация. Без съмнение ще бъде от най-голяма полза, ако той успее да възпрепятства хората да възприемат това, което е наистина правилно за тяхното благосъстояние, ако по-голямата част от хората смятат тези подготовки за аримановото въплъщение като прогресивно и добро за еволюцията. Ако Ариман успее да се промъкне между човечеството, незнаещо за неговото идване, това ще го зарадва възможно най-много. Именно поради тази причина, събитията и тенденциите, в които Ариман работи за неговата бъдеща инкарнация, трябва да бъдат изкарани на светлина…”

Ап. Павел:

„А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат.

А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.”

Св. Ефрем Сирин за въплъщението на Антихриста (Ариман):

„Ще се представя за скромен и внимателен, мразещ несправедливите слова, побеждаващ всички идоли, засвидетелстващ уважение, състрадателен към бедните, извънредно честен, с много добра външна обхода, мил към всички. За да си спечели благоразположението на всички, той умело замисля как да бъде обикнат от хората; няма да приема подаръци, нито ще приказва гневливо. Не ще се показва мрачен, а винаги — весел. И във всички тези свои добре обмислени кроежи той ще оплете света, докато трае властта му.

Понеже повечето хора и народи ще виждат тези негови добродетели — добрите му дела и силата му, всички ще мислят като с един ум и с голяма радост ще го коронясат, казвайки си един на друг, че няма да се намери друг такъв човек, толкова благ и справедлив… Тогава Нечестивия, вече сдобил се с власт, ще разпрати демоните си по всички краища на света, за да възвестят сред всички хора, че се е явил славен цар — (царуващ) от този миг и насетне…

Народите ще бъдат впримчени и ще искат да гледат този „Бог“, а повечето хора ще му станат верни, ще се отрекат от истинския си Бог и ще поощряват ближните си да възхваляват Сина на погибелта, като се нахвърлят един връз друг и се избиват с ножове…”

Старецът Паисий Светогорец:

„Когато чуете, че турците преграждат в горното течение водите на Ефрат и ги използват за напояване , тогава знайте, че ние вече сме навлезли в приготовлението за тази велика война; а по този начин се приготвя пътят за двестамилионната войска от изгрев-слънце, както казва Откровението.“

„Нашите времена са трудни и ще трябва да понесем трудности, може би и да станем мъченици по време на бурята, която ще се развихри. Единствено посредством духовния живот човек ще успее да устои. Нека не се отчайваме. Тия трудни времена са едно благословение, защото ни принуждават да живеем по-близо до Христа. Това е една възможност за по-голям подвиг. Сега войната няма да е с оръжие, а духовна, с Антихриста. Той ще се опита да заблуди „ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). Всичко ще е под контрола на звяра от Брюксел. След личните карти лукаво ще преминат към подпечатването на ръката или челото. Единствено тези, които имат печата, ще могат да купуват и да продават и да се обслужват. Верните, които откажат, ще се озоват в затруднение. Затова нека отсега свикнат да живеят просто и ако могат да имат по някоя нива, няколко маслинени дървета или някое животно за нуждите на семейството си.”

Митар Тарабич:

“Хората ще бягат от градовете по селата и пак ще търсят планините и горите с трите кръста, та там да дишат и да пият вода. Онези, които избягат, ще спасят и себе си, и потомството си, но не всички и не задълго, защото ще се яви страшен глад. Храна по градовете и селата ще има, но ще е отровена. Повечето ще ядат и за да се наядат, ще тъпчат всичко в устите си и от това ще умрат. Онзи, който пости и изпости, той ще оцелее, защото Свети дух ще го пази и ще е Богу мил.”

* * *

Макар физическото оцеляване да не е най-важния ни приоритет при предстоящите изпитания, то е основата, без която не можем да помогнем ефективно на нашите братя и сестри и да извършим задачите си, затова си струва да вземем нужните мерки, така че след това да можем спокойно да се посветим още по-пълноценно на задачите за общото благо. Тук не говорим за страх, а за разумна предпазливост. Можем да направим аналогия с алегорията за Ной (представяща атлантския потоп и малките групи будни души, които са се преселили на изток към Европа и Азия), в която той строи кораба на спасението, докато народът му се присмива. Днес всеки опит да покажем на мнозинството хора какво се задава на хоризонта бива възприеман по същия начин и не е трудно да се досетим, че и последиците няма как да са по-добри. Още повече когато Учителя толкова пъти е казвал, че хората не искат да се учат с добро и ще се наложи да минат през големи страдания. И (колкото и да не ми се иска да е така) не виждам основателна причина да смятам, че човечеството е тръгнало по толкова прав път, че да е заслужило всички тези пророчества да бъдат отменени и вече от само себе си да се възцари Царството Божие по цялата Земя. Дори напротив – виждам как задачи, които Учителя е дал конкретно като спешни и важни, са се провалили тотално. Примерите са много, но ето само няколко:

– Учителя е поставил задачата още преди близо век да се работи за въвеждането на паневритмията в училищата. Имало е възможности това да стане, но са били пропилени. Повече информация по въпроса можете да намерите тук.

– Учителя е говорил колко важно е за връзката на българския народ с духовния свят да не отпаднат определени букви от нашата азбука. Никой не го е послушал, а последиците са необратими.

– Учителя е говорил много по въпроса че хлябът трябва да се дава даром за всички. През 1921г. дори дава, макар и малко символично, срок за изпълнението на тази задача:

„Питам: Продава ли се хлябът във вашият град? – Продава се: черният по-евтино, белият по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели от него.“

Да не говорим за повсеместното унищожаване на Природата, изсичането на горите, навлизането на ГМО, отровните храни, вода и въздух, ваксините, избиването на милиони животни ежедневно, повсеместното насилие, егоизъм и безлюбие…

Всичко това няма как да не привлече своите последствия с отрицателен знак, защото ако продължим с това темпо още 100 години, наистина не виждам как, ако изобщо остане човечество, то няма тотално да се изроди. Рудолф Щайнер също ни предупреди за тази опасност:

„Ние стоим също и пред дълбоки промени вътре в природата. Това, което е дошло до нас от древни времена, което винаги сме предавали по наследство както по отношение на природните съоръжения, наследени знания за природата и други подобни, както и това, което сме наследили като лечебни средства, всичко това загубва своето значение. Трябва да придобием нови познания, за да навлезем в цялостните природни взаимовръзки на такива неща. Човечеството няма друг избор, освен или от взаимните връзки в цялата природа, в целия свят, отново да опознае нещо относно най-различните области, или да остави природата и човешкият живот да дегенерират, да отмрат!”

* * *

Живеем във времена на крайна несправедливост. Благата никога в историята на човечеството не са разпределяни по толкова жестоко неравностоен начин. В която и сфера на съвременния живот да се вгледаме, ще открием закони, които са писани от големите престъпници за да гонят по-дребните престъпници. Икономика, здравеопазване, земеделие, граждански права… навсякъде пипалата на злото са се промъкнали и опорочили всички. А от нас изискват безропотно да спазваме тези закони, и дори това се приема за добродетел и родолюбие.

Мирното гражданско неподчинение е естественият отговор на тази неправомерната власт, замислена да подчини хората на един деспотичен режим и да изгради всеобхватно световно господство. Можем да изразим мнението си само с несъучастие в измамата, наречена избори; с несъучастие в измамата, наречена държава и институции; с несъучастие в действията на тези институции, стремежа на които е насочен единствено и само към поробването на всеки отделен човек.

Не можем да поддържаме една болна и порочна система и да очакваме, че тя от самосебе си ще се оправи, ще дойдат изведнъж морални политици и ще ни спасят. Едно такова виждане не е далеч от идеята за Второто Пришествие на Христос, слизащ то Небето с огнен меч да убие неверниците.

Нали и Сам Той ни учеше:

„Никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. И никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят.“ (Лука 5:36,37)

А Учителя беше още по-конкретен:

„Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек. Хляб и жилища за всички да има – това значи да се изпълни волята Божия на земята. Хлябът, знанията, благата, богатствата трябва да бъдат достояние на всички хора и то свободно, а не само някои да се награбят, а за другите да няма нищо. Всеки да бъде учен, богат, справедлив, здрав и силен.”

Ясно е, че една такава промяна може да се случи единствено от малкото към голямото. Достатъчна е една относително малка група от будни, мъдри и любящи хора, които със светъл пример и безкористни действия като квас да разпространят новите идеи по целия свят, вдъхновявайки мнозина да ги последват. Всъщност това е начина, по който промяната винаги се е случвала. Имаме примера на богомилите, които от шепа хора са достигнали до стотици хиляди съмишленици, и са дали подтик за културния подем в цяла Европа. По сходен начин от Исус Христос и Неговите най-близки ученици тръгна мощна вълна, която разпространи Божественото Учение по целия свят. Сега е време да тръгне и вълната за прилагането на това Учение.

3. Основни принципи

Не е тайна, че още от древността езотеричните братства са практикували живот сред природата и са се стремели да се свържат с нейните живи сили, защото са знаели, че природата е тяло на Бога и всички сили, които действат в нея, са Божествени. В наши дни става все по-очевидно, че единственото спасение за съвременната консуматорска и материалистична култура минава през връщане към Природата и един по-прост, но много по-дълбок и осмислен живот.

С оглед на трудностите, които предстоят пред съвременното човечество, от първостепенна важност е братската общност да не бъде в дългосрочен план зависима и обвързана с Матрицата, защото е въпрос само на няколко години съвсем да не може да се разчита на нея – дали заради земетресенията, които ще прекъснат електрозахранването, дали заради въвеждането на чипове, без които никой няма да може да бъде част от Системата, или просто заради последствия от задаващата се Трета Световна Война. Затова всичко трябва да бъде изградено така, че дори „светът да свърши“, ние да не усетим разликата, а в същото време да имаме най-добри условия за духовна работа – както по разпространяването на Новите идеи (преди всичко с личния пример и начина ни на живот), така и чрез колективни и индивидуални молитви.

На първо време електричеството е ценно, така че соларните панели или други методи за алтернативна електроенергия са доста подходящи – например ако сме близо до река (което е почти задължително условие) – поставяне на генераторче, използващо силата на течащата вода за производство на електроенергия.

За отопление и готвене най-ефективните и здравословни решения са: дърва за огрев и готвене през зимата, а през лятото – слънчева печка.

Храната – дал Господ изобилно, ако сме разумни и послушни.

Водата – от извори, кладенци и реки.

Важно е водата да остава чиста след като е минала през селището. За целта ще се използват биоразградими вещества за миене, къпане, почистване на зъби и съдове или директно билки и растения. Сивата вода ще минава през биотопи и други съоръжения,  които изцяло я пречистват. Тоалетните ще са компостни, защитаващи подпочвените води.

4. Мястото

Преди всичко мястото трябва да бъде чисто и да разполага с нужните климатични и почвени условия за отглеждане на храна за общността. То следва да бъде отдалечено от землище, което се пръска чрез хеликоптери или което е обект на интензивно наторяване с химикали, както и да бъде максимално далеч от индустриално замърсяващо производство.

В идеалния вариант според мен би трябвало да отговаря на следните критерии:

– Да бъде в полите на някоя планина

С оглед на всичко, което ни е говорил Учителя за влиянието на планините, а също и на това, че много пророци в прав текст казват: „Спасението ще бъде в планините“, според мен това е едно от най-важните изисквания. Учителя например казва:

„Всяко изкачване по планините дава вътрешен импулс на човека. На големи височини Черната ложа е безсилна.“

Това е пряко свързано с факта, че „главния щаб“ на Бялата Ложа е в центъра на Слънцето, а на Черната – в центъра на Земята. И съответно влиянията в равнината са много по-различни, отколкото високо, на поне 1000м надморска височина.

Учителя казва още:

„Планината е място за проява на Любовта. Човек може да намери Великото и Красивото в света само по високите места. В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове.“

„Планинските места са пълни с енергии и носят благословение.“

„По високите места има повече електричество, а в ниските – по­вече магнетизъм. Изобщо в планините е събран колосален запас от електромагнитни енергии. За мисълта са нужни планински места.“

“Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са приемали музиката от високите места и после я сваляли в низините, между хората.”

„Ние сме дошли на планината, за да разберем Волята Божия и да я изпълним; да се облагородим и се върнем обновени. Ние сме дошли на планината, за да образуваме връзка между физическия и духовния свят. Ако мислите, че никой няма на планината, много се лъжете. Цялата планина е пълна с очи; където минавате, те ви гледат. Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят.“

„В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към земята от всемира.“

„Египтяните, понеже са нямали планини, са създали своите пирамиди. За мисълта са необходими планински места. Пирамидите играят роля на планини. От колко далеч са носили камъни за изграждането им!“

„Планините представляват акумулатори на енергии. Тези върхове са акумулатори, трансформатори на слънчеви енергии, които идват на земята.“

„Духовната атмосфера на планината е чиста и там по-лесно се свързва човек с възвишените същества. Ученикът трябва да влиза в нейния свещен храм и да я обикне. Тук, на планината се влива в човека повече жизнена сила – прана.“

„България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на живота и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени.”

Планините са символ на възвишения стремеж нагоре, на желанието да се докоснем до тайнствения Живот, който изпълва Вселената. Свободолюбиви, горди хора живеят в планините и край тях. Хора, които са свикнали да се борят с трудните условия на живота и това ги е направило силни, упорити и жертвоготовни. Планината издига човека над обикновеното поле на живота, гдето той работи. Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото. Под нейното влияние в човека се раждат нови чувства, нови мисли, нови идеи.

– Ако се стремим към още по-висок идеал, никак не е случайно, че Учителя е отделял особено внимание на Рила:

„От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена статуя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния.”

„Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив. Той е бил големият Олимп, който после спаднал. А сегашният Олимп после се е оформил. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала земята и ще копират от реалния филм, който се е запазил – Акашовите записи. Съществата са запазили всички тези процеси на миналото във вид на филм. И в бъдеще хората ще ги виждат. Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила.“

„Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям. Той е бил над десет хиляди метра висок. Целият този масив е бил Олимп – място на боговете.“

„Рило-Родопският масив е бил център на разумните сили, които са работили. Той е бил опорна точка за тяхната строителна дейност. Тук е имало ложа на Всемирното Бяло Братство от най-дълбока древност.“

„Никоя друга страна няма такова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове.

Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. В Рила се намира най-старата школа. От Хималаите идват да се учат на Рила. В Рила са складирани знанията на вековете.“

– Също така Южните планински склонове са винаги най-благоприятни – както чисто климатично, така и енергийно. За тях Учителя говори:

„Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ú склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина.“

„Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят, но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни, те се обуславят от известни закони. Ако течението на реката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: „Голяма е тази река!“ Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. Каква е посоката, по която тече река Искър? — От юг към север. Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? — Те са студени хора, неотзивчиви, без култура.“

„Когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, са пълни с творческа енергия, те са здравословни. Никога не пийте води, изложени на север, защото енергията им е положителна.“

– Би било най-разумно и икономично да се градят семейни (персонални) или общи едноетажни дървени постройка. Учителя ни предупреди следното:

„На съвременните хора казвам да не вдигат високи сгради, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане. Къщите, които в бъдеще ще се строят, нека да са етаж и половина и не много масивни, защото иначе ще се разбият. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи земетресения, мор и чак тогава хората ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат такива страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните страданията ще се прекратят. Тези, избраните, крепят живота.“

Добре е те да могат да се отопляват независимо от технологии (като водна риза), обвързващи ги с Матрицата, или поне да имат начин да функционират и след като неминуемо останем без електричество след един или друг природен или социален катаклизъм.

Добре е къщите да са малки, сравнително унифицирани, изградени от еко материали и пасивни, като тяхната пасивност е с по-висок приоритет от еко материалите.

– Важно е мястото да бъде в близост до гори, които осигуряват дърва и оказват огромно влияние върху целия растителен и животински свят наоколо, а също и до поне една средно голяма река, която да не пресъхва лятото, но и да няма опасност от наводнение когато е най-пълноводна.

5. Високият идеал

„Вие сте виделината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.

Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.

Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“

Матей 5:14-16

Учителя:

„Ученикът трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на ума.“

 

„Често хората не мислят дълбоко и говорят както им дойде на устата. Те казват: човек трябва да бъде добър, умен, честен и т.н.

Ние казваме, че по естество човек е добър, но трябва да намери някой, с когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармонират, се съберат на едно място, те увеличават силата си. След това те трябва да намерят още двама души, с които да си хармонират. Четирите души трябва да намерят още четири, с които също така да бъдат в хармония. Осемте трябва да намерят още осем и т.н.

Като се съберат няколко души, които си хармонират, те образуват едно хармонично общество от съзнателни, разумни единици. Дето е разумността, там е и добротата. Ако хората не си хармонират, те не могат да се свързват, не могат да се познаят като души. Истинското познанство подразбира връзка между души.“

 

„Вие трябва да бъдете образец на чистота, на светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки… Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела!“

 

„“Хлябът, който слиза от небето.“ Под думата „небе“ разбирам онова великото, разумното в света. Разумното е онова знание на Маркони, с което той запалва свещите навсякъде. Онези старовременните светии, на които ние се смеехме, те имаха това знание. В област, в която е живял такъв светия, никога не е валяло град и дъждът е идвал винаги навреме. Царевицата е зреела навреме, гроздето, всичко е ставало навреме. Там, където не е имало светия, хората винаги са гладували.“

 

„Да сте „Синове на светлината”! – Под това понятие разбираме ония разумни същества, кoитo са дошли на земята да работят, да творят, да съграждат, а не да ядат и да пият. Те са хора на перото и на чука eднoвpeмeннo. Aкo oтидeтe на нивaтa, и там ще ги намеpитe. Те орат, копаят, градят и съграждат. Те са добри работници във всяко направление. Кaквoтo мине през pъкaтa им оживява и възкръсва.“

В нашата епоха тези „Синове на Светлината“ са призовани от Небето да положат основите на един Нов порядък, който да не се основава просто на взаимната изгода, а на Любов към Бога и на готовността за поне малка саможертва, вървейки по Христовите стъпки. А когато говоря за чистота, в съзнанието ми веднага изникват Христовите думи:

„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно.“ (Матей 18:3)

Нека тук разгледаме въпросът за физическата чистота като необходима предпоставка за духовната чистота. Вярвам, че е от огромна важност всички будни души да живеем без осъждане към инакомислещите, но с желание заедно да направим стъпката към един по-осъзнат и по-чист живот, в който по-напредналите подават ръка на своите братя и с любов и подкрепа им помагат да преодолеят своите несъвършенства, ако имат желанието и волята. Защото без Воля и без Любов към Бога, дори и цялата Мъдрост на света не ни върши никаква работа, и дори често несъзнателно ни превръща в противници на Христовото дело.

Тъй като не се смятам за Мъдрец или Посветен, ще се позова отново на мислите на Учителите на човечеството, които ясно са ни дали насоките за нашето правилно развитие… колкото и удобно да ни се струва понякога да ги слушаме избирателно и само за нещата, които са ни най-удобни и приятни.

Когато говорим за общност, то основната свързваща нишка между хората, може и трябва да бъде общите интереси и ценности.

А когато говорим за духовна общност с център Христос, тази нишка трябва да бъде на първо място следването на Христовия път. Сам Спасителят ни учеше:

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси живота си, ще го погуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. (Матей 16:24)

И още:

„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Той не ни задължи да правим едно или друго, но каза: „Ако ме любите“.

Тук възникват два въпроса:

– Има ли днес хора, които наистина го любят не само на думи, но и на дела?

– И кои са тези поръчения, които Христос ни даде?

Според Учителя можем да ги сведем до следните три кратки напътствия:

„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си.“ (Матей 22:37-39)

И

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“ (Матей 5:48)

И ако един човек е искрен преди всичко пред себе си и има смелостта да гледа Истината в очите, неизбежно ще достигне до извода, че не е редно да говорим за Любов към Бога и стремеж към съвършенство докато с ясно съзнание констатираме в себе си неща, които са в нарушение на Божите заповеди, и въпреки всичко търсим през девет планини в десета оправдания за да продължим да живеем по един неразумен начин, който ни превръща в играчки в ръцете на тъмните духове.

За мнозина не е тайна, че в днешно време неща като алкохолът, цигарите, наркотиците и насилието (вкл. месоядството) отварят широко вратата за навлизането и проявлението в нас на могъщи злонамерени духове и това тотално замества Павловия призив „Не аз, а Христос в мен.“, с „Не аз, а демонът в мен.“

Това е факт, върху който са говорили премного Посветените и вярвам е повече от очевиден дори за много светски хора.

За каква Любов към Бога можем да говорим, ако Той в прав текст ни каза в 10-те Божи заповеди: „Не убивай!“ (а не „Не убивай хора!“), а ние продължаваме да вървим по пътя на най-малкото съпротивление. И какъв стремеж към съвършенство, ако сами поставяме прегради между нас и Бога, и вместо да търсим начин да ги преодолеем, накрая само гледаме как да организираме живота си, че да можем ден след ден да храним един или друг порок.

За да не бъда голословен, следват няколко цитата, които потвърждават всичко казано дотук.

Читателите, които вече са извървели този път, може да ги прескочат, тъй като едва ли ще научат нещото ново, но считам за нужно да обоснова идеята за чистия начин на живот, за да може всеки осъзнато да си зададе въпроса дали е готов за подобна стъпка.

По въпроса за въздържанието от месна храна (и от убийства), Учителя ни учи:

„Началото на духовния живот е вегетарианството. То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини.“

„Понеже трептенията на бозайниците са по-низши от тези на човека, затова той се спъва, когато ги яде, и не може да се развива. Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста. Човек трябва да се храни с чиста храна, за да имат клетките му послушание. Ако човек дълго време се храни със свинско месо, ще добие свински характер, ако се храни с кокоше месо, ще добие кокоши характер.“

„Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо.“

„Месото е синоним на греха. За да го ядеш, ще трябва да унищожиш живот.“

„Да не ядем месо, това значи да не се удоволстваме. Да се удоволстваме, това значи да вършим грях, т.е. да ядем храна, за която организмът не е готов. Ядем ли такава храна, тя вече е отрова. Месната храна е отрова. Тя символизира дървото за познаване доброто и злото.“

„Месната храна спира прогреса на човешката индивидуалност. Когато една храна спира развитието на човека, по-добре е да не се яде.“

„Мислите ли, че хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Човек придобива качествата на животното, което яде.“

„Ако клането на животните беше допуснато от Бога, агнето само щеше да дойде при човека да се пожертва за него, а сега човек го гони, то бяга, плаче, но човек не чува.“

„Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото.“

„Месната храна е голяма спънка за повдигането на човечеството и е причина за много от страданията му. В животните се образува голяма омраза към нас за това, че ги колим, а омразата ражда най-силните отрови. Най-силните зарази идат от месото. Който не се откаже съвсем от месото, ще остане назад в развитието си.“

„Злото в човека е свързано с месоядството. В злото всякога има насилие. Трябва да станем добри към всички същества, за да избегнем насилието в света. Докато има насилие, никакво добро не съществува.“

„Когато клетките на месната храна влязат в организма, той трябва да употреби десет пъти повече енергия, за да ги задържи в себе си, т.е. да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. А колко могат да изработят такива клетки? Защо са нужни тези работници на човека, ако те му донасят едно, а завличат десет? Свинското месо е вкусно, но едно донася, а десет отнася. Ще ядете такава храна, която десет да донесе, а едно ще завлече. Това е плодовата храна. Туй неестествено състояние, в което е попаднал човекът в целия културен свят, се дължи на месната храна.“

„Аз отричам месната храна, защото зная, че всички престъпления се дължат само на нея. Тази е причината, за да не се яде месо. Месото носи всички престъпления в себе си. Който яде месо, непременно ще пострада. С докосването си до месото, ти вече възприемаш лошото в него.“

* * *

По въпроса за въздържанието от алкохол, Учителя също е пределно ясен:

„За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството.“

„Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.“

„Ако е за предпочитане, по-добре е да се изяде една кокошка печена, отколкото да се изпие едно кило вино.“

„Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си поръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: „Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга“. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал.“

„Когато пие вино, човек се вслушва във външния глас, който му казва да пие. Като отрезнее, той се вслушва във вътрешния глас, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човек става философ, започва да мисли повече, а по-малко да говори.“

„Може да ви обясня защо човек пие вино, има си причини. Без причини не може. Виното всякога човек започва да го пие от безлюбие. Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приеме любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи любов в човешката душа и човек ще бъде трезвен. Във вегетарианството е същият закон. За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец или плодоядец, непременно трябва да има любов.“

„Аз вярвам само в любов, която дава. Аз не вярвам в любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито любов, нито обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне.“

А Щайнер добавя по темата за алкохола:

„Алкохолът е имал задачата така силно да вмъкне човека в материята, че да стане той егоистичен, че неговият Аз да се съобразява само със себе си. Сега човек трябва отново да намери връзката с духа и алкохола става недопустим.“

„Определено, упражненията за медитация и концентрация са главно нещо, но не е маловажно как се храни един стремящ се човек, когато започва преобразуването на астралното тяло. Преди всичко е важно да се избягва алкохол във всякаква форма; дори сладките бонбони, пълни с алкохол, имат много разрушителен ефект. Алкохолът и духовните упражнения водят до най-лошите пътища.“

„Благодарение на алкохола ние въвеждаме в нашия организъм нещо такова, което от друга страна би действало на кръвта така, както на Аза… някакъв „противо-аз“, който се явява като противник на нашия духовен Аз…. С това ние предизвикваме в себе си известна вътрешна война и обричаме на безсилие всичко,изхождащо от Аза, поставяйки му противник във вид на алкохол.“

„В Атлантида не познаваха виното. Днес функцията на виното е изпълнена. Като израз на това служи разпространяващата се филоксера (болест по лозите – бел. авт.).“

Въпросът за алкохола е разглеждан също и в Библията:

„Виното е присмехулко, сикерът (алкохолна напитка) – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.“ (Притчи Соломонови 20:1)

„И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух.“ (Послание на ап. Павел до Ефесяни 5:18)

„Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист.“ (Послание на ап. Павел до Римляни 13:13)

* * *

По въпроса за въздържанието от цигари, Учителя казва:

„За предпочитане е да не се пуши тютюн, отколкото да се пуши. Човек не трябва да употребява нищо, което да произвежда дим, било в главата, било в гърдите, било в стомаха му. Човек се нуждае от чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, без никакъв пушек и дим.“

„Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие. Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“. Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: „Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“ Ако искаш да пушиш, тя казва: „Ти трябва да мислиш!“ За пушене, за кадене се говори и в Писанието. В Новия Завет се казва, че молитвите на праведните възлизали нагоре като дим, носени били като в кадилница. Значи горение трябва да има навсякъде. В този случай мисълта облагородява ученика. Мисълта на всеки ученик трябва да гори! Ученикът може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава с какво и да е изкуство, стига всички тия неща да развиват неговия ум. Той трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум.“

А Щайнер допълва:

„Човек прави средно 18 вдишвания в минута и 72 удара на пулса. Ако той пуши, то неговият пулс се учестява, да кажем до 76 удара. Благодарение на това при него се нарушава правилното съотношение между ритъма на пулса и дишането. Доколкото при всеки удар на пулса определено количество кислород трябва да се съедини с кръвта, то вследствие на пушенето кръвта започва да изпитва недостиг на кислород. Вследствие на никотиновото отравяне се явява желание кръвта да получи доста голямо количество кислород, т.е. кръвта изисква повече кислород. Дишането не му дава толкова много. В резултат на това се получава неголямо задушаване. То естествено е толкова малко, че не се забелязва…. Това съвсем малко задушаване предизвиква при всяко вдишване чувство на страх. Така действа никотина, той развива незабелязано, но болезнено чувство на страх. Пушещият непрекъснато с изпълнен с него и от това започва силно да бие сърцето. Неговият мускул се увеличава извънредно много, започва да притеснява и другите органи и да нарушава циркулацията на кръвта. Доколкото сърцето е свързано по най-тесен начин с бъбреците, дотолкова то започва да нарушава и тяхната дейност. Самият страх отслабва силата на мислене. Пушещият ходи доста бързо, а понякога тази скорост възбужда мания за преследване. Така пушенето погребва човешкото здраве.“

* * *

Още ап. Павел ни учеше на този стремеж към чистота, но за съжаление и до ден днешен остава неразбран:

„Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ (Първо послание на ап. Павел до Коринтиани 6:20)

„По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.“ (Послание на ап. Павел до Римляни 14:21)

„Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.

А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.

Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.

Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.“ (Послание на ап. Павел до Галатяни 5:19-25)

А също и ап. Петър в своето първо съборно послание (4:3):

„Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки…“

* * *

А Учителя наблягаше отново и отново на важността на следването на високия идеал:

„Събирай се с хора, които не само да говорят за Бога, но и да живеят в Бога! Събирай се с хора, които не само да говорят за любов, но и да проявяват Любовта! Събирай се с хора, които не само да говорят за Истината, но Истината да им е постоянна мярка в живота!“

 

„Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички. Не, спасението е само за благородните и разумните хора, които вършат Волята Божия.“

Затова днес нашата работа е да помагаме на душите, които имат желание да пожертват своите безплодни желания в името на много по-висши блага. Именно към тези братя и сестри е насочена тази поредица от публикации. За тях Учителя казва:

„Когато майката е заченала детето си и то скъса връзките си с нея още през първия месец, това е опасно, то води до смърт; ако скъса връзките си на втория месец – също е опасно, води към смърт; опасно е, ако скъса връзките си на третия, четвъртия, петия, седмия месец. Опасно е. Но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Със своя нож аз искам  да прекъсна тази нишка. Това не е ли правилно? Ако не скъсам нишката – лошо е и за майката, и за детето…“

* * *

А сега нека накратко разгледаме няколко примера от живота на богомилите – следващите цитати са извадки от най-верния според мен източник – книгата на Влад Пашов „Богомилството – Път на Съвършените“:

„За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва:

„Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога.“

Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета.“

„Всички езотерични братства в миналото и настоящето са били вегетарианци и въздържатели. И на богомилите се прави упрек от техните противници, че не ядяли месо и не пиели вино. Това е също указание, че те са езотерично общество, защото в онези времена тези идеи са се проповядвали и поддържали от езотеричните братства. Така се знае, че питагорейците, есеите, манихеите и други, които са езотерични братства, се били вегетарианци и въздържатели.“

„Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца. Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.“

* * *

Както казва онази поговорка — нека бъдем промяната, която искаме да видим в света. Думите ни трябва да отговарят на делата. Например:

– Ако проповядваме за Здраве, наш дълг е да показваме и че живеем здравословно.

– Ако проповядваме за Будност на съзнанието, наш дълг е да се отречем от алкохола.

– Ако проповядваме за Любов, наш дълг е да се отречем от насилието и убийството.

С оглед на всичко, на което са ни учили Посветените, считам че пътят към създаване на една общност посветена на живот за Цялото, даваща ефективен и работещ модел за идните поколения, трябва да бъде безкомпромисна към средствата, чрез които черното братство оплита и подчинява мнозина. Затова дълбоко вярвам, че всеки, който разбира как месоядството, алкохолът и наркотиците (вкл. цигарите) въздействат върху духовните стремежи и способността да се превърнем в качествени проводници за напредналите същества и инструменти в Божиите ръце, би разбрал защо това е едно от малкото неща, с които не бих направил компромис, пък ако ще и накрая сам да остана да живея с този идеал. Просто няма как хора, които съзнателно отварят вратата за проява на тъмни духове, да живеят в единомислие с други, които се стремят всячески към заветната цел: „Вече не живея аз, а Христос живее в мен.“

Това би трябвало да са основните изисквания на физически план, ако един човек желае да се присъедини към общността. Тези въпроси не подлежат на обсъждане и на промяна впоследствие.

Освен тези чисто материални ограничения, според мен важно е и приемането на принципите на Христовото учение (т.е. Езотеричното Християнство, което в най-чист вид е изложено от Учителя и Рудолф Щайнер) и посвещаване на живот за Бога. Ако хората са с диаметрално противоположни разбирания – например православни и последователи на Учителя, съвместният живот едва ли ще роди нещо добро в дългосрочен план и по-добре да се организират в отделни общности. Учителя казва:

„Забележете, има един закон, според който вибрациите, трептенията на душата не са едни и същи. Има хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви повдигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй както във физиката, когато се смесят две течности с различни температури, резултатът е средната температура между двете. Затова, според тоя закон, вие трябва да се приближавате един към друг съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си въздействуват, но които нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.“

6. Социално устройство

Когато говорим за една общност, изградена върху идеала за братство и равенство, бих искал да направя едно важно уточнение.

Знаем, че думата „свобода“ вълкът и овцата я разбират различно. Същото е и думата „равенство“. Определени уж добронамерени среди ни внушават идеята, че равенството, прилагано по механичен начин, е решение на всички проблеми на обществото.

Но какво равенство – такова, като описаното в антиутопията „Прекрасния нов свят“ ли?

Равенство, при което се губи всяка уникалност, а на хората се гледа като на взаимозаменяеми и без особена стойност частички от един добре смазан механизъм?

Равенство, при което всички биват „школувани“ по един и същ начин без значение от индивидуалните особености, и при което всеки, който се издига над посредственото ниво на съзнание, бива считан за вреден за обществото?

Това не е равенство, това е потъпкване на всеки стремеж към развитие, превръщащо хората в еднакви, немислещи, програмирани същества. То изключва всеки мъдър, гениален и свободен човек.

А истинското, Божественото равенство може да се приложи единствено по закона на справедливостта:

• При разпределяне на благата всекиму да се дава толкова, колкото му е потребно Например нуждите на едно дете и на един голям мъж не са равни.
• При разпределяне на работата – всеки да допринася за общността толкова, колкото му позволяват силите и с оглед на дарбите и талантите, които носи в себе си.
• При вземане на решения – ако гласът на мъдреца бъде приравнен с гласа на безумеца, от това няма да страда мъдрия, а обществото.

По този въпрос Учителя казва:

„Под думите „ред“ и „законност“ не се разбира равенство. Понеже в света съществува Закон за развитие, не може да се говори за равенство в буквалния смисъл на думата. За човек е важно да има условия за развитие – за всеки, според степента на съзнанието му. Всички хора не са на еднаква степен на развитие, както не са еднакво възрастни и не са от един пол. Следователно всеки човек се нуждае от специфични условия. Като има предвид това, природата е разпределила справедливо благата и задълженията между хората.“

Друга изопачена идея е демокрацията. Самият факт, че мнозинството определя правата, неминуемо води до крайна несправедливост спрямо малцинството, освен ако мнозинството не е съставено от ангели. Това отново води към идеята, че управлението, поне по най-важните въпроси, трябва да се извършва не от най-силните, нито от най-многобройните, а от най-мъдрите и най-справедливите.

Според мен просто е невъзможно една общност да бъде оставена на пряка демокрация, ако желаем тя да се разраства и да е достъпна за всички, които желаят да живеят според установените правила. А една общност, която се стреми да приема все повече търсещи хора, пък макар и все още неспособни да се посветят на общото благо в пълнота и да преодолеят личния егоизъм, неизбежно рано или късно ще привлече мнозина, чиито цели и виждания съвсем не съвпадат с необходимостите на съвременната епоха. Щайнер в прав текст ни говори за този факт неведнъж, за да не влагаме енергията си в начинания, които поради едно или друго непредвидено, но логично и неизбежно събитие, биха се превърнали в безплоден труд и пропиляна енергия на вятъра:

„Ако човек приема антропософските истини както трябва, той скоро разбира, че инстинктите му се облагородяват и пречистват, че тръгва по възходящия път на едно вътрешно развитие. Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските истини, ако търси в тях лична изгода, или пък задоволяване на псевдоелитарни стремежи – например стремежа да бъде включен в дадено „общество“ -,изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низшите, възможно най-низшите и долни инстинкти. Ето защо не трябва да се учудваме, че антропософията може да разбуди и низшите инстинкти на човека. В общи линии, ние не можем да премахнем тези неща и те са характерни за мнозина наши съвременници. Въпреки това обаче, антропософските истини трябва да се изнасят на хората; разграничителна линия между „едните“ и „другите“ не трябва да съществува. В единия случай хората са привлечени от Антропософското Движение поради дълбоките си вътрешни основания. Те остават в антропософията. В другия случай – независимо преди или след напущането на „Обществото“ – на преден план излизат личните интереси; оказва се, че тези хора никога не са имали истинския импулс да работят за антропософията. И според мен съвсем не е трудно да се различават тези две категории.

Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и отношенията, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека. Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено – и това също е част от хаоса на днешната епоха. […]

Вярно е обаче и друго: който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено. […]

Всеки от нас, чийто вътрешен дълг му налага да отстоява антропософските истини пред външния свят, да ги отстоява с пълна сериозност и достойнство, знае: ако той говори пред една аудитория от 100 души, всред тях повече от 50 са потенциални противници. Това е един неизменен закон. Дори и без да се превърнат в противници на антропософията – причините за това могат да са най-различни – тези хора, чийто процент винаги е над 50, не се ръководят от честни подбуди, не се стремят да вникнат в същинските основи на фактите и събитията. Да, нещата стоят точно така и ние вече споменахме част от причините за това. По принцип враждебното отношение към антропософските истини не ни учудва. Много по-полезно би било да вникнем не в самите доводи на противниците – те най-добре знаят, че доводите им са фалшиви -, а в същинските извори на тяхната неприкрита враждебност. […]

Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини – от които човечеството действително има нужда – за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост. Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. […]

Съществуват много по-общи и много по-съществени интереси и импулси от чисто личните амбиции, които вземат връх в тази или онази котерия. За да прокарваме и утвърждаваме антропософските истини, ние трябва да се абстрахираме от чисто личните интереси.“

В беседата „Истината и обществените въпроси“, публикувана в „Акордиране на човешката душа“, Учителя ни дава следните напътствия:

„Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може… „

Но нека се замислим какъв е редът на Небето: Там важните решения с мнозинство ли се взимат?

Не, и сигурно си има причина за това, защото не само един ангел не взима решения с такъв обхват и тежест, каквито един архангел, но дори и сред съществата с (приблизително) еднаква степен на развитие по-напредналите помагат на другите и носят повече отговорност за бъдещото развитие. За такъв пример четем от Щайнер:

„Космическата интелигентност е управлявана задружно от отделните същества на йерархията на архангелите, обаче над всички взети заедно винаги е управлявал Михаил, така че цялата космическа интелигентност е управлявана от Михаил.“

И ако това се върши по един начин, който изключва всяка злоупотреба чрез едноличната власт на когото и да било, а се реализира по метода, по който са работили богомилите, и се е оказал изключително ефективен, има много по-голям шанс да се развие една устойчива и развиваща се общност, която не е застрашена от разпадане във всеки един момент, и не е длъжна да подхожда изключително мнително и недоверчиво към всеки кандидат, тъй като той и да иска (особено първоначално, докато все още е непознат за мнозина и съответно няма правомощия) не може да всее хаос и анархия. А желаещи неизбежно ще има – много повече от тези, които са започнали инициативата с най-чисти и благородни мотиви.

Ето как Влад Пашов описва живота на богомилските общности, за които знаем от Учителя, че са започнали своето съществуване от двама архангели, въплътени на Земята – Боян Мага и поп Богомил:

„Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. […] При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен.

Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на „съвършените“, в така наречените „избрани“. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения.

Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. […] Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството.“

Никак не е случайно, че окултните школи и братства традиционно са били разделени на три кръга:

• Слушатели, за които ограниченията са минимални и общо взето всеки човек може да се присъедини.
• Вярващи, които са проявили интерес и воля за един по-висш и осъзнат живот.
• Съвършени (закрилници на общността), които са се посветили изцяло на този път и са посветили живота си в полза на своите братя и сестри.

По-подробно социалният порядък на тези общности, от които можем много да научим, е разгледан в книгата на Влад Пашов за богомилите.

Остави ли се на пряка демокрация една общност, стремяща се към това да бъде достъпна за възможно най-широк кръг от хора, припознаващи в нея своите собствени възгледи, ще бъде въпрос на време тези с по-нисък идеал и стремежи да станат мнозинство, а гласът на добронамерените да остане глас в пустиня, докато малко по малко цялата идея не се опорочи и провали.

След дълги размисли достигнах до идеята, че при първоначалната организация на такава общност би било удачно да се вземат предвид само два кръга – да ги наречем вътрешен и среден – а външният ще се обособи сам от хора, които живеят в близост до общността, но изберат да не живеят според нейните принципи. Те ще имат достъп до общите проповеди, братските училища, както и ще могат да обменят продукти с общността, но няма да имат достъп до общите ресурси, братските хранения и някой други ежедневни дейности.

В най-вътрешният кръг според мен би било най-разумно членовете да отговарят на най-строги изисквания, но и да взимат най-важните решения за бъдещето на общността. Средният кръг пък би могъл да участва в гласуването на определени ежедневни въпроси, а също и да участва в братските хранения и събирания.

Тези два кръга, които ще представляват самата общност, ще участват и в разпределението на благата, при което всеки работи според своите възможности и влечения, а получава според своите нужди. Такива дейности включват: дърводелство, строителство, грижи за децата, земеделие, овощарство, (включително садене на хиляди овощни дръвчета в околността), животновъдство, духовна работа (писане, проповядване и др.), шиене, готвене, посрещане и развеждане на гости и т.н.

Накратко, най-удачно би било една такова общност да се изгради върху следните 3 принципа:

– Братство по отношение на икономическия живот – всички блага са общи, а всеки работи колкото има възможност, или по-точно колкото е необходимо, понеже и да има възможност за 10 часа физическа работа на ден, това е напълно излишно и неразумно.

– Равенство в правовия живот – правилата важат за всички без значение в кой кръг са избрали да бъдат.

– Свобода в личностното развитие (духовния живот) – всеки човек ще има пълната свобода да развива у себе си тези дарби, способности и таланти, които бликат от неговата душевност и ще му помогнат да се чувства най-полезен и пълноценен член на общността. Също така всеки родител може да избере дали да остави детето си за гледане от общността или да си го отглежда и обучава сам.

Интересен вариант би било ако при вземането на решения заедно с хората от вътрешния кръг, участва (чрез свой представител) и тази част от общността, която е пряко засегната от решенията – например:

– Земеделските въпроси и планове за предстоящата година се обсъждат заедно с представители на земеделците.

– Въпросите по образованието – заедно с родителите и учителите.

– Въпросите по строителството на новите постройки – с представители на строителите, дърводелците и новите заселници, за които се ще се съгради новия дом.

– същото важи и за въпросите, свързани с разнообразните занаяти

Представителите на всяка от групите (по един или няколко) се избират чрез гласуване от участниците в самите групи, като решението е с давност 1 година и подлежи на промяна при неизпълнение на възложените задачи. Така хората от общността ще се чувстват още по-съпричастни към развитието и участващи във вземането на решения, което е ключов фактор за да се чувстват спокойни за своето и общото бъдеще.

7. Начин на взимане на решенията

Решенията се взимат, когато всички възражения са преодолени. Възраженията трябва да бъдат мотивирани. Съгласието се счита постигнато, когато нито един от членовете на вътрешния кръг няма мотивирано съществено възражение срещу предложението.

Да дадем съгласието си не означава, че се съгласяваме, че предложението е перфектно или че декларираме, че безусловно го харесваме. Съгласието означава само, че можем да живеем с това решение – т.е. то попада в обхвата на нашата толерантност. Предложението просто е достатъчно добро засега и е достатъчно безопасно, за да бъде прието.

Нищо не е тайно и всеки има достъп до всяка информация. На събранията на вътрешния кръг имат право да присъстват като слушатели всички членове на общността.

Обсъждането на идеите се случва в кръг, като всеки участник в дискусията има право да говори само от собствено име. Никой няма право да говори от името на друг.

Всеки член на общността има право да представя предложения чрез следната процедура:

1. Кратко представяне на предложението. Отговорникът може да зададе уточняващи въпроси. В случай, че същото или много сходно предложение е било обсъждано и отхвърлено в рамките на изминалия месец, то може да бъде отхвърлено въз основа на предишното решение.
2. Всеки от вътрешния кръг се изказва по предложението в рамките на най-много 10 минути, в кръг. Не се допуска член на кръга да не изкаже позицията си.
3. Всяко възражение или алтернативно предложение трябва да бъде подкрепено от причина и да е аргументирано.
4. Всички в кръг и в рамките на около минута се изказват по алтернативата.

и т.н. и т.н. до постигане на съгласие.

Всеки член на общността получава информация какво решение е взето (дори и да не е присъствал), но не е нужно цялата среща да се записва и да се проследява как точно се е стигнало до това решение.

По време на всички дискусии акцентът е върху намиране на решение, а не върху причините за предишни неуспехи.

В тази система няма лидер, концентрирал власт в ръцете си. Решенията и отговорностите са общи, а не персонални. Ако отговорникът не се справя с поставената задача, той просто се сменя с друг. Акцентът е: как да излезем от ситуацията, а не: кой е виновен, че сме в тази ситуация.

Присъствието на събранията е доброволно. Ако член на вътрешния кръг или избран представител на някоя от професионалните групи не присъства, той няма право на глас, но се уведомява за взетото решение. По този начин събранията се саморегулират и отсъстват блокиращи фактори.

Избиране на отговорник, водещ заседанията:

Всеки от вътрешния кръг написва на един лист своето име и името на човека, когото смята за подходящ, както и дописва защо счита точно този човек за подходящ. Всички листове се изчитат и се избира човекът, получил най-много гласове. Изборът е за срок от една година (до следващата Първа пролет), като във всеки един момент може да бъде променен, ако избраният не се справя със задачата.

8. Прием на членове на общността

В общността може да бъде приет всеки, който споделя тук изложените принципи без значение от етническа принадлежност или националност и е приет по процедурата за приемане на нови заселници. Приемът на непълнолетни членове се извършва само с писменото разрешение на техните родители, попечители или настойници.

Желаещите да се заселят първо живеят поне три месеца в къщата за гости, в нечии дом или на палатка, участвайки в почти всички дейности на общността. След като опознаят живота на общността, членовете на общността взимат решение дали да приемат новите хора. При наличие на съмнения в намеренията на кандидата, периодът на изпитване може да бъде удължен допълнително или прекратен преждевременно с решение на вътрешния кръг.

Всеки член от селището знае, че като член на група вече носи различна отговорност. Към личната отговорност се добавя и обществената, което означава, че всеки член с поведението си поддържа добро име на общността, когато е извън нея.

При нарушение на правилата участникът получава предупреждение за изключване от общността, а при повторно нарушение бива изключен или временно отстранен. Участието му в общността може да бъде подовено след определен период от време по преценка на вътрешния кръг.

9. Прием на кандидати във вътрешния кръг

Първоначално вътрешният кръг се оформя от основателите на общността, ако те приемат начин на живот според определени принципи като даването на обет за безбрачие.

Още от древността това е било едно от първите изисквания за този най-вътрешен кръг, като по този начин до голяма степен се гарантира че ще се следват единствено интересите на общността и закрилниците на общността няма да делят хората на „наши“ и „чужди“, което би застрашило справедливостта и би позволило едни братя/сестри да са по-привилегировани от други.

Тук под „безбрачие“ нямам предвид човек да бъде неженен по светските закони, или пък да няма деца, но важно е единствено как ще протича живота му от момента, в който поеме отговорността да се грижи за всеобщото най-висше благо. Например дори една двойка да бъде законно женена, това не би представлявало никакъв проблем ако партньорите изберат да живеят в чисто братско-сестрински отношения. Същото важи и за децата – докато един човек има малко дете (на възраст до 7 г.), изобщо не е разумно да се нагърбва с други важни задачи и отговорности, понеже в този момент е съвсем редно детето да бъде център на неговия живот и там да съсредоточи голяма част от времето и енергията си.

Учителя казва:

„Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или жената, или службата, или децата, или това, или онова. За да се прояви Любовта, вие не трябва да имате никакъв обект. Обектите спъват. Не уповавайте на това, което се изменя.“

 

„Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.“

 

„Като ученици пазете се от закона на привличането. В този закон няма свобода. Само Божията Любов дава свобода.“

Личното ми мнение, с което не е нужно другите да са съгласни,  е, че за кандидатите за вътрешния кръг е редно този „обет за безбрачие“ да включва и въздържание от полови контакти, тъй като и Учителя и Щайнер са говорили за ужасяващите последици от неправомерното използване на половата енергия. Например тук.

А Учителя казва:

„Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. В цялото органическо царство, когато дойдем до тази деятелност – половата деятелност, най-опасното нещо е тя. Много опасно място е там. Всичките престъпления стават в половата област. Половата област в живота е тясно свързана със стомашната система. То е физическото, то са двата полюса. Стомахът, то е благородната страна на половата деятелност. Ти, като ядеш, се облагородяваш. Ако не ядеш, ти ще гладуваш. Сега се учат хората да постят. Не да пости човек, но трябва да се научи да яде правилно. Аз бих привел думите Христови. Научете се правилно да ядете. Постът значи да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си, и да намериш онази храна, която носи живот. Сега не искам да внеса в ума ви едно противоречие.

От половата деятелност се размножават клетките и от половата деятелност човек се изтощава.“

 

„В света иде една катастрофа поради безумието на съвременните хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сътресение в мозъците на хората и те ще полудяват. Мен болка изпълва сърцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честта си за хляб! Те са наши сестри. Е, духовенството казва, че аз развращавам хората. Ами тези хора аз ли ги развратих? Аз идвам да им покажа правия път, да им покажа начин да се спасят. Те са ваши синове и дъщери. Туй не са хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вървят в правия път. И сега старите, вместо да им покажат пътя, постоянно реагират и спират колата. Но тая кола ще се счупи. Тогава какво да правим с младите? На тях трябва да препоръчвате Божествената Любов: да им покажете как да любят. Добър пример им покажете! Какво по-хубаво има от тази Любов?“

 

„В цялото органическо царство, когато дойдем до тази деятелност – половата деятелност, най-опасното нещо е тя. Половата любов е най-малката любов на физическото поле и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Любов?“

С развитието на общността към този вътрешен кръг ще бъдат приемани и други членове, които докажат своите чисти намерения и желание за служене в полза на Цялото. Всеки, който е бил минимум една година член на общността може да кандидатства за прием във вътрешния кръг.

Приемът им ще се извършва чрез единодушно съгласие от страна на настоящите членове на този кръг. Всеки новоприет член на този кръг ще бъде напълно равноправен с основателите му.

При установена злоупотреба членовете на вътрешния кръг могат да бъдат незабавно  отстранени от тази отговорна позиция чрез решение на минимум 75% от останалите участници.

Като цяло хората и от двата кръга (вътрешен и среден) ще работят задружно по братските дейности и никой няма да има привилегии в това отношение, а само повече отговорности по въпросите за бъдещето на общността.

10. Икономика на даровете: Споделяне на благата вместо търговия

Учителя:

„Божественият закон гласи: благото, което получаваш, споделяй с другите.“

„Ако работите за Бога – и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас.“

„Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.“

„У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни.“

„Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.“

„Светът се нуждae от истински работници, кoитo да работят безкористно и с любов.“

„Светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде!“, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва.“

Още по темата: беседата „Мъчение, труд и работа“

11. Частна или колективна собственост

„Огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а притежаваме всичко.“

Второ послание на ап. Павел към Коринтиани 6:10

„А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ.“

Деяния на апостолите 2:44-47

„Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.“

Лука 14:33

„Спокоен е животът само на тези, за които няма разлика между мое и твое.“

Публий Сир

Учителя:

„Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.“

„Който не може да живее кaтo брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на Земята.“

„Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги – това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения.“

Вижте тук още по темата от Учителя

* * *

Важен въпрос, който предстои да разрешим, е този за частната собственост, и преминаването към колективна собственост, тъй като само чрез надрастването на личния егоизъм ще можем да бъдем качествени проводници за напредналите Същества.

Един от възможните варианти според мен е цялото селище да бъде собственост на сдружение с нестопанска цел, което притежава собствеността върху всички имоти на общността, а отделните членове ще получават (при заселването си) право на използване върху новопостроена или налична постройка за неограничен период при спазване на определени условия.

Единственият прав път пред човечеството е да се върне към идеята за братството и справедливото разпределяне на благата между всички, а не всеки отделен индивид да търси печалби, авторски права и всевъзможни начини да вземе колкото се може повече пари от всички останали. Фактът, че човек има естествени потребности от храна, дрехи, подслон и т. н. не е в противоречие с изложената идея по две причини:

Първо, ако човек работи всеотдайно за общото благо, той няма да остане гладен, бос или без подслон. Бог ще се погрижи той да има дори повече от необходимите условия, за да върши задачите си сред хората. Ако обаче човекът е мързеливец, търсещ удобен и лесен живот на гърба на другите, това си е лично негов проблем и може да се спасява както намери за добре.

И второ, ако бъде приложена идеята за братска общност, тя може да реши до голяма степен проблемите с необходимите условия за оцеляване. Така са живели първите християни, богомилите, есеите, и много други езотерични братства, и със сигурност им е било по-добре отколкото на съвременните „цивилизовани хора“, които се блъскат по задръствания, ядат, пият и дишат отрови, тъпчат се с лекарства и се присмиват на „примитивните си предшественици“.

Една от ползите от идеята за споделената собственост е, че ако някой реши да напусне общността, няма възможност да продаде или завещае земята и постройката си, и по този начин те да попаднат у хора, несподелящи възгледите на общността, които биха ги използвали неблагоприятно – например чрез изграждане на хотел или заведение, от което по цял ден се носи неподходяща музика.

Всеки член на общността може да стане член на сдружението и да придобие съсобственост, заедно с нещо като тежест върху имота (не зная как се води юридически) при определени условия, които са предварително уточнени между хората. Това е отделен документ, подписан от всички желаещи да живеят в селището, който има задължителен характер и неспазването му е основание за вземане на мерки срещу нарушителя.

Редом с къщите на членовете на общността ще има и общи постройки като училище, трапезария, плевня, работилници, общежития за гости, както и място за съвещания и колективна духовна работа.

При напускане на общността членовете може да изгубват правата си за ползване на имота и участието в сдружението, като запазват възможност за тяхното подновяване в бъдеще при взаимно съгласие между тях и вътрешния кръг.

12. Образование и грижи за децата

Учителя:

„Има два пътя, по които туй Учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките.“

„И тъй, като разгледаме съвременното общество с всички тия прояви в него, ние не трябва да роптаем против тях, но трябва да гледаме разумно да ги поправим. В съвременните училища при възпитанието на младите ние трябва да дадем една съвършено нова насока, нови методи.“

Рудолф  Щайнер:

„Сега аз се връщам към въпроса: – Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мили мои приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години – в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, – да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела – естествено сега аз казвам нещо парадоксално, – или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.

Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че – да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: – Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.

Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина.“

* * *

„Аз мисля, че чрез възпитание на младите, добродетелите ще бъдат разпространени по-бързо, отколкото чрез поучаване на възрастните. Лошите навици и пороците на душата са като телесните болести: по-лесно е да се избягнат, отколкото да се лекуват.“

Бенджамин Франклин

С оглед на съвременната образователна система, която цели създаване на взаимозаменяеми роби (частички от Матрицата), не мисля, че домашното обучение, особено ако се практикува групово в една братска общност, би подготвило децата по-лошо за един пълноценен живот. Вместо да цели да ги направи успешни служители на Системата и да се стремят към успех на всяка цена, водени от глупава мисъл, че целта оправдава средствата, то трябва да ги подготви преди всичко да бъдат добри хора с висок морал, любов към Природата и желание за задружно добруване и съграждане на една по-възвишена култура.

Общоприета заблуда е, че за да станат интелигентни хора, децата имат нужда от задължителната школовка на държавното обучение: шест урока на ден, пет пъти в седмицата, девет месеца на година, дванадесет години. Тази убийствена рутина наистина ли е необходима? И ако „да“ — защо? Нека не се крием зад фрази като „четене, писане, смятане“, защото десетките милиони деца по света, обучавани у дома, доказват несъстоятелността на това банално самооправдание.

Приучени сме да мислим за „успеха“ като синоним на обучението, или поне зависим от него. Но, исторически погледнато, това не е вярно, нито в интелектуален, нито в икономически смисъл. Много хора по целия свят днес намират начини да се образоват, без да се връщат в една задължителна училищна система, която прекалено много наподобява затворите.

Тъжната истина е, че училището тренира децата да бъдат наемни работници и потребители. Вместо това нашата задача е да ги превърнем в творци, водачи и приключенци. Училището напътства децата на рефлексно подчинение, а вместо да мислят критично и независимо.

Задачата на родителите е да предоставят структурата, но не и съдържанието на възпитателния процес – да не отнемат свободата на избора в коя посока детето може най-добре или иска да се развива в най-силна степен. То има вродената способност по естествен път да открие своя най-добър талант, своето призвание, повика на душата си и да разгърне своя потенциал, защото няма човек, който да се е родил на тази планета без поне един талант. Дори напротив, Природата е щедра и обича разнообразието, затова повечето хора се раждат със зародишите на множество изумителни способности. Въпросът е дали и как средата ще им попречи да ги открият и развият.

В този ред на мисли, все повече будни хора достигат до заключението, че единственият изход от промиващото мозъци държавно образование, под командването на световния елит в сянка, е домашното обучение.

Правителствата се опитват да „примамят“ дори и алтернативно-мислещите хора, като им казват: „Може да обучавате децата си и вкъщи, както намерите за добре, но ние ще ви дадем програмата и ще ви кажем какво трябва да учат, и също така накрая ние ще ги изпитваме.“

Това е поредната илюзия за свобода, само за да ни дадат някаква диплома, която не доказва нищо повече от това, че сме минали през обучение за послушни и подчиняващи се роби, които 12 или повече години са заучавали безсмислени факти и са отбягвали всеки повод за критично мислене.

Практиката домашното обучение да бъде разрешено, но под строгия контрол на държавата, вече съществува в доста европейски страни, но според мен това решение е просто един компромисен вариант, който смекчава поразиите от образователната система върху нашите деца, но далеч не ги премахва. Наливане на ново вино в стари мехове.

Aко наистина искаме да отгледаме едно разумно, будно и добродетелно същество, няма съществена разлика дали то учи по една и съща притъпяваща съзнанието програма вкъщи или навън. Смисълът е единствено в това цялото обучение да бъде организирано около принципите на правилното развитие, които са диаметрално противоположни с това, което се прилага днес в училищата.

Ако пък искаме да създадем поредният чиновник за системата, можем свободно да следваме препоръките на робовладелците.

Не знам защо се смята, че дете, което има вкоренена вяра в себе си и съзнание за тясно обкръжение от хора, които го обичат, дори когато се държи зле, не е толкова добре подготвено за живота, колкото дете прекарало оформящите го години предимно в компанията на чужди хора, които се грижат за него по задължение. Единствената пречка пред обучаваните вкъщи деца е фактът, че управляващите още не са предвидили някаква форма за адекватно сертифициране на този вид обучение, и това според мен е напълно умишлено, за да не се оставя алтернатива за родителите, които още се водят от страх и предразсъдъци.

Все повече нови проучвания показват, че домашното обучение не само е ефективна форма на образование, но дори дава по-добри резултати от неговата училищна форма и превръща децата в пълноценни членове на нашето общество.

Щайнер е говорил много по въпроса как трябва да бъде изградена образователната система, и дава ясно да се разбере, че единственият път към разумни реформи е учителите и родителите да се разберат какво от програмата на държавните училища е приемливо и какво не е. А след това постепенно и тотално да обособят образованието като независима сфера от всякакви министерства. Среден път няма и Щайнер убедено твърди, че никакви компромиси не трябва да се правят с отделянето на образованието от държавата и бизнеса, ако искаме реална промяна.

Ето няколко примера за важни промени, които биха могли да преобразят цялостно душепогубващо държавно образование:

• Да се отделя повече внимание за музикалкото обучение, както и на другите изкуства, развиващи въображението. Това може да стане за сметка на предмети, изискващи механично заучаване на цифри, дати и факти.
• Спортовете в училищата да се заменят с паневритмия. Вместо децата да се учат на конкуренция и спортна злоба чрез игри на победители и губещи, всичко необходимо за тяхното физическо развитие може да бъде постигнато чрез свещените упражнения, дадени от Учителя. В духовен план пък ползите са още по-големи.
• От първи клас децата вместо „Технологии и Предприемачество“ и други щуротии да изучават науката за храненето и за правилното дишане. Това са семена, които ако бъдат посадени навреме, ще преобразят цели животи.
• Успоредно с това да се въведе забрана за продажба на всякакви отрови в училищата и в радиус от поне 200 метра около тях. Това включва всичко, съдържащо ГМО, изкуствени добавки, оцветители, маргарин и прочие, а също и алкохол или цигари.
• Към всяко училище да има поне малка градинка, в която децата да се учат на работа сред Природата, която облагородява човешкия характер.
• Част от класните занимания да се провеждат също сред Природата, да се организират екскурзии в планината.
• Да се провеждат колективни акции за посаждане на дръвчета или почистване на околната среда и т.н.
• Да се изучава Библията (задължително от компетентен човек, който няма да учи децата, че Светът е бил създаден за 6 дни от по 24 часа и че Адам буквално е бил създаден от реброто на Ева)

… но тъй като няма големи надежди тези благотворни промени да се случат в държавната корумпирана система, най-добре поне будните родители да се погрижат по най-разумен начин за децата, които Бог им е поверил.

Затова според мен е редно тези родители да започнат все по-сериозно да се замислят за алтернативи на опороченото образование. Най-добрият вариант според мен е именно в такава общност. Учители на децата ще бъдат хора от общността, като тяхното преподаване е част от обществено полезния труд, които всички полагат.

Програмата на МОН няма да се използва. Една от малкото ползи от държавното образование е дипломата, чрез която човек може по-лесно да си намери квалифицирана работа, но с оглед на събитията, които предстоят пред човечеството, смятам, че до тогава този документ ще е просто една безполезна хартийка.

Интернет отдавна промени нуждата от енциклопедично образование. В децата е нужно да се насърчава творческото мислене, правенето на неща с ръце, работа в екип, както и да се играят игри, които не насърчават конкуренцията, а имат за цел всеки да даде най-доброто от себе си и всички да са щастливи. Игри на победители и победени са вредни за децата.

13. Поминък

Всеки член на общността помага в общата работа средно по 4-5 часа на ден (в началото е възможно тези часове да са повече, но с течение на времето и увеличаване на новите заселници те ще намаляват). Работата по строителството, земеделието, готвенето и пр., се организира от ръководители на екипи, които се избират чрез гласуване, както стана ясно по-рано. Храната, произведена в общата градина, е обща, като част от нея се суши в слънчеви сушилни, а излишъците се разменят за необходими стоки, каквито не се произвеждат в общността или се споделят с нуждаещи се.

„Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.“ (Притчи Соломонови 28:27)

Общността може да произвежда: жито, пресни и сушени плодове и зеленчуци, фиданки за залесяване, билки, сапуни, шампоани, дрехи, бижута, свещи, дървени прибори и др.

И така, стигаме до най-важният въпрос: намирането на хора, които са готови да прегърнат този висок идеал и да заживеят живот, посветен на Цялото, на Бога. Далеч съм от мисълта, че готовите хора са хиляди, но още по-убеден съм, че все пак ги има, и че дори 10 човека да се съберем с чиста Любов, дълбока Мъдрост и неукротима Воля, можем за броени години да постигнем чудеса и да сътворим нещо, което ще отекне по целия свят и ще дава добри плодове векове напред.

И с оглед на това, че в наши дни има огромна необходимост да бъде „свалена“ и реализирана тази идея във физическия свят, ако наистина тези хора водят един чист и свят живот и заслужат закрилата свише, то помощта свише ще бъде толкова голяма,  че тези хора с песен и с молитва ще свършат повече и по-качествено работа, отколкото 1 000 000 човека, които просто търсят един по-лесен, удобен и спокоен живот насред Природата, без да са готови да се откажат от каквото и да било и да поемат по стръмния път, който Христос очерта пред нас. Дори Учителя ни учеше, че съществува закон в Природата, според който човек не може да придобие нищо, ако не се откаже от нещо друго. А също и:

„И най-долната служба да изпълнявате, ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде рай: където и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението.“

Учителя

В общността ще бъдат особено ценни хора с познания и опит в следните области:

– Работа с децата по методите, дадени от Учителя и Рудолф Щайнер

– Строителство и архитектура

– Дърворезба

– Земеделие и овощарство

– Животновъдство

– Шиене, плетене и тъкане, както и обработката на естествени материали за тези цели

– Музикални умения

– Специално внимание трябва да се обърне на почти изгубени занаяти като обущарство с естествени материали, тъй като без тях цялата останала работа ще върви много по-трудно в един момент, когато човечеството се озове 100 години назад откъм индустриални постижения и 10000 години назад откъм знания как да оцелява в природни условия. Затова трябва, преди да е станало твърде късно, да се усвоят знания и умения в най-разнообразни занаяти, свързани с устойчив и независим живот, които малко по малко се изгубват безвъзвратно, но ще бъдат безценни през времената, когато няма да може да се разчита по никакъв начин на „благата на цивилизацията“.

Ако тези знания и умения бъдат усвоени от малката група пионери, те ще могат след това свободно да ги предават и разпространяват в зараждащите се нови общности на различни места из страната и света, или да се организират безплатни обучения. Колкото повече хора могат да живеят независимо при възцаряването на Ариман, толкова по-труден ще бъде неговия триумф и вкарването на човечеството в крив път.

* * *

Освен това може да се работи и по идеята в целия район около селището да се насадят хиляди овошки, така че да има изобилно храна и възможност, ако е рекъл Господ, за разрастване и приемане на нови членове.

Също така може да се провеждат семинари, лекции и обучения по теми като здравословен начин на живот, земеделие, педагогика, строителство с естествени материали и традиционни занаяти.

Контакти с журналисти и изследователи се поддържат от упълномощено от групата лице, което може да изпълнява тази дейност на ротационен принцип.

В селището няма да има телевизия, а шумна техника се използва само чрез спазване на предварително уговорени правила.

14. Здравеопазване

Общността ще прилага основно алтернативни медицински практики – хомеопатия, акупунктура, билки, прочистване, пост.

В случай на необходимост от лекарска намеса (напр. хирургическа), за която няма специалисти в селището, лечението се покрива от общността.

Всеки родител сам ще решава за собственото си дете въпроса с ваксините.

15. Прием на гости

Според мен е редно гостите да се допускат по две направления:

– Кратко посещение с развеждане из общността и запознаване с нейните ценности

– Като доброволци и при минимален престой от 3 дни. Настаняват се в къщата за гости и участват във всички дейности на общността. Предварително са запознати с правилата и ги спазват.

И двете направления са безплатни.

Изискването за доброволчество ще филтрира много от кандидатите, които са водени само от любопитство и приятно прекарване сред природата.

16. Празници в общността:

Основните празници, чествани от древността в езотеричните школи, за четирите най-значими дни в живота на Природата: двете равноденствия (пролетно и есенно) и двете слънцестоения, свързани с Коледа и Еньовден.

Празници се организират и при преминаване от едно социално положение в друго (брак, раждане) и то такива, че да дават увереност на преминаващият, че може напълно и безусловно да разчита на помощта на общността.

17. Успешни примери от миналото

Източник на информацията в тази точка е отново книгата на Влад Пашов за Богомилите.

a.    Братството на есеите

Плиний, говорейки за общината на есеите, ги нарича „чудо на света“ и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без бракове и раждания. Влад Пашов пише за тях:

“Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божи служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално…

Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване – кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство – обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.

Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.

В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза – светата вечеря. Те са били строги вегетарианци.

Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи – практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания.“

Филон Александрийски пък ги описва по следния начин:

„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвайки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя…

Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки.“

б. Богомилите

С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества“ не само с животинска, но и с човешка кръв и месо.

Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери.

Що се отнася до въпроса за брака, женитбата, обикновените богомили са се женили и са имали семейства и деца, а безбрачието е било за съвършените, които са били като апостоли на учението и затова е трябвало да са свободни от семейни задължения. Това е истината по този въпрос.

Задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.

Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички.“ Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството.

Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.“ От това следва, че те са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот…

Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.

Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.

Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден…

Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми.

Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора.“ Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става.

И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел.

А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания… Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение.

Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?

Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.

Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец – старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.

18. Откъде да започнем?

Учителя казва:

„На Черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на два крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо.

(Реплика на брат Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?)

Никакъв неутралитет! С Господа или против Господа!“

Идеята, че отделният човек е незначителен, е една от най-големите лъжи на Ариман. Твърде дълго хората вярваха, че са слаби, затова разчитаха на други да променят околния свят. Преди всичко трябва да помним, че всеки от нас е важен за промяната и е изпратен на Земята заради нея. И когато човек загине без да е постигнал своята цел, това не е победа, но не е и поражение. Поражение е, когато е още жив, но не я достига, защото няма смелост да се бори за нея.

Ако някой смята, че всяко усилие, опит или жертва, в името на един висш идеал, са безполезни, той сам по себе си е извън реалния Живот и никой не може да му помогне външно. Ала горко на онзи, който се страхува да поема рискове. Той може би ще придобие един по-лесен земен живот без големи препятствия, и няма да изпита много от страданията на тези, които изберат да водят един достоен и благороден живот, но когато погледне назад – а това неизбежно ще се случи – ще види спомена за един пропилян живот, от който душевните страдания стават изгарящи и непоносими.

За да я променим съществуващият модел и да направим Земята едно по-добро място за живеене, е важно не само да сме наясно със скритите механизми, които движат обществото, но и да започнем да градим един нов порядък, основан на Божествените добродетели.

Имам основания да вярвам, че стига да си изпълним добре задачите през оставащите няколко години и усилим тенденцията към пробуждане в световен мащаб, можем да объркаме доста плановете за развоя на Новия Световен Ред.

Може би няма да мине незабелязано – нито подготовката, нито самото възцаряване на Антихриста. Много хора ще го разпознаят и няма да се оставят да бъдат заблудени. Провалим ли се – има опасност човечеството да стане играчка в ръцете на злото и инструмент за творене на още повече зло. Ако продължаваме така да приемаме все по-голямата централизация на властта – до 10 години не ни мърда фашисткото управление. Децата ни и нашите внуци ще живеят в един откровен кошмар, какъвто дори не можем да си представим. Единственият верен път е властта да се измества от центъра към хората в техните общности, за да не може малка група самоизбрали се властници да диктуват живота по цялата планета.

Проблемът не е, че ще дойде глобалната диктатура, полицейският режим и катаклизмите. Проблемът е как човечеството ще ги посрещне. Дали ще заслужим помощ от Небето или ще оставим цялото човечество да отиде по дяволите. Дали ще встъпим в Царството Божие или ще повторим участта на Содом и Гомор.

Все пак аз съм оптимист. Вярвам, че не е далеч денят, когато (независимо дали тук долу на Земята или там горе на Небето) ще имаме голям повод за празнуване, а с нас и цялото Бяло Братство, начело с Христос. А днес, когато изглежда, че цялата досегашна цивилизация се руши из основи, време е всички ние да помислим какво ще съградим на нейно място.

Бъдещият свят трябва да бъде изграден върху идеите за състрадание, свобода, взаимопомощ и уважение. Той, разбира се, няма да се появи от нищото, докато ние спим, а задачата ни е да участваме дейно в неговото създаване.

Пътят от хиляди километри започва с първата крачка.

Със сигурност няма да ни бъде лесно – противодействащите сили са огромни, както е било винаги в историята, когато Новото дава модели, които правят Старото негодно и безсмислено.

И все пак, ако богомилите са успели да приложат идеята за братството и високият идеал, и тя от шепа хора е достигнала до стотици хиляди, изобщо не смятам, че тя е утопия или абсурд и в наши дни, когато човешките души са още по-опитни и напреднали. Имаме (още известно време) всички необходими условия за работа по такива начинания – от нас зависи дали ще ги използваме разумно или ще си учим уроците по трудния начин.

Завършвам с откъс от една кратка беседа от Учителя, в която по чуден начин са обхванати всички тези толкова важни за бъдещето на човечеството въпроси.

БЪДЕЩИЯТ СТРОЙ – СТРОЙ НА ЛЮБОВТА

Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза:

Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин.

На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.

Онези, които са направили света, идат да го поправят. И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички изведнъж ще се променят. В днешната голяма криза се върши нещо.

Като се оправи сърцето, половината свят се е оправил. Като се оправи умът, целият свят се е оправил. Както ние мислим да се оправи светът, той никога няма да се оправи така. Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората. От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото.

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието. И кой е пътят, за да излезе човечеството от това положение? – Влезе ли Любовта в света, всичко ще се поправи.

Всички, които искат да образуват общежития и задруги, трябва да турят идеята за Чистота и трябва да бъдат добри проводници на Любовта. В едно Братство, като нашето, всеки да обича всички и всички да обичат всекиго едного. Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи.

Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството?“

Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време.

Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие. Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие.

Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората.

Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля. А сега, като дойдат на власт, се забравят и мислят, че те са главните фактори и правят каквото си искат. За оправянето на света не се изискват много работи. За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия.

Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода? Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие. Всичко в света може да се поправи, ако хората се сдружат; тогава ще има изобилие. Днес трябва изобилие в света и не трябва да се злоупотребява с него. Всички лоши неща произлизат от недоимъка. Любовта ще привлече изобилието. Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя. Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление. Свободният човек може да се подчинява, но доброволно.

Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може…

Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място.

* * *

Ако някой има вдъхновение за задружна работа по тази задача, можем да организираме една братска среща, на която всеки да изложи идеите си, и ако има възможност (желаещи хора, финанси и т.н.), да се организираме през зимните месеци, за да можем напролет да запретнем ръкави на Божията Нива.

Аз съм насреща.

„Вие сте виделината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“

Матей 5:14-16

„И сега, рекох, направете това, за което Бог ви е пратил. Бог ви е пратил в света тук, за да освободите вашите ближни. Бог ви е пратил в света, да дадете светлина на вашите ближни. Бог ви е пратил в света, за да укрепите вашите ближни.“

Учителя

„Съществува една проста истина и незнанието й убива безброй идеи и великолепни планове: в момента, в който човек вземе твърдо решение, Провидението се намесва. Каквото можете или мечтаете да направите, започнете го. Дързостта съдържа гений, сила и магия.“

Гьоте

***

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия: