Един съвременен пророк: Рудолф Щайнер

„Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешк

„Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи.“

Учителя

„Въпрос към Учителя: Мислите ли, че духовното движение в съвременния свят, както това движение в България, така и движението на Кришнамурти, на Рудолф Щайнер и други, ще имат голямо влияние в света, или че те са малки изключения, които ще изчезнат?

Учителя: Няма да изчезнат, а ще играят важна роля. Човечеството отива към една духовна епоха и това е един естествен процес в развитието му. Душата ще се пробуди, ще се развие вътрешното ѝ зрение. За да стане това, трябва да има правилен строеж на цялата глава. И всички стари форми ще си отидат, защото са остарели. Окултните движения в света се делят на три раздела: едни вървят по пътя на Любовта, други – по пътя на Мъдростта, и трети – по пътя на Истината. Школата на Бялото Братство съединява трите пътя в едно. Аз съм в духовна връзка с всички мистични движения в света, но не искам да вляза в механична връзка с тях.“

Из „Акордиране на човешката душа“, Боян Боев

Антропософията (от гр. „антропос” – „човек” и „софия” – „мъдрост”; т.е. „мъдрост за/относно човека”), наричана още „Духовна наука” от създателя си Рудолф Щайнер (1861 – 1925), представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Тя е едно от малкото духовни течения, които се основават на абсолютно преклонение и уважение към човешката свобода.

Многократно самият Рудолф Щайнер е призовавал своите последователи да не вярват дословно на изнесеното от него за видимия и невидимия свят, а да мислят върху него и постоянно да го проверяват. И едва тогава те да решат обосновано дали да го приемат или отхвърлят.

Заради това отношение към човешката свобода Рудолф Щайнер дори е бил криво обвиняван в анархизъм – защото според него доброто не може да се изведе от никакви догми, църкви, закони и изобщо от никаква външна власт. Според Антропософията всеки човек трябва сам да намери своя път към Бога, докато според религията той се нуждае задължително от посредничеството на църквата.

За разлика от останалите теософски автори, Рудолф Щайнер притежава способността да вижда свръхсетивната реалност в ясно и будно съзнание, което вече придава на неговите изследвания един научен характер.

Според него, а също и според всички други Учители от Бялата Ложа, точно както всеки човек наблюдава и изследва околния свят чрез своите сетива, така и всеки човек може да развие способността за наблюдаване на свръхсетивната реалност, и то в ясно и будно съзнание, запазващо своята логическа последователност на мислите.

Още от самото начало на своята дейност в Теософското Общество Рудолф Щайнер заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания. През следващите години Рудолф Щайнер излага в множество книги и лекции резултатите на своите изследвания в духовния свят.

В своите лекционни курсове Рудолф Щайнер прави още и разтърсващи разкрития в областта на историята, философията, психологията, антропологията, религията. Освен това идеите за прераждане и Карма са развити по начин, достъпен за европейското съзнание.

Рудолф Щайнер дава ценни насоки и напътствия в областта на педагогиката, земеделието, икономиката, медицината. Неговата цел е одухотворяване на цялата човешка култура чрез Антропософията.

Една от основополагащите духовни истини, развивана неуморно от Рудолф Щайнер през цялата му дейност, е идеята за Христос като централно Същество на духовния свят, и за живота Му на Земята като централно събитие на човешката и на земната еволюция. Рудолф Щайнер винаги говори с огромно уважение към всички религии и духовни течения, разкривайки в дълбочина техните основи. Впечатляващи са лекциите му върху Буда, Кришна, Заратустра, Платон и другите велики духовни водачи на човечеството. Но черпейки познание не от Евангелията, а от собствените си духовно-научни изследвания, Рудолф Щайнер разкрива Христос в коренно различна светлина – не просто като един човек, а като едно Божествено Същество, въплътило се и живяло в човешко тяло в началото на нашата ера. Той нарича “Мистерията на Голгота” централният момент на земното развитие. Рудолф Щайнер далеч не отхвърля останалите религии, а напротив, той ги обединява и синтезира в Антропософията, като в центъра на самата Антропософия той поставя Христовото Същество.

За съжаление в наши дни мнозина (дори сред последователите на Учителя) представят Щайнер като адепт на Черната ложа, което е долна лъжа по ред причини.

Противоречивите мнения за Антропософията преди всичко идват от хора, които имат следната философия за ученичество:

„Слушай Учителя и отричай всичко друго, без да се опитваш да го разбереш и осъзнаеш! 

Това за мен е абсолютно същото като проповедите на служителите в черно от църквата в стил „нали си имаме Христос – за какво са ни Учители като Петър Дънов, които да допълват и разясняват Неговото Слово“. Точно така звучат и фразите от сорта на:

„Учителя е бил тука, защо някой да разяснява отделни части от беседите му и да допълва езотеричното познание?“ 

Сякаш Бялото Братство работи само в една точка от Вселената и чрез един човек, а всички останали може спокойно да бездействат.

Лично аз, преди години, макар да бях изчел много беседи на Учителя, едва след като вникнах в Антропософията осъзнах колко съм се заблуждавал, че ги разбирам правилно и на едно по-дълбоко, окултно ниво. Не случайно самият Учител е казвал, че мисията на Щайнер е да подготви западните народи за Новото учение. И за тези, които сме така устроени, че е силно застъпено в нас аналитичното мислене, е особено желателно да се запознаем поне с основите на Антропософията, за да разбираме Христовото учение и беседите на Учителя не само като низ от красиви и морализиращи слова, а като едно дълбоко езотерично учение. Това неизбежно води и до осъзнаването колко много повече ни е казвал Учителя в многопластовите си беседи.

И точно както Учителя ни дава ключове и изнася цели беседи, за да разтълкува един стих от Библията, откриваме как Щайнер дава ключове за разбиране на Божието Слово, предадено ни през Учителя.

Учението на Учителя е откровение на Великото Всемирно Братство, на Христа. То е част от онези велики импулси, от които произлиза и Антропософията. Учителя е казвал, че Щайнер е от Бялото братство и има за цел да подготви западния ум. Неслучайно и за известно време картината на корицата на сп. „Житно зърно” (издавано по времето на Учителя и под неговото ръководството) е един от печатите от “Апокалипсиса на Йоан”, нарисувани по инструкциите на Щайнер. Не е и случайно и антропософското познание на Боян Боев и Влад Пашов. И вярвам всеки истински ученик на тези двама Велики Учители ясно осъзнава, че Словото и на двамата трябва да се цени като важна част от проявленията на Духа, и така двамата Посветени се допълват по много красив и естествен начин. Пресечната точка между двамата е една – Христос.

Мисля си, че хората, които казват така лесно: „Не търсете чужди учители!”, го правят от слабост и неспособност да познаят духа, брата и в другите. Учението на Бялото Братство трябва да примири, да обедини религиите и духовните учения, а не да ги отблъсква, да ги противопоставя. Всеки един светоглед, който омаловажава стойността, на което и да е от двете течения, е грешен, и е вдъхновен от една съвсем друга ложа със съвсем други цели.

Хубаво е да имаме предвид и факта, че Учителя никога не е искал просто да „стоим в краката на Учителя” и да го приемаме за единствен авторитет и божество. Напротив – дори е препоръчвал да се четат и други гледни точки, например Сведенборг. И всеки, който твърди, че Бог се проявява само през един човек, пък бил той дори Исус, никак не помага на Христос и на човечеството, колкото и да е добронамерен.

Всичко, което казах дотук важи преди всичко за знанията и истините, които Щайнер е „свалил“ от свръхсетивните светове. За разлика от тях, окултните упражнения, които той е препоръчал за развиване на духовните ни тела, е разумно да бъдат заменени от методите, дадени от Учителя, които помагат да изградим и здрава връзка с Христос, и са много по-подходящи за душите, които са инкарнирани сред славянските народи и носят съвсем различна душевност от западните народи.

Ако някой проявява интерес (дори и само за обща култура) да се запознае с тази материя, препоръчвам да се започне с основните три книги, излагащи идеите на антропософията. Могат да бъдат намерени безплатно онлайн или закупени в книжарниците:

• Теософия

• Въведение в Тайната Наука

• Как се добиват познания за висшите светове

* * *

Завършвам тази тема с два цитата от Влад Пашов, които ясно показват отношението на Учителя към делото на Рудолф Щайнер:

„Един път той (Боян Боев – бел. авт.) попитал Учителя дали се познава с Щайнер, срещал ли се е с него. Учителя му отговорил, че се познават и че са се срещали. Брат Боев с още по-голям интерес попитал: „Къде сте се срещали и кога?” Учителят му отговорил: „Срещали сме се в духовния свят и от там се познаваме” и прибавил: „Щайнер е добър работник на Божията нива. Той е много активен и деятелен. От Бялото Братство му е възложена задача да даде духовен импулс на западноевропейската култура, за да я спаси от окончателно рухване, за да може да се възроди и влезе в новата култура”.”

 

„Трябваше да отида при Учителя и да му искам идея за клише на корицата на „Житно зърно”. Това беше някъде 1933-1934 година. Поговорихме по този въпрос и Учителят каза: „В квартирата ми на „Опълченска” 66 има една картина, която показва четирите фази на живота на човека, представени чрез различни възрасти – детство, юношество, възмъжалост и старост.” Аз бях забелязал тази картина. Като идея тя беше много хубава, но не беше добре изработена и изразих пред Учителя мнението, че е твърде старомодна и не е подходяща за клише. Тогава той извади един албум с картини на Щайнер, сред които бяха изобразени печатите на Откровението и други образи от него. Учителят ми показа картината на жена, облечена в слънце и ми рече: „Вземи тази, тя е хубава, само като се прерисува, да се огради със зодиакалния кръг, като Водолей бъде на зенита.” По тази картина направихме клише и го използвахме за корицата на списанието.”

COMMENTS