Драги читателю …

Гласът в пустинята говори,

… но има ли тук кой да чува?

Открива той пред нас простори,

в които Любовта царува.

Най-сетне Слънцето изгрява,

прогонва всеки земен мрак,

и Господа във Свойта Слава

за Нов Живот ни дава знак.

Пред нас е чудна, дивна Пролет,

тя носи ни безброй блага.

Ако поемем дружно в полет

и се отърсим от греха.

Последни облачета зимни

препречват взора наш сега,

ала когато сме единни

с Любов ще разтопим снега.

И ако вярваме във Бога,

и ако следваме Христа,

не ще усетим веч’ тревога,

ни смърт, ни плач, ни самота.

Спомнете си Словата святи,

с които Господ възвести –

пророкът Свой, че ще изпрати

чрез него да ни просвети.

Споделям с радост тук следата

със всеки в Светлина облян:

глава шестнайста, към средата,

в Евангелие от Йоан.

Макар че той оттук замина

(пророкът верен на Христа)

от над седемдесет години

достигна и до нас вестта…

Че Истината тук е вече.

За нас тя Жива е Вода.

Свещено Слово той изрече,

нашепвано от Господа.

България – с народ избран,

за да приложи Любовта –

от Бога днес е призован

да облагороди света.

Аз зная, че сме братя всички,

Творецът Благ е наш Баща.

И нека като ято птички

да полетим към Пролетта.

Приятелю, да тръгнем двама

във Пътя тесен, но блажен.

Пред нас е Светлина голяма.

Напред! Бъди благословен!

* * *

Драги читателю,

Съветвам те да не тръгваш с мен в това пътуване, ако не ще можеш да ме съпровождаш докрай. Заклевам те в името на Любовта и в името на Истината, и в името на Бог, който е и Любовта, и Истината, да не правиш нито една крачка с мен, ако не си се отърсил от онова, дето са ни оставили в наследство дедите и което скрива от нас по пътя денем светлината на слънцето, а нощем – светлината на звездите.

Отърси се, макар и за няколко часа, от дрипите на поколенията и ела да се впуснем заедно на път.

А когато в поклонническа одежда достигнеш до храма на Истината, ще намериш там наследените си дрехи и край тях – други, нови.

И тогава или ще се върнеш към онова, което си бил, ще облечеш онова, с което си свикнал, и ще поемеш по пътя си, или ще го замениш с дреха, дето не е разкошна, но няма нито скъсано, нито закърпено.

И във всеки случай аз няма да забравя, че ти си ял от чинията ми, пил си вода от каната ми и си спал в шатрата ми. И значи си мой брат.

И ако се разделим, ще си бъдем както когато сме били заедно – ще се обичаме по братски.

Мир вам и на другарите ни по пътя.

Амин