Да намериш Учителя…

„Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.”

(Евангелие от Йоан 16:12-14)

„Задачата на Великите Учители, които слизат на Земята, се свежда именно към това – да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.”

(„Просветено съзнание“, ООК, 03 .12.1930)

Рудолф Щайнер:

„В ръководството на развитието на човечеството имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колектив от Посветени и сред този колектив трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата.” (цитиран в „Историческият път на Бялото Братство, том 1“, Влад Пашов)

„Бодхисатва Майтрея, който в миналото, 100 години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло; той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки 100 години, е въплътен също и сега [1911г.] и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос.” (Събр. съч. 130)

„Онзи Бодисатва, който беше въплътен в Йешуа бен Пандира и който се въплъти също и в други личности, постоянно ще идва на Земята, докато след около 3000 години отсега нататък ще се издигне до чина Буда и ще има своя живот на Земята като Майтрейя–Буда…

При всички въплъщения на Бодисатва хората не ще знаят при израстването на детето, също и при неговата младост, че той ще стане Бодисатва. Винаги, когато Бодисатва се ражда,  се показва, че в неговата
30 до 31-та година една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още от най-ранна младост. Но в 30-та до 31-та го-дина той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността в един друг човек, са такива, които са живели в древни времена и ще се явят като дете, а именно индивидуалности като Мойсей, Авраам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно след около 3000 години, ще стане Майтрейя-Буда.

Би било от окултен дилетантизъм,  ако някой би твърдял, че този Майтрейя-Буда могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се показва в неговата собствена сила едва между 30-та и 31-та година, без преди това някой да е обърнал внимание върху него: той ще убеждава чрез неговата собствена сила. И хората би-ха познали най-добре, че някъде не е казана истината, ако някой би казал за един човек по-млад от 30 години, че в него се показва Бодисатва. Именно по това ще се познае истинността…

Aз ви призовавам не да ми вярвате за тези неща,  а да ги проверите с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате. Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени. В епохата на интелектуализма аз не апелирам към вашата вяра в авторитет, а към интелектуалното проверяване на неща-та от ваша страна И Бодисатва на 20-то столетие също не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Май- трейя-Буда, а ще уповава на силата на своето собствено слово и ще стои като човек сам в света…Редицата от Бодисатви и Буди няма нищо общо с космическото битие на Христа и в тялото на Йешу бен Пандира не беше въплътен Христос, а Бодисатва. Христос е бил въплътен в едно физическо тяло само веднъж, а именно само 3 години, а Бодисатва се явява отново на всеки 100 години докато стигне до своя чин Буда. Така ние виждаме как Духовната Наука има днес задачата да бъде един синтез на религиите. Можем да обхванем едната форма на религията в Будизма, другата форма на религията в Християнството. И колкото повече напредваме в бъдещето развитие на човечеството, толкова повече религиите ще се обединяват,  както Буда и самият Христос се обединяват в нашите сърца.” (Събр. съч. 130)

Когато именитият ясновидец и пророк Рудолф Щайнер изрича горните думи, той безгласно поставя важна задача пред всеки ученик, стремящ се към Истината: да открие онзи Светъл дух, който в началото на миналия век е бил въплътен в човешко тяло и натоварен от Бога с важната задача да осветли истинското Христово Учение, което в течение на последните две хилядолетия е било подменено и превърнато в една карикатура на всичко, на което Спасителя ни е учил.

От решаването на тази кардинална задача зависи пряко правилното разбиране на Живота в душата на търсещия Истината. Това изказване на Щайнер, само по себе си, по никакъв начин не посочва конкретната личност, чрез която се проявява този пратеник на Христа. И така трябва да бъде, понеже истинските уроци не се преподават, а трябва всеки сам да достигне до тях по вътрешни пътища.

Както западните, така и източните езотерични школи ни учат, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има дванадесет Велики Същества, които Той изпраща периодично на Земята като Велики Учители, за да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и дарби у най-напредналите души на Земята, които през следващите векове като квас да ги предадат на цялото човечеството. Всяко едно от тези дванадесет Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на най-великият Дух, който някога е слизал на Земята и преди 2000 години очерта Пътя от Земята към Небето и от човека към Бога.

И ако бихме могли да надзърнем ясновидски във великата духовна ложа на Бодхисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те бодхисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те Бодхисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива към 12-те. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно, от епоха в епоха. Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишвакарман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда и Когото ние познаваме като Христос. Той е ръководител и създател на великата ложа на Бодхисатвите. Така че, Учението на всички бодхисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа.

Тази Тайна на Бодхисатвите като едно Велико Братство, е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Затова например първоначалният розенкройцерски орден, се учреден на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от дванадесет Велики Посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц.

Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те Бодхисатви, в средата на които е Христос. Според Херметичната Мъдрост „това, което е долу, е подобно на това, което е горе”. И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт.

* * *

А сега нека се върнем на ключовия въпрос за нашето съвремие – въплъщението през миналия век на този Велик Посветен, за когото Щайнер загатва неведнъж през най-близките си ученици. Друго ценно сведение за неговото разпознаване ни дава Влад Пашов, който пише в своите спомени за Боян Боев:

„След това става студент и през 1908 г., поради временното затваряне на Софийския университет, отива в Германия, в Мюнхен, да завърши учението си. По това време Мюнхен е бил център на дейността на Рудолф Щайнер… В личен разговор Щайнер му казва: „В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои Велик Посветен. И той в България няма да работи, както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и да премине към шестата раса. А там в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка.”

Такъв е смисълът на разговора на Щайнер с брат Боев. По това време Щайнер беше обявил пред своите ученици, че бъдещето е на славянството и че от него ще се развие шестата културна епоха – шестата подраса. Пак по това време той беше писал статия под заглавие „Християнството и славянството”, в която прокарва идеята, че славянството ще приложи християнството в живота си, от което ще се роди новата култура. Усвоил тези идеи за мисията на славянството, разбрал, какво поле за работа има в България, и разбрал, че Учителя е в България, брат Боев се връща от Германия с голям ентусиазъм да работи за Божието дело. Още със завръщането си в Бъглария, той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик.”

* * *

Ванга:

„Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.”

„Четете Дънов, той казва истината.”

* * *

В края на ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака на материалистичната бездуховна култура. Тогава внезапно една светлина блeсна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез своя живот той ни показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура. Учителя ни даде знанията и методите, чрез които сред развалините на стария свят заедно да съградим културата на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи части на едно цяло.

Интересен е фактът, че след векове на духовен мрак, изведнъж, по едно и също време, дойдоха два мощни импулса от Духовните Светове – Школата на Учителя, представяща обновеното богомилско (манихейско) течение и Антропософията на Рудолф Щайнер, като изява на Розенкройцерския Орден, който над половин хилядолетие бе работил за повдигането на човечеството, макар и от своите вътрешни убежища и храмове.

И за това има съвсем основателна причина: Именно сега, две хилядолетия след Мистерията на Голгота, Христовият импулс започва да се разгръща в своя пълен вид. Намираме се на границата на две епохи – краят на Кали Юга (тъмната епоха) и зазоряването на едно Светло бъдеще за всички, избрали да следват Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Едва от няколко десетилетия е възможно, макар и все още за съвсем тесен кръг от най-напредналите души на Земята, да бъде видян Етерният Христос чрез тепърва пробуждащото се етерно ясновидство, и да се работи в съзнателна връзка с Него. Другата причина е, че предстои човечеството да се сблъска със злото в лицето на въплътения Антихрист.

Това ще бъде една своеобразна матура за влизане в Новата Епоха – ще се иска от всяка отделна душа на Земята да покаже какво е научила досега и дали е изградила в себе си качествата и добродетелите, които са необходими, за да бъде допусната в една много по-възвишена култура на братство и свобода.

А сега нека разгледаме отблизо въпроса:

Кой беше Учителя, защо дойде, какво ни остави и най-вече – готови ли сме да го приложим в своя живот?

Земният път на Петър Дънов започва на 12 юли 1864 г. от благочестивия дом на свещеника Константин Дъновски. През април 1854 г. 24-годишният Константин и трима негови приятели потеглят от Варна за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството, но недалеч от Солун се разразява страшна морска буря, някаква военна гемия се блъсва в кораба им и го разбива, а четиримата по чудо се спасяват и успяват да се доберат до бреговете на Солун. Всичко случило се след това е описано от самия Константин Дъновски в брошура от осем страници, отпечатана през 1905 г. – „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий”, дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година”.

В тази църква (по онова време – джамия) младият момък има изключително мистично преживяване – необикновена среща, при която той прозира определения му житейски път, осъзнава задачата си и, в която дори се загатва за предстоящата му важна мисия. Там той среща стар свещеник, който му казва, че трябва да му предаде нещо важно, но затова е нужно отново да се срещнат в същата църква на следващия ден, Велика събота. Отивайки на определеното за срещата място, Константин вижда, че старецът се моли в олтара, след което се приближава към младежа и се обръща към него с думите:

„Синко, за Любов Христова желая да науча откъде си и за какво отиваш в Света гора.”

„Аз му разказах – пише през 1905 г. Константин Дъновски – без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора, какво е желанието и намерението ми – също като на една изповед. Във време на говореното ми старият свещеник изглеждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му, по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот…”

„Драги синко – казва тогава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там – на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде праг за чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа и със залога, който ще ти връча, ще бъде за уверение като от Бога.”

След това тайнственият непознат предава на бащата на Петър Дънов антиминс (парче плат, на което е изобразено погребението на Спасителя Христос и други символични изображения) и го благославя.

Тодор Бъчваров, уредник на списание „Родина”, в книгата си „Заветници на свободата” (1922 г.) коментира финала на брошурата на Дъновски:

„Дядо поп не довършва разказа си и с това прикрива най-мистериозните факти в своя живот, които той е доверил само на верующи: когато тайнственият свещеник му предава антиминса и завършва речта си, става невидим.

И това тъй силно го стреснало младежа, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тази сцена бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той се приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: Синко, Божите пътища са неизследими, иди си с мир!”

Прозрял своята важна мисия, Константин решава да се върне в България, където се жени и става първият български учител и свещеник във Варненски регион. Няколко години по-късно на Петровден се ражда Петър Дънов. От малък той обичал самотните разходки на открито сред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършва средното си образование във Варна и Свищов, а по-късно продължава образованието си в САЩ, където завършва Богословския факултет на Бостънския университет.

Както Христос се въплъти в онази точка от света, където процесът на индивидуализиране беше дошъл до своя връх (еврейския народ мразеше всички, които „не са Авраамово семе” и се беше затворил за всички външни влияния) и от там започна своя победоносен поход срещу злото, така и Петър Дънов (преди духът на Учителя Беинсá Дунó да се всели в него), прекара символичните 7 години  в люлката на материализма и духовната пустота – Америка – за да провери докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Има данни, че там той е присъствал на поне една среща на водачите на Розенкройцерското Братство. Това показва, че те са знаели за неговата предстояща мисия с общочовешко значение още преди неговото Посвещение и влизането му във връзка с Христовия Дух.

Петър Дънов се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Годините от 1895 до 1900 той прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.

Когато един Учител идва на Земята, той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, той възстановява връзките си с Великия Разумен свят, от който той идва. Тези пътища остават отворени за него през целия му живот на Земята. Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание. Тази работа е необходима, тя предшества всяка външна работа. Като осигури връзките си с Великия Разумен свят, той осигурява съдействието и подкрепата на Светлите Същества, които живеят там и те му помагат в неговата работа.

Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които му предстоят. С простота и скромност той казва:

„Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все пак някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.”

На 7 март (т.е. 19 март по нов стил) 1897 година, на тридесет и три годишна възраст, в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинсá Дунó.

По-късно Боян Боев ни разкрива Откровението на Учителя:

„Бях вселен в 1897 г. Беше ми разкрито, че ставам Световен Учител. Това Посвещение е свързано с идването на Новата шеста култура.”

След като Азът на Петър Дънов е свършил своята мисия през тези 33 години, на негово място застава един възвишен дух, който вече не се отъждествява с Петър Дънов и казва:

„Сега ни кръщават „дъновисти”. Това е прозвище, това е позор! Всяко споменаване на думата Дънов е забиване на гвоздей в ръцете ми! Аз сам не съм дъновист!”

И още:

„Ще казват от тщеславие, че в България се родил Учител.

Тъй ще си говорят хората, без да знаят как стоят нещата. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но те не се раждат нито в България, нито някъде другаде”.

А когато един брат се обръща към него с „г-н Дънов”, Учителя отговаря:

„Тук няма никакъв „г-н Дънов”! Той си замина отдавна.”

* * *

Интересно е да отбележим, че Великите Учители действат по закона за подобието и въздействат върху огромни групи от хора чрез единични техни представители. По тази причина Христос избра 12 апостоли, които представяха 12-те зодии. И тъй като хората сме свързани като скачени съдове, и колкото повече общи качества носим, толкова по-близки сме в духовен план, чрез тези 12 апостоли Спасителя повлия благотворно на цялото човечество.

По известна аналогия първоначално Учителя е имал трима ученици, които по своето вероизповедание са били православен, протестант и католик. Чрез тези три личности той нежно и внимателно е работил за облагородяването на целия християнски свят, като е посадил първо в тях, а после и в още по-широк кръг от хора, семената на бъдещата култура.

В своето духовно уединение Петър Дънов е постоянно отворен за посланията на Духа. От 25 юни до 9 юли 1900 г. той получава седем послания, които съдържат съвети и наставления – подготовка в предстоящата му духовна мисия. Те са стъпало към новото разбиране за живота, което предстои да се открие на хората чрез него. Петър Дънов нарича тези послания „Седем разговора с Духа”.

Из „Първи разговор”:

„Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божи. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе.”

Из „Четвърти разговор”:

„Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от Неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство, като Син на Истината, който определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.”

Из „Седми разговор”:

„Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните Времена предизвестяват бъдещите дни.”

През 1901 г. Учителя почва своите пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове. Сказките са със свободен вход и най-често приходът, ако има такъв, отива за ученическите трапезарии или благотворителни дружества. Сказките му привличат много слушатели.

След като завършва една обиколка из северната част на страната, той пише на един от учениците си:

„Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички.”

Впечатляващото е, че след случката през 1897г. незабележимият до вчера Петър Дънов сякаш израства от нищото, несвързан с някаква верига на Учител-ученик. Този нов Посветен стои като сам в света, словото му има изключителна морална сила, говори категорично и убедително като Същество, слязло от шеметни висоти, което е и самата истина.

Той живее в постоянна връзка с Христа – това, което слиза чрез Беинсá Дунó, всъщност е Словото на Христос и съобщава необходимото за нашето време.

Интересно е тук да си припомним  и думите на Щайнер, че характерен белег за инкарнациите на Бодхисатвите е, че се осъществяват, когато предварително подготвеният приемник е на възраст между 30 и 35 години, а също и окултния закон Бодхисатвата, инкарниран на Земята, да не разкрива своята истинска самоличност с цел избягване на обожествяването му.

Самият Беинсá Дунó казва:

„Няма да ви кажа кой съм, за да не си навличате карма!”

Христос се разкри като Божия Син, евреите не го познаха и до днес си плащат. Когато знаеш и поругаваш, последствията са много по-тежки.

* * *

През първите години на 20-ти век Учителя събира своите ученици и постепенно ги подготвя за важната мисия, която имат сред българския народ. Старото съзнание обаче е пуснало дълбоки корени сред последователите му и той среща много препятствия в опитите си да ги пробуди, като на моменти дори е готов да се откаже от тази нелека задача, но в Името Божие устоява на всички трудности и успява. Само той си знае какви вътрешни преживявания е имал, за да изрече на събора с учениците си през 1912 г. следните думи:

„Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията”. Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове”. Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.”

Последните думи са символ на едно велико смирение, сравнимо с умиването на нозете на христовите ученици, когато Той символично ги учи, че Великото трябва да се прекланя пред малкото, защото без него то не може да се прояви и да приложи своята Любов. А без Любовта целият Живот би изгубил смисъла си.

След горните думи Учителя добавя:

„Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България — присъствува и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа. Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо.”

A тук Учителя в прав текст казва, че както и в езотеричните школи в миналото, около него, освен кръга от слушатели, е имало и един вътрешен кръг с най-приближени ученици, за който не знаем почти нищо. Знаем само, че тези, които са били в него, и днес работят рамо до рамо с нас и ги чака тежка работа, защото с големите дарове идва и голямата отговорност.

На 24 февруари 1922 година открива в София Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията му „Трите живота”, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя”. Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 година).

В беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.

Ето как Учителя описва Школата:

„По няколко причини съм ви събрал в тази школа, от които ще спомена три:

1. Да се образува едно общество от хора, които да имат Велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може от тук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството и да ги събуди.
2. За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на шестата раса. Затова сега проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои.
3. Вие сте от Бялото Братство. Един член на Бялото Братство разполага с велики знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство. Аз ви подготвям, за да влезете в Бялото Братство, да станете Бели Братя. Това е великото, за което ви подготвям”.

 

“В тази школа ще трябва първо да се научите да творите, да бъдете носители на добри мисли, добри чувства, за да се образува хармония помежду ви. Тогава много от знанията ще дойдат естествено и Светлината ще проблесне у вас.”

 

„Тази Школа има велико предназначение. Като ученици на Школата, ще бъдете прилежни, защото Христос обича прилежните ученици.”

 

„Целта на Школата е да ви приготви за работа, а вие трябва да дадете съдействието си. Вие оставяте всичката си работа на мене и казвате: «Нашият Учител ще направи това. Господ ще направи това.» Господ ще направи това наполовина, а другата половина – вие. Тази работа не е много голяма, но работа, която вие трябва да свършите.”

 

„… „Хубаво е това, но дайте ни тази магическа пръчица!” – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате Името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките буболечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложен живот. Питам: какво щеше да представя човечеството, ако във всички хора беше вложен този висок морал? Такова учение сектантство ли е? Разделя ли то хората? Ако българите ме бяха послушали, аз бих чукнал с пръчицата си и щях да им оправя всички объркани работи. Но сега няма да го направя. Защо? Защото те не са готови да просят в името на Христа. Нека страдат, за да разберат, че има един Господ в света, че има една абсолютна Правда.”

Според древните традиции на Великото Бяло Братство, което е ръководило човечеството в неговия път през вековете, Учителя потърси първо онези души, които са изпратени да му помагат в делото. Тях призова той в своята обиколка из страната със своите сказки и срещи. И сега, един век по-късно, същите тези души отново са сред нас, следващи начертания път от своя Учител, който и днес работи с тях и всячески им помага за успеха на Христовото дело. По този въпрос Боян Боев – един от най-приближените ученици до Учителя, споделя следното:

„През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя… Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас”.

Учителя каза: „Отсега нататък няма да има раздяла между мене и вас”.

Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете.

На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото:

„Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.” 

Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни – от хиляди години, и второ – че винаги сме били заедно с Учителя.

Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро – Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво. Ние сме като едно ято и се прераждаме от една страна в друга. Учителя каза, че ние от Братството имаме два вида прераждане: един вид прераждане в маловажни епохи, когато нямаме важна работа. Тогава се раждаме пръснати в разни страни. Имаме и друг вид прераждане във важна епоха, когато ни предстои важна работа. Тогава ние се раждаме едновременно и събрани в една страна и с общи усилия изпълняваме задачата, която ни се пада. В маловажните епохи, понеже се раждаме в различни държави, добиваме различни опитности и после, събрани във важните епохи, ние обменяме тия опитности помежду си.”

На друго място, обръщайки се към учениците, Учителя казва:

“Вие сте били с мен в Египет, в Персия, в Халдея, в Асирия и Вавилон, в Палестина, в Гърция, Рим и т.н.”

* * *

Както в Библията, така и в беседите на Учителя, под морализиращите притчи се крие дълбок мистичен смисъл, и който „има уши да чува” може да проникне дълбоко в тайните на Битието. Мнозина обаче се задоволяват само с повърхностен прочит и разбираемо не могат да разберат същността на Учението. Примери за това могат да бъдат взети от всички негови беседи – ето един красноречив:

„Ако искаш да бъдеш здрав, винаги пий вода направо от извора, а не от странични поточета — само така ще се домогнеш до Истината.”

Тази мисъл е вярна както ако я разгледаме в чисто физически план, така и ако я разгледаме в духовен, където здравето е символ на правилния духовен напредък, водата – на Божието Слово, а Изворът – на Божите пратеници, чрез които Истината достига до нас без примесите, които се натрупват от чуждите тълкувания, което се случва при мнозина съвременни проповедници, гурута и „Учители“. Откажем ли да пием от извора, и вместо това да дадем предимство на източници със съмнително качество, шансът да навредим на себе си и на нашите ближни е огромен.

* * *

Как светът прие Учителя?

При посещение в Берлин през 1928 г. един от учениците на Учителя (художникът Борис Георгиев) се среща с Алберт Айнщайн и между двамата възниква близко приятелство. По всяка вероятност чрез него великият учен се е запознал с учението и идеите на Учителя. Много източници твърдят, че през 1989 г., във връзка със 110-годишния юбилей на Алберт Айнщайн, френското радио RTF излъчва избрани изказвания на Айнщайн, между които и следния цитат:

„Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.”

Омраам Михаил Иванов казва за Учителя:

„И православните и протестантите виждаха в Учителя „изгубената овца”, която искаха да приберат отново в редовете на своята Църква. За него обаче истинската Църква бе тази на всички светии, пророци – на Посветените, на великите духовни Учители от всички религии, които са носили светлина на хората през вековете. Тъй като човечеството еволюира, методите, начините и формите не могат да останат същите и всеки от тези Учители идва, за да даде нова форма на същите тези вечни принципи. Всеки от тях е камък от онзи Храм, глава на който е Христос… Веднъж, когато някой го попита: „Как трябва да се наричаме ние?”, Учителя отговори: „Ученици на Бялото Братство”. Виждате ли – той не каза „ученици на Петър Дънов”, а на Бялото Братство, тъй като всички религии водят началото си от него. Бялото Братство постоянно изпраща послания в света, за да просвети народите и нациите. И защо „Бяло”? Разбира се, тук няма връзка с бялата раса, защото това наименование трябва да се разбира чисто символично. По традиция белия цвят се асоциира с доброто и чистотата, а бялата светлина е синтез на всички цветове. Основавайки Бялото Братство, Учителя не създаде Църква. Според него всеки, който работи за доброто, за хармонията и мира в света, принадлежи на Бялото Братство – той е във връзка с всички велики духове от миналото, познати или непознати, които са допринесли и които от невидимия свят продължават да работят за еволюцията на човечеството.”

Големият наш писател и мистик Николай Райнов, в своята книга „Науката срещу Теософията” нарича Учението, дадено от Беинсá Дунó: „розенкройцерство на българска почва”. А знаем (и той го е знаел), че именно в розенкройцерството до идването на Учителя е била пазена и развивана цялата мъдрост на езотеричното християнство.

На 24 април 2013 г. в Карлсбад, Калифорния се срещнаха пред свои последователи Екхарт Толе и Дийпак Чопра. Изненадващо, към края на разговора към двамата се присъедини Уейн Дайър. Той започна обръщението си към публиката със следните думи:

„В своето [духовно] пътуване стигнах до нов вид любов. Четох един велик Учител от България, Петър Дънов, за когото Айнщайн, когато е на върха на популярността си към края на 30-те г. казва: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов”. Петър Дънов говори за различните видове любов. Той казва, че има три вида любов – човешка любов, духовна любов и Божествена любов…”

След тези думи Уейн Дайър развива своето виждане за любовта, на база на прочетеното от Учителя. Видео запис от разговора може да видите тук.

През 1926 година в Япония известното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение „Оомото” приема официално Бялото Братство от България като част от идейно сродните му духовни движения.

“Аз съм един мъдрец, Учителят е в България” – признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.

Списание „Оомото” пише: „Движението „Бяло Братство” е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света.”

През 1996 година при първото си посещение в България световният лидер на модата Пако Рабан се е поклонил на гроба на своя духовен учител Петър Дънов. Пред журналисти той споделя: „Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие”.

* * *

В заключение споделям няколко цитата, в които самият Учител, с огромно смирение и Любов към Бога и към цялото човечество, загатва за своята мисия пред своите ученици:

„Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене.”

„И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърцата да се Любят. Ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това искаме днес в света… Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. Казвам: Моите думи са Божи думи, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи в бъдеще, те ще познаят.”

„Великият Учител представя външно отношение на Бога към хората. Учителя предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава час от светлината си на всички, които искат да се ползуват от нея. Учителя е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.”

„Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Бога, вие ще разберете кой съм аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за себе си, а казвам, че съм дошъл на Земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при мене, да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.”

„Някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм аз. Други питат: «Кой е Христос?» Не е въпросът и кой е Христос. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е велик пророк, Учител или някой от боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност.”

„Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате човешките души, както аз ги обичам.”

„Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога, да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез мене.”

„Някой ме пита: «Ти познаваш ли Христа?» Познавам Го, говоря с Него. Много пъти съм разговарял с Него.”

„Днес всички хора търсят Христа в тая или оная църква. Всички проповедници спорят помежду си в коя църква е Христос или коя църква ще спаси човечеството. Те се страхуват да не би аз да заема мястото на Христа. Никога не съм и мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито аз мога да заема това място, нито те.”

„Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз – можете само да предполагате.”

„Не съм Христос, но Христос е в мене.”

„Аз не искам да знаете кой съм, защото искам да говорят други; ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепци и те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако започне тогава едно гонение, колко от вас ще могат да го изтърпят? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз искам да избегна това – познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма.”

„Аз говоря заради България, говоря заради вас – не говоря заради себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля даже да живея на Земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро, както сега – няма да ви проповядвам. Щом видя, че някой плаче, ще го утеша, без той да ме види – ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, ще бъде добре за вас – тъй ще стане. А ако не вярвате, ще станете на сухи дървета.”

„Мислите ли, че Учителя, като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше. Казвате: «Учителя знае всичко!» Не е така. Аз се радвам, че човек всякога има какво да учи. Радвам се, когато се ограничавам и слизам долу; радвам се, когато съм свободен и се качвам. И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам.“

„Днес и мене ме питат: «Защо говориш така на хората?» Аз съм извор, върша работата си; ако не искаш да ме слушаш – стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, буболечици, мушици – те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и пр. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват.”

„Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Сега още няма да го направя, но това ще бъде. Ако е да се защищавам, има кой да ме защищава. Онези, които ще се застъпят за мене, са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божествено войнство! Питате: Де са, да ги видим! — Ще ги видите.”

„Преди време дойде един брат и ми каза, че някои говорели лошо за Братството. Казах му: Това движение не съм почнал аз по Моя воля, а по нареждане на Бога. Затова туй движение не е човешка работа, а Божествена. И затова всяко препятствие, което ще се постави на пътя на това движение, ще бъде пометено.”

„Аз зная защо съм опасен. Светлината при известни условия в живота е опасна. Те казват, че туй новото учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато владиците и поповете се бият с камъни, авторитета им не се ли намалява? Казват: «Това е опасно учение. Ето опасен човек!» Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, трябва да ми благодарите, че ви казвам Истината в очите. И не само, че ви казвам тази истина, а живея в нея… Някои оспорват думите ми, казват: «Този е свещеник, деца има, жена има, как може без пари?» Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! А владиката, който няма нито жена, нито деца – защо му са пари? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцата на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията Работа влиза. Ако защищавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защищавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.”

„Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени ще говорят на събрание против мене, против моето учение. Те се заблуждават – учение на г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са Донкихотовци. Има едно Божествено Учение, което ми е познато. То е Великото Божествено Учение за Живота, с него аз съм запознат от памтивека.”

„Питат ме какво искам и защо съм дошъл на Земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите – да светите или като свещ, или като газена лампа, или като горящи дърва, или като електрическа лампа. Това ще стане – по тоя въпрос няма две мнения. Ония, които слизат отгоре, казват: «Ние ще обърнем Земята с главата надолу, но ще изгоним дявола от нея. Втори път той, дяволът, няма и да помисли да дойде между нас.» Бог пред нищо няма да се спре. Той е избрал нови средства за действие, които не се подчиняват на никакви наредби и закони. Бог няма да остави никакво средство, което да не приложи – всички нови средства ще бъдат приложени и изпитани. Тогава няма да има особени мнения – всички хора ще мислят еднакво, ще бъдат на един ум. Всички ще спазват правилата: зло на никому няма да мислят, бедните няма да онеправдават, гладните ще задоволяват, болните ще лекуват, бездомните ще приютяват, на немощните нивите ще изорават. Това изисква Новото учение. Всички ще го опитате.”

„Някои сега ни кръщават дъновисти. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име дъновисти. Дъновист – това е псевдоним, аз сам не съм дъновист… И християнството, като му туриха туй име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името… Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в него.”

„Всички съвременни хора, и религиозните в това число, казват като онези 400 пророци по времето на израилския цар „ти лъжеш, не те е пратил Господ – каквото ние казваме е вярно”. Казват: „Кой те е пратил тук да ни говориш, смущаваш?” Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук, на пътя, ще се счупи, а там някъде има друг път, по удобен. Аз съм се явил, за да ви предпазя. След като изпълня своята длъжност, ако ме послушате – добре. Ако ли не – от собствената си опитност ще се научите.”

„Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели Истината на своето време? Не донесе ли Христос една Велика Истина на своето време на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея – било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.”

„Когато Христос дойде на Земята, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот. Но те казаха: «Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме; ти искаш да образуваш секта.» Но Той, както виждате, не създаде секта, макар че от еврейско гледище беше еретик. Някои питат: «Ти правоверен ли си?» — Аз мога да бъда правоверен пред Бога, а от гледището на църквата да не бъда такъв. И за Христос казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след две хиляди години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христос? — Нищо не спечелиха, те се разпръснаха по целия свят.”

„Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение – ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, а първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи.”

„Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно – пръв аз се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.”

„Българският народ е видял от мене само добро, а никога зло. И след това светите старци се осмеляват да ме наричат «лъжеучител»! Това показва какво е тяхното сърце.”

„Бог ви обича и вие трябва да Го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да ви говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Мене ми е тъй неприятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата… Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо. Ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, ако обичате ближния като себе си, ако обичате вашата майка, братя, сестри, слуги, ако обичате бедни, страдащи, немощни с всичкото си сърце, вас ви очаква едно велико бъдеще във всяко едно отношение. Не зная дали ще ме послушате.”

“Често питат: „Ами ти проповядваш ли нещо съобразно църквата?” Аз проповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене.”

„Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина, създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение, имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството, да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху тази Основа на Любовта ще се изгради Новата култура и новите обществени форми. Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат само един Учител – Христос, който ще царува за вечни времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие на земята”.

„Когато се занимавате с мен, трябва да знаете, че за вас не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не, защото когато той действа, не може да се познае кой е той – той се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние тук не можем да се познаваме, защото сме изпратени на работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили.”

„Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; искам да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример.”

„В света има само един Учител и Той е Бог.“

* * *

Заветни думи на Учителя:

При една от последните му нощи, той каза:

„Обичайте всичко, което аз обичам и на което аз се радвам. Служете На всичко, на което аз служа. Любете всичко, което аз любя. Аз отивам за вашето добро и за доброто на България. Не смущавайте Духа ми, радвайте се и веселете се за Мен. Не се обличайте в други форми, освен в която съм ви облякъл. Времето е кратко, будни бъдете и не се отчайвате. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. Моето дело не е само тук, то ще продължи и горе, верни бъдете на призванието си. Мир ви давам на всички и приемете Го. Една малка работа се свърши!”

из „И очите ми видяха Изгрева”, Николай Дойнов

Подготвихме специално видео – „Кой е Петър Дънов?“, в което може да чуете повече за живота на Учителя:

Както и видео – „Кой е Рудолф Щайнер?“: