Да намериш Христос (част 1): Първи стъпки

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен.”

Йоан 3:16

Учителя:

„Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога.”

„Идването на Христос на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот.”

„Христос е това Същество, което дава на земния живот смисъл и значение. Трябваше да се заличи от Земята името Човек, ако не беше Христовият импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога.”

„Стремежът на Христа е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна.”

 

Рудолф Щайнер:

„Това, което наричаме Същност на Христа е, доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха, едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло.”

„Напредък има само когато човек си каже: Аз съм решил да разбера какво е Христос в действителност, как Той слезе. Аз съм решил да участвам чрез собствения си дух в Христовото Дело!”

* * *

Всички Учители и Велики Посветени от предхристиянските времена са насочвали погледа на своите ученици към едно събитие, което е имало да се случи и да измени цялата посока на земното развитие – идването на Великия Слънчев Дух на Земята. Те са били изпратени от Христос, за да подготвят пътя за Него, така че при Неговото идване на Земята и през следващите хилядолетия хората да Го познаят и да Го разберат, доколкото това е възможно според степента на тяхното съзнание и на възприемане на Божественото.

Още Великите Учители на древна Индия са предали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като са го наричали Вишвакарман. Но това знание не проникна в популярните източни учения, а още по-малко в настоящите сенки от тази величествена епоха.

Там това знание е било включено в понятието за Брама – проявеният Бог. А проявеният Бог е именно космичното Слово, което се прояви чрез Исус от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха само смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Това е основната причина, поради която днес източното течение (в неговата популярна форма) няма особено разбиране за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Но докато това се отнася само за общодостъпните версии на тези учения, в същото време Истинските Посветени в индийския клон на Бялото Братство, а и по всички други места на Земята, имат правилни схващания по този тъй важен въпрос. За това четем и в евангелието на Матей (2:1,2):

„А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“

Посветените в древните мистерийни храмове също са знаели за Христос. Те са проповядвали, че един ден това Същество, което те наблюдават в духовния свят, ще слезе на Земята и ще се свърже с едно земно тяло. Така това същество ще стане човек. Това знание е било известно в мистерийните школи на Индия, Персия, Египет, а също и в Европа.

За разлика от западните (публични) школи, източните разчитат на древната мъдрост, без да считат за нужно тя да бъде обновявана успоредно с развитието на човечеството. Затова можем да кажем, че те имат статичен характер и в тях е спрян импулса и ритъма на творческия процес. В същото време западната традиция е динамична и върви с пулса и ритъма на живота. Тя не се основава на спомени от миналото, а преди всичко на тези откровения, които творческият процес на живота във всяка епоха дава на Посветените, имащи директна връзка с Христа. И докато източното предание е обърнато назад и апелира към миналото, западното е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.

Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението, защото това, което е описано в четирите Евангелия от Новия Завет, не само представя действителни исторически събития, но и всяко от тях отговаря на известни мистични факти, изживявани в човешката душа, както и на известни космични факти, случващи се във Вселената.

Неслучайно Учителя казва за Него:

„Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи.”

Окултен факт е, че Христос е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци, a преди 2000 години в Палестина се въплъти в тялото на Исус и чрез Своите Слово и Дела вля в човечеството нови и свежи сили за развитие по пътя към Бога и към съвършенството. Така Той даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога и донесе не само учението за Любовта, както мнозина преди и след Него са правили, но също внесе в земното развитие и самата сила на Любовта , която има за задача да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета и да възкреси в човека всичко, което е умъртвено под влияние на тъмните сили по време на инволюционния период. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, за да разберат и почувстват, че са братя не просто по кръв, а всички те са синове и дъщери на един общ и любящ Баща. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия според Божия Промисъл – проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души, както и обединението на човечеството в едно велико Братство.

Мнозина критици на християнството изтъкват, че християнските Писания отразяват Ученията на древните Езотерични Школи, но това е съвсем логично с оглед на факта, че Истината е една. Разликата е там, че преди Христос тя е била предавана чрез „проводници”, а в един момент за 3 години е слязъл сред нас и Самият Източник на всички откровения и вдъхновения. По същия начин, ако вземем вода от произволно място в една река, а после – от нейния извор, ще се окаже, че (с изключение на малко количество примеси) водата е една и съща.

Но ако беше само за даване на едно учение, един толкова напреднал Дух не би слязъл на Земята да върши това, което може и всеки друг Велик Посветен. В действителност Той дойде и изпълни много по-важна задача, а Учението беше само малка частичка от нея. Затова Йоан в своето евангелие (21:25) казва:

„Има и много други работи, които извърши Исус и за които, ако би се писало подробно, струва ми се, и цял свят не би побрал написаните книги.”

Всяко едно мистично движение идва със специална мисия и има задача да извърши нещо специфично в света. И това се изразява с обновяване на това, което е било проповядвано до този момент, съобразно етапа от развитието ни. В противен случай – ако ще донесе това, което е било донесено по-рано, не би имало никакъв смисъл. Всяко езотерично движение е един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава не е съществувало.

Учителя казва, че Законите на Бялото Братство от сто милиона години не са претърпели никаква промяна. Тогава в какво се състои новото, което всяко едно окултно учение внася в света?

Новото е във формата, в която Истината се представя и методите, които се дават като най-подходящи за определен народ или епоха. Защото във всяка една епоха на човешкото развитие се развиват различни аспекти на човешката природа и затова са необходими различни методи.

В далечното минало ръководителите на човечеството са идвали от различни планети и сфери на нашата Слънчева система, а от Мистерията на Голгота самият Христов дух пое пряко ръководството на човечеството. И колкото по-възвишени Същества поемат ръководството на човечеството, толкова по-мощни сили, енергии и импулси се вливат в нас.

Христос е онзи наш по-голям брат, Който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителя казва:

„Онзи Бог, който говореше на Мойсей и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Йехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа.”

Всички Учители преди и след Христа също са били хора, в които е живял Христос, но (за разлика от събитието преди 2000 години) в тях не е бил изцяло вселен, а частично, редом с Аза на самия човек.

В известен смисъл можем да кажем, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Има голяма разлика между мъдростта (знанието) и живата сила, която действа. Има разлика между това да знаем какво трябва да правим на теория или да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта. Така че днес от нас се иска не просто да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света.

* * *

За правилното разбиране на важната роля на Христа за нашето еволюционно развитие, нужно е да представя накратко задачите, които по Волята Божия са поставени на Земното човечество за настоящия времеви цикъл, който обхваща милиони години.

В дълбок мистичен смисъл Земята също има своите „прераждания”, които изграждат огромни космични епохи. Трите такива прехождащи гигантски периода, които можем да наречем „предишни инкарнации на Земята”, са познати в езотеричното християнство като Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Следващите три след Земния Период пък са Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера и Бъдещ Вулкан. Тези космични периоди нямат почти нищо общо с днешните планети, а условията при тях са били коренно различни от всичко, което днес можем да си представим. Между тях няма плавен преход, а една огромна „космична нощ”, наречена в източните учения „пралайя”. Тя е състояние, при което цялата материя се връща към изначалната си субстанция в хаотично състояние, а през това време всички души, участвали в този космичен цикъл, асимилират плодовете на изминалата епоха и усилено работят над себе си.

Антропософията ни учи още, че в предишното си „прераждане” Земята, заедно с цялата Слънчева система и всички развиващи се в нея души, са имали за цел да развият Мъдростта. Затова днес виждаме, че цялата Природа е буквално пропита с Мъдрост – от най-малката буболечица до кръговрата на водата и смяната на сезоните, необходими за нашето развитие. За разлика от Мъдростта обаче, не можем да кажем, че Любовта е също така „вградена” в природата – хищниците и оцеляването на един вид за сметка на друг е пример за това. За Любов ще можем да говорим едва когато се сбъднат думите от Светото Писание:

„Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.” (Исая 11:6-9)

А в настоящия огромен времеви цикъл, мисията на Земята и на нас като земно човечество е именно да развием Любовта. Ала, както знаем, Любов без Мъдрост и без познаване на Истината не е никаква Любов, и затова човечеството е трябвало да премине през дълъг път, докато стане способно да пробуди и да излъчва Любовта от себе си. Рудолф Щайнер описва това по следния начин:

„Но ако бихме потърсили на Старата Луна (предходния космичен период – бел. Тео) способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност. Тази способност като любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната „Космос на Мъдростта”, а Земята „Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята, се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Бъдещия Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това, което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.

Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята. Така се сменят отношенията в хода на еволюцията и всеки път, когато еволюцията се придвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата, свързани с дадено планетно образувание, се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степени на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества.”

* * *

Главната задача на езотеричното обучение през настоящата епоха е да развие и да организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите. В Мистерийните Школи, предшестващи Християнската ера, кандидатът, в течение на дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот – тогава той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука и на правилата, които Учителя е давал в Школата на Бялото Братство: тук можете прочетете част от тях.

И в онези времена, за да може един Посветен да въздейства върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в трансово (съноподобно) състояние, изваждал е астралното тяло вън от физическото, и тогава е действал върху него с определени окултни методи наука, за да вложи в него импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни в течение, на което време физическото тяло е било в транс. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек – притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии.

В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло. А след това, през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, тези сили работят активно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него способности и добродетели. Така, с течение на времето, ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с които постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се искат усилия и работа.

За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в духовните светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това, че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. Затова древните Посветени казвали:

„Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.”

Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето самосъзнание. Това учение е било изнесено между есеите от Йешуа бен Пандира, и то било причината този Велик Посветен да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Йешуа бен Пандира, се сбъдва – първоначално от съвсем малък брой най-напреднали и зрели души, а тепърва ще се сбъдва за все повече хора, следващи насоките за окултна подготовка и правомерно навлизане в духовните светове, дадени от Посветените на Бялото Братство като Учителя и Рудолф Щайнер.

Това Посвещение, за което е говорил Йешуа бен Пандира, че ще бъде донесено от един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на Земята Христос укрепи човешкия Аз, за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно се противопостави и победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола.

При новото посвещение Учителите не влагат знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание ни предават това знание и ние можем да го приемем при пълна свобода. Това знание, понеже иде от космичното Слово, само по себе си носи мощни импулси, които стимулират скритите сили на човека и организират неговото духовно тяло. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.

Най-голямата разлика между древното и съвременното християнско посвещение е тази, че в миналото този Път беше достъпен само за малцина избраници, а Христос показа един Път, достъпен за всички, които изберат съзнателно да минат по него. Защото Христос иска всички хора да бъдат спасени, а не само единици. По тази причина онова, което е ставало в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, доколкото намери сили в себе си, може да Го следва.

Това има предвид и Христос, като казва:

„Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце.” (Матей 17:22)

Синът Човечески е духовният човек, когото земният човек сам създава и „ражда” от себе си. И тази възможност е дадена на човечеството именно преди 2000 години. Този Син Човечески се предава, дава се като достояние на хората.

Тук е моментът и да припомня един от Вселенските закони, който гласи:

Вратата на Храма на познанието ще се отвори само пред този, който прояви достатъчно търпение, силна воля и упорито постоянстване в усилията си.

А също и един друг важен закон, посочен от Рудолф Щайнер в книгата му „Как се постигат познания за висшите светове“:

„… Обаче преди ученикът да пристъпи към това, необходима е сериозна и упорита работа за пълното пречистване на неговия характер. Той трябва да отстрани от себе си всяка мисъл, стремяща се да превърне извоюваното познание в средство за лично облагодетелствуване. Човек трябва да си обещае, че никога няма да използва за зли цели силата, която добива над  своите себеподобни. Ето защо всички, които се стремят да вникнат в тайните на човешката природа, следва да спазват златното правило на окултното обучение. То гласи: когато правиш една стъпка напред в познанието на окултните истини, направи в същото време и три стъпки напред в моралното усъвършенствуване на своя характер“

Продължава в: „Да намериш Христос“ (втора част) >>

За по-пълното разбиране на следващата част от тази поредица ще бъде полезно да бъдете запознати със следната публикация:

Инволюция и Еволюция