Исус Христос: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят – да свидетелствувам за Истината“

Откъс от беседата „Затова се родих“, държана от Учителя на 10.10.1926г.:

„Аз затова се родих и за това дойдох на този свят, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми.“ (Йоан 18:37)

“Аз затова се родих.” – Когото и да запитате от съвременната култура защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор. Запитайте някоя млада майка защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос. Той казва: Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината…

Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината, Любовта не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.

Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира… Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.

Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на Земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. – Не само затова дойде Христос на Земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията – с търпение и смирение – и това е частично разбиране на Истината.

Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” – Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с Мене каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над Мене, но Аз кръст не нося, прав ходя!”

Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове поставят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените – също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. – Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава…

Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и правя изчисления доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното?

Важно е: защо се интересуват хората от това – какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес?

Казват: “Поне ще научим какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост?…

Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? – Нищо не придобивам…

Най-безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.

Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог – най-умният и най-мъдрият в света – може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” – Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат…

Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” – Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората – всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота.

В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават когато те пожелаят. Човек ще идва тогава като странник, като чужденец на Земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на Земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието…

И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора…

Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят… Слънчевата светлина, която виждате от Земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.

Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.

Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото… Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места…

Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата Земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата Земя, но в Новото Небе и в Новата Земя. Новото Небе и Новата Земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие…

Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!” – Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? – Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.

По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се!” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега!” – Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” – Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат?” – Плачът е признак на живот… Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа…

Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.

Сега, като се върнете у дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: Господи, аз искам да живея добър, правилен живот…

Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука, благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.”

Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите… Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” – Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” … Защо? – Да свидетелствам за Истината.”