Словото – Проявената Божия Любов

"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, кое

“В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.

То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало.

В Него бе животът, и животът бе светлината за човеците.“

Йоан 1:1-4

 

След въведението за Исус и Христос стигаме до една от Тайните около разбирането на Христовата Същност. А тя е, че докато Христос е един изключително напреднал наш брат, има едно Друго Същество, което Се проявява чрез него и това Същество е познато като Първородният, Логосът, Космичното Слово, Проявената Божия Любов.

Това е именно Онзи, Който е “Глава на Бялото Братство” и за Когото евангелист Йоан пише:

“Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.”

същност дори самата дума “Слово” е неправилно преведена в Библията – гръцката дума “логос”, използвана от евангелист Йоан, означава не само „изговарянето“ на словото, което твори, но и мисълта, която предхожда словото и обхваща цялото творение.

Стихът от същото евангелие, че “Словото станало плът” също е един символичен образ, който не следва да се разбира само буквално (в смисъл на плътта на едно тяло), а по-скоро в плътта на всичко, което съществува в цялата Вселена. Така Словото доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души – проявено като Любов, която работи в душите и сърцата. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и се въплътява в тях.

Окултен факт е, че винаги, когато едно възвишено Същество желае да се прояви в по-низши светове, бива подпомогнато от по-ниските йерархии за тази цел, тъй като разликата във вибрациите от Божествения свят до човешкия е огромна и е почти невъзможно това да се случи без специална подготовка. Затова Учителя казва, че за да дойде Христос на Земята е трябвало да намали своите вибрации 78 милиона пъти. Той споделя още:

„Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.”

Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на истинското Християнство, ние не разбираме нашите човешки чувствания и влечения, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него. Тази сила обединява и хармонизира хората като братя и сестри, деца на един общ Баща.

Чрез делото на Христос, Словото, проявено като Любов, се всели в човешките души, за да образува основата на общочовешкото братство.

По този начин, образно казано, Бог действа и се проявява чрез Словото, Словото чрез Слъчевия дух Христос, Христос чрез Исус, а в известна степен и чрез всички други свои пратеници, пророци и апостоли. Това е потвърдено и от Исус Христос в Евангелието от Йоан (5:38):

“И нямате Неговото Слово постоянно в себе си, защото не вярвате в този, когото Той е пратил.”

По аналогичен начин можем да видим и веригата:

Бог – Словото – Христос – Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов

За необходимостта от посредници между Бога и човека свидетелства и друг стих от Библията (Съдии 6:12):

“И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.”

А също и многократно от Учителя, например тук:

„Казвате: “Ап. Павел казал така…” – На ап. Павел му говорил някой дух, на този дух говорил друг, по-висш дух. Знаете ли през колко среди е минала тази мисъл, докато дойде при нас? За да разберете тази мисъл тъй, както е предадена, трябва да я схванете от този първи дух. Не че Павел не е знаел тези неща. Не, той е преживял много работи и като му ударили 7 по 77, започнал да пише много хубаво.“

Причината за това е, че всеки чин в йерархията има директен достъп само до съществата три степени под него. По тази причина ангелите могат да въздействат над растенията, животните и хората, но не и на минералите. Архангелите пък – на животните, хората и ангелите. Затова е казано че растенията са деца са ангелите, а животните – деца на архангелите. По същия закон най-висшите същества, които могат пряко да влияят на хората, са архаите, известни още като началства. Всички йерархии над тях се изявяват чрез трите чина, стоящи непосредствено над нас в еволюцията. Единствено човекът може да вижда минералните вещества и свободно да манипулира с тях, за да ги използва за всички нужди на своя живот.

Затова е казано например, че арх. Михаил е лицето на Христос и чрез Него се проявява Този мощен Дух. По аналогичен начин, колкото по-напреднала е една индивидуалност, с толкова по-мащабни задачи се занимава, като разпределя по-малките задачи между своите по-малки братя. На подобен принцип са устроени дори и земните йерархични структури, където най-високопоставеният взима най-важните решения, а всеки следващ етаж от стълбицата разделя проектите на по-малки задачи и ги разпределя между служителите според техните длъжности и знания.

* * *

А сега нека разгледаме разликата между тези две велики и могъщи Същества, според Словото на Учителя:

  1. Слънчевият дух Христос:

“Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в себе си. Това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красив и светъл слънчев образ.”

 

“Много неща научи Христос на Земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на Земята.”

 

“Христос е онзи бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни.”

 

“Мислите ли, че Учителят като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо ново, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше.”

 

“Като говорим за Христа, трябва да знаем, че Той е Божий посланик, дошъл да изпълни Неговата воля. Такива са били всички пророци. Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега човек с такава Любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на Себе Си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам Човек, на Когото душата е напълно погълната в Бога и Бог напълно се проявява чрез Него.”

 

На друго място в беседите си Учителя нарича Христос:

“най-великата душа, която някога е посещавала Земята”.

  1. Словото (Божията Любов, Христовият Принцип):

“Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно съществува и като колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божи, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божи, съединени в едно, всички Разумни души, които живеят в Божествено единение – това е Христос.”

 

“Някой казва: ‘Ти вярваш ли в Христа?’ В кой Христос? В разпнатия ли? Не, аз вярвам в онзи Христос, Който никога не е бил разпван. Аз зная, че онзи, посланикът на Христа, когото хората разпнаха, това беше един пробен камък, който показа, че хората още не бяха готови за Великата Любов.”

 

“Самоограничението и проявлението на Бога в Битието – това наричаме Христос. Той не е във формата, понеже тя се мени… Като се говори за Христос, ние разбираме първата проява на Бога в Космоса като Любов.”

 

“Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.”

 

“А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всички Го очакват. Че какво е Христос? – Христос, това е Любовта в света. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тези неща, няма и Христос.”

 

“Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа”

 

“Няма друг човек на Земята, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.”

 

“Преди Авраама беше Бог, Христос, Великият Принцип – Любовта.”

 

“Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си – пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело.”

 

“Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Значи като е дошъл на Земята, Христос е станал отражение на Божествената Светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник или отражение на Любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят.”

 

„Преди да беше Авраама, Аз Съм. “Кой е Този „Аз Съм“? Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет.”

 

“Един е Той, макар да го схващат хората ту като исторически, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да се оживеят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога.”

Тук Учителя ни води към разбирането, че всички прояви на Христовия Принцип – на физическия свят, в човешката душа, и в целия Космос, произлизат от един и същ Извор.

 

“Едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.”

 

“Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божи, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.”

 

“Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята – за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух”

 

„Кой е Христос? Аз не говоря за онзи Христос, Когото евреите разпънаха преди две хиляди години. Този Христос беше много слаб човек. Аз ви говоря зе един Христос, Който никога не е бил разпъван в света. Той представлява Великото в света. Него може да наричат Христос, но Той има друго име — свещено име има Той, което вие трябва да знаете.“

 

„Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.“

 

“Като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса като Любов.“

 

“Първата проява на Бога е Логосът, т.е. Разумността, Словото. После се явява Светлината, като резултат на Божественото Проявление.”

 

“Някои наричат Христа Син Божи. Ние не можем да разберем Сина Божи, докато не разберем Любовта. Думата Син подразбира Любовта; тя крие в себе си един от Божествените Методи в света. И когато Христос дойде в света, Той донесе един велик метод за проявяване на Любовта — в тази именно Любов е връзката на безсмъртието. Тази Любов започва със Закона на саможертвата.”

 

“Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христа. Това е буквоядство! Какво представлява Христос? Христос е символ на Божията Любов. Следователно, щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Като казвам, че с Любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам Първичния Живот, Първичния Език, Първичната Любов на голямото разнообразие, в която невежият може да се спаси.”

* * *

В Евангелие от Йоан (14:6), Христос ни казва:

“Аз съм Пътят и Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”

Време е това познание да бъде разбрано, за да избегнем една опасност, към която клонят много съвременни християни – идолизирането на историческата личност Исус Христос, като Църквата официално твърди, че Той е “единосъщен” със Самия Бог.

Това е лъжа!

За да създаде Бог Своето Творение, Той трябва да обособи (еманира) една част от Себе Си и да я прояви като отделно Същество. Как е възможно това ограничено Същество да бъде същото като Абсолюта, Който е безграничен както в пространството, така и във времето? Как може часовникарят да е единосъщен дори и с най-съвършения си часовник?

Христос може да е подобносъщностен, може да е единороден, може дори да е първороден, но нито Той, нито който и да било, ще бъде някога единосъщностен с Бога.

И Сам Христос ни каза вместо да се молим и кланяме на земни идоли или икони, да се обръщаме не към кой да е, а към Бога, Който е над всичко и всички:

“А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята…” (Мат 6:9,10)

Само чрез разбиране на Христос и Неговата роля в цялата еволюция на човечеството ще можем да станем Негови съзнателни и разумни служители. И един ден ще кажем като апостол Павел:

“Вече не аз живея, но Христос живее в мене.”

Суеверие е обаче представата, че е достатъчно само да вярваме, че Христос е Божи Син, за да се спасим. Това по нищо не се различава от схващанията на дивите племена, които се кланят на животински тотеми и идоли с подобни безпочвени надежди.

За да напредваме в своето развитие и да станем истински Божи Синове и Дъщери, ни е необходимо много повече от проповядваното в църквите лековерие – нужни са ни знания.

Нужно е и разбирането, че Христовото пришествие не е еднократно събитие, след което Той се е върнал на Небето, а да осъзнаем ясно, че Той продължава да работи за нашето развитие и днес, и до свършека на света.

И си търси съработницу сред нас.

COMMENTS