Христос – Слънчевият Дух

"Този, който води Мойсей, който се явява на Мойсей в горящия храст, който води народа през пустинята, който прави вода да избликне от скалата, е Госпо

“Този, който води Мойсей, който се явява на Мойсей в горящия храст, който води народа през пустинята, който прави вода да избликне от скалата, е Господ, Христос! Но времето още не е било дошло, Мойсей не го познава, Мойсей го смята за някой друг.”

Учителя

 

„Макар Христос да идва (въплътен на Земята сравнително) късно, Той винаги е присъствал в духовната сфера на Земята. Дори в древните светилища на Атлантида жреците са говорели за „Духа на Слънцето“ – за Христос. В древната Индуска епоха Светите Риши са говорели за „Вишва Карман“, Заратустра в древна Персия говори за „Ахура Маздао“, Хермес – за „Озирис“, а Моисей говори за Силата, която, бидейки вечна, внася хармонизация на временното и естественото; Силата в „Аз съм“ като предвестник на Христос. Всички са говорили за Христос. Но къде Той е могъл да бъде намерен в онези древни времена? В областта, в която само окото на духа може да проникне – в духовния свят. Христос е бил намиран в духовния свят – работещ в него.”

Рудолф Щайнер

 

Когато говорим за Христос, важно е да разберем кой беше онзи възвишен дух, който живя 3 години в тялото Исусово, и който беше толкова напреднал, че бе достигнал до съзнание, при което неговата воля се слива с Божията Воля – както сам Той каза “Аз и Отец едно сме.”

Преди това е важно да направя едно уточнение: Езотеричната традиция ни учи, че всяка планета има дух, който я управлява, а всяко Слънце в Космоса ръководи еволюцията на небесните тела, които се въртят около него.

За нашата част от Космоса тази индивидуалност, която можем да наречем „Духът на Слънцето“ и „Предводителят на цялата Слънчева Система“ е именно онзи Дух, който преди почти 2000 години се всели в тялото на Исус и стана връзка между човека и Самия Бог.

Окултен факт е, че над познатите ни ангелски йерархии (от ангели до Серафими), в необятните духовни висоти, има още много по-напреднали същества. Именно към тези висши йерархии принадлежи и Христос. Те са, които приемат импулсите от Великия център и ги изпращат към нашата изявена Вселена чрез своя посредник – Христос, като дори и над него има още по-висши йерархии. Тези същества, които са отвъд нашите разбирания, образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и Живота.

Важно е обаче да знаем, че Христос, Който преди 2000г. се всели в тялото на Исус, не е Самото Слово, за Което ще стане дума в следващата тема, а един достоен Негов пратеник и служител.

В известен смисъл този Христов дух е Великият Учител на всички същества от нашата Слънчева Система, а Учителите на човечеството като Мелхиседек (Ману), Заратустра, Хермес, Буда и т.н., са неговите ученици. Но и този Христос си има своите Учители, и върви по своя път към още по-големи висоти, които са отвъд всяка възможност да бъдат обхванати от едно човешко съзнание.

Друга разлика е, че Исус, като Велик Учител на човечеството, слиза на Земята многократно във физическо тяло, а Христовият Дух – само веднъж.

В Йоан 1:18 се казва: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.“, но този стих често се изопачава и тълкува неправилно, ако не бъде разбран чрез духовната наука, като „единороден“ се замества с „първороден“, „единствен“, “единосъщностен с Бога“, и т.н.

Рудолф Щайнер обаче разяснява какво е искал да каже евангелиста с тези думи:

„През древните времена, когато са написани Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешки намерения, е “родено от Бога”, то е “единородно”.

Онези, които по рано се наричаха Деца Божи, винаги бяха в известен смисъл “единородни” и учението за Сина Божи е учение за Единородния. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. С други думи, освен физическото раждане, човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа. Раждане, чрез което той става единороден – Дете, или Син на Бога.“

COMMENTS