Мисията на Християнството

Преди 2000 години най-напредналото Същество в нашата Слънчева система се въплъти в 30-годишния Исус от Назарет през гръко-римската епоха и това съвсем не бе произволно. От гледна точка на която и епоха да го погледнем, и независимо от контекста, пришествието на Христос в плът и кръв на Земята, както и последвалите събития на Голгота, са централното събитие в еволюцията на Земята и на човечеството.

Както стана ясно по-рано, Исус и апостолите са били в тясна връзка с есейските среди. Но това съвсем не показва, че учението на Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила, която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може, при проникване във висшите светове, да запази своята будност.

Също така Спасителя спря инволюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите, нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израстна християнството.

В учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник – Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.

До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и хората станаха крайни индивидуалисти и егоисти. С новия импулс на Любовта се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време Земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята, както и човекът, постепенно започват да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието.

В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие чрез смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението – да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но същността не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от Този, Който говори към душата. Така че, същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на Земята и на силите на човешката душа. Затова Учителя казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот.“ И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат.“ Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си, която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи – възкръсна.

* * *

Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството – да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител – Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите.

Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството – да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.

За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък – морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и се превърнали в култове. Също така и народните религии били изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа – да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.

Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на свръхсъзнанието, когато в човека ще се развие интуицията.

Със слизането Си на Земята, Христос вля в човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и укрепят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без Слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразувания във всички области на човешкия живот.

Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и синовни отношения към Бога.

Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва:

„Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте“.

И заключава:

„Това, което направите на Моите братя, на Мене сте го направили.“

Ако не изпълним това Учение, казва Учителя, Господ ще съди света. Ако не изпълним това, за което Христос говори и десет пъти на ден да се молим, нищо няма да постигнем.

Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои. Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.

Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата (славянската) културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота.

Тъй като преди 2000 години една критична част от човечеството вече бе дорасла да премине на следващото стъпало, Христос замени Мойсеевия закон с нов, много по-съвършен и Божествен:

„Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.“ (Мат 5:43-44)

Вселенският закон е такъв, че тези, които използват условията и напредват в своето развитие според Божия план, дърпат цялата еволюция напред  и като квас облагородяват цялото човечество и помагат на по-малките свои братя да вървят редом с тях. За съжаление обаче мнозина не желаят да го сторят и се отдават на неразумен живот, с което отпадат от земната еволюция. Затова днес пътищата пред всяка душа са два – или да приеме Христовия Импулс, или в бъдеще да няма условия за своето развитие на Земята, когато тя бъде изцяло пропита с Христовата Любов. А ето и няколко цитата от Щайнер по тази важна тема:

„Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорат (така Щайнер нарича върховният противник на Христос – бел. авт.). Но това не се случи и така това същество трябваше да се задоволи с отпадъците, които не са проявили склонност към Христовия Принцип, с онези хора, които са останали оковани за Земята; те ще образуват в бъдеще неговите пълчища.“

„Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания.“

„Защо са се случили събитията в Палестина? За да може Божествено -Духовната същност на Христос да получи образа, от който се е нуждаела, за да може да се свърже с човешките души на Земята.“

„Християните не трябва да гледат на Коледа като на празник, който няма отношение към съвремието. Това не е празник, просто ознаменуващ минали събития. В коледните песни не се казва: „Христос беше роден, Христос беше роден.“ Казва се: „Днес Христос се роди.“ Върху думата „днес“ винаги се набляга. Това е важно. Акцентът върху „днес“ трябва да се разбере в светлината на Христовото обещание: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Матей 28:20) Това се повтаря всяка година и ни напомня за връзката между човека и небесата. Показва ни, че онова, което става на небето, трябва да намери място и в хората. Както пътят на слънцето не може да се измени дори малко, без това да предизвика хаос, така и човек трябва да следва пътя си. Хората трябва да постигнат вътрешната хармония и ритъм, демонстрирани от Христос, който беше въплътен в Исус и който ще действа чрез Учителите, определени да водят човечеството през идните векове.“

* * *

Учителя:

„Христос дойде на Земята да разплете и оправи чужда карма – кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Не беше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимият свят беше Му възложил, но кръв излезе от порите Му. На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнението на задачата си човек не е сам – Бог присъства в него и всеки момент го изпитва.“

 

“Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята познава само един подобен случай. Това е случаят с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях.”

 

“Едно трябва да се знае: има ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно Свое задължение, т.е. да изправи една Своя погрешка. В какво се състои погрешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която беше подписал.”