Старото и новото Посвещение

Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите. В миналото, когато е дадено на света източното предание, душата се е проявявала главно чрез астралното тяло – т.е. съзнанието на човека е било в астралното тяло. Затова Учителя казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, представена от астралното тяло, а сега е преместена в главномозъчната система.

В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот – тогава той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. И в онези времена, за да може един Посветен да въздейства върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото, и тогава е действал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек – притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии.

В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло. А след това, през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, тези сили работят активно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него способности и добродетели. Така, с течение на времето, ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се искат усилия и работа.

Онзи, който е намирал Пътя към духовния свят в древните времена чрез Посвещението, можел да каже: “Аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.“ Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали.

За онези епохи това е било в реда на нещата и е било необходима стъпка в развитието на съзнанието на човечеството. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Кандидатите за Посвещение е трябвало да остават все по-малко зависими от онези, които са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят, това Азово съзнание се е заличавало по определен начин – то се е размътвало, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото съзнание е това, с което са свързани всичкият егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят.

Ако Посвещаваният не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово възприятие е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно понижено състояние на съзнанието. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване на будността. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябваше да престане. Това можеше да се постигне бавно и постепенно, но днес то вече е единственият правомерен начин за Посвещение.

За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това, че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. Затова древните Посветени казвали:

„Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.“

Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето самосъзнание. Това учение е било изнесено между есеите от Йешуа бен Пандира, и то било причината този Велик Посветен да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Йешуа бен Пандира, се сбъдна.

Това Посвещение, за което е говорил Йешуа бен Пандира, че ще бъде донесено от един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на Земята Христос укрепи човешкия Аз, за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно се противопостави и победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола.

При новото посвещение Учителите не влагат знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание ни предават това знание и ние можем да го приемем при пълна свобода. Това знание, понеже иде от космичното Слово, само по себе си носи мощни импулси, които стимулират скритите сили на човека и организират неговото духовно тяло. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.

Най-голямата разлика между древното и съвременното християнско посвещение е тази, че в миналото този Път беше достъпен само за малцина избраници, а Христос показа един Път, достъпен за всички, които изберат съзнателно да минат по него. Защото Христос иска всички хора да бъдат спасени, а не само единици. По тази причина онова, което е ставало в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, доколкото намери сили в себе си, може да Го следва.

Това има предвид и Христос, като казва:

„Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце.“ (Матей 17:22)

Синът Човечески е духовният човек, когото земният човек сам създава и „ражда“ от себе си. И тази възможност е дадена на човечеството именно преди 2000 години. Този Син Човечески се предава, дава се като достояние на хората.

Тук е момента и да припомня един от Вселенските закони, който гласи:

Вратата на Храма на познанието ще се отвори само пред този, който прояви достатъчно търпение, силна воля и упорито постоянстване в усилията си.