Мисията на Земята и земното човечество

За правилното разбиране на важната роля на Христа за нашето правилно развитие, нужно е да представя накратко задачите, които по Волята Божия са поставени на Земното човечество за настоящия цикъл, който обхваща милиони години.

В дълбок мистичен смисъл Земята също има своите „прераждания“, които изграждат огромни космични епохи. Трите такива прехождащи гигантски периода, които можем да наречем „предишни инкарнации на Земята“, са познати в езотеричното християнство като Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Следващите три след Земния Период пък са Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера и Бъдещ Вулкан. Тези космични периоди нямат почти нищо общо с днешните планети, а условията при тях са били коренно различни от всичко, което днес можем да си представим. Между тях няма плавен преход, а една огромна „космична нощ“, наречена в източните учения „пралайя“ – това е състояние, при което цялата материя се връща към изначалната си субстанция в хаотично състояние, а през това време всички души, участвали в този космичен цикъл, асимилират плодовете на изминалата епоха.

Антропософията ни учи още, че в предишото си „прераждане“ Земята, заедно с цялата Слънчева система и всички развиващи се души, са имали за цел да развият Мъдростта. Затова днес виждаме, че цялата Природа е буквално пропита с Мъдрост – от най-малката буболечица до кръговрата на водата и смяната на сезоните, необходими за нашето развитие. За разлика от Мъдростта обаче, не можем да кажем, че Любовта е също така „вградена“ в природата – хищниците и оцеляването на един вид за сметка на друг е пример за това. За Любов ще можем да говорим едва когато се сбъднат думите от Светото Писание:

„Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.“ (Исая 11:6-9)

И така достигаме до същността на въпроса: В настоящия огромен времеви цикъл мисията на Земята и на нас като земно човечество е именно да развием Любовта. Ала, както знаем, Любов без Мъдрост и без познаване на Истината не е никаква Любов, и затова човечеството е трябвало да премине през дълъг път, докато стане способно да пробуди и да излъчва Любовта от себе си. Рудолф Щайнер описва това по следния начин:

„Но ако бихме потърсили на Старата Луна способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност. Тази способност като любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната „Космос на Мъдростта“, а Земята „Космос на Любовта“. И както ние, намирайки се на Земята, се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Бъдещия Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.

Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята. Така се сменят отношенията в хода на еволюцията и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата, свързани с дадено планетно образувание, се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества.“

Повече по тази обширна и сложна тема можете да прочетете в книгата „Въведение в Тайната наука“ от Рудолф Щайнер.