Братството на есеите

Братството на есеите е било окултна школа, работила основно през последните един-два века преди идването на Христа. То е съществувало и много по-рано, но тогава е действало по-скрито, като негови представители са били също и пророците Давид, Соломон и много други библейски персонажи.

Есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител – Христос. Това те направиха чрез еврейските пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. В последния етап на своята работа те бяха образували много братски общежития, от които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който е бил колония на есеите, наречени назореи.

Един век преди Христа начело на Братството на Есеите застава един Велик Посветен – Йешуа бен Пандира (Йешуа, син на Пандира). Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен.

Есейското братство е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият – в Палестина, на брега на Мъртво море. Но освен тези центрове, техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет.

Според някои мистици името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. Затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Филон Александрийски пък ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии.

Идеите и разбиранията на есеите са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер, в своята история на философията, говори за голямото сходство на есеите с питагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях:

Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа.

Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността.

Трето, основали своята философия на алегоричните тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.

Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и възнасяли молитви пред изгряващото слънце.

Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.

Шесто, придържали се към дуалистическия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.

Влад Пашов пише за тях:

„Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорейците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение… Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.“

Безспорно есеите и питагорейците, както и всички окултни братства в миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата.

Учителя казва, че есеите са имали за задача да подготвят хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготвят хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Йешуа бен Пандира нашироко прогласяват, че Божественият Дух идва към Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.

Рудолф Щайнер казва, че чрез Йешуа бен Пандира се е проявявал един велик дух, един от 12-те Бодхисатви, които в космичен смисъл са 12-те преки ученика на Христос, чрез които Той ръководи човечеството. Създателят на антропософията ни дава още един важен ключ за този наш благодател:

„И ако днешното човечество, позволявам си само да загатна (на Посветените е строго забранено да разкриват в прав текст толкова дълбоки Истини, тъй като това може да доведе до два сериозни проблема: Първо – до идолопоклоничество и обожествяване на определаната личност; И второ – по важно – ако тя бъде публично назована, може да стане жертва на черна магия и на окултно пленичество, каквото се е случило с Елена Блаватска, макар и по съвсем различни причини. – бел. авт.) това, би имало щастието, в нашата епоха отново да се инкарнира онзи Йешуа бен Пандира, инспириран навремето от великия Бодхисатва, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, тогава той би разглеждал като най-важна своя задача тъкмо посланието за етерния Христос, който ще се появи в етерни облаци, и той би изтъкнал още, че Христовото Събитие се разигра във физическото тяло на Исус от Назарет само веднъж! Това няма да се повтори!

Да допуснем, че онзи Исус, сина на Пандира, който беше умъртвен с камъни приблизително 100 години преди Събитието в Палестина, в едно от преражданията си, т.е. в наши дни, би проповядвал за идването на Христос: Тогава той би говорил не за един Христос, който се явява на физическия план, а за един друг Христос, който се явява в етерни одежди, точно какъвто беше случаят с откровението на Павел пред Дамаск. И тъкмо по това хората биха могли да познаят преродения Йешуа бен Пандира. Обаче от друга страна, те биха видяли и най-същественото: Новото есейство, в чиито среди и най-вече от онзи, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, ние ще научим под каква форма ще се появи Христос в нашата епоха и как непрекъснато да се пазим от погрешни представи за самото, така да се каже, преродено есейство в наши дни.

Съществува един сигурен признак, по който би могъл да бъде разпознат този образно казано повторно възникнал в наши дни Йешуа бен Пандира: Той няма да се представя за Христос. Всички онези, които биха се появили в нашата епоха и биха говорили по един или друг начин, че носят в себе си същата сила, която живя в Исус от Назарет, ще бъдат разкрити тъкмо поради това свое твърдение; те ще се окажат измамни личности, които нямат нищо общо с Йешуа бен Пандира, живял 100 години преди Христос. Да, това твърдение би било един сигурен признак, че тук сме изправени не пред реинкарнирания Йешуа бен Пандира, а пред някакъв лъжепророк, който настоява, че поддържа тесни връзки със самия Христос. В тази област човечеството е застрашено от неимоверно големи опасности.“

Есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, като дори самият Исус се свърза със школата им. Това е подробно описано в цикъла лекции „Петото евангелие“ от Рудолф Щайнер. С есейските среди са били свързани също Йоан Кръстител и апостолите.

Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път („Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.“ (Матей 10:9-11)), същото правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обувки. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че членовете на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо.

Есеите имали за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на Земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него.

Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матей, за когото езотеричната традиция твърди, че е един от учениците (на учениците) на Йешуа бен Пандира.