Лемурийската епоха

„За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост. Само тогава можем да видим неговия висш идеал. Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем „сгъстено пространство“ в малко място – затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество. Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.“

Рудолф Щайнер

„Тези, които не познават миналото, не могат да разберат истинския смисъл на настоящето и целите на бъдещето.“

Максим Горки

Всички истински духовни водачи и Посветени от миналото са насочвали погледа на своите ученици към едно събитие, което има да се случи и ще измени цялата посока на земното развитие – идването на Великия Слънчев дух на Земята. Те са били изпратени от Христос, за да подготвят пътя за Него, така че хората да Го познаят, да Го разберат, доколкото това е възможно.

Още Великите Учители на древна Индия са предали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като са го наричали Вишвакарман. Но това знание не проникна в популярните източни учения, а още по-малко в настоящите сенки от тази величествена епоха. Там това знание е било включено в понятието за Брама – проявеният Бог. А проявеният Бог е именно космичното Слово, което се прояви чрез Исус от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха само смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма особено разбиране за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това обаче се отнася само за популярните версии на тези учения, докато Истинските Посветени в индийския клон на Бялото Братство, а и по всички други места на Земята, имат правилни схващания по този тъй важен въпрос.

Посветените в древните мистерии също са знаели за Христос. Те са проповядвали, че един ден това същество, което те наблюдават в духовния свят, ще слезе на Земята и ще се свърже с едно земно тяло. Така това същество ще стане човек. Това знание е било известно в мистерийните школи на Индия, Персия, Египет.

За разлика от западните (публични) школи, източните разчитат на древната мъдрост, без да считат за нужно тя да бъде обновявана успоредно с развитието на човечеството. Затова можем да кажем, че те имат статичен характер и в тях е спрян импулса и ритъма на творческия процес. В същото време западната традиция е динамична и върви с пулса и ритъма на живота. Тя не се основава на спомени от миналото, а преди всичко на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените, имащи директна връзка с Христа. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.

Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението, защото това, което е описано като исторически събития, не само представя действителни исторически събития, но и всяко от тях отговаря на известни мистични факти, изживявани в човешката душа, както и на известни космични факти, случващи се във Вселената.

„Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи.“

Учителя

Христос е говорил в миналото, чрез устата на всички Велики Учители и Пророци, a преди 2000 години в Палестина се въплъти в тялото на Исус и чрез своите слово и дела вля в човечеството нови и свежи струи на живот. Така Той даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога и донесе не само учението на Любовта, както мнозина преди и след Него са правили, но също внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено под влияние на тъмните сили по време на инволюционния период. До преди Христа, с изключение на най-напредналите души и Посветените, любовта, по-скоро като подсъзнателен импулс, отколкото като съзнателно себеотдаване, е била позната само като родова и полова – точно както при животните.

Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, за да разберат и почувстват, че са братя. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия – проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души, както и обединението на човечеството в едно велико Братство.

Мнозина критици на християнството изтъкват, че християнските Писания отразяват Ученията на древните Окултни Школи, но това е съвсем логично с оглед на факта, че Истината е една. Разликата е там, че преди Христос е била предавана чрез „проводници“, а в един момент за 3 години е слязъл сред нас и Самият Източник на всички откровения и вдъхновения. По същия начин ако вземем вода от една река, а после – от нейния извор, ще се окаже, че с изключение на малко примеси водата е една и съща.

Но ако беше само за даване на едно учение, един толкова напреднал дух не би слязъл на Земята да върши това, което може и всеки друг Велик Посветен. Той дойде и изпълни много по-важна задача, а учението беше съвсем малка частичка от нея. Затова Йоан в своето евангелие (21:25) казва:

„Има и много други работи, които извърши Исус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги.“

Всяко едно окултно движение, което идва в света, идва със специална мисия и има задача да извърши нещо специфично в света. И това се изразява с обновяване на това, което е било проповядвано до този момент, съобразно етапа от развитието ни. В противен случай – ако ще донесе това, което е било донесено по-рано, не би имало никакъв смисъл. Всяко едно окултно движение е един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава не е съществувало.

Учителя казва, че Законите на Бялото Братство от сто милиона години не са претърпели никаква промяна. Тогава в какво се състои новото, което всяко едно окултно учение внася в света? Новото е във формата, в която Истината се представя и методите, които се дават като най-подходящи за определен народ или епоха. Защото във всяка една епоха на човешкото развитие се развиват различни аспекти на човешката природа и затова са необходими различни методи.

В далечното минало ръководителите на човечеството са идвали от различни планети и сфери на нашата Слънчева система, а от Мистерията на Голгота самият Христов дух пое пряко ръководството на човечеството. И колкото по-възвишени Същества поемат ръководството на човечеството, толкова по-мощни сили и енергии се вливат в нас.

Христос е онзи наш по-голям брат, Който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителя казва:

„Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Йехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа.“

Всички Учители преди и след Христа също са били хора, в които е живял Христос, но (за разлика от събитието преди 2000 години) в тях не е бил изцяло вселен, а частично, редом с Аза на самия човек.

В известен смисъл можем да кажем, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Има голяма разлика между мъдростта (знанието) и живата сила, която действа. Има разлика между това да знаем какво трябва да правим на теория или да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта. Така че днес от нас се иска не просто да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света.

* * *

В тази глава с помощта на цитати от Посветените ще представя накратко пътя, който човечеството е изминало от началото на настоящия Земен цикъл от своето развитие. Този път е преминал през 4 огромни епохи (наричани още Раси), известни в мистицизма като Поларианска, Хиперборейска, Лемурийска и Атлантска. Сега се намираме в петата, Арийската епоха, а след нея предстоят още две. През всяка от тези епохи условията са много различни от останалите и това позволява на човечеството да премине през най-разнообразни опитности, които пробуждат различни добродетели и качества у хората. За първите две Раси се знае твърде малко, като е важно да спомена само, че хората все още не са живели във физическия свят, а са обитавали надсетивните светове. Тези светове надминават всичко, което може да бъде описано на съвременен език и разбрано от съвременните хора, затова няма смисъл да се спираме на тях и ще започна краткото представяне на човешката история с Лемурийската Епоха. Изложените в тази глава идеи се основават основно на Розенкройцерската традиция, изнесена от Щайнер. Преди това ще направя само още едно уточнение, което ще помогне за разбирането на темата, която реално би отнела цели книги, но тук детайлното ѝ разискване би ни отклонило от съществените въпроси за нашите времена.

До средата на Лемурийската епоха животът на човечеството все още протичал в по-висшите светове, където хората са били все още двуполови. По това време все още Земята, Слънцето и Луната са били едно цяло и човечеството е живяло редом с висшите йерархии. От един момент нататък, обаче, поради различното темпо на развитие на хората и техните много по-напреднали братя, станало необходимо от Земята да се отдели първо Слънцето (от което в последствие се отделили Венера и Меркурий), а после и Луната.

За доброто на нашето човечество в онези далечни времена то било ръководено стъпка по стъпка от Небесни пратеници. Срещу техния авторитет нямало никакъв бунт, понеже човек още не бил получил свободна воля. Тяхното ръководство трябвало да продължи, докато човек развие своя разсъдък и бъде в състояние да ръководи сам себе си по разумен и безопасен начин. В онези далечни времена хората знаели, че тези пратеници общуват с Боговете и затова те били дълбоко почитани, а техните заповеди – изпълнявани без възражения. Когато човечеството, под настойничеството на тези Същества, достигнало до известна степен на развитие, най-напредналите му представители били поставени под ръководството на тези пратеници, които ги посветили в по-висшите Истини с цел да ги направят водачи на народите. Те ръководели и давали напътствия на кралете за доброто на народа, а не за самовъзвеличаване и присвояване на права за лична полза. В онова време тези Водачи давали свят обет да обучават и подпомагат своя народ, да подкрепят справедливостта и да работят за благосъстоянието му. Водачите пък на свой ред били напътствани от Висшите Същества, които им давали мъдрост и ръководели съжденията им. Поради това, докато те управлявали, народите преуспявали и тогава наистина била Златна Епоха. По ред причини обаче това не е можело да продължи вечно, тъй като било нужно в един момент хората да се научат да се управляват сами и точно това е задачата, която е възложена на родените в настоящата епоха. Лесно е да управляваме другите, ала малцина могат във всеки момент да управляват разумно себе си.

* * *

Въздушната атмосфера на Лемурия била все още твърде сгъстена, като плътна и гъста мъгла, а за сметка на това Земята все още била мека и неуплътнена. Кората на Земята току-що била започнала да се втвърдява на някои места, докато на други била още огнена и между втвърдените острови имало море от вряща, кипяща вода. Вулканичните изригвания и катаклизми бележат времето, когато вътрешният огън ожесточено се борел срещу образуването на твърдата физическа обвивка, която щяла да го затвори. За състоянието на Земята преди тези събития Щайнер казва:

„Бихме си съставили една съвършено погрешна представа, ако бихме си я представили като нашата днешна Земя. Ядрото на тогавашната Земя беше една огнена, кипяща маса. Това ядро би изглеждало като едно огнено ядро, което обаче беше заобиколено от мощни водни, течни маси, не обаче като днешната вода, защото в тези течни маси се съдържаха също металите в течна форма. Във всичко това се намираше човекът, обаче в съвършено друга форма.“

След това върху по-твърдите и сравнително по-студени места човек живеел, заобиколен от гигантски папратови гори и грамадни животни, като формите и на човека, и на животното, били още съвсем пластични. Скелетът тепърва предстояло да бъде формиран и самият човек имал голяма сила за моделиране на собственото си тяло и на телата на заобикалящите го животни. За растителния и животинския свят през онази епоха Щайнер казва:

„Въздухът тогава беше още по-гъст отколкото през Атлантската епоха, а водата — още по-рядка. Също и това, което днес съставлява твърдата земна кора, не беше още така втвърдено, както по-късно. Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета. Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха.“

Говорът на лемурийците се състоял от звуци, подобни на тези в Природата – въздишката на вятъра в гигантските гори, които растели в изобилие в оня свръхтропичен климат, клокоченето на реката, воят на бурята и т.н. За раждането на тялото си тогавашните хора не знаели нищо. Те все още нямали развито зрение и не можели нито да го видят, нито да го чувстват и възприемали събратята си по чисто духовен път. Това било обаче едно вътрешно възприемане, подобно на нашето при сънищата. Така в действителност лемуриецът не съзнавал, че има тяло, както и ние не усещаме, че имаме черен дроб, когато този орган е здрав и при нормални условия съвсем не съзнаваме, нито контролираме неговите процеси. По подобен начин тялото на лемуриеца му служело отлично, макар той да не съзнавал неговото съществуване. Болката била единственото средство, чрез което можел дабъде накаран да чувства своето тяло и външния свят. Всичко, което се отнасяло до размножаването на Расата и раждането, се извършвало под ръководството на Висшите Същества, чиито водач бил Йехова – Елохимът, действащ от Луната върху развитието на човечеството.

Тогава функцията на размножаването се извършвала в подходящото годишно време според астрологичните констелации и се управлявала Ангелските йерархии. Така творческата сила не срещала никакво препятствие и раждането се извършвало безболезнено. Човек не съзнавал раждането, понеже тогава той бил тъй несъзнателен за Физическия Свят, както е сега по време на сън. Единствено при интимния контакт на половете душата чувствала плътта и мъжът „познавал“ своята жена. Това е показано в такива пасажи от Библията, като „Адам познал Ева и тя родила Сит“. А Марииният въпрос – „Как аз ще зачена, когато не познавам никой мъж?“ – също е и ключът, който ни разкрива значението на „Дървото на Познанието“, чийто плод отворил очите на Адам и Ева, така че те станали способни да разпознават доброто и злото. Преди познавали само доброто. Започвайки да упражняват творческата си функция независимо, те, както и техните наследници, били невежи по отношение на звездните влияния. Затова предполагаемото проклятие на Йехова “ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца“ (Битие 3:16) не било всъщност проклятие, а само изложение на резултата, който неминуемо трябва да последва от оперирането с творческата сила, без да се вземат под внимание звездните влияния. Така невежото опериране с творческата сила е главният виновник за болката, страданието и скръбта. Лемуриецът не познавал никаква смърт, защото когато след изтичането на дълги периоди тялото му се износвало, той влизал в друго, без ни най-малко да съзнава промяната. Съзнанието му не било фокусирано във физическия свят, поради което напускането на едно тяло и влизането в друго било като изсъхването и падането на лист от дърво и заместването му с нов. Езикът за лемурийците не бил мъртъв език като нашия – просто подреждане на звукове по определени правила. Всеки изречен от лемуриеца звук имал власт над неговите събратя, над животните и даже над заобикалящата го природа. Поради това силата на речта била използвана с голяма почит като нещо най-свято, но в по-късно времена, когато се отклонили от Божията Воля, затънали дълбоко в черната магия.

Кабалистично грехопадението е описано като преживелица на една двойка, която представлява човечеството. В самото начало съвкуплението се извършвало несъзнателно за участващите, но по-късно то произвеждало едно моментно физическо просветление. Тогава раждането и смъртта не нарушавали съзнанието и затова не съществували за Лемуриеца. Неговото съзнание било отправено навътре. Но щом „техните очи били отворени“ и съзнанието им било отправено навън, към фактите на физическия свят, условията се изменили. Човекът злоупотребявал с половата функция, като я използвал за чувствено задоволяване, и в резултат болката станала спътница на раждането. Тогава неговото съзнание се фокусирало във физическия свят, макар всички неща да не му се представяли в ясно определени очертания преди последната част на Атлантската Епоха. Постепенно, вследствие на прекъсването в съзнанието му при преминаването му в по-висшите светове при смъртта и връщането му във физическия свят при прераждането, човекът дошъл до съзнаването на смъртта.

Човечеството по онова време е било с изключително „притъпено“ съзнание за физическия свят, но за сметка на това хората възприемали като съвсем реален астралния свят. Тогава един клас изостанали и враждебни към напредъка ни същества, познати като Луциферични духове, се изявили на вътрешното човешко съзнание и казали на хората как могат да престанат да бъдат само служители на външни сили и да станат господари и подобни на боговете (ангелските йерархии) – „познаващи доброто и злото“. Този момент от развитието ни е изразен като изкушението в Рая, където „змията“ първо изкушила Ева да „яде от забранения плод“, а после Ева убедила Адам. Тези тъмни духове се изявили първо на жените, тъй като у тях въображението е по-силно развито, а също и връзката с духовните светове. Луциферичните духове влезли във връзка с жените чрез гръбначния стълб и мозъка и тъй като тогава все още съзнанието е било насочено навътре, а не към заобикалящия свят, „Ева“ получила картинна представа и ги видяла като змии, тъй като се свързват с нея чрез змиеобразния гръбначен стълб.

Тези паднали ангели научили хората, че не е необходимо да скърбят, ако телата им умират, тъй като „могат да бъдат подобни на Бога“ и сами да си създават колкото искат нови тела без посредничеството на Висшите Сили. Причината за това злодеяние е, че Луциферичните духове не били изпълнили Божията Воля, когато минавали през човешката си степен на развитие и в резултат на това изостанали от своите събратя – ангелите. Същото ще се случи и с нашите съвременици, които не си „вземат изпитите“ по време на Земното развитие. Та, тези паднали духове, след като били изостанали, нямали вече условия за своето развитие и единственият вариант да намерят такива, бил да отклонят посоката на развитието на човеците и да ги използват за свои цели.

По-голямата част от Лемурийците били подобни на животни и обитаваните от тях тела дегенерирали до днешните варвари и антропоиди, а само малцината пионери били годни да станат семе за четвъртата (Атлантска) Раса. Важно е да обърнем внимание, че само телата са дегенерирали.

В Природата не може да има никакъв застой. Затова, когато определени форми (тела) достигнат своята върховна точка и изпълнят своята мисия, те отстъпват място на нещо ново, по-съвършено, а старите форми започват да се израждат, потъвайки все по-надолу и по-надолу, докато най-после станат съвсем ненужни за човешката еволюция, придобият стерилитет и расата изчезне. По сходен начин предстои пионерите на бялата раса да преминат в една нова, Шеста Раса, за която ще стане дума по-нататък в книгата. Ако тези периодични обновления не биха се случвали, не би имало никакво развитие и хората още щяха да живеят в примитивните и неподходящи за съвременните условия тела на своите предци. Защото новите расови тела са по-гъвкави и пластични и предоставят на прераждащите се души по-големи възможности за усъвършенстване.

Съвременната наука говори само за Еволюция на телата и пропуска да разгледа линиите на дегенерирането на определени форми, което е неизбежно, когато най-напредналите души преминат в следващата, по-напреднала раса, а изоставащите души, които са негодни да се приспособят към една по-съвършена форма, спомагат за дегенерирането на „старата“ раса.

* * *

А ето как Влад Пашов описва първите три огромни епохи (раси) от нашето земно развитие:

„Човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя. Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния свят, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя. Заедно с уплътняването на човешкото тяло се уплътнява и Земята. Най-първо е в етерно състояние, след това във въздушно, водно и най-после се явява твърдата почва. Отначало материята е била мека, пластична и човешкото тяло, което също така е било меко, се е раждало от тази мека материя тъй, както днес растенията изникват от Земята. И това тяло е оставало свързано със Земята, от която е черпело жизнени сили. Като остатък от това състояние е свързването на детския организъм с организма на майката чрез пъпния кордон. Впоследствие това състояние се променя, като пъпния кордон се прерязва. Няма да описвам фазите на това развитие. Циркулацията на кръвта в тялото на човека е продължение на токовете, които тогава са преминавали през цялата Земя, когато тя се е намирала в първичното си състояние. Нервните влакна също така са се продължавали навън, бидейки свързани направо с Майката-Земя. Сега те са отделени от великата нервна система, която някога е обхващала цялата Земя. Същото се отнася и за останалите органи и системи от човешкото устройство.

Тогава човек изцяло е произлизал от Майката-Земя. Всичко, което той понастоящем затваря в своята кожа, някога е изтеглял от Земята. Истинският смисъл на името Адам означава Син на Земята. Всички древни имена съдържат в себе си важни Мистерии. Земята е съдържала всички необходими сили, за да произведе физическия видим човек. Така че, Земята е родила човешката раса. Земята е живо същество и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка – няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло – това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята.“

* * *

А Учителя казва:

„Африка е била континентът на черната раса – тя е част от един друг грамаден континент, който е потънал. Черната магия е културата на тази раса, която заради греховете си е потънала: това са лемурийците. На този континент е имало големи територии. Атлантида е континетът на жълтата раса. Сега идва същото за бялата раса – нейният континент е Европа. Хората от черната раса са били безчувствени, не са имали страдания – ако удариш с желязо ръката му, болка не е чувствал. Представителите на атлантската раса са били хора на чувствата, а на бялата раса – хора на интелекта.“

С тези думи Учителя загатва за един окултен факт. През първата голяма епоха (Поларианската раса) човечеството е било още в стадий на минерал – само с физическо тяло и в трансово съзнание. През втората (Хиперборейска) към него е било добавено етерно тяло и е добило съзнание, сходно на растенията – сън без сънища. Към края на третата (лемурийската), хората вече се сдобиват и с астрално тяло, което отговаря за всички чувства и емоции. Затова Учителя казва, че преди това не са изпитвали болка. Чак след това, през четвъртата епоха (Атлантска) хората са били способни на чувства, усещания, желания. А във втората половина на този период към човешката същност е бил вложен и зародишът на аза, който постепенно сме развили и днес той ни позволява да мислим – преди това размишлението е било съвсем непознат процес и тогавашните хора са се справяли в живота благодарение на една невероятна памет, която днес трудно можем да си представим. За всяка дейност те само първия път учили посредством проба и грешка кое е правилно, и след това, щом се изправят пред сходна ситуация, в съзнанието им изниквал образът на тяхната опитност и подхождали съобразно него. Сега човечеството се подготвя за преминаването в една нова, шеста раса, за която подробно ще стане дума по-нататък в книгата.