Влиянието на различните храни

Учителя:

„Едни храни събуждат физическата енергия, други – чувствата, а трети – умствената енергия.“

“Сладките и мазни храни дават мекота, солените – равновесие. Горчивите трябва да се употребяват в изключителни случаи, те тонират, а киселите активизират, дават енергия… Сладките храни не искат смесване с други, те са лесносмилаеми. Праскова след зарзали или кайсии не върви.”

Жито и Хляб:

„Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.“

„Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни… Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито.“

„Единственото растение, което напълно и съзнателно се жертва, е житото. Също ечемикът и царевицата се жертват, но не така както житото. Крушите, ябълките и другите плодове наполовина се жертват. Може да ядете месо, сирене, яйца, но те не могат да създадат у вас чисто тяло, нито благороден ум. Но основният, главният закон за яденето е любовта. Да ядете само когато ви се яде, да ядете с любов и благодарност.“

„Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото.“ Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?“

„Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има…. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е още топло, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито.”

„В кой вид житото е по-хранително – варено жито или печен хляб? – Според мене вареното жито е по-хранително от хляба.“

„Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма.”

„Житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.”

„Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре и да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат. Да ядат не знаят, да спят не знаят, да гледат не знаят, да дишат не знаят, а искат да са здрави.”

„Не трябва човек да яде какъв да е хляб.“

„Добре е да ви обичат хората, но още със ставането си от сън да опечете хляба си и след това да го ядете заедно с близките около вас. Не оставяйте хляба за другия ден… Ще кажете, че сухият хляб е по-хранителен. Аз не вярвам в това.“

„Едно време хлябът се ядеше пресен, а сега го пекат на сухари, да издържа няколко години. Каква полза ще имате от печен хляб?“

„В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата.“

“Кой хляб е по-хранителен – ечемиченият, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане.”

* * *

Плодовете:

„Всеки плод прилича на хубава, съдържателна книга, върху която са работили стотина професори… Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания.“

„Изобщо, всеки плод служи за проява на една или друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите ще зависи от употребата на различни растения и плодове за храна.“

„Всеки Божествен плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество, ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество.“

„Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод.“

“При сегашните условия не е добре да се храните само с хляб или само с плодове, това е крайност.”

“За да трансформира чувствата cи и да асимилира правилно сока на жлъчката, човек трябва да яде тaкaвa храна, която му е приятна – главно плодове.”

“Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си… Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа… Яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот.“

„Ябълката предава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето му придобива свежест.“

„Динята чисти стомаха и червата… Действа ободрително и слабително. Ако искаш да знаеш как да работиш с хората, яж дини.“

„Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши.”

„Прасковите и белите череши лекуват стомаха. Като ги ядете, сдъвквайте ги добре.“

„Който иска да мисли, трябва да яде лимон.”

„Който е апатичен, всяка сутрин трябва да употребява по едно парче лимон, да се свърже със силите, които действат в него. Киселините в лимона придават активност на човека.”

„Пъпеш ще ядеш, за да бъдеш внимателен, да имаш маниер и обхода с хората.”

„Здравословно е да се ядат черници. И действително, черниците са хубаво ядене за онези, които имат слаб стомах. Лечебно действат.”

* * *

„Бамята дава на човека мекота в характера.“

„Боровинките са особено полезни за стомаха. Те поправят стомаха, регулират неговите енергии.“

„Когато си мрачно настроен и изпитваш песимизъм, яж боб. Но ако се яде много, заболява се от болестта подагра. Да се яде всеки ден не е полезно, един път в седмицата е достатъчно. Човек, който е скържав (стиснат), не бива да яде боб, защото ще стане още по-скържав.“

„Трябва да вариш фасула най-малко в две води, за да извадиш нещо от него. Първата вода на фасула трябва да се хвърля, защото е опасно. Тя е полезна за чистене на лекета… Във втората вода ще нарежеш малко лук и ще изкараш от него отлично ядене.“

„Ами зеленият боб?” – Той е по-добър от сухия.“

„Грахът е добро козметично средство; трябва да се вари без масло и с малко сол.“

„Доматът е останал назад в развитието си… Той се спрял в стомаха. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. Той казва: Освен ядене и пиене, нищо друго не съществува. Яж пий, весели се и бъди благодарен! Имаш ли да ядеш и да пиеш, никаква друга философия не ти трябва.“

„Картофите предават само едно качество на човека: правят го доволен, да се задоволява с малкото. Особено, ако яде картофи при неблагоприятни условия.”

„Не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята, картофите са приели някои вредни елементи.”

„Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха.”

„Трябва ли да се готви без лук? Трябва ли да не режем и пържим лука? – Когато лукът се нареже на ситно и опражи, той губи своята магнетична сила. Ако сварите лука, без да го режете, той не люти. Рязането и пърженето на лука е предисловие на готвенето. Готви без предисловие.”

„Орехите карат човека да мисли.“

„Добре е да употребявате праз лук, обикновен лук, прясно зеле, за които има начини да се запазват и през зимата.“

„Сините патладжани успокояват.”

„Тиква се яде, когато човек трябва да се научи да не се безпокои.”

* * *

Още през първата година на Школата (1922) Учителя дава песента „Сладко медено“ и разяснява пред учениците:

„Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък.”

Солта:

Тук ще обърна внимание на един факт, а след това ще цитирам и Учителя. Сред някои общности в наши дни се шири мнението, че трябва или да консумираме съвсем малко сол, или съвсем да се откажем от нея, защото в противен случай нараствал рискът от сърдечни удари, следствие на повишено кръвно налягане. Но много учени от средите на холистичната медицина са на мнение, че чистата, нерафинирана сол е жизненоважна и условие за доброто здраве. Проблемът е в това, че повечето трапезна сол подлежи на тежка преработка, обезцветяване и добавяне на химикали. В следствие на това към рафинираната сол остават части от избелващите химикали и алуминий, което я превръща в бавнодействаща отрова.

Това обаче не означава, че трябва да спрем солта, а да се насочим към правилния тип, който е минимално преработван. Чистата сол може се добива от древни пещери и от солници до моретата. Тя обикновено се оставя да изсъхне по естествен начин и никога не се избелва или изменя с други средства. Натуралната чиста сол се е консумирала от хората в течение на векове и понякога дори е била един от най-ценните и скъпи ресурси. За това, че в определени неголеми количества тя е необходима, Щайнер говори неведнъж. Например: „Ученици със силно изразен флегматичен или сангвиничен характер често стават повърхностни и невнимателни в училище. Нека да не се пести прекалено солта в храната им.“

Мнението на Учителя е описано в един спомен от ученика му Борис Николов, който по всяка вероятност е достоверно предаден:

„През време на обеда имаше един гост, който препоръчваше безсолна диета и беше фанатик в това отношение. Ние всички се огледахме. Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно.“ Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол!“…“

* * *

Рудолф Щайнер за някои храни:

„Гъбите са изключително вредни: те съдържат пречещи Лунни сили, а всичко, възникнало на Луната, означава втвърдяване. Така също и бобовите храни не са препоръчителни, поради голямото съдържание на азот в тях. Азотът замърсява етерното тяло.“

„Доматът, като се поема в организма, се отделя от него и създава своя собствена организация вътре в организма… Tова потвърждава уточнението на един американец за въздействието на доматите. При известни обстоятелства имат много благоприятни въздействия върху злокачествените заболявания на черния дроб. Защото черният дроб е органът, който работи сравнително с най-голяма независимост в човешкото тяло.

Така че, общо казано, срещу неразположенията на черния дроб може да се действа чрез домати. Защото карциномата, самата тя е изградила себе си като независима, вътре в човешкия или животински организъм. Сега ако се запитаме: Защо това е така? Защо доматът въздейства върху онова, което е независимо вътре в организма? Доматът не желае да излиза от себе си, не иска да остави областта на собствената си силна жизненост. Той иска да остане вътре в нея. Той е най-недружелюбното растение в зеленчуковото царство. Той не желае да взема нищо отвън. Преди всичко той отхвърля всеки тор, който е претърпял процес на загниване. Такъв тор не му харесва. От тук произтича и неговата сила да влияе върху всяка независима организация вътре в човешкия и животинския организъм.”

„Картофът в това отношение е близо до домата… Наистина, изключителното използване на картофа е сред факторите, които са направили човека и животните материалистични, откакто картофът е въведен в Европа. Ние би трябвало да поемаме само необходимото количество картофи, за да стимулираме нашия мозък и природата на главата. Консумирането на картофи не трябва да е непрекъснато.

Храна като картофа много се различава например от пълнозърнестия хляб. Ако човек яде качествен хляб, той храносмила всички вещества на зърната на житото и ръжта, по един здравословен начин в храносмилателния тракт. В резултат главата получава само духовната част на житото и ръжта, което за нея е правилно. Така човек вижда, че съвременното човечество е съсипано от ядене на картофи. Фактически картофът е донесъл значително по-лошото здраве на хората през последните няколко века.

Хора, които ядат много картофи нямат силни мисли, но имат тежки сънища. Ако се налага да яде картофи през цялото време, човек ще бъде непрекъснато уморен и би искал винаги да спи и сънува. Следователно храната, която човек фактически приема, оказва важно влияние върху историята на цивилизацията.“

„Ако някои яде червено цвекло, той се изпълва с желание да мисли. Това става напълно несъзнателно. А ако човек яде картофи, той има желание само отново скоро пак да яде. Картофът кара човек бързо да огладнява, тъй като картофът не достига до главата. Червеното цвекло задоволява глада толкова бързо, защото – и това е важно – то отива право в главата, а главата е най-важната. Цвеклото изпълва главата с активност, когато отива право в нея.

За хора, които са склонни да хващат глисти, е добре да ядат цвекло.

Цвеклото не е отрова, но то трови глистите и вие можете да откриете, че цвеклото има най-силен ефект против глисти по време на пълнолуние.“

„Aко човек има нужда да подсили своето мислене, тогава би трябвало да използва соления стимулант на репичките. Ако някои не е активен в главата си, добре е да консумира репички, тъй като те биха активизирали малко неговите мисли… И дори ако не е необходимо човек да бъде много активен, мислите просто идват при него, когато яде репички, такива силни мисли, които пораждат и силни сънища.“

„За възрастните хора медът има изключително благотворно въздействие. При децата подобно въздействие има млякото. Медът ни помага да изградим нашите тела и следователно е много препоръчителен за хора, които застаряват. Той е много здравословна храна. Но човек не бива да консумира твърде много наведнъж… Здравият човек усеща точно колко мед може да изяде.“

„Разбира се, в най-първите седмици бебетата трябва да пият само мляко; медът в тази възраст няма да има никакъв ефект. Медът съдържа енергии, които дават на човешкото тяло стабилност. Тези неща би трябвало да се разбират.“

„Днес медът би трябвало да играе по-голяма роля в човешкото хранене. Ако медицината би могла да има по-голямо влияние върху социалния живот на човека, аз бих казал, че е много полезно хора, на които им предстои да се оженят, да консумират профилактично мед. Тогава те не биха имали рахитични деца, защото медът, когато бъде асимилиран, може да въздейства върху възпроизводителните процеси и да даде подходяща форма на тялото на детето. Медът, консумиран от родителите и главно от майката, работи върху структурата на костите на детето.“