Законите на Природата

„Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от Природата.“

Едгар Кейси

Учителя:

„Когато изучаваме живата природа, трябва да я разглеждаме като една книга, оставена пред нас за проучване. Всички животни, всички растения, всички звезди са Божествените азбука, слогове и предложения на невидимия свят. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия. Следователно, туй видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят.“

“Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато Слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи. Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата Природа – между минералите, растенията и животните. Ще кажете, че минералите и растенията са безгласни – Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно в нея. Който има уши, той може да слуша говора на Природата и да я разбира. Всички мистици схващат Природата като музика, говор и песен – така тя проповядва и поучава хората. Няма проповедник в света, който може да се сравни с Природата.“

„Окултният ученик трябва да вижда навсякъде Божия Промисъл – т. е. проявите на Любовта. Тя се проявява както в големите, така и в малките неща.“

„Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свършат. Има въглища за милиарди векове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища – с разумни въглища, които не образуват дим.“

Тук Учителя според мен загатва за електричеството, магнетизма и една трета сила, която са владели Атлантите и са използвали като неизчерпаем енергиен източник за своите нужди, включително и за летателни апарати, надминаващи в своето съвършенство всичките ни представи. Мистиците наричат тази енергия „Врил“. Това, разбира се, изобщо не е повод да пропилеем всички други ресурси, понеже има план Б, но определено е по-рационална идея от тази, че бихме могли да се преселим на Луната или на Марс.

„Изворите и разните планински върхове са в известно съотношение с нас. Мусала има известно влияние върху нас. Витоша оказва друго влияние. Различните реки също упражняват различно влияние върху нас, при това тия, които текат към изток, имат едно влияние, а ония, които текат към запад, към север или към юг, имат съвсем друго влияние.“

„Боси трябва да ходите лятно време, особено в началото на месец май, за да може краката ви да са във връзка със Земята, да може да премине у вас електричество и земен магнетизъм. Онези от вас които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само 1-2 часа след като изгрее Слънцето. Това е хубаво. Аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев Слънце, но извън града, на някоя хубава местност.“

„Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ú склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина.“

* * *

А ето и нещо интересно, което споделя Щайнер за нашето влияние върху всичко, което се случва в Природата:

„Настоящата епоха – разглеждаме я в широк смисъл като периода от великата атлантска катастрофа насам – беше предшествана от самата Атлантска епоха, когато континентите Европа, Африка и Америка не съществуваха в днешната си форма. По онова време имаше един главен континент на земята – Атлантида, както го наричат – който се простираше в областта, която сега се заема от Атлантическия океан. Знаете също, че в определен период на тази атлантска еволюция се развихри необуздана неморалност сред тогавашния цивилизован свят. Човешките същества имаха много по-голяма власт над природните сили, като те си присвоиха и употребяваха тези сили за зли цели. И така, можем да видим назад във времето една епоха на широко разпространена безнравственост. А след това настъпи великата атлантска катастрофа.

Ортодоксалният геолог естествено ще проследи тази катастрофа в процесите на минералния свят; всъщност е факт, че една част от земята е потънала, а друга се е издигнала. Но на тези, които основават мисленето си върху принципите на модерното природознание, не би им хрумнало да си кажат, че нравите и заниманията на човешките същества са били сред причините за тези процеси. А те са такива! Самата истина е, че атлантската катастрофа беше резултат от делата на хората по земята.

Външните, минералните причини не са единствените за тези велики катастрофи, които настъпват в земната еволюция. Трябва да търсим причини, намиращи се в сферата на човешките действия и импулси. Самото човечество също принадлежи към веригата от причинни сили в земното съществуване. И това не важи само за такива мощни и епохални събития, но и за всичко, което се случва по всяко време.

И така, връзката между онова, което се дължи на човешките същества и космическите събития, и земните събития, остава скрита. В този смисъл цялото наше природознание не е нищо повече от една голяма, всеобхватна илюзия. Защото, ако искате да разберете всички истински причини, няма да ги откриете, като изучавате само минералното, растителното и животинското царство…

Според съвременните предубеждения, има нещо неумолимо в игрите на природата – всъщност това е удобна мисъл за учените материалисти. Те си представят, че земното развитие ще остане същото и ако не съществуваха хора; че независимо дали са добродетелни или не, това няма съществено значение или не променя нищо. Обаче това не е така! Най-важните причини за събитията на земята не са извън човешките същества; те са в самото човечество. А ако земното съзнание се разшири до космическо съзнание, човечеството трябва да разбере, че Земята – не за кратко, а за продължително време – се превръща в негов образ, в подобие на самото човечество.

Няма по-добър начин да приспиш хората от този – да им вмениш, че нямат никакво влияние върху хода на земното развитие. Това свежда отговорността до един индивид, до отделната личност. Истината е, че отговорността за хода на земното развитие през времето на космическите еони се намира в човечеството. Всеки трябва да чувства себе си като член на човечеството, а Земята – като тяло на това човечество.“

* * *

Много суеверия се ширят и по въпроса за магиите, чудесата и необяснимите феномени. Разпространено е схващането, че „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон.“ Това е тотална заблуда. А невежеството стига дотам, че материалистично настроените приемат необяснимите феномени за илюзии и фантазии, а неразумните, които обаче се смятат за просветени, ги слагат под общ знаменател: „дело на дявола“.

Всичко това се дължи на факта, че съвременните хора си нямат ни най-малка идея за повечето от природните закони и затова са далеч от Истината.

Думата „магьосник“ произлиза от древната титла „Магициан“, използвана в миналото за прослава и отличие. Тя е производна от МАГК, МАХ (от хинди или на санскрит) и означава „велик“, т.е. човек, добре познаващ тайното, езотерично знание; свещенодействащ човек. Сега обаче тя е придобила съвсем изопачено значение, което не отговаря на истинския й смисъл. В миналото тази дума била синоним на всичко, което се уважавало и почитало; символизирала е ученост и мъдрост. Според съвременните духовници обаче тя е принизена до понятието „фокусник“, „шарлатанин“, или човек „който е продал душата си на дявола“, злоупотребявайки със своето знание и използвайки го за зли и опасни цели. Суеверните глупаци приемат мага за зъл магьосник. Християните явно забравят, че Мойсей също е извършвал действия, които според техните критерии биха могли да бъдат наречени магия. За пророк Даниил пък е казано в прав текст следното:

„Цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, – сам баща ти, царят – защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли.“ (Даниил 5:11,12)

Нещо, което може да бъде наречено магия според съвременните религиозни разбирания, е описано и в книгата на Исус Навин, гл. 6, когато се говори за събарянето на крепостните стени на Йерихон:

„И да идете около града всички ратници мъже, да обиколите града веднъж. Така да правите шест деня. И седем свещеници да носят пред ковчега възклицателни тръби. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с тръбите. И когато затръбят с възклицателен рог продължително, като чуете гласа на тръбите, всички люде да възкликнат с голямо възклицание. И ще паднат градските стени на мястото си и людете ще влязат.“

Питам: И как в наши дни църковните служители, без дара на ясновидството, преценяват кой говори и върши нещо от Бога, и кой от себе си?

В действителност магиите, както и чудесата, не представляват по никакъв начин нарушение на физичните закони, а точно обратното – тяхното дълбоко познаване и използване за различни цели – добри или зли. Никой (дори Исус Христос) никога не е нарушавал тези Божествени закони, понеже на тях се основава цялото Битие.

Как тогава се обясняват феномени като левитация, материализиране на предмети, влияние върху обекти без никакво съприкосновение?

Дори и днешната наука вече доказа, че всичко около нас е енергия, вибрации, вълни. По сходен начин и когато един адепт, който години наред е работил над своите тела и ги е превърнал в съвършени инструменти за своя дух, може до такава степен да концентрира мисълта си, че да я сгъсти (материализира) в определена форма. Има множество документирани случаи, особено от Индия, в които факири чрез силата на волята си са сътворявали най-различни неща – например храни, които след това били консумирани от свидетелите, описващи събитията, досущ като истински. Елена Блаватска разказва за доста подобни случаи от пътуванията си в Индия. А ето и думите на Учителя:

„Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате – европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения… Ако вярващият приложи своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче за истински вярващите, за учените, не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в Природата и в живота, се подчинява на разумни закони.“

 

„От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемични хляба 4-5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които можели да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали в благородни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемични хляба, но трябва да разбира съответния закон на Природата за превръщане на материята.“

 

„Какво прави адептът на Земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, нуждае се от пари; който има вяра, и без пари може.“

 

„Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат – Бог е, Който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли; вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят.“

По същия начин чрез концентрирани мисли, насочени към определен човек, той може да бъде излекуван.

Друг пример за интересно явление дава Елена Блаватска – левитацията:

„Земята фактически е магнитно тяло (както са установили учените) – Парацелз още преди триста години е твърдял, че тя представлява един огромен магнит. Земята е наситена с особен вид електричество (ще го наречем положително), което тя изработва непрекъснато чрез спонтанно действие в себе си като център на движението. Човешкото тяло, както и другите материални форми, са заредени с противоположен вид електричество – отрицателно. Органичните и неорганичните тела, ако се оставят сами на себе си, постоянно развиват в себе си и се зареждат с електричество, противоположно на земното. Всъщност за какво става дума? Просто за земното притегляне… Как тогава можем да се избавим от това притегляне? Съгласно гореизложения закон на електричеството, съществува притегляне между нашата планета и организмите на нея, което ги задържа на повърхността на земята. Законът на притеглянето обаче в много случаи е бил нарушаван от левитацията на хора и неодушевени предмети. Как да обясним това? Състоянието на нашите физически системи – казват философите-теурзи – в значителна степен зависи от въздействието на нашата воля. Добре управляваната воля може да направи „чудеса“; всъщност тя може да извърши смяната на електрическата полярност от отрицателна в положителна и тогава човек ще премине по отношение на земята в състояние на отблъскване и „притеглянето“ за него ще престане да съществува. Съвсем естествено е, че при това положение той ще се понесе нагоре и ще се издига, докато отблъскващата сила не се изчерпи. Височината на неговата левитация ще се измерва с по-голямата или по-малката му способност да зарежда своето тяло с положително електричество. След като човек веднъж овладее тази власт над физическите сили, после преходът от земното привличане към левитацията може да стане не по-труден от дишането.“

Оттук разбираме, че всичко се подчинява на строго дефинирани закони, които обаче са достояние само на достойните ученици, които са готови да ги използват единствено за общото благо, без да търсят каквато и да било изгода.

Учителя пък казва по темата:

„Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята. Мисълта ви да бъде толкоз силна, че като мислите за Небето, за духовния свят, както седиш в стаята си, поне на четири пръста да се повдигнеш от земята, че краката ти да не опират на пода. Докато ти поне с един пръст не се вдигнеш, то концентрацията ти е обикновена.“

„Има учени, които не вярват в магията. Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може да носи слабите хора. Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Както силният носи слабия на гърба си, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си… Всеки човек, на когото мисълта е силна, влияе на слабите.“

„Магьосник, маг е човек, който разполага със знания, с мъдрост. Знаем, че знанието облагородява. Значи магьосникът е мъдър, добър човек. Всеки, който се занимава с магия, впряга ума си на работа. Преди това умът му е бил в бездействие, а сега работи…“

Евангелието ни показва, че зад природните явления (например зад вятъра) също стоят духовни същества:

„И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.“

Марко 4:39

От това разбираме, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. Христос се обръща не към механичния вятър, но към тези, които го произвеждат – природните духове на въздуха и водата.

Разбираме още, че Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите:

„И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.“ (Матей 10:1)

Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто, както на всички човеци, така и на всички същества. За да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила, и я дава на тези, които са достойни за нея.

Друг случай, който ни показва власт над природните стихии (и който дядо поп би определил като магия) е описан и в Лука 9:54:

„Като видяха това учениците Му Иаков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?“

Това ни показва, че учениците Христови са можели да свалят огън от небето. Това е пак една окултна способност, която е достояние на малцина и съвременните религиозни братя в черно биха нарекли магия, дело на дявола.