Човешкото царство

Учителя:

„В Животинското царство всички са наредени по силата си, защото този, който има сила, има право. В Човешкото царство този, който има по-силен ум, негово е правото. А в Духовния свят този, който има по-добро сърце, негово е правото. В Небето власт се дава на съвършените, които имат Любов, Мъдрост и Справедливост, а на онзи, който не е съвършен, му се дава малка власт.

Човек трябва да отдава нужното почитание и уважение на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение – това изисква и Новото учение от всеки нас. И вол да срещнете, ще му отдадете нужното почитание и уважение и ще знаете, че и той има известни права. Божията Справедливост има предвид не само хората, но и всички живи същества – от най-големите до най-малките. И ние трябва да им отдадем полагаемото, което изисква Справедливостта. Бог е предвидил всичко за всички същества и то не само за една година, но за през целия им живот.“

“Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират Великите сили на Живата Природа. Ето защо, под думата „човек“ се разбира сбор от всички добродетели. Който не представя такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.”

“Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса. Защото там, където има ограничение, има и страдания.”

“Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай, той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах.”

“Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо у човека, което не умира – и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява.”

“Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка, и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината.

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.

Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: От обикновен човек той става талантлив, после гениален; след това светия и най-после – Учител.

Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна Вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат  те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.

Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на „Небето“. Той ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус.”

“Човешкият дух е слязъл на Земята от около 250 милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тези двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият, почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества обаче, от гледище на ангелите например, човек все още е едно малко дете. Тези 250 милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години.

Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот.

Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.”

“Имайте предвид едно: Въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.

Човек се учи едновременно в три училища. На Земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В Духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.”

“Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен Човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо и всеки човек тук на Земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно.

И затова дръж постоянно в ума си мисълта:

Човек е най-великото създание на Земята.

Радвай се, че носиш името човек!

Стреми се да отговаряш на това име!

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.

Ти все още не знаеш какво си.”

“В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.

Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият.”

“По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще, аз разбирам вечно божественото. Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право. Само глупавият мисли, каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение – той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света. Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.

Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: Умен човек, може да бъде само добродетелният човек.

А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става.“ Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен дух.”

“Вие питате, защо сте дошли на Земята? Казвам ви:

Да проявите Божията Любов.

Да проявите Божията Мъдрост.

Да проявите Божията Истина.

Да проявите Божията Правда.

Да проявите Божията Добродетел.

Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.

И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла.Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове“. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.

И Христос иска сега да Му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план.

Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.”

„Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „родения от Бога“, е казано в Писането, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.”

„Човек има седем тела, в които има 49 сетива. Чрез тези сетива той се свързва с другите светове. В човешкия мозък има 49 центъра. За сега се пробужда само шестото чувство, за в бъдеще ще станат 12 тела с 12 сетива.”

Рудолф Щайнер:

„Чувства, усещания и волеви импулси имат също и животинските групови азове. Мисията на човека е да развие любовта тук на Земята; това липсва при животните. Основният елемент на груповите азове на животните е мъдростта, както основният елемент на човешките азове е любовта.“

* * *

И докато сме на темата за отделните царства, използвам случая да кажа няколко думи за популярната заблуда, че хората са произлезли от маймуните. Колкото и да звучи чудно, в действително истината е точно обратната:

Не хората са възникнали от еволюиралите маймуни, а маймуните – от изостаналите човеци. Може да се каже, че маймуните са най-дегенериралите остатъци от онова, което някога било човешка форма. Причината за това е, че успоредно с еволюцията на съзнанието се осъществява и еволюция на формите (телата) на хората. Във всеки един етап най-напредналите души сред човечеството развиват нови, по-съвършени тела, които в бъдеще ще станат достояние за все повече хора, които са дорасли за тази стъпка напред. И обратното – най-изостаналите души последни напускат телата, устроени по стария начин. Под влиянието на тези изоставащи души въпросните форми все повече и повече дегенерират, докато се превърнат в нещо, което повече не може да продължи да съществува и отпаднат тотално от еволюцията. По такъв начин са се създали расите, като черната е последният остатък от лемурийската епоха, чиито представители могат да бъдат открити сред аборигените, а жълтата и червената – от атлантското човечество. Това изобщо не означава, че тогава хората са изглеждали така, а само, че след ред преобразувания както в цялата Природа, така и в човека, са достигнали до настоящия етап на развитие. И както сега бялата раса е най-високо развита и в нея се въплъщават най-напредналите човешки души, в бъдеще тя също ще бъде изместена от новата, наричана още от Учителя „синовете Божи“ или „светещата раса“, в която постепенно през следващите няколко хиляди години ще преминат душите, които са готови.

Учителя казва:

„Маймуните са произлезли, след като човек е съгрешил. Учените хора, окултистите казват, че маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои станаха маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция.“

 

„Животните са нашите по-малки братя. Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа. Дегенерацията от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят между хората. Маймуните са изостанали в развитието си хора.“

* * *

„На земята са съществували много по-стари цивилизации от нашата, а в Космоса съществува паралелно с нашия и много по-развит разум. Човешката цивилизация е на равнището на „детската възраст“ на разума.“

Ванга