Животинското царство

„Защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка.“

Еклесиаст 3:19

Учителя:

„Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие – и между животните, и между хората. Само между неразумните хора съществува насилие. Всяко насилие, спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух.

Казват: „Не убивай!“ Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал.

Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите – тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие.

Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях…

Това, което Бог е създал, нямаме право да го унищожаваме.“

„Обичай всяко дърво, всяко цвете и всяко животно като себе си.“

„Ние се оплакваме от котките, но котките носят любовта. Ако имате един болен и една котка дойде в дома ви, непременно болният ще оздравее.“

„Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? — От изпаренията се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които идват всичките злини в органическия свят. За да се сложи равновесие в Природата, тя трябваше да отдели около 100,000,000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война (има се предвид Първата световна война) се пусна около 200,000,000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот.“

„Насилието, което се упражнява над животните, определени за клане, ги смущава, внася различни отрови, страх в техния организъм, които минават и в човешкия организъм. Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения. Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна – атлантската раса например. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Не само зъбите ще са развалени и косите ще опадат от много ядене на месо. Една от причините за болестите на съвременното човечество са именно тези страшни отрови.“

„Само човек е запознат с духовния свят. Животните абсолютно никаква представа нямат от духовния свят. Те виждат някои работи от другия свят и се плашат. Те считат, че всички тези неща, които виждат, са от този свят. Има животни, които виждат умрели хора и се плашат от тях. Кучето вижда умрелите хора. Седи в някой ъгъл, гледа някое видение и лае. Човек казва: „Това куче лае въздуха.“ Това куче вижда човека и го гони. Кучето не може да предположи, че има свят на духове, за кучето това видение е разбойник, неканен гост и лае.“

* * *

С последната мисъл Учителя изказва един окултен факт – че животните имат способност да виждат духовните същества около нас и то буквално като част от нашия свят. Затова има много случаи, в които домашни любимци внезапно реагират без нищо, доловимо от нашите сетива да се е случило, а също и понякога правят опити да се отъркват в невидими тела, смятащи ги за материални.

По въпроса как ни виждат животните, Щайнер казва:

„Нелепо е да се вярва, че животното, също и висшите животни, виждат света така, както го вижда човекът. Но напълно неразбираемо по тази точка е онова, което важи за съвременния човек. Той вярва, когато стои срещу кон, че конят го вижда също така, както и той – коня. Какво по-естествено за съвременния човек от това да вярва, че, понеже конят мълчи, той го вижда по съвсем същия начин. Ала все пак, това е пълна нелепост. – Колкото малко човек, ненадарен с ясновидство, вижда ангела, също толкова малко един ненадарен с ясновидство кон вижда човека, защото за коня човекът битува не просто като физична същност, а само като духовна същност и понеже конят все пак е надарен с известно ясновидство, той възприема човека, от своя гледна точка, като ангелоподобна същност. Това, което конят вижда в човека, е съвсем различно от онова, което ние виждаме в коня. Когато обикаляме наоколо, ние, дори за висшите животни, сме направо призрачни същества. Ако някога животните биха могли да говорят техния собствен език, не така, както днес карат животните да “говорят”, а вътре в техния собствен език, там човекът би видял, че на животното изобщо не му хрумва да разглежда хората като равностойни същества, а като висшестоящи такива, като призракоподобни същества. Ако биха разглеждали своето собствено тяло като от плът и кръв, те определено не биха разглеждали човешкото тяло като съставено от плът и кръв. Когато днес изричаме това, то, от само себе си се разбира, че звучи за мозъците на съвремието като чиста нелепица – толкова отдалечено е съвремието от Истината.“

А ето и един случай, описан от Влад Пашов:

„В Казанлък Учителя бил на гости у д-р Дуков. Домакинът предложил да  отидат с файтон от града до Рилския манастир. Учителя се съгласил. Пътували дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат. Доктор Дуков и жена му се изплашили, слезли от файтона и избягали настрани. Учителя обаче останал на седалката. Всички му викали да бяга, но той не слязъл. След малко конете се успокоили, пътниците се качили на файтона, потеглили и започнали да разпитват Учителя какво се е случило. Той им обяснил: „Свети Иван Рилски дойде да ме посрещне и конете, като го видяха, от радост започнаха да скачат“.“