Опасността пред неразбиращия Закона за Кармата

„Вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава.“ Да, може кармата му да е такава, но вие трябва да му помогнете, за да се освободи от тази карма.“

Учителя

Когато кажем “Кармата му е такава“, вместо да окажем помощ на човек в нужда, ние грешим по 3 причини:

1. Кармата е закон за причина и следствие – и както може една болест да бъде следствие за един грях, така може и тя да е нещо съвсем ново в битието на дадения човек и тя да се явява само като причина за едно бъдещо събитие, например духовно пробуждане.
2. Сам Христос и неговите светии ни дадоха пример, че човек може да понесе на гърба си чуждо страдание в един велик акт на саможертва без каквато и да било вина, така че да съдим за нещата, без да знаем причините, е признак на невежество.
3. Дори и наистина страданието да е напълно заслужено, това по никакъв начин не ни оправдава да подминаваме чуждите мъки. Ако имаме възможност да помогнем на страдащия да премине по-лесно през тях и да извлече поука, сме длъжни да го сторим. Освен ако страдащият не желае да се вслуша в думите ни. Тогава Бог ще го учи както Той си знае.

Всички религии на Земята ни учат да бъдем добри, състрадателни, милосърдни, за да позволим на Бог да се прояви чрез нас. А по същите закони на кармата, имайки предвид че сами ние не сме безгрешни, ако помагаме на другите и на нас ще ни се помага.

* * *

Важно е да знаем, че кармата не се заражда само когато правим лошо, а понякога и когато пропуснем да направим добро. По хубав начин това е илюстрирано от Джон Стайнбек:

„Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: „Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!“ Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“