Кармични връзки между душите

Рудолф Щайнер:

„Чрез това, че често сме се прераждали в света, ние постепенно сме стигнали до такива отношения, че по правило не срещаме човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания. Изглежда ни случайно, че срещаме един или друг човек. В действителност всичко това се дължи на предишните прераждания, където сме се срещнали, където са изградени силите, водещи до сегашната ни среща.“

„В живота се запознаваме с някой човек и изживяването е съдба за нас. Срещаме го в определена възраст, изживяваме нещо с него, което се отразява на целия ни живот. Ако непредубедено разгледаме жизнения си път до този момент, когато срещаме този друг човек, откриваме — ако виждаме духовно нещо, което не можем да видим чрез телесното ни виждане, — че всъщност целият ни дотогавашен земен живот е бил търсене на този човек. Затова хора, които в този смисъл са остарели, при ретроспективното разглеждане на земния си живот винаги казват: Изглежда напълно планувано това, което изживяваме в този земен живот. Като че ли още от малки деца поемаме посоката, в която да срещнем определен човек. Когато човек разгледа духовно своя жизнен път, трябва да каже, че е насочвал всяка крачка в посоката да може да се изпълни едно такова изживяване. И когато това преживяване все повече се задълбочава, се стига до убеждението, че всичко, което човек прави, което стои под влиянието на физическите земни сили, се насочва от нещо друго. И ние достигаме до признанието, че настоящият живот е зависим от предишни земни животи, между които по времето между смърт и ново раждане е имало и други такива в духовния свят.“

„Разгледаме ли задълбочено отделния човешки живот, ние виждаме, че когато двама души се срещнат в живота, техните пътища наистина са направлявани по един забележителен начин. Двама души, да речем, единият на двадесет и пет години, другият на двадесет се срещат. Разгледат ли какво са преживели досега, ще им стане напълно ясно, как при двадесетгодишния от единия край на света така са протекли събитията в неговия живот, че са го довели точно там, където да срещне другия човек, идващ от съвсем друг край на света, който също може да погледне своите изминали двадесет и пет години и да види как е бил насочван, за да достигне до тази среща. А какво ли в изграждането на нашата съдба не зависи от това, че хора, които тръгват от две различни точки на света, се срещат заедно като ръководени от една наистина желязна необходимост, която непрекъснато сочи този момент, в който те се срещат.

Човек съвсем не поглежда с духовните си очи чудесното, което може да се разкрие в такива разглеждания! Човешкият живот изглежда беден, когато не се разглежда така и той става безкрайно богат, когато се разглежда така. Човек би трябвало да разбере, как относно даден човек, който привидно съвсем случайно е срещнал, когато разгледа начина, по който той се отнася към него, би трябвало да си каже, че го е търсил, търсил го е, откакто се намира в този земен живот; би могло да се каже: – и преди това, – но сега не искам да го разглеждам. Човек може само да предположи, какво би станало, ако той не би се срещнал с този човек, ако през изминалия си земен живот би направил само една крачка встрани и не би стигнал дотам, където се намира сега.

Както казах, тези разглеждания не се правят; но човек проявява невероятно високомерие, когато вярва, че това, което той не наблюдава, също и не съществува. То наистина съществува! Започне ли се да се наблюдава, то се разкрива. И има значителна разлика между всичко това, което се е случило, докато двама души се срещнат. Докато те се намерят в земния си живот, те са си въздействали един на друг, но без да са знаели нещо един за друг.“

Законът за Кармата изисква точно разчистване на дълговете. Смъртта не ги урежда, както заминаването ни в друг град не урежда един паричен дълг. Неизбежно идва време, когато кармично-свързаните души отново ще се срещнат. Стара вражда или несправедливост често ги събира в едно и също семейство, понеже целта на Бога е всички да се обичат взаимно. Единственото решение е омразата да бъде превърната в любов и един ден да престанат да враждуват, да научат своя урок и да станат приятели и благодетели един за друг. При такива случаи душата, още от свръхсетивните светове преди да дойде в ново въплъщение, изпитва силно желание да се примири с всеки свой събрат, с когото имат неразчистени сметки, и с помощта на ангелите, които ръководят реализирането на Кармата, урежда условията за нужната среща.

А щом вече сме на Земята, животът неизбежно ще ни сблъска с всеки, с когото за нашето и общото най-висше благо е необходимо да се срещнем. И всичко, което не искаме, но е необходимо за нашето израстване, ще ни се случи, за да ни побутне, ако сме заспали.

Друг аспект на Кармата е, че ако един човек бъде убит, убиецът е задължен да му върне отнетото – т.е. в този или следващ живот да му предостави условия да се въплъти отново. Такъв пример ни е даден и в Библията:

„След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка… И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и седна при един кладенец. Мадиамският свещеник имаше седем дъщери… На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. Тя роди син…“ (Изход гл. 2)

Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Тя ни показва, че за да изкупи своята грешка и да може да извърши мисията си сред еврейския народ, Мойсей е трябвало да се ожени, за да може да роди и отгледа убития, с което да ликвидира своето задължение към него. А седемте дъщери на свещеника са седемте добродетели. Мойсей се оженил за Сепфора – справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина.

По сходен закон и когато хората от един народ във време на война убият много чужденци, този народ по-късно трябва да даде условия за тези души да се преродят там. Учителя казва:

„Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите.“