Учителя: "Ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг, на този Божес
Учителя:
„Ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг, на този Божествен ден. И сега всяка една минута е толкова важна. Във времето на Христа имаше много време, днес време няма. Сега няма време вече! Много малко време остана. После друго, туй, което във времето на Христа е изисквало сто години да се поправи, сега само десет години взема. Съкратява се времето. И сега от 1927 година туй, което във времето на Христос изисквало сто години, сега в една година ще се съкрати. И още повече ще се съкрати този период. Тъй щото процесът е бърз. Щом направиш една погрешка, веднага присъдата ще дойде. Карма ще се приложи. С каквато съдба мериш, ще ти се възмери и за добро, и за зло.“
„Докато е в кривия път, човек винаги ще мисли, че може да живее както си иска и както разбира. Не, човек не може да живее както си иска. Впрочем човек може да живее както си иска, но той неизбежно си носи последствията от своя живот.”
„В Божествената Икономия няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко добро за тези, които вършат добро; а тези, които не действат добре, ги чака зло. И едните, и другите ще носят последствията на Великия Закон и то не защото Бог иска да ги наказва, а защото следствията са плод на нашите действия и затова ние не можем да ги избегнем.“
„Никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да си тегли куршума, няма да постигне целта си – ръката му ще се вцепени или револверът ще засече.“
„Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова на човека е даден ум да мисли, да не се хвърля безогледно в една или друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.“
„Защо идат страданията в живота? – За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания – големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата, кога се създава тя? – Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати.
Бъдете будни към изкушенията, които срещате по пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните Същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби.
Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използва възможностите, които са му дадени, той върви напред и постига своята цел. Като ученици от вас се иска будно съзнание, да разбирате нещата правилно и да ги прилагате разумно… Едно трябва да се знае – човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.“
„Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал!“
„Ако в света съществува известна дисхармония, тя не се дължи на Бога. Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? Не, волята на Бога не е в боледуването на човека.“
„Ако не е решено детето ви да умре, то не може да умре.“
„Законите на духовния живот са неумолими, ако не се следват, независимо по какви причини.“
Рудолф Щайнер
Все повече хора в нашата епоха осъзнават, че най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Те не идват като наказание, нито като израз на гняв на една отмъстителна сила, но като естествено следствие на собствените ни дела – на упоритото ни нежелание да научим уроците на живота, както и на стремежа да задоволяваме своите егоистични и плътски желания, вместо да се посветим на развитието на душата. По тази причина добронамерените към нас Висши Същества са създали закона на Кармата, който постоянно да ни учи, че всичко (добро или лошо), което получаваме днес, вече сме го изработили в миналото, а това, което изработваме днес, един ден ще се превърне в наша съдбa. Ние живеем живота си такъв, какъвто самите сме си го сътворили. Затова и една мъдрост гласи:
„Бог ще направи за теб това, което ти направиш за другите.“
Известна част от кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот. Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Има 3 вида карма:
Зрялата карма е готова вече за жътва и затова е неизбежна – неотменима. Възможността да я отменим е била безвъзвратно подмината в миналото. Изборът е извършен, а в настоящето остава само да се изплати – нищо повече. Тази кармата обуславя раждането в една или друга среда, в едно или друго време, здравословно състояние и т.н. Тя се е изразява и в много други събития от целия ни живот, които се в случват в определен, но не и случаен, момент.
Вторият вид е натрупаната карма – тя по различни причини досега не е могла да бъде нито изживяна, нито ликвидирана – тази карма може винаги да се променя. Скоро ще стане дума как точно. Тази карма е основана по причина на нашите мисли, желания и постъпки, чиито следствия понякога са така противоречиви, че не могат да се осъществят едновременно. Например има случаи, в които определена карма може да бъде изживяна чрез отношенията родител-дете. Но ако ако имаме подобни задължения към няколко души едновременно, те невинаги могат да се съчетаят и се разпределят в различни наши животи. Тази карма може да се пренася от едно въплъщение в друго и дълго остава в спящо състояни до момента, в който дойдат необходимите условия, или бъде разчистен този дълг.
Последният вид е зараждащата се карма. Нея я създаваме с постъпките, мислите и желанията си в настоящето – те са като посев за бъдещето и показват, че нашата съдба директно се изгражда чрез нашите действия. Често нашите лоши постъпки се уравновесяват от добрите и само остатъка се съхранява в летописите на Кармата и остава като дълг, който трябва да платим в бъдещето.
„Напредъкът не е възможен без Кармата. Кармата е благословение, което ни е дадено, тъй като тя ни задължава да изтрием всяка грешка, която сме направили по пътя си досега, за да можем да продължим по пътя си напред.“
Рудолф Щайнер
„Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.“
Хорас Джексън Браун
„Стрелата, която си изстрелял към друг, ще обиколи целия свят и ще те прониже в гърба.“
Източна мъдрост
COMMENTS