Смелост

„Нечестивецът бяга без да го гонят; а праведникът е смел като лъв.“

Притчи 28:1

Има двете основни причини за страха у хората.

Първата е безверието – когато човек не вярва в един Всемогъщ и Всевиждащ Бог, Който бди над нас и без Чиято Воля и косъм не може да падне от главата ни:

„Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.“

Мат 10:29-31

Другата причина е грехът – когато човек знае, че не живее според Божията Воля. Дори и да познава законите на кармата, той би следвало да знае, че определени събития не само са неизбежни за него, но са и желателни, понеже именно те ще го пречистят от натрупаните грешки и ще му позволят отново да се облече в дреха от Светлина. Една мъдра гръцка поговорка казва:

„Гони ли те царят – бягай, гони ли те Бог – стой.“

А дори и на някого да се случи нещо, което е незаслужено, но все пак допуснато от Бога, именно то по Всемирните закони ще се превърне в най-висше благо за него.

От тук стигаме и до заключението, че един вярващ, праведен и добър човек няма основания да изпитва страх. А ако не сме такива – ето срещу какво трябва да се борим, а страхът може дори да ни помогне в това начинание.

Учителя казва:

„Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост – това никак не е произволно, то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие нов хоризонт за вас. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат.“

 

“Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина, и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици — без страх и без тъмнина.”

 

“Въпросът се решава: ще се учиш или няма да се учиш? — нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът — рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие…“ Вие може да проверите — страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека.”

 

“Всички хора материалисти са страхливи. Вземете на един най-смел човек, материалист, парите и ще видите, че той ще изгуби и ума, и дума.”

 

“От гледището на окултната школа на Бялото Братство съмнението и страхът – това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум.”

 

„Който се страхува, ученик не може да бъде. “

 

“Страхливите няма да наследят Царството Божие. Бъдете герои!”

 

„Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде.“

 

„Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен.“

 

“Страхът е животинско чувство, което трябва да се възпитава.”

 

„Бог разполага с хиляди методи, с които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъде смели, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пътя си, не се безпокойте… Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстъпи настрана.“

 

“Страхът води началото си от животинското царство, където той се счита за висше чувство. Човек обаче не трябва да се осланя на страха ­ страхът може да му представи страшни картини, с които да го изкара от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи смел и силен да му се противопоставя, е да възприеме мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на които нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край.”

 

“Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата.”

 

“Страхът е турен само като препятствие ­ да се изпита вашият характер, за да видите колко сте силни. Без страх не може в света. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш от него тази сила за своето самоусъвършенстване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш.”

 

“Сегашните хора се страхуват от всичко. Добро нещо е страхът, но кой страх? ­ Само онзи страх, който е начало на всяка мъдрост. Страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си обаче е спирачка, която му създава редица страдания. Следователно заместете този страх с Мъдрост. При всеки друг страх бъдете смели, проявете дързост. Само по този начин човек може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Само така човек ще стане проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел.”

 

“Добрият човек няма страх от нищо ­ аз бих желал от нищо да не ви е страх! При всяко изпитание в живота ви трябва да бъдете смели ­ Бог ви е поставил на това изпитание, поставил ви е да страдате, за да придобиете една опитност, за да знаете.”

 

“Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.”

 

“Казвате: “Аз съм свободен.” И философите днес казват, че човек е абсолютно свободен. Покажете ми един свободен човек! Свободни са мъчениците, светиите, които са умрели за вярата си. Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек.“

 

“Най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, смятаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги е удостоил да минат през този огън.”

„Предпочитам да бъда свободен дух в затвор, отколкото подлизурко и страхливец на свобода.“

Ю. Дебс

„Най-малко се боят от смъртта хората, чиито живот има най-голяма ценност.“

Кант

„Преодолях страха си, след като първото ми рисковано начинание пропадна и небето не се продъни.“

Алън Х. Нойхарт

„Лъжата разкрива слаба душа, безпомощен ум и порочен характер.“

Франсис Бейкън

„Първото задължение на човека е да преодолее страха. Докато му треперят коленето, действията му си остават робски.“

Т. Карлайл

„Ако се вгледаш в сърцето си и не намериш нищо грешно там, за какво се тревожиш? От какво има да се страхуваш?“

Конфуций

„Най-добрият съвет, който някога съм получавал, го чух от един млад човек, който ми каза – винаги прави това, от което всъщност се страхуваш.“

Ралф Уолдо Емерсън

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.“

Албер Камю

„… Боли ма! Боли ма, ама не за стоката, не за имота, не за къщата. Огън да ги гори, вятър да им вее пепелта! Боли ма, че цял живот чуках зъби от страх! Цял живот да живееш в страх, знайш ли какво е?…

Пък проста излезе тая работа, да надмогнеш на страха си отгоре. Узнах го, ама късно! Ееех, де цял живот да бях живял като тия последните дни…“

из „Записки по българските въстания“

* * *

Смел е не онзи, който не се страхува, а този, който умее да заглуши своите страхове и има волята да продължи напред. Друг вид храброст не може и да съществува.