"Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го п
„Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате, защо светът е лош, защо хората са лоши?
Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на ХХ в. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.
Социалният въпрос трябва да се разреши. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Господ казва: „Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох.“ Тази истина – да дадеш хляба даром – вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос. Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила.“
„Казвам: Вие проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля, колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Има ли нещо лошо в това, да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба? После започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът.
Знаете ли, колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли, колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това.
Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това.
Не казвам, че новата идея, да се дава хлябът без пари, ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. Да се създаде такъв член в Конституцията, според който хлябът да бъде без пари. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.“
„Заблуждение е да се мисли, че с пари се купува хлябът. Не се купува, даром иде от слънцето. Хората само за превозни средства вземат пари.“
„Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!“ Такава ще е бъдещата Култура. Направете една услуга, без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта. Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо не се заплаща.
Ако изпълните максимите на това Учение, нито гладни, нито болни ще бъдете. Тук, в Братството, ще бъдем както в Невидимия свят – каквото и да вършим, трябва да го вършим за Бога. Това да го съзнаваме дълбоко в душата си. Каквото имаме, да бъде на разположение на Бога. Да раздаваме заради Бога.“
„Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат.
Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея?“ Ето отговор на този въпрос: когато някой работи без пари, от Любов, хората ще му дават от Любов. Ако някой живее по Бога, Бог ще се грижи за него. Така че, строят ще бъде поставен на съвсем нови основи, една велика идея ще бъде приложена в Живота.
Моята задача сега е да ви покажа пътя към Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даром. Има три начина, по които хората работят в живота. Първият начин е служене, работене за пари. За пример имате един земеделец, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели от него. Вторият начин: земеделецът обработва нивата си, а житото раздава на сиромасите даром. Третият начин: земеделец обработва нивата си и освен, че раздава житото си на сиромасите даром, но той отваря безплатни училища за тях и ги просвещава. Засега най-достъпно служене за вас е това на втория земеделец. Започнете с него! Един ден, когато напреднете повече, ще служите на Бога по третия начин, като третия земеделец.
Учениците на Любовта трябва да работят абсолютно безкористно и с любов. Дойде ли при мене някой, който продава житото си с пари, аз зная от коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава живото си на сиромасите даром, и него зная от коя категория е. И най-после, дойде ли трети, който постъпва като последния земеделец, раздава житото си на сиромасите и ги просвещава, той е истинският ученик. Когато ученикът дойде при своя Учител, те се разбират напълно. Тогава и небето е готово да направи много нещо за ученика.“
„Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския рай. Кракът му не може да стъпи там. Като отидете в другия свят, сами ще се уверите в това. Там е написано: „Който е купувал и продавал хляба, не може да пристъпи в рая.“ Това е горчива, но велика истина. Тази истина – да ядеш хляб даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята.“
„Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа.
Единственият икономически въпрос, който затруднява хората и ги кара да се запитват как ще живеят, как ще прекарат живота си, това е въпросът за хляба. Те цял живот прекарват с мисълта да имат пари, да си купят хляб, да не умрат от глад.
И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята.
Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин. На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин.
Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.“
„Питам: „Продава ли се хлябът във вашия град?“ – „Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. Ние сме културни хора.“ – „Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение само на сто години [казано през 1921 г.] хората ще се изродят.“
Този цитат може да се разбира и като символичен краен срок за възложената мисия.
COMMENTS