"Голям глад ще има за Словото. За един лист ще има спорове кой да го има. Затова пазете всичко добре.“ Учителя „Един брат попита: Учителю,
„Голям глад ще има за Словото. За един лист ще има спорове кой да го има. Затова пазете всичко добре.“
Учителя
„Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим?
Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото.“
Боян Боев
„Хората престават да мислят, когато престанат да четат.“
Дидро
Малцина знаят, че Библията е не само най-популярната книга в света, но неведнъж в историята е била най-мразената и най-преследваната от всички. Много политически системи са я подлагали на масово унищожение. Никак не е трудно и да се досетим защо – идеята за „Опасното знание“ е била използвана като оръжие срещу свободната мисъл многократно. И нямам нито едно основание да смятам, че това няма да се повтори в близкото бъдеще в невиждан досега мащаб.
Интересен факт е, че макар различните антиутопии („1984“, „Прекрасният нов свят“, „451 по Фаренхайт“ и т.н.) да представят различна гледна точка към едно тоталитарно и робско общество, във всички тях неизменно присъства идеята за забрана на книгите, а ако бъдат намерени – биват незабавно ликвидирани.
Това може да се обясни както по чисто логични причини, така и чрез писателското ясновидството, при което понякога авторите, без да осъзнават, долавят моменти от бъдещето.
Чрез съвременните технологии вече цели енциклопедии и основните източници на факти и знания могат да бъдат редактирани за секунди и никой да не знае, че преди това е пишело нещо съвсем друго. Това, общо-взето, едно към едно представя сюжета на „1984“, в която Оруел описва такава система, при която всяка информация, която не е изгодна за „Големия Брат“ ежедневно се редактира (официално – „уточнява“) и старата изчезва безвъзвратно. Колко пророчески е видял писателят още преди 70 години, когато не е можел и да подозира за днешния интернет:
„Този процес на постоянни поправки се прилагаше не само за вестниците, но и за книги, периодични издания, брошури, плакати, листовки, филми, звукозаписи, рисунки, фотографии — за всякакъв вид литература или документи, които биха могли да имат някакво политическо или идеологическо значение. Миналото се актуализираше ден след ден и почти минута след минута. По този начин с документи можеше да се докаже, че е вярна всяка прогноза на партията; в архивите не се допускаше никакво съобщение или мнение, което би противоречило на изискванията на момента. Историята като стар пергамент се изтриваше и се пишеше наново толкова пъти, колкото беше необходимо. И не съществуваше начин да се докаже, че е била направена фалшификация. В най-голямото отделение на Архивния отдел, много по-голямо от това, в което работеше Уинстън, се трудеха хора, чиято единствена задача бе да издирват и събират забранени и подлежащи на унищожение книги, вестници и всякакви други документи. Броеве на „Таймс“, които може да са били пренаписвани десетина пъти поради промени в разположението на политическите сили или несбъднали се пророчества на Големия брат, се съхраняваха в картотеките с първоначалната си дата и не съществуваше никакъв друг брой, който да ги опровергае. Книгите също се събираха повторно, преписваха се многократно и неизменно се преиздаваха, без дори да се спомене, че са били извършени корекции. Дори писмените инструкции, които Уинстън получаваше, и свършеше ли работа с тях, неизменно веднага изхвърляше, никога не съобщаваха, нито дори намекваха, че става въпрос за фалшификация: винаги се казваше, че има пропуски, печатни грешки или неверни цитати, които в интерес на точността трябва да се поправят.“ И още: „В другия ъгъл имаше малка етажерка за книги и Уинстън вече се беше насочил към нея. Но там нямаше нищо ценно. Издирването и унищожаването на книги се извършваше и в жилищните райони на пролите със същото усърдие, както навсякъде другаде. Съвсем невероятно беше някъде в Океания да е останала книга, напечатана преди 1980 година.“
Но да се върнем на днешната реалност – след като електронните четци навлязоха масово в употреба, контролът върху книгите стана много по-лесен. Ако едно печатно произведение трудно може да бъда открито и унищожено, четецът може не само да докладва всяко наше действие, но и не работи без ток – т.е. без чип, който да ни позволи да сме „част от Системата“. А още по-вероятно е производителите да са си запазили връзка с всяко устройство и един ден да я използват, както техните зли господари намерят за добре.
Според анализаторът на щатския пазар на електронни медии Дейвид Хоул, през 2025 г. делът, който електронните книги ще заемат на американския пазар, ще достигне цели 75%. Той предвижда средногодишен ръст от почти 5%.
Друг особено притеснителен факт е проектът за цифровизация на всички книги от Google.
Когато тези, и други методи за разпространение на електронните книги бъдат достатъчно възприети от обществото и книжните произведения станат част от миналото, множество механизми ще бъдат задействани в полза на злото и „Правителството в сянка” (тогава вече няма да му се налага дори да бъде в сянка, а ще налага тиранията си пред очите на всички) ще може за миг да забрани всяка духовна литература. А това в голяма степен би блокирало напълно цялото развитие на човечеството.
За това, че този процес не е просто една отживелица от миналото, а напълно реална заплаха може да се види от новини като следната:
„Руски полицаи конфискуваха 100 хиляди бройки от книга, в която се отправят критики срещу премиера Владимир Путин… Буквалният превод на заглавието на книгата е „Путин. Резултатите. 10 години по-късно“.
Книгата е с общ тираж един милион бройки и цели «да каже истината за реалните резултати от управлението на Путин и неговото обкръжение».“
Източник: http://telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/7833181/Police-seize-100000-anti-Vladimir-Putin-books.html
COMMENTS