Обучение и възпитание по метода на Монтесори

„Ние открихме, че образованието не е нещо, което прави учителя, а това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви и приготви поредица от мотивиращи детето дейности свързани с културата, в специална вреда, създадена за децата.”

Мария Монтесори

„Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.“

Оскар Уайлд

Мария Монтесори е родена през 1870 г. в Италия. На 26 години тя става първата жена-лекар в страната си. Тя три пъти е била номинирана за Нобелова награда. През 1904 година създава основите на собствена педагогика, а след 3 години открива първият Дом на детето. Постепенно започва да развива своето учение и популяризира своята методика. Тя започва бързо да печели последователи, спонсори и привърженици от цял свят. Монтесори създава училища в Европа и по света, участва в много конгреси, пише книги и статии. Заслугите на Мария Монтесори и днес са известни в целият свят.

Тя смята, че всяко дете по природа е умно и талантливо. Задачата на възрастните е просто да помогнат на детето да разкрие своя потенциал, да го научат самостоятелно да изучава света.

Затова е много важно да се създаде среда, в която детето може и иска да прояви своите индивидуални способности, да се развива и обучава в собствен ритъм.

Нейната педагогическа система се състои от три части – дете, обкръжаваща среда и педагог. Но главното във философията на Монтесори е детето. В специалната обкръжаваща среда то усъвършенства своето физическо състояние, формира моторни и сензорни навици, съответстващи на възрастта му, придобива навици на базата на собствения опит. Педагогът само наблюдава детето и създава среда, в която детето да може да се развива.

Основната идея на метода на Мария Монтесори е в стимулирането на детето към саморазвитие. Този резултат се постига с помощта на специално подготвената среда от педагога, изхождайки от потребностите на детето. Тази среда съдържа всички необходими материали от следните области на развитие.

Възпитанието се осъществява без опити за манипулация на поведението чрез награди или наказания. В учебните стаи не се поставят ограничения за изпълнението на писмените и други задачи, децата са свободни да се движат из помещението. Няма учебници във формата, в която ги познаваме. Учи се директно от природата, околната среда и от другите деца (по-рядко от самия учител). Учебните групи са малки, понякога дори от единични деца. Учебната програма е гъвкава и концентрирана върху математика, езици, изкуство, науки и подпомагане на детето да открива само, чрез проучване и изследване. Науките не се изучават изолирано една от друга. Ученикът има възможност да избира сам последователността и нивото им на изучаване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците се предоставя възможност да развиват и други умения – грижа към околната среда, грижа за човека до теб, градинарство, готвене, грациозно движение, учтиво изразяване, извършване на социална дейност в общността и др.

Тук основното взаимодействие е дете – „материали”, а не учител – деца. Има един задължителен тричасов работен период всеки ден, в който детето работи само и никой не прекъсва неговата концентрация. Първоначално учителя показва на детето как точно се използва даден комплект от материали, който то само си е избрало. След това детето може да го вземе, да го постави на постелка и да го използва, както му е показано. Когато реши, че е приключило „работата” си с избрания материал, то го връща на мястото му и започва нещо ново. Акцентът в този процес е самообучението.

Играчките и училищните материали трябва да бъдат от най-добро качество (и от естествени материали), за да предизвикват самоуважение, уважение към останалите и грижа спрямо околната среда. Групите в градината обикновено са смесени на възраст от 3 до 6 години. Това е начин да свикват да живеят в общност, подобна на реалния живот – от различни по възраст и способности хора, с които да се съобразяват, да уважават пространството и правото на всеки един в нея, да споделят средата и ресурсите. Идеята е да се набляга на съдействието, а не на конкуренцията. Големите помагат на малките и така затвърждават придобитите знания и умения.

Материалите, използвани от Монтесори са подбрани около три области:

• практически умения от реалния живот – сгъване на дрехи, връзване на връзки за обувки, метене и миене и т.н.;
• сензорни умения – боравене с геометрични форми, поставяне на кубчета в правилните отвори и пр.;
• математика – игра с букви и цифри от шкурка, броене на бобови зърна в дълга верига. Децата научават много в тази среда – цифри, букви, събиране и изваждане, практически умения от ежедневието.

Главна цел на педагогиката на Монтесори е едно лесно общуване между децата и възрастните. В основата стоят специфичните нужди на децата и възпитаването в самостоятелност. Децата трябва да бъдат възпитавани в една изпълнена с обич среда, да могат да изграждат и развиват личността си.

За Мария Монтесори е особено важно да се зачита уникалността на всяко едно дете. Затова няма единна програма, по която да се обучават и през която да преминават всички деца, има пакет от програми за съответната възраст и степен на развитие на децата, от които всяко дете може да избира само за себе си. Самата тя казва: „Не следвайте мен, следвайте детето!”.

Малко над век след като тя разработва тази педагогика, в целия свят има над 20 хил. детски градини и училища, които я следват. Методиката е най-популярна в детските градини и възрастта до седем години, но може да се прилага до края на обучението на детето.

Основен принцип и мото на метода е „Помогни ми да се справя сам“, тъй като идеята му е да развие самостоятелност и свобода на избор у децата, така че те да могат да се справят с всякакви социални ситуации.