Валдорфската педагогика

„Идеално място за подобно училище би била малка биодинамична ферма с класни стаи за уроци и собствена кухня. Разбира се, идеалното място не означава единствено възможното. Градската среда също може да даде добри възможности за Валдорфско училище, ако се вземе най-доброто от нейната специфика.“

из сп. „Антропософски вести“

Валдрорфската педагогика е цялостна педагогическа система, основана на духовните познания на Рудолф Щайнер за правилното развитие на детето. Той създава първото в света училище с възпитание във валдорфска педагогика през 1919 г в Щутгарт, Германия, а в наши дни вече съществуват над 3500 подобни градини, училища и институти в над 90 държави.

Преди един век много мислещи хора са виждали недостатъците на старите методи при разрешаването на съвременните социални и културни проблеми. Тогава индустриалецът Емил Молт предлага на Щайнер да създаде нова форма на училище за децата на работниците в цигарената фабрика „Валдорф-Астория“ в Щутгарт. Основателят на Антропософията прекрасно е озъзнавал колко важно е да бъде внесен нов импулс в образователната система, който да противодейства на съвременния опорочен модел (който за последния век се е влошил още повече), и затова с готовност приема да използва възможността да покаже как програмата и методите на преподаване могат да спомагат за най-добро развиване на ясна мисъл, будни чувства и силна воля. Така се ражда първото Щайнерово Валдорфско училище.

При нацисткия режим това течение среща колосални трудности, но въпреки това оцелява, а когато намира по-добри условия, процъфтява и обхваща почти целия свят.

Обучението по тази система включва в себе си практически, артистични и интелектуални умения, които естествено се хармонизират в ежедневието. Важен аспект в обучението е въображението, развитието на мисленето, усещането за изкуството и развитието на цялата палитра от човешкия потенциал на всеки един. Целта е да бъдат възпитани свободолюбиви и волеви хора, които да са морално ангажирани към себе си и обществото и преследващи собствената си съдба. За да се справят с трудностите и темпото в ежедневието на съвременния човек, малките деца биват учени на гъвкавост, динамика, самосъзнание и ясна представа за това, че човек се учи цял живот.

Според Щайнер е необходимо пробуждането на творческо начало у всяко дете и е изключително погрешно да се набляга на науката и на интелектуалното развитие от ранна възраст. Неговите методи поставят естетиката в основата на обучението и възпитанието, тъй като детето започва да чувства далече преди да започне да мисли съзнателно. Към детето се подхожда холистично – то е цялостно същество и е нужно да се развиват всички негови дадености: тялото, душата и духът, и като през всяка отделна възраст природата развива определен аспект от всяко дете, и с това трябва да бъде съобразена цялата образователна програма. Тя трябва да се стреми да предотврати убиването на творческите способности чрез ранно интелектуализиране, което отнема жизнените сили и ни превръща в студени, закоравели хора, неспособни на милосърдие, съчувствие, състрадание, саможертва. При валдорфското обучение се набляга на развиване на морала, заложен във всяко човешко същество, което помага на децата да намерят смисъл в живота. Защото човек, който не е разбрал смисъла на живота, е невъзможно съзнателно да изпълнява Божията Воля, нито да познае Христос.

Фокусът на валдорфската педагогика не е да създаде определени способности у децата, а да пробуди тези, които като зародиш са вложени в тях.

На физически план обучението обръща особено внимание на способността човек да може да съхрани и подсили ценните си качества като младежката енергия и виталност, дори в по-напреднала възраст. Неизменна част от това развитие е и укрепването на волята.

В душевен план, чрез обучителната програма се насърчава т.нар. „емоционална интелигентност“ – чрез емоционални и познавателни занятия учениците усвояват способността да изразяват себе си чрез рисуване, театър, музика, занаяти, движение, писане и говорене. Валдорфската педагогика насърчава самоуважението, като признава, че едно дете притежава далеч повече заложби, отколкото може да демонстрира на даден изпит. Именно чрез развиването на самоуважението в едно дете, то става по-подготвено за най-важните изпити – тези, които ще се появят в живота след училище.

В допълнение към физическата виталност и емоционалното здраве, младите хора се нуждаят още от креативно мислене, за да могат ефективно да разрешават възникналите проблеми от най-различно естество. В противен случай те стават роботи, които изпълняват заучени действия като по команда.

Самостоятелното мислене, придружено със съобразителност и въображение, помага за справянето с предизвикателствата, които ни поднася животът. За тази цел валдорфската педагогика развива качествата упоритост, овладяване на импулсивността, гъвкаво мислене, събиране на информация със всичките сетива, слушане с разбиране и емпатия.

Задачата на валдорфската педагогика е обвързването на физическото с емоционалното, духовното и обучителното развитие. Учениците във валдорфските училища минават по 12-годишна програма, като не се допуска повтаряне на учебната година. Учебната програма е организирана спрямо духовните заложби и способности на децата, свързани са с практическо обучение, с емоционалното им обвързване с дисциплините, съучениците и учителите им и възпитава във всеки учтивост и отзивчивост. Така те се подготвят за успешната си реализация в живота. Обединението на деца с различни способности и заложби в една общност (клас) ги подготвя за реалния живот много по-добре, отколкото обучението чрез оценки на ученици със сходни интереси, вкарани в калъпа на еднаквостта.

Валдофското училище предлага съвместно обучение на момичета и момчета, 2 чужди езика и курс по изкуства от първата година. Поощрява се взаимопомощта, като по-надарените ученици помагат на по-бавно обучаващите се. Учителите се стараят да направят часа по-интересен и завладяващ и да развият способностите на учениците сами да достигнат до същността на материята, а не да им предлагат готови формули за разрешаване на всеки проблем.  Освен това взаимното разрешаване на проблеми от различно естество от хора с различни интелектуални и емоционални заложби е една добра подготовка за бъдещия професионален живот.

До четвъртата учебна година не се въвежда компютърно обучение, за да не се ограничават комуникативното и социално развитие на децата.

Със завършването си, учениците получават официален документ за завършено средно образование, като в него детайлно са описани както успехът в цифрово изражение, така и усилията, които е положил всеки, конкретните постижения и способности по всяка една дисциплина от всеки учител.

От около 10 години това движение се развива и в България, като учителите, преподаващи във Валдорфските училища преминават специален обучителен курс.