Учителя:„Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките.“
Учителя:
„Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките.“
„И тъй, като разгледаме съвременното общество с всички тия прояви в него, ние не трябва да роптаем против тях, но трябва да гледаме разумно да ги поправим. В съвременните училища при възпитанието на младите ние трябва да дадем една съвършено нова насока, нови методи.“
„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“
Плутарх
„Никога не се намесвайте в живота на детето. Оставете природата да следва пътя си. Вие сте до детето, за да улесните това, което природата разгръща. Вие не сте там, за да насочвате природата. Вие сте там, за да бъдете в помощ.“
Ошо
„Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.“
Халил Джубран
„…по наше убеждение, българските училища трябва да се оставят на мира и от правителството, и от екзархията, защото всеки един баща се грижи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии.
Ако правителството или екзархията направят противното, то народът ще предприеме строги мерки и против невиканите гости, и против техните насилия. Единствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята политическа свобода.“
Христо Ботев
„Аз мисля, че чрез възпитание на младите, добродетелите ще бъдат разпространени по-бързо, отколкото чрез поучаване на възрастните. Лошите навици и пороците на душата са като телесните болести: по-лесно е да се избягнат, отколкото да се лекуват.“
Бенджамин Франклин
„Трябва да бъде увенчан с лаври учителя, който може да даде на учениците си способността да намират радост в труда.“
Е. Хабард
„За да бъдеш добър преподавател трябва да обичаш това, което преподаваш, и тези, на които преподаваш.“
Василий Ключевски
“Децата бяха прави: техните учители бяха точно толкова отегчени, колкото и те самите. Досадата е нормалното състояние всред учителите и всеки, прекарал известно време в учителска стая, може да засвидетелства ниската енергия, мрънкането, примиренческите фасони, които властват там. Когато учителите биват запитани защо се чувстват отегчени, имат очакваната склонност да прехвърлят вината върху децата…
Имаме ли нужда от училището?
Нямам предвид образованието, а задължителната школовка: шест урока на ден, пет пъти в седмицата, девет месеца на година, дванадесет години. Тази убийствена рутина наистина ли е необходима? И ако „да“ — защо? И да не се крием зад фрази като „четене, писане, смятане“, защото два милиона деца, обучавани у дома (домашното образование в САЩ, вече броят на обучаваните вкъщи е над четири милиона), доказват несъстоятелността на това банално самооправдание.
Приучени сме да мислим за „успеха“ като синоним на обучението, или поне зависим от него. Но, исторически погледнато, това не е вярно, нито в интелектуален, нито в икономически смисъл. Много хора по целия свят днес намират начини да се образоват, без да се връщат в една задължителна училищна система, която прекалено много наподобява затворите. Защо тогава замесваме образованието в една такава система?
…
Училището тренира децата да бъдат наемни работници и потребители. Ти трябва да учиш децата си да бъдат водачи и приключенци. Училището напътства децата на рефлексно подчинение, а ти учи твоите деца да мислят критично и независимо. Добре школуваните деца имат нисък праг на отегчение; ти помогни на твоите деца да развият вътрешен живот, така че никога да не им доскучава. Окуражавай ги да пристъпят към сериозния материал, към материала за зрели хора в областта на историята, литературата, философията, музиката, изкуството, икономиката, богословието — всички неща, които учителите така старателно заобикалят.
Предизвиквай децата си да остават насаме, така че да се научат да бъдат сами със себе си и да водят вътрешен диалог. Добре школуваните хора са обусловени да се плашат от самотата и търсят непрестанно компания — в телевизора, в компютъра, в мобилния телефон и в повърхностните запознанства, бързо завързани и лесно загърбени. Твоите деца трябва да са способни да водят смислен живот.
По-напред трябва да се събудим и да видим какво представляват нашите училища — лаборатории за екперименти над младите съзнания, тренировъчни лагери за онези привички и модели на поведение, които изисква икономическото общество. Задължителното образование само повърхностно обслужва интересите на децата, а неговата истинска задача е да ги превърне в слуги. Не оставяй децата си да бъдат въвлечени в удълженото детство, нито дори с ден.
Ако Дейвид Фарагът е могъл да поеме управлението на един британски военен кораб, преди да стане тинейджър, ако Томас Едисон е могъл да публикува вестник на 12-годишна възраст, ако Бен Франклин чрез чираклък е станал печатар на същата възраст (а след това се е самообучил по начин, който би накарал дори напреднал студент в Йейл да се скрие от срам), никой няма право да ти казва на какво биха били способни твоите деца.
След дълъг живот и 30 години стаж в окопите на общественото образование съм стигнал до извода, че дарбите са нещо толкова често срещано, колкото и чакъла, по който стъпваме. Ние потискаме дарбите само защото не знаем как бихме се справили с едно население от образовани мъже и жени.“
Джон Тейлър Гато
„Нека родителите и учителите във всяко училище да определят сами учебната програма за техните деца. Първо, родителите са пряко заинтересовани. Второ, учителите пък са преките участници в процеса на обучение. Директорите трябва единствено и само да изпълняват административни функции. Нямат място да се занимават с образователния план — това е работа на учители и родители. Държава, в частност община, нямат място там.“
Светлан Бонев
* * *
Задавали ли сте си въпроса защо, въпреки че разполагаме с толкова много ресурси, в това число и с добри специалисти в почти всички области, ние продължаваме да живеем толкова зле? Къде сбъркахме? Къде се крият причините за упадъкът в съвременното човечеството?
Това се дължи, преди всичко, на опустошението, нанесено върху умовете и душите на последните няколко поколения българи още от най-ранна детска възраст. Резултатите от него надхвърлят далеч по време и по дълбочина последствията от всяка война, резултатите от всяко бедствие, броя на жертвите от всяка авария или епидемия.
Когато децата пораснат, те вече са „заразени“ от този „вирус за ума“, и носят, защитават и проповядват опасните поведенчески модели на миналото, като ги предават и на своите деца, прехвръляйки „болестта” и върху следващите поколения. Единственият изход от този порочен кръг е да се погрижим нашите деца да получат възпитаването и съзряването си като личности без да бъдат осквернени от тази порочна система.
Задачата на родителите е да предоставят структурата, но не и съдържанието на възпитателния процес – да не отнемат свободата на избора в коя посока детето може най-добре или иска да се развива в най-силна степен. То има вродената способност по естествен път да открие своя най-добър талант, своето призвание, повика на душата си и да разгърне своя потенциал, защото няма човек, който да се е родил на тази планета без поне един талант. Дори напротив, Природата е щедра и обича разнообразието, затова повечето хора се раждат със зародишите на множество изумителни способности. Въпросът е дали и как средата ще им попречи да ги открият и развият.
Възпитанието е процес, в който вместо да „помагаме”, нашата цел е да създаваме перфектните условия децата да се развиват самостоятелно и внимателно да ги улесняваме в този процес.
В този ред на мисли, все повече будни хора достигат до заключението, че единственият изход от промиващото мозъци държавно образование, под командването на злодеите в сянка, е домашното обучение.
Домашното образование е индивидуален или колективен метод на обучение, при който родителите носят отговорността за образованието на своите собствени деца. Домашнообразоващите родители избират учебната програма на своите деца, определят програмата за училищния ден и за училищната година, обучават индивидуално деца си и оценяват труда им чрез предпочитани от тях средства.
Въпреки погрешните мнения на някои хора, домашнообразованите ученици не се учат изключително от техните родители. Семействата с домашно образование обикновено принадлежат към кооперативни групи на домашни училища, в които родители с познание за специализирани предмети осигуряват обучение по тези предмети на децата в групата. В интернет има множество материали, достъпни безплатно, които могат да бъдат да бъдат използвани при домашните занимания.
Друго неправилно схващане за домашното образование е мнението, че като училищните учители, домашнообразоващите родители трябва да прекарват пет или шест часа на ден пред своите деца в преподаване. В книгата си „Суровата истина за държавните училища“ Брус Шорт пише:
„В действителност, типичното домашнообразовано дете прекарва около три до четири часа на ден в „училище”, включително и домашна работа. Този намален времеви ангажимент е възможен, понеже домашните училища нямат разсейванията и времепоглъщащата логистика, типична за държавните училища. Освен това, от тези три или четири часа, само час е свързан с родителски инструктаж над учебната работа. Остатъкът от времето на детето обикновено се прекарва в самостоятелна работа или в използване на други източници за обучение…
Поразително е, че домашното училище обръща с главата надолу масовите схващания за образованието. Макар домашните ученици да не посещават класовете, където преподават нашите високо квалифицирани педагогически специалисти, има изобилни и неоспорими свидетелства, че те изпреварват академично връстниците си от държавните училища. Проучване в петдесетте щата на САЩ от 1999 г. на д-р Лоренс Ръднър от Университета на Мериленд, провело се сред над 20 000 домашнообразовани деца откри, че средните резултати по четене и разбиране (функционална грамотност – бел.ред.) на домашните ученици, според нивото на класа им са между 82-та и 92-та процента, а по математика били в 85-те процента. Обобщено, средните оценки от тестовете на домашните ученици, съобразени с възрастта на децата, били между 75-тия и 85-тия процент, докато тестовите оценки на учениците от частни училища били между 65-тия и 75-тия процент, а средните оценки на учениците от държавните училища били в 50-те процента…“
„Ами „социализацията”?
Предвид на това, че домашните ученици печелят национални правописни състезания, географски състезания, шампионати по тренировъчни съдебни процеси и международни математически състезания, и смазват своите връстници от държавните училища във всяко стандартизирано измерване на академична компетентност, образователната индустрия все по-неохотно поставя под въпрос качеството на домашното образование от страх да не изпадне в неудобно положение. Вместо това, тя се опитва да заблуди незапознатите с домашното образование семейства, като твърди, че като не посещават държавните училища, домашните ученици са слабо социализирани…
За щастие има редица проучвания, които са се занимавали с тези въпроси, и техните открития трябва да са успокояващи за всички родители, обмислящи домашното образование:
- Средностатистическото домашнообразовано дете участва в 5,2 дейности извън дома, като 98% участват в две или повече активности. Тези дейности включват такива извънкласни занимания като класове по танци, доброволна работа, обществени служения, Библейски клубове, отборни и индивидуални спортове, музикални състави и групи по други изкуства, както и участие в академични семинари и класове извън дома чрез кооперации на домашни училища, колежи и частни уроци. Тези деца очевидно не са отшелници.
- Проучване от 1992 г. оценява дали домашните ученици страдат от забавено социално развитие. Изследователят открил, че напротив, децата в държавните училища имат значително повече поведенчески проблеми от домашните ученици, и че няма разлика между децата в държавните и домашните училища по отношение развитието на концепцията за себе си или на самоувереността.
- В друго проучване от 1992 г. виждаме, че домашните ученици са по-добре социализирани и по-зрели от децата, посещаващи държавни или частни училища…
Ако обмисляте домашното училище, не си губете времето в притеснения за призрака на „социализацията”. Той е само една от скалъпените истории, измислени от образователната индустрия, за да отвлече вниманието на родителите от начина, по който държавните училища провалят децата на всяко ниво и по всеки критерий.“
Доста от заблудите се коренят във вярването, че ако детето не ходи на училище или детска градина то няма да има никакви контакти – и съответно приятели. Но това, че децата се обучават вкъщи, съвсем не означава, че през цялото време стоят затворени с книга в ръка. Те излизат, ходят на гости, идват им на гости, виждат се с братовчеди, деца от приятелски семейства и т.н. Факт е, че децата ходещи на училище или детска градина имат 20+ постоянни контакта, докато домашно обучаваните деца често имат по-малко от 10, но колко контакта всъщност са „достатъчни“? Кой определя броя на познанствата, които те прави общителен?
Според мен е много по-важно качеството на тези контакти, а не количествата. Логично е, че едно дете, израснало сред децата на други будни и разумни хора, ще стане много по-благороден човек, отколкото ако попадне в среда, върху която няма особен контрол, и е твърде вероятно то да приеме ценностите на мнозинството.
Удивително е какво кара много хора да си мислят, че дете, на чиито способности и грешки се обръща повече индивидуално внимание, ще се справи с живота по-зле от друго дете? Или че дете, което е здраво интегрирано в семейството и от чието ежедневие е важна част, не би се справило с живота толкова добре като дете, което от малко е оставено само да разрешава вътрешните си конфликти.
Според данните в книгата „Home Schooling in America“ от Джоузеф Мърфи, (професор от Вандербилтския университет), през 1975 г. децата, които са се образовали у дома, са били 10,000-15,000.
Само 40 години по-късно, през 2015г, според Асоциацията по домашно образование в България, те са около четири милиона. И тази цифра е само за САЩ. В Русия те са около един милион, а у нас по официални данни те са над 800, но съществуват и семейства, които са спрели наследниците си от училище, обучавайки ги самостоятелно, без да оповестяват този факт, така че общият брой сигурно е доста по-голям.
Според изследването „National Household Education Survey“ от 2007 г., основната причина хората да избират домашното образование са религиозните или морални напътствия (36%), учебната среда (21%) и качеството на образователния материал (17%).
Допълнително, то се развива все повече и към момента е регламентирано и практикувано в много държави по целия свят. Вариантите са няколко – абсолютно свободно обучение; онлайн домашно образование; а също и групово домашно обучение. Във все повече университети (включително Харвард и Йейл) се приемат студенти на база единствено приемен изпит без да е нужна диплома за средно образование.
Правителствата се опитват да „примамят“ дори и алтернативно-мислещите хора, като им казват: „може да обучавате децата си и вкъщи, както намерите за добре, но ние ще ви дадем програмата и ще ви кажем какво трябва да учат, и също така накрая ние ще ги изпитваме.“
Това е поредната илюзия за свобода, само за да ни дадат някаква диплома, която не доказва нищо повече от това, че сме минали през обучение за послушни и подчиняващи се роби, които 12 или повече години са заучавали безсмислени факти и са отбягвали всеки повод за критично мислене.
Практиката домашното обучение да бъде разрешено, но под строгия контрол на държавата, вече съществува в доста европейски страни, но според мен това решение е просто един компромисен вариант, който смекчава поразиите от образователната система върху нашите деца, но далеч не ги премахва.
В страни като САЩ, Австралия и Русия има готови програми за домашно обучение към определени департаменти на университетите, които могат да бъдат купени онлайн. Цената на пакета за една година варира от 150 до 800 долара. Програмата задължително върви с учебници, като най-скъпи са тези за гимназиалния курс, където и учебното съдържание е най-голямо.
Отделно от това винаги има и ръководство за родителите, които провеждат домашното обучение. Най-често у нас това са майките, които обикновено работят вкъщи или са се посветили на отглеждането на децата си.
Според председателя на Асоциацията за домашно образование, Петър Порумбачанов: „от един момент нататък детето се научава да учи само, без никой да му преподава.“,
По време на обучението децата държат тестове онлайн, а на финала получават кредити, които доказват, че са усвоили това учебно съдържание. Именно тези кредити им позволяват след това да кандидатстват в университет, за да станат по-усъвършенствани роби и още по-промити мозъци. Българските университети обаче не признават резултатите от завършено домашо обучение и приемат единствено с диплома, затова кандидатстването вероятно се насочва към чужбина, при това в университети, в които се кандидатства с портфолио и мотивационно писмо.
В България, въпреки либерализацията, позволяваща детето в задължителна училищна възраст да премине към домашно обучение, се предвиждат и някакви форми на контрол. На първо място, не всяко семейство ще може да получава такова разрешение. То се издава от комисия към Регионалното управление на образованието, като в нея влизат и представители на социалните служби. (Досущ като в робовладелчески строй!) Тези комисии имат строги критерии кой може и кой не може да обучава детето си вкъщи. Освен това всяко дете е задължено да учи по учебните планове, по които усвояват знания и неговите връстници в училище.
Петър Порумбачанов коментира държавния проект за за домашното образование, който в последствие беше приет:
„Четох проекта внимателно (два пъти) и не видях никъде легализация на домашното обучение. Принципно такава не е и нужна. Виждам само, че има индивидуално обучение по решение на родителите, което е по програма на министерството.
Всъщност със или без нов закон за образованието родителите с домашни ученици няма да престанат да си обучават децата в домовете. В този смисъл въпросът за новият закон не касае толкова нас, колкото изтъква факта, че либерализация в образованието, така или иначе, отново няма да има. Пример: Държавата остава единствената валидираща знания институция. Домашните ученици не ще могат да кандидатстват в български ВУЗ или да си вземат свидетелство за правоуправление на МПС, защото не искат дипломите на държавата. Този проект не дава решения на проблемите в образованието като цяло…
Без да влизам в много подробности, накратко:
Основополагащите характеристики на домашното образование са следните: то е частно, ръководено и контролирано от родителите, базирано в дома. Бих добавил и четвърто – необвързано с държавната „система за образование“, нейна алтернатива. Авторите на въпросния законопроект не отчитат тези характеристики, нито имат намерение да ги отчетат… Не съм оптимист!“
В интервю за portal12.bg Порумбачанов казва още:
„Родителите, в това число и ние (аз и съпругата ми) сме продукт на държавната образователна система. Свикнали сме да си представяме образованието по един единствен начин – класна стая. Стереотипите се променят много трудно… Факт е, че никой родител не се нуждае от благоволението на чиновниците, за да образова децата си както сметне за редно, но идеята, че родителите не са „професионалисти“, попарва ентусиазма на много семейства.
Моето мнение е, че тези родители никога не са мислили сериозно за възможностите и ресурсите, които са на тяхно разположение във века, в който живеем. Информацията е навсякъде около нас, а учебните пособия и материали по-евтини и лесно достъпни от когато и да е в историята. Друг важен момент е осъзнаването на факта, че образованието не е получаване на информация, а умението сам да намираш, анализираш и управляваш информацията.
Казано просто, целта на образованието е да се научим да учим, а не цял живот да чакаме някой да ни учи какво, как и кога да направим.
Убеден съм, че ако родителите могат да научат едно малко дете на хигиенни навици, ако могат да го научат да говори, да пише и да чете – то те могат да го научат на всичко!
…
Не познавам не-социален домашен ученик! За разлика от своите връстници в Матрицата, които умеят да общуват само със себеподобни (това се постига и в затвора) домашните ученици общуват свободно с по-малки от тях деца, както и с възрастни хора. Защо? Защото живеят в реалния свят, където разнообразието от хора на различна възраст е естествено…
Домашното образование не е страната на приказките. В този вид обучение, децата наистина учат. Освен това, след като в реалния живот ни се налага да вършим правилните неща, като например да идем на работа, точно когато не ни се ходи, значи и в учението е така, понеже и то е част от реалността.
Това, което можем да направим и правим вкъщи обаче е да отложим конкретен учебен материал за разумен срок от време. Това не може да се случи в конвенционалното школо, защото там има срокове и планове, които се спазват, без значение кой, как и колко е усвоил материала.
В дома е различно. Когато детето прояви силен интерес към дадена дисциплина, ние спокойно оставяме настрана (за известно време) всичко останало и правим възможното, за да задоволим на 100% любопитството му.
Синът ни чете интересна книга и иска днес само да чете, понеже го вълнува финала – няма проблем. Другият ни син прави проект след проект със своето „Ардуино“, чудесно, нека направи за седмица всички проекти от справочника и после ще продължим с останалите предмети. Друго дете пък чете две седмици астрономия, защото е получило телескоп за рождения си ден и иска да направи наблюдения при пълнолуние, които да запише в специалната си тетрадка по науки и т.н…
Когато от домовете ни излязат самостоятелни личности, вместо тълпа гласоподаватели, значи сме си свършили работата, а обучителната програма е била синоним на свобода, понеже е дала като плод на родителските усилия изградени личности, които могат да защитят успешно ценностите и убежденията си.
Може ли домашното образование да бъде забавно и ефективно както за децата, така и за родителите?
Че то е забавно и ефективно. Вие ми кажете, в коя друга форма на образование ще ни щукне в средата на седмицата да се натоварим на семейния автомобил, да идем на село и да ядем череши накачени по дърветата, после да наберем от гората цвят от бъз за сокове, а привечер да си сварим сладко от ягоди. Ако това не е съчетание на полезно и приятно – кое е?
Ето ви още нещо: Децата се нуждаят от пълноценен сън, затова по-малките се наспиват сладко до 9 часа, по това време връстниците им са в третия учебен час. После, закусват, играят и неусетно навлизат в учебен процес, който не е фиксиран от звънци и междучасия.
Животът е училище и децата ни възприемат ученето като неделима част от живота – това не е ли прекрасно!? Да не говорим, че е наистина ефективно и приятно, защото почти винаги е много весело и забавно.
Да решаваш задачи, докато ядеш бисквити и пиеш какао, да четеш книга, изпънал се на дивана, вместо свит на ученически чин, да рисуваш, да играеш навън, да спортуваш и да общуваш, без строги графици и излишни нерви… това е детството, което искам за децата си и се радвам, че със съпругата ми можем да им го дадем…
Доказателството за успешно образование е реализацията в живота и щастието от самия живот. Разбира се има и много външни тестове и по-интензивен период на учение, но това се случва между 15 и 19 години, когато децата са изградили способността да правят самостоятелно логични връзки и заключения.
До тази възраст се оформя и профила не детето, имам предвид, че неговите дарби и таланти се изявяват ясно. Ролята на родителите в тази възраст е да подкрепят децата си и да ги насърчат в това, в което са добри, без значение дали самите родители са специалисти в избраната от детето област…
За последните 10 години, броят на домашните ученици се е увеличил 300 пъти… Ако едно семейство е решило да образова детето си вкъщи, просто трябва да го направи. Дали има стъпки на подготовка – определено! Трябва да се чете, много да се чете. Добре е родителите да са наясно с процеса и да почерпят опит от други семейства, които вече са извървели пътя. Има много литература за домашното образование (предимно на английски език, но в днешно време това не би трябвало да е проблем), също така в сайта на Асоциацията има много ценни ресурси, а една рубрика, която започнахме през тази година, наречена „Нашето домашно училище“ се радва на огромен интерес. В нея семейства, образоващи децата в домовете си, споделят своя опит…
Ако някое семейство желае държавно образование, което да се осъществява предимно в дома, може да се възползва от самостоятелната форма на обучение, залегнала в новия закон – опция, която досега бе почти невъзможна. В този смисъл има прогрес в мисленето на чиновника, но само по отношение на средата, в която се провежда държавното обучението – не и по отношение на учебната програма и свободата, което е далеч по-съществено.
Домашното образование не е телепортиране на класната стая в кухнята. Домашното образование е различно не просто по форма, но и по идеи, ценности и цели. Родителите са решили да обучават децата си и никой, по никакъв начин не може да ги ограничи или да им забрани да го сторят, защото домът е естествената среда за децата и всеки нормално мислещ човек (дори да е бюрократ или чиновник) осъзнава този факт.
Затова, когато родителите решат да обучават своите деца в домовете си, те трябва да се съобразят със собствените си цели и програма – право, гарантирано им от редица международни договори и закони, по които България, като свободна и демократична държава е страна.“
Цели на домашното образование: Цели на държавното образование: |
1. Да научим детето да обича да учи 1. Учи за оценки! |
2. Учи самостоятелно 2. Учи под надзор „правилните“ неща! |
3. Анализирай и прави изводи 3. Не мисли, а повтаряй! |
4. Изграждане на семейни ценности 4. Натрапване на нечии ценности |
5. Придобиване на пазарни умения 5. Производство на безработни |
6. Изграждане на силен характер 6. Дезориентирани младежи |
7. Хора със собствено мнение 7. Хора, които цитират чужди мисли |
Aко наистина искаме да отгледаме едно разумно, будно и добродетелно същество, няма съществена разлика дали то учи по една и съща притъпяваща съзнанието програма вкъщи или навън. Смисълът е единствено в това цялото обучение да бъде организирано около принципите на правилното развитие, които са диаметрално противоположни с това, което се прилага днес в училищата.
Ако пък искаме да създадем поредният роб на системата, можем свободно да следваме препоръките на робовладелците.
* * *
Не знам защо се смята, че дете, което има вкоренена вяра в себе си и съзнание за тясно обкръжение от хора, които го обичат, дори когато се държи зле, не е толкова добре подготвено за живота, колкото дете прекарало оформящите го години предимно в компанията на чужди хора, които се грижат за него по задължение. Единствената пречка пред обучаваните вкъщи деца е факта, че управляващите още не са предвидили някаква форма за сертифициране на този вид обучение, и това според мен е напълно умишлено, за да не се оставя алтернатива за родителите, които още се водят от страх и предразсъдъци.
Все повече нови проучвания показват, че домашното обучение не само е ефективна форма на образование, но дори дава по-добри резултати от неговата училищна форма и превръща децата в пълноценни членове на нашето общество.
Щайнер е говорил много по въпроса как трябва да бъде изградена образователната система, и дава ясно да се разбере, че единственият път към разумни реформи е учителите и родителите да се разберат какво от програмата на държавните училища е приемливо и какво не е. А след това постепенно и тотално да обособят образованието като независима сфера от всякакви министерства. Среден път няма и Щайнер убедено твърди, че никакви компромиси не трябва да се правят с отделянето на образованието от държавата и бизнеса, ако искаме реална промяна.
Ето няколко примера за важни промени, които биха могли да преобразят цялостно душепогубващо държавно образование:
- Да се отделя повече внимание за музикалкото обучение, както и на другите изкуства, развиващи въображението. Това може да стане за сметка на предмети, изискващи механично заучаване на цифри, дати и факти.
- Спортовете в училищата да се заменят с паневритмия. Вместо децата да се учат на конкуренция и спортна злоба, всичко необходимо за тяхното физическо развитие може да бъде постигнато чрез свещените упражнения, дадени от Учителя. В духовен план пък ползите са още по-големи.
- От първи клас децата вместо предприемачество и други щуротии да изучават науката за храненето и за правилното дишане. Това са семена, които ако бъдат посадени навреме, ще преобразят цели животи.
- Успоредно с това да се въведе забрана за продажба на всякакви отрови в училищата и в радиус от поне 200 метра около тях. Това включва всичко, съдържащо ГМО, изкуствени добавки, оцветители, маргарин и прочие, а също и алкохол или цигари.
- Към всяко училище да има поне малка градинка, в която децата да се учат на работа сред Природата, която облагородява човешкия характер.
- Част от класните занимания да се провеждат също сред Природата, да се организират екскурзии в планината.
- Да се провеждат колективни акции за посаждане на дръвчета или почистване на околната среда и т.н.
- Да се изучава Библията (задължително от компетентен човек, който няма да учи децата, че Светът е бил създаден за 6 дни от по 24 часа.)
… но тъй като няма признаци това да се случи в държавната корумпирана система, най-добре поне будните родители да се погрижат по най-разумен начин за децата, които Бог им е поверил.
Ако през идните години някъде все пак успее да изникне устойчива комуна (екоселище) с достатъчно будни хора в нея, би могло да започне и някакво реално прилагане на методите, които ще бъдат описани в следващите няколко теми.
COMMENTS