Съхранение на стари сортове семена

 Предполагам всеки, запознат с плановете на Монсанто за световен контрол, вече е достигнал до решението – да запазим семена от възможно най-богато биоразнообразие, за да можем не просто да подпомогнем собственото си оцеляване, а да предотвратим тоталното робство за идните поколения, сред които реално погледнато пак ще се въплътим ние.

Нужно е малко по малко земеделците да започнат да съхраняват своите семена, а не да разчитат на купени всеки сезон. А последното, колкото и да е учудващо, по мои наблюдения е масова практика сред мнозинството производители. И тези хора, ако продължават така, в  стремежа си за удобство и пестене на усилия, ще се озоват накрая в капана на Новия световен ред. Защото не е далеч денят, когато ще се продават само ГМО семена, които още на второто поколение стават стерилни.

Споделям кратко описание за съхранението на семена, за да може всеки желаещ да прави това и да спре да подхранва човекопогубващата индустрия.

Основните опасности за съхранението на семена са топлината и влагата. Топлината бързо убива кълняемостта, а от влагата те изгниват. Друга опасност са гризачите – те обожават семена. Веднъж разберат ли маршрута до тях, постоянно ще ходят, докато не изядат всичко или не вземем мерки.

Освен гризачите, и насекомите могат да бъдат голяма опасност за семената.

Най-удачните съдове са бурканите, които се затварят плътно, съхранявани в мазе или друго прохладно помощение.

Особено важно е семената, които събираме, да бъдат много добре изсушени – не само на повърхността, но и отвътре. Това се постига за около 2 седмици далеч от пряка слънчева светлина и от нашествие на буболечки.

Елементарна е процедурата, а освен всичко семената, които сме отгледали сами, са много по-жизнени от продаваните. Причината за това е, че сме се грижили за тях по много по-природосъобразен начин. Освен това те са и по-приспособени към климата в нашата градина и от година на година се справят все по-добре в същите условия.

Ежегодно „Зеленият отбор на България“ организира среща за обмен и разпространяване на стари сортове семена от най-различни култури, а освен тях в много български села все пак са останали единици разумни хора, които пазят това, което са завещали техните баби и дядовци.

Накратко: който търси – намира.